Чарлс Буковски
Factotum (40) (Момче за всичко)

40

Пристигнах във велосипедния склад в десет и трийсет. Работното време започваше в осем часа. Бе сутрешната почивка и кафенето беше отвън. Персоналът на склада бе там. Приближих ги и си поръчах голямо кафе и еклер. Поговорих си с Кармен, секретарката на шефа, известна от случката във фургона. Както обикновено тя бе облечена в много тясна вълнена рокля, която я изпълваше като въздух балон, дори по-плътно. По устните си имаше няколко слоя тъмночервено червило и докато говорехме стоеше колкото може по-близо, като ме гледаше в очите и се кикотеше, отърквайки се у мен. Кармен беше толкова агресивна, че плашеше, щеше ти се да избягаш от натиска. Както повечето жени тя искаше това, което вече не можеше да получи, а Джан ми изсмукваше всичката сперма, та и отгоре. Кармен си мислеше, че се правя на интересен и недостъпен. Аз отстъпих назад, като държах в ръка еклера си. Тя пристъпи към мен. Почивката свърши и ние всички влязохме вътре. Представих си бикините й, леко изцапани с лайна, закачени на един от палците на краката ми. Лежим заедно в леглото, в къщичката й на улица „Мейн“. Господин Хансен, шефът, стоеше пред кабинета си.

— Чинаски — излая той. Познавах този тон. Свърши се.

Приближих и застанах пред него. Беше в добре изгладен светлокафяв летен костюм, вратовръзка (зелена), кафява риза, а черно-кафявите му обувки бяха лъснати като огледало. Внезапно осъзнах, че пироните в подметките на смачканите ми обувки ме бодат по стъпалата. Три копчета липсваха на мръсната ми риза. Ципът на панталоните ми бе засякъл по средата. Токата на колана ми бе счупена.

— Да! — казах аз.

— Принуден съм да те уволня.

— ОК.

— Много добър служител си, но съм принуден да те уволня.

Стана ми неудобно за него.

— От пет-шест дни идваш на работа в десет и трийсет. Как според теб се чувстват другите? Те работят по осем часа на ден.

— Няма проблеми. Не се притеснявай.

— Виж, когато бях млад и аз бях лудо копеле. Три-четири пъти месечно се появявах на работа с посинено око. Но ходех на работа редовно и навреме. Издигнах се сам, без чужда помощ.

Не отговорих.

— Какво се е случило? Защо не идваш навреме на работа?

Изведнъж ме осени предчувствие, че ако му дам добър отговор, ще си спася работата.

— Ожених се, това е. Знаете как е. Меден месец. Сутрин ставам и започвам да се обличам, слънцето просветва през щорите, а тя ме хваща и ме издърпва обратно в кревата, за да ме прегърне и…

Не се получи.

— Ще им кажа да ти напишат чека — Хансен закрачи към кабинета си. Влезе вътре и чух да казва нещо на Кармен. Внезапно ми хрумна друго и почуках на едно от стъклените гишета. Хансен погледна към мен, приближи се и дръпна стъклената преградка.

— Виж сега, — казах аз — никога не съм го правил с Кармен. Честно! Хубава е, но не е мой тип. Напиши ми чека за цялата седмица.

Хансен обърна глава.

— Напишете чека за цялата седмица — каза той.

Беше едва вторник. Не очаквах това — но все пак той и Алабам си поделяха парите от 30 000 велосипедни педала всеки месец. Кармен се приближи и ми връчи чека. Тя стоеше и безразлично се усмихваше, взе телефона и навъртя номера на Службата по труда.