Чарлс Буковски
Factotum (81) (Момче за всичко)

81

И на следващата си работа не се задържах дълго. Нещо като автобусна спирка в непознат град. Малка фирма специализирана в коледни дреболии: свещички, гирлянди, Дядо Коледи, хартиени елхички, такива неща. Когато ме наеха, ме предупредиха, че ме вземат до Деня на Благодарността. След Деня на Благодарността нямало работа. Шест души бяхме наети при тези условия. Наричаха ни „хамали“, а основната ни работа бе да товарим и разтоварваме камиони. Друго характерно за хамалите занимание е висене и пушене на цигари в полусънно състояние. Само че не изкарахме до Деня на Благодарността, поне повечето от нас. Моя бе идеята да ходим до бара всеки ден за обяд. Обедните ни почивки ставаха все по-дълги. Един следобед просто не се върнахме. Но на другата сутрин, като добри момчета, всички бяхме на линия. Казаха ни, че повече не ни искат.

— Сега — каза шефът — ще трябва да наема друга шайка гадове.

— И да ги уволните на Деня на Благодарността — каза един от нас.

— Слушайте — каза шефът — искате ли да бачкате още един ден?

— За да имаш време да интервюираш и да наемеш заместниците? — попита някой от нас.

— Казвайте, или приемате или не — каза шефът.

Ние приехме и работихме цял ден, като се хилехме като луди и се замеряхме с кашони. После си получихме чековете и тръгнахме към къщите си, при пияните си жени.