Чарлс Буковски
Factotum (36) (Момче за всичко)

36

Дълги, дълги редици безмълвни велосипеди. Сандъци пълни с велосипедни части. Дълги редици велосипеди, висящи от тавана: зелени велосипеди, червени велосипеди, жълти велосипеди, лилави велосипеди, сини велосипеди, дамски велосипеди, мъжки велосипеди висяха там в дълги редици. Бляскави спици, колела, гуми, боя, кожени седалки, котешки очи, фарове, спирачки. Стотици велосипеди.

Имахме един час обедна почивка. Ядях бързо, тъй като по-голямата част от нощта прекарвах в пиене и скитане. Бях изморен, всичко ме болеше и за щастие бях открил това усамотено място под велосипедите. Пропълзявах отдолу, под три безупречно прави редици. Лягах по гръб и над мен висяха изрядно подредени, лъскави сребърни спици, вилки, черни гуми, светещи прясно боядисани рамки, всичко в съвършен порядък. Величествено, изрядно, подредено — 500–600 велосипеда, които се простираха над мен, покриваха ме, всеки на мястото си. Някак си всичко това бе смислено. Аз поглеждах и знаех, че разполагам с четиридесет и пет минути, за да си почина под велосипедното дърво.

И все пак една друга част в мен знаеше, че ако се отпусна и падна в течението на тези лъскави нови велосипеди, това ще е краят ми, никога нямаше да мога де се оправя. Така че просто си лежах, а колелата, спиците и цветовете ме утешаваха.

Човек с тежък махмурлук в никакъв случай не трябва да лежи по гръб и да гледа към покрива на склад. В един момент дървените подпори те хващат за гърлото. А капандурите, телената мрежа в стъклото — това някак напомня на човек за затвор. А и тежестта в очите, копнежът за поне една чаша, шумът на минаващите край теб хора, чуваш ги, разбираш, че почивката е свършила и трябва да станеш, да се движиш, да изпълняваш поръчки…