Лев Толстой
Холстомер ^[0] (7) (История на един кон)

Глава VII

ТРЕТА НОЩ

Показа се нов месец и тънкият му сърп осветяваше фигурата на Холстомер, който стоеше насред двора. Конете се трупаха около него.

— Главната удивителна последица за мене от туй, че не бях нито графски, нито божи, а на главния коняр — продължи пъстрият кон — беше, че онова, което е наша главна заслуга — бързият ход, стана причина да бъда прогонен. Упражняваха Лебед да препуска с двуколката в кръг, а главният коняр, който ме караше, пристигна от Чесменка и спря край кръга. Лебед мина покрай нас. Той препускаше добре, но все пак се перчеше, нямаше в него онази пестеливост в движенията, която аз си бях изработил — тъй че в същия миг, в който единият крак докосва земята, да се отделя другият и да не се губи напразно и най-малкото усилие, а всяко усилие да те движи напред. Лебед мина край нас. Аз се дръпнах и понечих да вляза в кръга, главният коняр не ме задържа. „Че какво пък, нека се опита и моят Пъструшко!“ — извика той и когато Лебед се изравни с нас за втори път, той ме пусна. Лебед вече беше набрал скорост и затова при първата обиколка аз изостанах, но при втората започнах да го настигам, да приближавам двуколката, да се изравнявам с него, да го задминавам и го надминах. Опитахме се втори път — пак същото. Аз препусках по-бързо. И това докара всички в ужас. Решиха по-скоро да ме продадат някъде далече, та нищо да не се чуе. „Че ако научи графът — беда!“ Тъй говореха те. И ме продадоха на един джамбазин като отличен впрегатен кон. У джамбазина не останах дълго. Купи ме един хусар, дошъл да купува коне за войската. Всичко това беше тъй несправедливо, тъй жестоко, че аз се зарадвах, когато ме изведоха от Хреново и завинаги ме отделиха от всичко, което ми беше родно и мило. Беше ми много тежко между тях. Тях ги чакаха любов, почести, свобода, а мене — труд, унижения, унижения, труд и… тъй до края на живота ми! За какво? Затуй, че бях пъстър и поради това трябваше да стана кон на еди-кого си.

По-нататък тази вечер Холстомер не можа да разказва. В конския двор се случи едно събитие, което изплаши всички коне. Търговката, жребна закъсняла кобила, която отначало слушаше разказа, изведнъж се обърна и бавно отиде под сайванта и там започна да пъшка тъй високо, че обърна вниманието на всички коне; после тя легна, после пак стана, пак легна. Старите майки разбраха какво става с нея, но младежта се развълнува, остави пъстрия и наобиколи болната. На заранта имаше ново жребче, което се люлееше на крачетата си. Нестер извика главния коняр, заведоха кобилата с жребчето в отделна кошара и изкараха конете без нея.