Том Кланси, Мартин Хари Грийнбърг
Политика (2)

1.

Кремъл, Москва

24-ти септември 1999 г.

Главоболия, водка и аспирин — аспирин, водка и главоболия.

Тази комбинация би била пагубна за всеки друг. Президентът Борис Елцин обаче разтриваше слепоочието си с една ръка, а с друга тъкмо слагаше в устата си три таблетки.

Пресегна се към чашата на бюрото, отпи голяма глътка, после започна да брои наум до трийсет, като жабуркаше водката в устата си, за да разтвори аспирините.

Двайсет и осем, двайсет и девет, преглътване. Президентът остави чашата, сведе глава, притисна очите си с длани. И зачака.

След малко болката се поуталожи. Но не толкова, колкото предишните дни. Не можеше да става и сравнение. И продължаваше да се чувства замаян. Скоро щеше да му се наложи да прибави към домашния си цяр още една таблетка. Четири наведнъж. А можеше и да експериментира. Да увеличи водката. Така положението определено щеше да стане приемливо. Но пък човек трябваше да си зададе някои въпроси. Можеше ли да поема свръхдози аспирин и алкохол? И до какво щеше да доведе това? Всъщност вече знаеше отговора. Навярно накрая отново щеше да включи телевизора и да се види как идиотски танцува под звуците на рокендрол в края на кампанията, излагайки се пред цял свят като пиян тийнейджър.

Седеше на бюрото си със затворени очи. Завесите бяха спуснати, за да спрат слънчевите лъчи, които нахлуваха над високата източна стена на Червения площад. Чудеше се как ли се отразяват главоболията, виенето на свят и ранното утринно пиене върху общото му здравословно състояние. Със сигурност зле. А защо да не мисли по-мащабно за смисъла на тези неща? Ако, както смяташе той, властта на пряко избрания президент в модерния свят беше предимно символична, как можеше да се изтълкува влошаващото се състояние на човека, заемащ този пост? Човекът, който преди да заеме поста никога не бе боледувал — и никога не беше пил през деня — сега не изпитваше никакво желание за секс, а всяка сутрин се събуждаше с неустоим копнеж за чашата с водка. И вече бе прекарал прекалено много време под хирургическия скалпел. Той разсеяно потърка белега от последната операция за поставяне на байпас.

Изпъна се и отвори очи. Книжните лавици срещу бюрото му бяха двойни и трептяха. Дълбоко си пое дъх, премигна два пъти, но погледът му остана разфокусиран. Мили Боже, чувстваше се в опасност. Знаеше, че до голяма степен това се дължи на необходимостта да се справи с Корсиков и Педаченко. Особено с втория. От известно време той заразяваше народа с реториката си… и тази зараза се разпространяваше още по-бързо, откакто Педаченко се сдоби с телевизионен подиум, от който да излага екстремистките си възгледи. Какво би станало, ако се влошеше положението в южните селскостопански райони? Това беше едно от нещата, във връзка с които Педаченко плюеше срещу разлагащото влияние на западняшките долари и предупреждаваше за заплахата, която според него представляваше за руските интереси НАТО. За публиката му това бяха абстракции. Но гладът бе друг въпрос. Разбираха го всички. И успокоителните думи на политическите му съперници нямаше да са в състояние да го уталожат. Педаченко беше хитър и гъвкав. Знаеше кои копчета да натиска. И притежаваше неустоимо обаяние. Ако пророкуванията му за слаба реколта се сбъднеха дори в минимална степен…

Елцин сподави тази мисъл преди сама да успее да се доразвие. Завъртя капачката на бутилката и я прибра в най-долното чекмедже на бюрото. Всеки момент щяха да започнат да премигват лампичките на телефона. Помощниците му щяха да пристигнат с папките си и да го информират за развитието на събитията. Щяха да го натоварят с безброй проблеми, много от които изискващи незабавната му намеса. Щяха да му натрупат цял куп документи за прочит и подпис.

Трябваше да се стегне.

Той изпъна крака, отблъсна стола назад и се изправи. Лавиците отново се раздвижиха пред очите му. Елцин се подпря на ръба на бюрото и зачака. Този път зрението му не се проясни. Почака още малко. Започна да се поти, догади му се и му се зави свят. Сърцето му кънтеше в ушите. Яката на ризата внезапно му се стори прекалено тясна. Сякаш в стаята нямаше въздух.

Какво му ставаше?

Той протегна ръка към телефонния пулт с мисълта, че трябва да отмени ангажиментите си за следващите няколко часа. Нуждаеше се от почивка.

Но преди да успее да натисне бутона на интеркома, болката разцепи главата му с ослепителна, мъчително бяла мълния, която го накара да залитне назад с разширени и изцъклени очи, импулсивно вдигнал ръце към слепоочията си, сякаш за да не им позволи да се пръснат. С ужасен стон Елцин буквално се хвърли през бюрото към телефона.

Все още се опитваше да го достигне с пръсти, когато започна пристъпът. Той безпомощно размаха ръце, после се претърколи на пода и изпадна в неконтролируеми гърчове.

Когато след десет минути влезе секретарката му, Елцин вече изпадаше в кома.

Два часа след това президентът на Руската федерация беше мъртъв.