Том Кланси, Мартин Хари Грийнбърг
Политика (40)

39.

Калининградска област

9-ти февруари 2000 г.

Когато му позвъниха, Грегор Садов беше на стрелбището заедно с Ники. Звуковият сигнал на закачения на колана му клетъчен телефон бе изключен, но той усети вибрацията.

Садов зареди нов пълнител в своя АКМС, свали предпазителя, подаде автомата на Ники, безмълвно се обърна настрани и откопча телефона от колана си.

— Да?

— Време е. — Гласът в другия край на линията беше мъжки, но това не означаваше нищо. Очевидно бе електронно променен и според Грегор можеше да принадлежи дори на собствената му баба. Но той знаеше, че въпреки всички електронни промени това е същият глас, който му беше възложил поредица от задачи и който му предаваше заповедите. Нямаше представа с кого разговаря, но това не бе нещо необичайно. В работата си Грегор беше свикнал между него и работодателя му да има няколко пласта изолация. Необичаен бе обаче фактът, че този път наистина не знаеше за кого работи. Разбираше, че е някой високопоставен член на правителството, и можеше да се досети кой определя целите, но беше сигурен, че в този случай е по-добре да не знае.

— Определихте ли целта? — попита Грегор.

— Да. Сателитна наземна станция в Калининградска област.

Садов кимна. Не попита защо е избран точно този обект. Нямаше защо да знае.

— Някакви специални изисквания? — Нямаше нужда да обяснява какво иска да каже. Трябваше само да му кажат дали има конкретни хора, които искат да убие — или които искат да остави живи.

— Няма. Просто се погрижи да изпълниш задачата.

Садов отново кимна и каза:

— Ясно.

— Още нещо — каза електронно промененият глас.

Ръката на Грегор се напрегна. Това „още нещо“ неизменно щеше да се окаже неприятно.

— Задачата трябва да се изпълни колкото може по-бързо.

Грегор се усмихна, но в краткото разтегляне на устните му нямаше нищо весело.

— Колко бързо? — попита той. — Ще ни трябва време за разработване на плана, за разузнаване, за…

— Тази нощ — рязко и твърдо го прекъсна гласът. — Най-късно тази нощ.

— Невъзможно…

— Ще удвоим възнаграждението ти.

Това накара Садов да преглътне възраженията си.

— Тройно — каза той.

Мъжът — ако изобщо беше мъж — с променения глас не се поколеба.

— Дадено — незабавно се съгласи той и Грегор се зачуди колко повече е можел да поиска. — Стига да стане тази нощ.

— Ще стане — отвърна Грегор, затвори, обърна се, взе автомата от Ники и започна да обстрелва мишената. После, щом изпразни пълнителя, каза: — Хайде. Чака ни работа.