Чарлс Буковски
Factotum (67) (Момче за всичко)

67

На другия ден по обяд отново тръгнахме, Джан беше със същите обувки на токове.

— Днес искам да сготвиш онзи кебап — каза тя. — Няма друг мъж на света, който да готви кебап като теб. Това е най-големият ти талант.

— Ужасно много благодаря — казах аз.

Пак беше доста път. Джан седна на една пейка и си събу обувките, а аз влязох вътре. Беше същото момиче.

— Аз съм Хенри Чинаски — казах аз.

— Да?

— Вчера бях тук.

— Да?

— Казахте, че чекът ми ще е готов днес.

— О, да.

Момичето отвори една папка.

— Съжалявам, господин Чинаски, но вашият чек още не е дошъл.

— Но вие казахте, че ще е готов.

— Съжалявам сър, но понякога чековете се забавят.

— Искам си чека.

— Съжалявам, сър.

— Не, ти не съжаляваш. Ти не знаеш какво е жал. Аз знам. Искам да видя шефа на твоя шеф.

Момичето вдигна телефона.

— Господин Хендлър? Един човек на име Чинаски иска да се срещне с вас. Трудовият му договор е бил прекратен и той иска чека си.

Размениха си няколко думи. Момичето се обърна към мен и каза:

— Стая 309.

Отидох до стая 309. На табелката пишеше „Джон Хендлър“. Отворих вратата. Хендлър бе сам. Директор на най-големия и най-влиятелен вестник в целия Запад. Седнах на стола срещу него.

— Нещата стоят така, Джон — казах аз, — изхвърлиха ме, хванаха ме да спя в женския кенеф. Заедно с мойта идвам вече два пъти дотук и само ми казват, че няма чек за мен. Сега, знаеш, че това е гаден номер. Искам само да си получа чека и да се напия. Знам, че не звучи много изискано и благородно, но това е. Ако не получа този чек, не знам какво ще направя.

Хвърлих му един поглед, излязъл направо от „Казабланка“.

— Дай една цигара.

Джон Хендлър ми даде цигара. Дори ми я запали. Или ще ме изритат като парцал оттук или ще си получа чека, помислих си аз.

Хендлър вдигна слушалката на телефона.

— Мис Симс. Един господин на име Хенри Чинаски има да получава чек. Да ми бъде донесен до пет минути. Благодаря ви — той затвори слушалката.

— Виж, Джон — казах аз, — учил съм две години журналистика в „Лос Анжелис Сити Колидж“. Нямате нужда от репортери, нали?

— Съжалявам. Имаме предостатъчно хора.

Поговорихме си и след няколко минути влезе едно момиче и подаде на Джон чека. Той се протегна над бюрото и ми го подаде. Свестен тип. По-късно чух, че скоро след това бил умрял, но ние с Джан си получихме телешкия кебап, и зеленчуците, и френското вино, и продължихме да живеем.