Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
MesserSchmidt (15.01.2007)

Издание:

проф. БОРИС ПАВЛОВ КИТАНОВ, РАЗПОЗНАВАНЕ И СЪБИРАНЕ НА БИЛКИ

Рецензент проф. ИВАН НИКОЛОВ ПЕНЕВ

Завеждащ редакция ВИЛИАНА СЕМЕРДЖИЕВА

Редактор ВИХРА РУСКОВА

Художник на корицата МИХАИЛ МАКАРИЕВ

Художник на илюстрациите и оформление МИХАИЛ МАКАРИЕВ

Художник-редактор ПЕТЪР КРЪСТЕВ

Технически редактор КАТЯ ШОКОВА

Коректор ВИОЛЕТА ЦЕНОВА

ISBN 9532726431

Код 05 2530-8-87

Народност българска. Издание първо. Дадена за набор на 3.IV.1987 г. Подписана за печат на 3.VIII 1987 г. Излязла от печат на 25.VIII.1987 г. Формат 70х 100/16. Печатни коли 13 + 5. Издателски коли 16,85 + 6,48. УИК 16,70 + 8,16. Тираж 95 000+100. Поръчка на издателството № 302/87 Цена 4,38 лв.

Държавно издателство „Земиздат“ — София. Бул. „Ленин“ 47

Фотонабор УНЦ към Вестникарски комплекс „Работническо дело“ — София

Печат ДП „Георги Димитров“ — София

История

  1. — Корекция

СЕМ. СЛОЖНОЦВЕТНИ — ASTERACEAE (COMPOSITAE)

1. Съцветията правилни кълбести главички, 1,5–4,5 см в диаметър, без обща обвивка и съставени от голям брой цилиндрични едноцветни кошнички, всяка от които притежава собствена обвивка. Всички цветове тръбести.

Бодливи растения → Обикновен челядник — Echinops ritro L.

1#. Съцветията с друга форма (полукълбести, плоски, цилиндрични и др.) и всяко представлява една кошничка с обща обвивка и по-голям брой цветове. Цветовете тръбести, фуниевидни, езичести и др. Небодливи растения → вж. 2

2. Крайните цветове фуниевидни, средните тръбести. Плодовете с хвърчилка → Синя метличина — Сепtаиrеа cyanus L.

2 : Всички цветове езичести. Плодовете без хвърчилка → Синя жлъчка — Cichorium intybus L.

Обикновен челядник — Echinops rilro L.

Многогодишно тревисто растение с прости (едно или няколко) стъбла, към върха разклонени, високи 20–60 см, в долната част жлезисто влакнести и беловълнести. Листата в общото си очертание елиптични, приседнали, дълги 10–20 см, отгоре голи, отдолу беловълнести, единично или двойно пересто разсечени, с линейно-ланцетни делчета, завършващи с бодил, но по ръба си без къси шипчета. Съцветията 1 — 5 по върховете на разклоненията, кълбести, без обща обвивка, съставени от голям брой цилиндрични едноцветни кошнички, всяка от които е покрита със собствена покривка от керемидообразно наредени голи листчета, като външните обвивни листчета са превърнати в тънки четинки. Цветовете сини, тръбести. Плодовете цилиндрични, покрити с прилегнали власинки, дълги около 6 мм, на върха с коронка от сраснали в основата си четинки (табло 45, фиг.З).

По сухи и каменливи места в цялата страна. Цъфти юни — октомври.

За лечебни цели се използуват плодовете (дрога Fructus Echinopsi). Употребява се и в народната медицина.

Синя метличина — Centaurea cyanus L.

Едногодишно, рядко двугодишно растение с изправено, силно разклонено стъбло, високо 20–80 см, слабо паяжиновидно вълнесто. Листата последователни, също слабо паяжиновидно вълнести, долните ланцетни, це-локрайни или лировидно насечени, с дръжка, стъблените линейно-ланцет-ни, целокрайни, приседнали. Кошничките единични по върховете на разклоненията, овално-цилиндрични, 12–13 мм в диаметър. Обвивките листчета с бял ципест придатък, по ръба си ресничести; външните зелени; вътрешните жълтеникави, често с виолетов оттенък. Крайните цветове по-едри, гълъбовосини, фуниевидни; вътрешните тръбести, виолетови. Плодовете дълги 3,5–4 мм, финовлакнести, с къса (около 1мм) хвърчилка (табло 45, фиг. 4).

Из посеви, каменисти и тревисти места и край пътища обикновено като плевел. Разпространена е в цяла България. Цъфти май — септември. В съвременната медицина се използуват цветните кошнички (дрога Flores Centaureae, Flos Cyanii). Използува се широко и в народната медицина.

Синя жлъчка — Cichorium intybus L.

Многогодишно тревисто растение с дълъг, вретеновиден месест корен. Стъблото изправено, набраздено, четинесто влакнесто до голо, в горната си част разклонено, високо 20–120 см. Приосновните листа събрани в розетка, грапави, неправилно пересто разделени с по-едър връхен дял, дълги 7–30 см, широки 1–12 см, с къса дръжка; стъблените последователни, ланцетни, приседнали и полуобхващащи стъблото, назъбени; най-горните целокрайни. Кошничките единични или но няколко с къса дръжка или почти приседнали в пазвите на най-горните листа, 3–4 см в диаметър; обвивните листчета в два кръга, рядко жлезисто ресничести. Всички цветове езичести, сини, рядко бели. Плодовете обратно яйцевидни, с 2–5 тесни ръба, дълги 2–3 мм, с хвърчилка от 1–2 реда къси люспици (табло 45, фиг. 5).

По сухи тревисти места, край пътища, в изкопи, из окопни култури и на други места в цялата страна докъм 1200 м н. в. Цъфти юни — октомври. В съвременната медицина се използува коренът (дрога Radix Cichorii), който се изважда през есента, а по-рядко и надземната част (дрога Herba Cichorii). Употребява се и в народната медицина.