Ерих Кестнер
Малкия мъж и Малката мис (4)

Третата глава

Става дума за търговска сделка. И сметките са нужни в живота. Тайнственият плик. Господин фон Гьоте — учител. Вторият подпечатан плик. Сделката е сключена.

Търговските преговори започнаха веднага след закуската. Отново един хотелски детектив охраняваше Синия салон, само че беше друг човек. Защото детективът, който беше дежурил предишната вечер и през цялата нощ, естествено се беше уморил и трябваше да спи. Двамата се сменяваха всеки дванадесет ча̀са.

За търговските преговори ще ви разкажа само най-необходимото, защото знам, че децата не се интересуват много-много от такива неща. Те биха предпочели хиляди пъти да чуят как някой едноок конекрадец е хванат с ласо или как леко пийналият кмет се бухва в тъпана, докато дирижира оркестъра на пожарната команда. В сравнение с това търговските преговори са отегчителни.

Въпреки всичко не мога да заобиколя преговорите в Синия салон. Най-напред те са важни за развоя на нашата история. И второ, вие не се учите да събирате, да изваждате, да умножавате и да делите в училище само за да доставите удоволствие на учителите си и на директора. Който не знае да смята, ще има да се пули един ден. Ще го подведе някой, та дим ще се вдигне. Защото не всички разбиращи от сметки хора, с които имаме вземане-даване в живота си, са добри.

 

 

— Какво и с каква цел искам да го купя, аз вече ви изложих — каза мистър Джон Ф. Питейноводов. — Сега е ваш ред, професоре. Назовете ми цената.

— Покажи му плика — посъветва Максчо.

Той отново седеше пред своята малка масичка отгоре върху голямата маса и ядеше с лъжичка ананасова тортичка.

— Какъв плик? — попита учудено Питейноводов.

Роза Марципан се усмихна лукаво.

— Ние, цирковите артисти, сме големи шмекери, мой драги Джон.

— Нашата цена е написана върху един лист — обясни Максчо. — Листът е пъхнат в един плик. Пликът е подпечатан. А подпечатаният плик е пъхнат във вътрешния джоб на моя настойник и партньор Фокус Мокус.

Директорът Гороломов беше изненадан и обиден.

— Че аз нищо не знам за това!

Той смъкна сивите си ръкавици и остана — съвсем против обичая си — около половин час със съвсем голи ръце. Защото не знаеше още дали трябва да надене белите или черните си ръкавици.

— Драги Гороломов — каза Фокус Мокус, — договорът между мистър Питейноводов и вашия цирк е отделна работа. С това ние нямаме нищо общо. На листчето в плика е написана само цената, която искаме ние — Максчо, госпожица Марципан и аз.

— Вашият подпечатан плик ми изопва нервите — заяви мистър Питейноводов. — Аз искам да направя широкоекранен и цветен филм. Освен това искам да заснема живота на Максчо в един шестсериен филм за телевизията. Това ще бъде доста скъпо удоволствие. Затова имам нужда от правата за целия свят за десет години. И затова именно имам нужда от вашия Максчо, от вас самия и от вашата госпожица годеница като главни изпълнители за месеците октомври и ноември в цирк „Короната“ в Мюнхен. Всичко е съвсем ясно.

— Обаче филмът съвсем няма да бъде скъпо удоволствие! — подхвърли Максчо.

— Моят партньор има право — рече любезно Фокус Мокус. — Заедно с телевизионната серия вашият филм няма да струва нито един долар по-скъпо от всеки друг цирков филм. Но за сметка на това той ще ви донесе най-малко десет пъти повече печалба, отколкото всеки друг филм. Защото никога досега никоя филмова звезда не е била само пет сантиметра висока. Такова нещо светът не е виждал до ден-днешен и всеки жител на земята ще побърза да влезе в най-близкото кино, за да го види.

— Има да спечелите сума пари за нищо и никакво! — извика въодушевено Максчо.

Всички го погледнаха неодобрително.

— Добре, добре — изръмжа Питейноводов. — И така, може би нашият филм действително ще се окаже добра сделка. Но какво общо има тук този подпечатан плик? И къде е той?

Фокус Мокус извади един плик от джоба си, сложи го върху масата и каза:

— Ето го.

Но когато американецът посегна към него, той хвана здраво ръката му.

— Пликът ще бъде отворен едва след, като вие напишете от своя страна върху един лист сумата, която желаете да ни заплатите доброволно.

— Излишно усложнение — каза Питейноводов. — Тогава вие ще отворите вашия смешен плик, ще сравните двете суми и ще започнем да се пазарим. За какво тогава ни е необходима тази игра на пликове?

— Не бързайте! — извика Максчо. — Най-хубавото идва накрая. — Той потърка ръце от удоволствие.

— Ние няма да се пазарим с вас — отвърна Фокус Мокус. — Сумите, нанесени върху вашия и върху нашия лист, са окончателни. Ако вашата сума е по-голяма от нашата, договорът е сключен.

— А ако аз съм ви предложил по-малко, отколкото вие искате във вашия дяволски плик?

— Тогава — рече усмихнато Роза — сделката за жалост ще отиде по дяволите.

Господин Питейноводов направи — което той вършеше твърде рядко — съвсем стресната физиономия. Мълчеше. А директорът Гороломов сложи на ръцете си една черна и една бяла ръкавица. Сега вече можеше да се случи каквото ще.

След известно време мистър Питейноводов запали една от своите черни пури, проследи с поглед малките облачета дим, погледа загрижено тайнствения плик и каза:

— Тоя метод е съвсем нов. Вие сте твърде изпечени хора.

— И двете неща не са верни — отвърна Фокус Мокус. — Ние нищо не разбираме от сделки. А методът датира от преди почти сто и петдесет години.

— Той е измислен от стария Гьоте — извика Максчо. — От най-големия германски поет.

— Знам го — отвърна Питейноводов. — И същият този Гьоте, значи, е измислил този трик с плика? Че на негово време изобщо не е имало филмови продуценти!

Роза се изсмя.

— Но издатели на книги е имало вече, а те също са били от стара коза яре.

— Деловите хора са родени на този свят, за да правят сделки — каза Питейноводов. — Къде ще ни отиде краят, ако поетите и илюзионистите почнат да ни предлагат подпечатани пликове?

— Случилото се е случило — каза Фокус Мокус. — Един издател, мисля, че се е казвал Гьошен, искал да издаде последната книга на Гьоте и попитал колко струва ръкописът. По този повод поетът изпратил един свой добър познат при издателя, който му предал такъв един плик. В случай че издателят предложел по-малко, отколкото се искало в писмото, сделката щяла…

— … да отиде по дяволите! — извика развеселен Максчо.

— И как се свършило всичко? — попита Питейноводов.

— Издателят дълго мислил.

— Влизам му в положението — прекъсна го американецът. Той попи с носната си кърпа потта от челото. Беше го обляла топлина. — И после?

— После той дал някаква висока цена. Най-високата, която можел да предложи. Тогава отворили плика и сравнили двете суми. Предложената от издателя била по-висока от предявената от Гьоте. С това сделката била сключена.

— Вашият велик Гьоте е бил и велик кожодер — заяви мрачно Питейноводов. — Жалко, дето вие сте чели не само неговите произведения, а и търговските му книги.

— Ние не желаем да ви принуждаваме — каза спокойно Фокус Мокус. — Вие можете да отхвърлите нашето предложение.

— Не, тъкмо това не мога. Аз искам и ще заснема на всяка цена филма за Малкия мъж. И за целта трябва да откупя правата за целия свят.

— Добре тогава — рече Фокус Мокус. — В такъв случай ние очакваме вашето предложение. Ако вашата сума надминава посочената от нас в плика, всичко е наред. Размислете спокойно. Ние не бързаме.

— Нямам какво да мисля — изръмжа Питейноводов. — Аз знам колко най-много мога да ви предложа, без да фалирам от това.

Той стана, отиде направо до писалищната маса край стената, написа бързо и решително нещо върху един лист, върна се обратно, поднесе листа на Фокус Мокус, каза: „Ето!“ — и се отпусна в своя фотьойл.

Фокус Мокус прочете цифрата и не каза нито дума. Роза погледна листа и рече:

— О!

Директорът Гороломов надникна над рамото на Фокус Мокус и промълви само:

— Това се вика работа!

А Максчо, който беше пробягал по края на листа, за да може да прочете цифрата, скочи от края на масата към Фокус Мокус, покатери се като невестулка по него, целуна го по върха на носа и се озова след елегантно стремително спускане в обичайното му удобно външно джобче.

— Честито — заяви тържествено професор Фокус Мокус. — Вие спечелихте.

Мистър Питейноводов въздъхна облекчено.

— Ние много ще се стараем по време на снимките за филма — извика Максчо. — А когато снимките се свършат, ще си почиваме.

Директорът Гороломов така се изплаши, че чак връхчетата на мустаците му затрепераха.

— Вие смятате да изоставите моя цирк?

— Момчето преувеличава — рече Фокус Мокус. — Но два месеца почивка сигурно ще си вземем.

А сега навярно и вие искате да знаете какво беше написано на листа. Аз го видях със собствените си очи. Професорът ми го показа в Лугано, докато пиехме на терасата болле и очаквахме големия фойерверк. И така, на листа беше написано:

Два милиона долар и нито цент повече!

Джон Ф. Питейноводов

2 000 000 долара! Пресметнато в германски марки, това прави… Но вие можете да си го пресметнете и без мене. Всеки случай такава голяма сума пари не се печелят всеки ден. Дори и когато човек е илюзионист или пък Малък мъж. А да не говорим въобще за въздушни акробатки.

 

 

— Че правата за филма са мои, това вече знам — каза мистър Питейноводов. — Какво ще трябва да ви заплатя, за жалост също така знам. Но какво има във вашия дяволски плик, това още не знам. Мога ли да погледна вътре?

— Разбира се — отвърна Фокус Мокус.

— Внимание в картинката! — подвикна Максчо.

Марципаненото момиче се усмихваше тайнствено като рус сфинкс. Директорът Гороломов скочи на крака и избърза да застане зад стола на Питейноводов. Този път той трепереше не от уплаха, а от ужасно любопитство. Той често обичаше да си трепери.

Американецът разкъса плика, извади отвътре един лист, разтвори го и замръзна.

Директорът Гороломов, който гледаше иззад рамото му, превърна очи и промълви:

— Припадам. — Но след това все пак не припадна, защото навреме се хвана за дръжката, не, за облегалката на мистър Питейноводовия стол. Само коленете му леко се подгъваха.

Филмовият магнат на САЩ въобще не забеляза това. Той все още седеше замръзнал на стола си като восъчна фигура в музейна зала за восъчни фигури.

 

 

А сега вие сигурно бихте желали да знаете какво беше написано върху втория лист. Аз и него видях в Лугано със собствените си очи. Мистър Питейноводов не беше пожелал да го запази. Подобна излагация — според неговите думи — нямало нужда човек да си сложи в рамка и да я окачи над кушетката си. Прав си е човекът, влизам му в положението. Защото листът, който той с треперещи пръсти беше измъкнал от подпечатания плик, изглеждаше така:

С други думи: листът беше празен! Върху него не беше написано никакво число. Нямаше никакъв подпис под числото, което не беше написано. Нищо. Беше най-празният лист, който въобще някога е слаган в плик.

 

 

Минаха близо пет минути, докато восъчната фигура на име Джон Ф. Питейноводов се раздвижи. Фигурата затрака с клепачите си. Това беше първият й признак на живот.

— Идва на себе си — констатира Максчо.

След още две минути американецът най-после можа да проговори.

— Аз съм истинско магаре — каза ядно той. — Можех спокойно да си спестя единия от двата милиона и вие пак щяхте да се съгласите. Празен лист! Вашият мистър Гьоте е бил умен дявол, точно като неговия Мефистофел от романа му за Фауст.

Фокус Мокус се усмихна.

— Нашият мистър Гьоте е бил само наполовина умен дявол. Освен това: плика и листа наистина е измислил той, но идеята да не се напише нищо върху листа, е само моя.

— Моите уважения — каза ядосан Питейноводов. — Но ако, да речем, аз бях написал върху моя лист само десет или двадесет хиляди долара?

— Вие никога не бихте сторили подобно нещо — намеси се Роза Марципан. — Та нали на всяка цена искахте да се сдобиете с правата за правене на филма?!

Питейноводов кимна.

— Това е вярно, Рози. Но въпреки туй. Да приемем, че бях рискувал. Трябва да ви кажа, че аз съм доста добър играч на покер.

— Аз пък съм много добър илюзионист — отвърна Фокус Мокус. — Ние, разбира се, не знаехме каква сума щяхте да ни предложите. Защото сме новаци. Но ако вие ни бяхте предложили само бакшиш, върху масата щеше да има друг плик.

— Друг плик ли? Че откъде щяхте да го вземете толкова бързо?

— Ех, какъв сте комичен! — възкликна Максчо и от удоволствие си дръпна косите. — Че пликът отдавна лежи пред носа ви!

Мистър Питейноводов погледна към масата. Действително. Пред носа му лежеше нов подпечатан плик. Той го погледна така, сякаш въпреки височината на тялото си (1,90 метра) беше зайче, а пликът — гърмяща змия.

— Погледнете какво пише вътре — предложи Фокус Мокус. — Не се смущавайте.

Мистър Питейноводов разкъса втория плик, извади отвътре листа и стана бял като стената.

— Но… но това е невъзможно! Та толкова много пари не съществуват въобще!

Професорът кимна с глава.

— Ако вѝдех, че ни предлагате съвсем малка сума, аз щях да искам извънредно голяма. С това нашият договор щеше…

— … да отиде по дяволите! — извика весело Максчо.

— И ние щяхме да чакаме по-сериозен купувач — добави Роза Марципан.

— Вие сте твърде изпечено трио — каза Питейноводов. — И ако по време на снимането на филма бъдете само наполовина толкова добри, колкото бяхте днес, филмът ще стане истински шедьовър.

— И ще стане! — Искате ли да се хванем на бас? — попита Максчо.

Питейноводов вдигна отбранително ръце.

— Да се хванем на бас? С такъв малък шмекер като тебе? В никакъв случай. Не съм чак дотам богат.

— Но аз вече съм богат — каза гордо Максчо. — Мога ли да ви поканя да хапнете една ананасова тортичка?

— Ама че гадост! Ананасова тортичка! Чаша двойно уиски бих предпочел много повече.

— Съгласен — отвърна Максчо. — Само едно не ми е ясно: как така човек, който пие с такова удоволствие уиски, може да се нарича Питейноводов.

 

 

Всъщност аз имах намерение да ви разкажа в третата глава за „Операция Спящата красавица“. Обаче историята с трите листа и двата плика ми отне повече време, отколкото предполагах. А пък прекалено дълги глави аз не обичам. Затова сега започва…