Чарлс Буковски
Factotum (16) (Момче за всичко)

16

Сметката ми за стаята, храната, пералнята и т.н. бе вече толкова голяма, че ми бяха нужни няколко седмични надници, за да я оправя. До тогава живях в къщи, но се изнесох веднага след това. Не можех да си позволя да живея на тези цени.

Намерих си квартира близо до работата. Преместването не беше трудно. Притежавах половин куфар вещи…

Хазайката ми се казваше Мама Стрейдър, жена с боядисана в червено коса, хубава фигура, много златни зъби и възрастно гадже. Още на първата сутрин ме повика в кухнята и ми каза, че ще ми сипе едно уиски, ако отида да нахраня пилетата в задния двор. Направих го и след това седнах в кухнята с Мама и гаджето й Ал и пих уиски. Закъснях един час за работа.

На втората вечер се почука на вратата ми. Дебела жена, попреминала четиридесетте, с бутилка вино в ръка.

— Живея в дъното на коридора, казвам се Марта. Чух да слушате тази хубава музика. Реших да ви донеса нещо за пиене.

Марта влезе. Беше облечена в широка зелена рокля и след няколко чаши вино започна да ми показва краката си.

— Имам хубави крака.

— За мен краката са най-важното.

— Виж нагоре.

Краката й бяха ужасно бели, тлъсти, разплути, с виолетови разширени вени. Марта ми разказа живота си.

Тя беше курва. Кръстосвала баровете. Основният й паричен източник бил собственикът на един универсален магазин.

— Дава ми пари. Влизам в магазина и си взимам всичко, каквото искам. Продавачите нищо не ми казват. Той им е наредил да не ме закачат. Не иска жена му да разбере, че се чукам по-добре от нея.

Марта стана и пусна радиото. Увеличи го.

— Танцувам добре — каза тя. — Гледай!

Тя се завъртя в зелената си палатка, като риташе във въздуха с дебелите си крака. Страшно възбуждащо! След малко събра роклята си на кръста и започна да си тресе задника в лицето ми. Розовите гащички имаха голяма дупка на дясната буза. После се измъкна от роклята и остана по гащи. След това и гащите се озоваха на пода до роклята и тя започна да си тресе месата. Триъгълникът на пубиса й бе почти скрит от увисналия, подскачащ корем.

От потта гримът й се разтече по лицето. Изведнъж присви очи. Аз бях седнал на ръба на леглото. Скочи отгоре ми преди да мога да мръдна. Притисна полуотворената си уста в моята. Миришеше на слюнка, лук, прокиснало вино и на (въобразих си аз) спермата на четиристотин мъже. Вкара езика си в устата ми. От него капеше слюнка, задавих се и я отблъснах. Тя падна на колене, свали ми ципа и след секунда мекият ми кур беше в устата й. Смучеше го и го лижеше. На късата сива коса на Марта бе вързана малка жълта панделка. По врата и бузите й имаше брадавици и големи кафяви бенки.

Членът ми стана. Тя изстена и ме ухапа. Аз изпищях, хванах я за косата и я блъснах назад. Стоях в средата на стаята ранен и ужасен. По радиото звучеше Малерова симфония. Преди да помръдна, тя отново бе на колене. Безжалостно ме сграбчи с две ръце за ташаците. Отвори уста и ме пое. Главата й се въртеше неистово. Като ме стисна за ташаците и почти отхапа кура ми на две, тя ме издърпа на пода. Стаята се изпълни със смучещи звуци, а по радиото звучеше Малер. Чувствах се като разкъсан от безмилостно животно. Курът ми стана, покрит с плюнка и кръв. Видът му я подлуди. Чувствах се, като че ли ме ядат жив.

Ако се изпразня, помислих си отчаяно, никога няма да си простя.

Когато се опитах да я издърпам за косата, тя сграбчи отново ташаците ми и безжалостно ги стисна. Зъбите й се забиха в средата на члена ми, като че ли искаше да ме разреже на две. Изпищях, пуснах косата й и паднах назад. Главата й невъзмутимо се движеше нагоре-надолу. Сигурен бях, че смученето се чува из цялата къща.

— НЕ! — изкрещях аз.

Тя упорстваше с нечовешка ярост. Започнах да се празня. Бе като да изсмучеш вътрешностите на уловена змия. Яростта й бе примесена с безумство. Изсмука спермата, като я задържа в гърлото си.

Тя продължи да смуче и лиже.

— Марта! Спри! Свърших.

Но не би. Като, че ли се бе превърнала в огромна всеразкъсваща уста. Продължи да смуче.

— НЕ! — отново изпищях аз…

Този път я изсмука като крем ванилия през сламка.

Аз се срутих на земята. Тя стана и почна да се облича, като си пееше:

„Когато в Ню Йорк момиче ти каже:

«Лека нощ»

е рано сутрин

 

«Лека нощ», любов моя,

вече е рано сутрин

 

«Лека нощ», любов моя,

млекарят е на път за своя дом…“

Олюлявайки се аз се изправих на крака, като държах с ръка панталоните си и извадих портфейла си. Подадох й пет долара. Тя ги взе и ги пъхна в деколтето между гърдите си, хвана ме още веднъж игриво за ташаците, стисна ги и с валсова стъпка излезе от стаята.