Маргарет Вайс, Трейси Хикман
Времето на близнаците (22)

Глава 4

Когато лейди Кризания за първи път се пробуди от магията на Паладин, тя беше толкова объркана и смутена, че свещениците силно се притесниха да не би изпитанието да е разстроило ума й.

Младата жрица споменаваше често за Палантас и затова те предположиха, че е оттам. Говореше непрекъснато и за главата на нейния Орден, наричайки го Елистан. Свещениците обаче, познаваха всички водачи на ордени на Крин и Елистан не беше сред тях. Но Кризания бе толкова упорита в твърденията си, че в началото някои дори се уплашиха да не би нещо да се е случило с настоящия църковен наместник в Палантас. Там незабавно бяха изпратени пратеници, за да проверят каква е истината.

Младата жена споменаваше също и за някакъв храм в Палантас, при положение, че там такъв не съществуваше. И накрая говореше съвсем несвързано за „дракони“ и за „завръщането на боговете“, което накара присъстващите в стаята — Кварат и Елза, главата на Ордена на Преподобните дъщери — да се спогледат ужасени и да направят обичайните знаци за защита от богохулство. На Кризания бе дадена билкова отвара, която я успокои и накрая тя заспа. Двамата висши църковни служители останаха още дълго край нея, обсъждайки случилото се с приглушени гласове. Сетне към тях се присъедини Царят-жрец, за да уталожи страховете им.

— Направих гадание — каза мелодичният глас — и открих, че Паладин я е призовал при себе си, за да я предпази от извършената над нея зла магия. Вярвам, че никой от нас не би се усъмнил в това.

Кварат и Елза поклатиха глави, разменяйки си многозначителни погледи. Ненавистта на Царя-жрец към магьосниците беше добре известна.

— Тя е била при Паладин и следователно е живяла в онази чудна страна, която ние се опитваме да претворим тук на земята. И несъмнено докато е била там, е получила знание за бъдещето. Нашата гостенка говори за някакъв красив храм в Палантас. Нима ние не планираме да построим такъв? Споменава и този Елистан — вероятно някакъв свещеник от бъдещето, комуто е предопределено да управлява там.

— А… драконите и завръщането на боговете? — прошепна Елза.

— Що се отнася до драконите — каза Царят-жрец с глас, който трептеше от топлота и веселие, те вероятно идват от някаква приказка от детството й и са я преследвали по време на болестта или пък имат нещо общо с направеното над нея черно заклинание. — Сетне гласът стана строг: — Казано е, знаете, че магьосниците имат властта да накарат хората да виждат неща, които не съществуват. А пък приказките й за „завръщането на боговете“…

Царят-жрец замълча за миг. Когато заговори отново, думите му звучаха тихо и напрегнато.

— Вие двамата, моите най-близки съветници, знаете за бляна, който тая в сърцето си. Знаете, че един ден — и този ден бързо наближава — аз ще отида при боговете и ще поискам помощта им, за да се преборя със злото, което все още живее сред нас. В този ден самият Паладин ще чуе молитвите ми. Той ще застане редом с мен и заедно ние ще поведем битка срещу мрака, докато не бъде заличен завинаги! Именно това е прозряла тя! Това е смисълът, който влага в „завръщането на боговете“!

Стаята се изпълни със светлина, Елза зашепна молитва и дори Кварат сведе очи.

— Оставете я да спи — каза Царят-жрец. — Още утре сутринта ще се чувства по-добре. Ще я спомена в молитвите си към Паладин.

Той излезе и над помещението сякаш се спусна мрак. Елза стоеше загледана мълчаливо в отдалечаващата се фигура. След това, когато вратата на стаята на Кризания се затвори, жената-елф се извърна към Кварат.

— Има ли той тази власт? — попита тя равния й по сан църковен служител, който се взираше замислено в Кризания. — И наистина ли възнамерява да направи онова, за което говореше?

— Какво? — Мислите на Кварат бяха някъде далече. Той гледаше затворената от Царя-жрец врата. — А, това ли имаш предвид? Разбира се, че има тази власт. Ти сама видя как излекува младата жена. И боговете му откриват тайните си с гадания или поне така твърди. Кога беше последният път, когато ти излекува някого, Преподобна дъще?

— Значи ти вярваш на цялата тази история за това как Паладин взел душата й и й позволил да види бъдещето? — Елза изглеждаше смаяна. — Ти смяташ, че той наистина я е излекувал?

— Смятам, че има нещо много странно около тази млада жена и онези двамата, които дойдоха с нея — каза Кварат замислено. — Аз ще се погрижа за тях. А ти дръж под око нея. Що се отнася до Царя-жрец — Кварат сви рамене, — нека той призове могъществото на боговете. Ако те слязат долу на земята, за да се сражават на негова страна, добре. А ако не стане така, за нас няма значение. Ние знаем кой се е нагърбил с божиите работи на Крин.

— Питам се… — отбеляза Елза, приглаждайки тъмните коси на Кризания над спящото й лице. — Имаше една млада жена в нашия Орден, която наистина притежаваше лечебни сили. Говоря за онова момиче, което беше съблазнено от соламнийския рицар. Как му беше името?

— Сот — отвърна Кварат, — лорд Сот, от Даргардската крепост. О, не се съмнявам в това. Сред много младите или много старите понякога се намира някой, който притежава този дар. Или поне си мисли, че го притежава. Откровено казано, аз съм убеден, че голяма част от успеха на тези лечители се дължи на силното желание на хората да повярват в нещо, което в края на краищата ги кара да си мислят, че то се е сбъднало. Но това не вреди на никой от нас. Следи тази млада жена отблизо, Елза. Ако продължи да говори същите неща и на сутринта след възстановяването си, може да се наложи да предприемем драстични мерки. Но засега…

Той замълча. Елза кимна. Знаейки, че младата жена ще спи дълбоко заради въздействието на билковата отвара, двамата оставиха Кризания сама в прегръдките на съня в стаята й в храма на Истар.

На другата сутрин Кризания се събуди с усещането, че главата й е натъпкана с памук. В устата си усещаше горчив вкус и беше ужасно жадна. Тя се надигна замаяна и се опита да подреди мислите си. Всичко й се струваше ужасно объркано. В съзнанието й се беше притаил един смътен и ужасен спомен за някакво призрачно създание от света на мъртвите, което се приближаваше към нея. После пък беше с Рейстлин в Кулата на върховното чародейство. Сетне паметта й съживи едно неясно видение — беше заобиколена от магове с бели, червени и черни мантии и камъните като че ли пееха. Обзе я също чувството, че е била на някакво дълго пътешествие.

Кризания си спомняше също как се събуди в присъствието на някакъв мъж, чиято красота беше покоряваща, а гласът му изпълни ума и душата й с покой. Но той й каза, че е Царят-жрец и, че тя се намира в Храма на боговете в Истар. Тези неща не й говореха нищо. Жрицата се сети да попита за Елистан, но като че ли никой не го познаваше. Тя им разказа за него — как бил излекуван от Златна луна, жрица на Мишакал, как после повел борбата срещу злите дракони и предрекъл на хората завръщането на боговете. Но думите извикаха у слушателите й единствено съжаление и тревога. Най-накрая те й дадоха да пие някаква странна на вкус отвара и тя потъна в сън.

Сега Кризания беше все още объркана, но твърдо решена да открие къде е попаднала и как се е озовала тук. След това се застави да се измие, както правеше всяка сутрин, после седна пред странната на вид тоалетна маса и спокойно вчеса и сплете дългите си черни коси. Самата простота на това занимание я накара да се почувства по-добре.

Тя дори отдели време да разгледа спалнята си и не можа да не се възхити на красотата и великолепието й. Но все пак всичко това й се струваше някак не на място в един храм, посветен на боговете, ако наистина беше такъв. Собствената й спалня в дома на родителите й в Палантас не беше и наполовина толкова разкошна, макар да бе обзаведена с целия лукс, който можеше да се купи с пари.

Мислите й неочаквано се отклониха към онова, което й беше показал Рейстлин — бедността и нищетата в непосредствена близост до Храма — и лицето й поруменя.

— Навярно това е стая за гости — каза си Кризания гласно и звукът допълнително я успокои. — В края на краищата гостните в нашия нов Храм са подредени така, че да накарат гостите ни да се чувстват удобно. И все пак — жрицата се намръщи и насочи погледа си към една пищна златна статуя на горска нимфа, която държеше свещ в скъпоценните си ръце, — това е доста екстравагантно. С вложените тук средства едно семейство може да се храни месеци наред.

Колкото и да беше благодарна, не можеше да не забележи всички тези неща! Тя щеше да поговори с Главата на този Орден, който и да беше той. Сигурно само й се беше сторило, че този човек нарича себе си Цар-жрец.

Взела решение за действие и чувствайки как главата й все повече се прояснява, Кризания свали нощните си дрехи и облече бялата мантия, която беше метната спретнато на облегалката на леглото й.

„Какви странни и старомодни одежди, помисли си тя, докато ги нахлузваше през глава.“ Изобщо не приличаха на простите, строги мантии, които носеха жените от нейния Орден в Палантас. Тези бяха пищно украсени. Върху ръкавите и подгъва проблясваха сребърни нишки, върху гърдите бяха пришити ленти в тъмночервено и пурпурно и накрая един тежък златен колан бе предвиден за тънкия й кръст. „Поредната екстравагантност.“ Кризания прехапа устни в знак на неодобрение, но все пак крадешком погледна отражението си в обрамченото в златна рамка огледало. Трябваше да признае, че дрехата й стоеше добре. Младата жена неволно приглади полите на мантията си с ръка.

И точно тогава усети в джоба си нещо като бележка.

Кризания бръкна вътре и извади оттам лист хартия, сгънат на четири. Сетне се втренчи в него с любопитство, питайки се дали притежателят на тази мантия по случайност беше забравил бележката вътре, но с изненада откри, че в действителност беше адресирана до нея. Крайно озадачена, тя побърза да я разгъне.

Лейди Кризания,

Знаех, че възнамерявате да ме помолите да ви върна в миналото, за да попречите на младия маг Рейстлин да осъществи злите си планове. По пътя си обаче, бяхте нападната от рицар на смъртта. За да ви спаси, Паладин отнесе душата ви в небесния си дом. Никой сред нас, дори и самият Елистан, не е способен да ви върне обратно. Това е по силите само на свещениците, живели по времето на Царя-жрец. Затова ние ви изпратихме назад във времето в Истар, непосредствено преди Катаклизма, в компанията на брата на Рейстлин, Карамон. Две са причините, които ни караха да направим това. Най-напред, за да намерите избавление от ужасната си душевна рана и на второ място, за да ви помогнем в усилията ви да спасите младия маг от самия него.

Ако виждате пръста на боговете в това начинание, може би с основание бихте го сметнали за благословено. Бих искал само да ви кажа, че божиите дела понякога изглеждат странно в очите на смъртните, защото ние виждаме само част от цялата картина. Надявах се да поговоря за тези неща с вас лично, но това се оказа невъзможно.

Ще ви предупредя за едно-единствено нещо — пазете се от Рейстлин.

Вие сте добродетелна и непоколебима във вярата си и се гордеете с това. Това е смъртоносна комбинация, скъпа моя. И той ще се възползва от нея.

Запомнете и това. Двамата с Карамон сте се озовали в опасни времена. Дните на Царя-жрец са преброени. Карамон е на мисия, която може да коства живота му.

Но вие, Кризания, рискувате да изгубите и живота, и душата си. Предвиждам, че ще бъдете принудена да избирате — за да спасите едното, ще трябва да се откажете от другото. Съществуват много начини да напуснете това време и единият от тях е Карамон. Нека Паладин да бъде с вас.

Пар-Салиан

Орденът на Белите мантии

Кулата на върховното чародейство

Уейрит

Кризания се отпусна на леглото си, усещайки коленете й да се подгъват сами. Ръката, която държеше писмото, трепереше. Замаяна, тя се вторачи в него, препрочитайки го отново и отново, без да разбира думите. Малко по-късно обаче, се поуспокои и с усилие на волята се застави да се вгледа във всяка дума, четейки изречение след изречение, докато не се убеди, че е разбрала смисъла.

Това усилие й отне близо половин час. Накрая й се стори, че е уловила значението на написаното. Или поне на по-голямата част от него. В ума й се върна споменът за причината, която я беше накарала да потегли към Уейритската гора. Значи Пар-Салиан е знаел. Очаквал я е. Толкова по-добре. И той наистина бе прав — нападението на рицаря на смъртта очевидно беше пример за намесата на Паладин, който по този начин бе направил така, че тя да се върне в миналото. А що се отнася до забележката за нейната вяра и добродетел…

Кризания се изправи. На бледото й лице беше изписана твърда решимост, двете й страни бяха леко поруменели, а очите й блестяха от гняв. Съжаляваше само, че не може да му отговори на този въпрос лично! Как смееше!

Стиснала силно устни, жрицата сгъна отново бележката, прокарвайки бързо пръсти над нея, сякаш й се искаше да я скъса. На тоалетната масичка до позлатеното огледало и четката за коса имаше една малка кутийка със златен обков от онези, които придворните дами използваха, за да съхраняват бижутата си. Кризания посегна към нея, извади малкото ключе от ключалката, пъхна вътре писмото и бутна капачето, което се затвори с щракване. Сетне сложи отново ключето в ключалката и го завъртя, отново чувайки изщракване. Накрая пусна ключа в джоба, в който беше намерила бележката и се погледна още веднъж в огледалото.

Жрицата приглади черните коси и заметна качулката плътно над главата си. Забелязала руменината върху лицето си, Кризания се застави да се успокои и да остави гнева си да се уталожи. В края на краищата старият маг й мислеше доброто, напомни си тя. И беше ли по силите на един магьосник да разбере човека на вярата. Тя можеше въпреки всичко да победи дребнавия гняв и да се възвиси към мига на своето величие. Паладин беше с нея. Почти чувстваше присъствието му. И човекът, когото бе срещнала, наистина беше Царят-жрец!

Усмихна се, припомняйки си чувството за доброта, което й бе вдъхнал. Как беше възможно именно той да е виновен за Катаклизма! Не, душата й отказваше да повярва в това. Навярно беше очернен от историята. Тя наистина бе прекарала с него само няколко секунди, но не можеше един толкова прекрасен, благ и свят човек да е отговорен за толкова много смърт и разруха. Това беше невъзможно! И навярно щеше да й се удаде да го реабилитира. Може би това беше другата причина, поради която Паладин я беше изпратил в миналото — да открие истината!

Радост изпълни душата на Кризания. И когато камбаните за Утринните молитви забиха, звукът им й се стори като отговор на тази радост. Красотата на музиката извика сълзи в очите й. Сърцето й биеше лудо от вълнение и щастие. Тя излезе бързо от стаята и се понесе по величествените коридори, почти тичайки към Елза.

— В името на боговете! — възкликна смаяна Елза. — Нима е възможно? Как се чувствате?

— Чувствам се много по-добре, Преподобна дъще — отвърна Кризания малко смутено, припомняйки си, че предишните й думи вероятно бяха звучали като налудничаво и несвързано бълнуване. — Сякаш съм се събудила от някакъв странен и много истински сън.

— Хвала на Паладин! — прошепна Елза и присвивайки очи, втренчи в Кризания острия си, проницателен поглед.

— Аз не пропуснах да му благодаря в молитвите си, бъдете сигурна в това — каза Кризания искрено. В радостта си тя не забеляза странния израз в очите на жената-елф. — За Утринните молитви ли се бяхте запътили? Ако е така, мога да ви придружа. — Тя огледа с благоговение великолепния интериор на сградата. — Боя се, че ще ми трябва известно време, преди да започна да се ориентирам тук.

— Разбира се — отвърна Елза, възвръщайки спокойствието си. — Насам, моля. — Двете жрици тръгнаха надолу по коридора.

— Безпокоях се също за… младия мъж, който беше… който беше намерен с мен — запъна се Кризания, сещайки се изведнъж, че знае много малко за обстоятелствата около появата си в това време.

Лицето на Елза стана хладно и строго.

— Този човек е на място, където ще се погрижат за него, скъпа моя. Беше ли той твой приятел?

— Не, разбира се — побърза да отговори Кризания, спомняйки си за последната си среща с пияния Карамон. — Той… той ме ескортираше. Платен наемник — заекна жрицата, осъзнавайки изведнъж, че не я бива в лъжите.

— Настанен е в Школата към Игрите — каза Елза. — Ако държиш, може да му бъде изпратено съобщение.

Кризания нямаше представа за каква школа става дума и се боеше да задава твърде много въпроси. Затова благодари на Елза и изостави темата, опитвайки се да не се тревожи. Сега поне знаеше къде е Карамон и, че не го грози никаква опасност. Почувства се по-уверена, защото вече знаеше как да се върне в своето време и се успокои напълно.

— А, скъпа моя — каза Елза, — ето че и още една особа се интересува как е здравето ти.

— Преподобни сине — Кризания се поклони почтително, когато Кварат се приближи към двете жени. Така тя пропусна да види бързия въпросителен поглед, който той хвърли към Елза и мълчаливото кимване на жената-елф.

— Извънредно се радвам да ви видя добре и на крака — каза Кварат, взимайки ръката на Кризания и говорейки с такова искрено чувство и топлина, че младата жена се изчерви от удоволствие. — Царят-жрец прекара нощта в молитви за възстановяването ви. Това означава, че неговото могъщество и вяра са намерили отклик сред боговете. Ще ви представим пред него официално тази вечер. Но сега — той прекъсна Кризания, виждайки, че тя се опитва да каже нещо, — аз ви преча да се посветите на молитвите си. Моля ви, не ми позволявайте да ви задържам повече.

Покланяйки се на двете жени с изключително изящество, Кварат продължи надолу по коридора.

— Няма ли той да присъства на службата? — попита Кризания, изпращайки свещеника с поглед.

— Не, скъпа моя — отвърна Елза, усмихвайки се на наивността на й. — Той всяка сутрин взима участие в тайните обреди на Царя-жрец. В крайна сметка Кварат е вторият свещенослужител по ранг след Царя-жрец и всеки ден има да решава много важни дела. Може да се каже, че ако Царят-жрец е сърцето и душата на църквата, Кварат е нейният мозък.

— Боже мой, колко странно! — прошепна Кризания, спомняйки си за Елистан.

— Странно ли казахте, скъпа моя? — попита Елза с лек укор. — Мислите на Царя-жрец са с боговете. Предполагам разбирате, че той не може да се занимава с обикновените ежедневни дела на Църквата?

— Разбира се, че не — Кризания поруменя от смущение.

Колко ли провинциална изглеждаше тя на тези хора! Колко простовата и изостанала! Докато следваше Елза надолу по светлите, просторни коридори, красивата музика на камбаните и възхитителните трели на детския хор изпълниха душата й с екстаз. Кризания си спомни простата литургия, която Елистан отслужваше всяка сутрин. И освен това продължаваше да върши повечето църковни работи сам!

Скромните служби в Палантас сега й се струваха нищожни, а работата на Елистан унизителна. И несъмнено тя бе навредила на здравето му. „Може би, помисли си жрицата с горчивина, той нямаше да скъси толкова живота си, ако беше заобиколен от хора, които да му помагат.“

„Е добре, нещата могат да се променят“, реши изведнъж Кризания, осъзнавайки, че това вероятно е поредната причина тя да бъде върната в миналото. Беше призвана да възстанови величието на Църквата! Тръпнейки от вълнение и кроейки планове за промяна, младата жрица помоли Елза да й опише вътрешния механизъм на църковната йерархия. Елза с готовност откликна на молбата й и започна да й разказва надълго и нашироко, докато вървяха по коридора.

Погълната от интересния разговор, заслушана внимателно във всяка дума на жената-елф, Кризания вече не мислеше за Кварат, който точно в този момент отвори тихо вратата на спалнята й и се вмъкна вътре.