Чарлс Буковски
Factotum (69) (Момче за всичко)

69

Бързо загубих тази работа, както бях губил толкова много други. Никога не ми е пукало — с едно изключение. Това бе най-леката работа, която някога съм имал и ме бе яд, като я загубих. Беше през Втората световна война. Работех за Червения кръст в Сан Франциско, карах камион пълен с медицински сестри, банки и хладилници, и обикаляхме най-различни малки градчета. Събирахме кръв за военната епопея. Когато пристигнехме някъде, аз трябваше да разтоваря камиона, а през останалата част от деня бях свободен да се мотам, да спя в парка, да правя каквото си искам. Привечер сестрите натъпкваха пълните банки в хладилниците, а аз изстисквах кръвни съсиреци от гумените маркучи в най-близкия кенеф. Обикновено бях трезвен, но все пак си представях, че съсиреците са микроскопични рибки или сладки малки буболечки, за да не си повърна обяда.

Много беше гот в Червения кръст. Излизах с една от сестрите. Но една сутрин излязох от града по погрешен мост и с камион пълен със сестри, игли, празни банки за кръв се изгубих в някакъв бордей. На онези типове от бордея им потекоха лигите, биха ни изнасилили всичките и сестрите започнаха да нервничат. Трябваше да се върнем обратно по моста и да поемем по друг път. Бях объркал градовете и когато най-накрая стигнахме до църквата, където чакаха кръводарителите, бяхме закъснели с два часа и петнайсет минути. Площадът пред църквата бе пълен със сърдити кръводарители, доктори и църковни служители. Отвъд Атлантика Хитлер повсеместно печелеше. Аз обаче, за съжаление, изгубих тази работа на секундата.