Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
MesserSchmidt (15.01.2007)

Издание:

проф. БОРИС ПАВЛОВ КИТАНОВ, РАЗПОЗНАВАНЕ И СЪБИРАНЕ НА БИЛКИ

Рецензент проф. ИВАН НИКОЛОВ ПЕНЕВ

Завеждащ редакция ВИЛИАНА СЕМЕРДЖИЕВА

Редактор ВИХРА РУСКОВА

Художник на корицата МИХАИЛ МАКАРИЕВ

Художник на илюстрациите и оформление МИХАИЛ МАКАРИЕВ

Художник-редактор ПЕТЪР КРЪСТЕВ

Технически редактор КАТЯ ШОКОВА

Коректор ВИОЛЕТА ЦЕНОВА

ISBN 9532726431

Код 05 2530-8-87

Народност българска. Издание първо. Дадена за набор на 3.IV.1987 г. Подписана за печат на 3.VIII 1987 г. Излязла от печат на 25.VIII.1987 г. Формат 70х 100/16. Печатни коли 13 + 5. Издателски коли 16,85 + 6,48. УИК 16,70 + 8,16. Тираж 95 000+100. Поръчка на издателството № 302/87 Цена 4,38 лв.

Държавно издателство „Земиздат“ — София. Бул. „Ленин“ 47

Фотонабор УНЦ към Вестникарски комплекс „Работническо дело“ — София

Печат ДП „Георги Димитров“ — София

История

  1. — Корекция

СЕМ. СЕННИКОЦВЕТНИ — АРIАСЕАЕ (UMBELLIFERAE)

1. Листата широко елиптични, всички или само най-горните обхващат стъблото → Кръглолистна урока — Bupleurum rotundifolium L.

l#. Листата нарязани, разделени или перести → 22. Дяловете на листата линейни или нишковидни, по-тесни от 0,5 см → вж. 3

2#. Дяловете на листата по-широки от 0,5 см, елиптични, яйцевидни или клиновидни, целокрайни, назъбени или нарязани → вж. 6

3. Дяловете на листата почти нишковидни или тясно ланцетни, дълги до 2 см и повече → вж. 4

3#. Дяловете на листата ланцетни, теснолинейни или нишковидни, но не по-дълги от 1 см → Прангос — Prangos fenilacea (L.) Lindl.

4. Цветните дръжки при основата си с обвивка от листчета → Самодивска трева — Peucedanum L.

4#. Цветните дръжки при основата си без обвивка на листчетата → вж. 5

5. Плодчетата откъм гърба почти сплескани или слабо подути. Едногодишно растение. Съцветието съдържа 30–50 лъча → Копър — Anethum graveolens L.

5#. Плодчетата откъм гърба силно издути. Многогодишно растение. Съцветието съдържа 10–25 лъча → Морач — Foeniculum vulgare Mill.

6. Главните лъчи на всяко съцветие при основата си без обвивка от листчета, рядко с обвивка от едно листче → Пащърнак — Pastinaca sativa L.

6#. Главните лъчи на всяко съцветие при основата си с обвивка от листчета → Сибирски девисил — Herucleum sibiricum L.

Резене — Foeniculum vulgare Mill.

Многогодишно или двугодишно тревисто растение с кръгло, тънко ребристо и силно разклонено стъбло, високо до 2,5 м. Листата последователни, в общото си очертание яйцевидно триъгълни, 3–4 пъти пересто разсечени, долните на дръжки, горните приседнали на разширени влагалища, като дяловете им са линейно нишковидни или линейно шиловидни, на върха заострени, голи. Листните влагалища дълги 3–6 см, тясно продълговати, по края ципести, към върха разширени. Цветовете събрани в сложни сенни-ци до 15 см в диаметър, съставени от 4 до 30 нееднакви по дължина голи лъча, без обвивни листчета, както при основата на главните лъчи, така и в основата на сенничетата. Чашка липсва. Венчето жълто, с 5 широко яйцевидни листчета, дълги около 1 мм и почти толкова широки. Тичинките 5. Яйчникът долен. Плодовете голи, дълги 4–10 мм, яйцевидно продълговати (табло 19, фиг. 1).

Култивира се. Тук-там се среща и като подивяло растение в Средна северна и Североизточна България, Тракийската низина и Родопите докъм 1000 м н. в. Цъфти юли — септември. В медицината се употребяват узрелите плодове (дрога Fructus Foeniculi).

Копър — Anethum graveolens L.

Едногодишно голо растение със силна миризма. Стъблото единично, изправено, просто или разклонено, цилиндрично, гладко, високо до 120–130 см, тъмнозелено, с редуващи се белезникави и зеленикави надлъжни ивици. Листата тройно до четворно перести, в общото си очертание яйцевидни, с линейно нишковидни или с почти четиновидни последни делче-та; долните листа на дръжка, дълга 1,5–3,5 см, която в основата си се разширява в продълговато дълго влагалище (1,5–2,0 см), по ръба си широко ципесто; горните листа приседнали на влагалищата по-дребни и по-малко разсечени. Цветовете събрани в съцветия сенници с диаметър до 15 см, съставени от 30–50 лъча. Чашка липсва. Венчето жълто, с 5 почти закръглени и на върха си врязани листчета, дълги 1,2–1,5 мм. Тичинките 5. Яйчникът долен. Плодчетата дълги 5–6 мм, яйцевидни или широко елиптични, откъм гърба сплескани, а по краищата изпъкнали, с 5 изпъкнали ребра, от които гръбните са по-остри (табло 18, фиг. 4).

В диво състояние се среща само по скалите край Черно море (на юг от Несебър) и край Дунав. Култивира се обаче в цялата страна. Цъфти през юли и август.

В съвременната медицина се употребяват плодовете (дрога Fructus Anethi). Използува се широко в народната медицина.

Прангос — Prangos ferulacea (L.) Lindl.

Многогодишно тревисто растение с изправено ръбесто голо стъбло, високо 60–150 см, със срещуположно или почти прешленесто разположени разклонения. Листата последователни, голи, многократно пересто нарязани на линейно-ланцетни до почти нишковидни делчета, в общото си очертание широко яйцевидни до продълговато елиптични. Приосновните листа с дръжка, дълга 30–40 см и с петура, дълга 50–80 см, в основата си разделена на три дяла, всеки от които е 4–5 пъти пересто разсечен. Нагоре листата намаляват по размер, като най-горните са приседнали и с влагалище, обхващащо стъблото. Сенниците съставени от 6–18 лъча, с обвивка от листчета в основата на главните лъчи и на цветните дръжки. Чашката на върха почти целокрайна, без зъбци. Венчето жълто, дълго около 1 мм, с цели венчелистчета, чиито връхчета са завити навътре. Тичинките 5. Яйчникът долен. Плодът едър, снабден по ръба и на гърба с добре развити ципести крилца, дълъг 10–25 см (табло 19, фиг. 2).

По сухи каменливи и тревисти места в Югоизточна България — южната част на Черноморското крайбрежие и Тунджанската хълмиста равнина. Цъфти май — юли. Употребява се в народната медицина.

Кръглолистна урока — Bupleurum rotundifo Hum L.

Едногодишно сиво-зелено, често частично червенеещо растение с изправено цилиндрично стъбло, обикновено в горната си част разклонено, високо 15–75 см. Листата прости, последователни, приосновните и долните стъблени с дръжки или почти приседнали, обхващащи стъблото, обратно яйцевидни до продълговато елиптични, дълги 5–7 см, широки 2–3 см; средните стъблени листа по-дребни, елиптични или яйцевидни, тъпи или късо заострени, плоски или слабо фуниевидни със закръглена основа, в долната си част пронизани от стъблото; към върха стават все по-дребни, яйцевидни или почти кръгли, пронизани от стъблото. Цветовете събрани в сенници от по 5–10 главни лъча, с дръжки, дълги 2–4 см, без листчета при основата си. Всеки сенник с 8–12 цвята, с 5–6 яйцевидни, заострени листчета при основата им. Чашка липсва. Венчелистчетата жълти, дълги 0,5–0,7 мм, със завит навътре връх. Тичинките 5. Яйчникът долен. Плодът овален, дълъг 2,5–3,5 мм, отстрани сплескан, с ясни надлъжни ребра (табло 19, фиг. 3).

По сухи каменливи и тревисти места, край пътища и синури като бурен. Среща се рядко в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти май — август. Употребява се в народната медицина.

Пясъчна самодивска трева — Peucedanum arenarium W. К.

Многогодишно тревисто растение с масивен вертикален корен. Стъблото голо, изправено, в горната си част разклонено, тънко набраздено, високо 90–150 см. Листата 3–4 пъти перести, дълги до 45 см, широки до 30 см, продълговато яйцевидни до почти кръгли, на дръжки, дълги 3–8 см; крайните дялове дълги до 15 мм, широки до 6 мм, продълговати до линейни. Средните стъблени листа просто перести, на дръжки, дълги 1,5–2,5 см, широко обхващащи стъблото, а най-горните листа редуцирани до широки влагалища или малки прости листчета. Сложните сенници (2–14 на брой), дълги до 15 см, голи, без обвивка или с 1 –2 линейни до продълговати заострени листчета, дълги 5–9 мм. Сенниците многоцветни, като в основата на цветните дръжки се намират многобройни линейно-ланцетни до нишко-видни прицветници, дълги до 15 мм. Чашка липсва. Венчето жълто, дълго 1,8–2,3 мм, с 5 яйцевидни до почти кръгли листчета. Тичинките 5. Яйчникът долен. Плодовете елипсовидни, дълги 5–11 мм, сплескани, голи, с 3 изпъкнали ребра и широки крила (табло 19, фиг. 4).

По крайморските пясъци, по сухи тревисти места и каменливи терени в по-голямата част от страната докъм 1600 м н. в. Цъфти юли — август.

У нас са проведени успешни експерименти за лечение на някои болести с корена и зрелите плодове.

Пащърнак — Pastinaca sativa L.

Двугодишно растение с вретеновиден, понякога реповиден,. задебелен корен. През първата година развива снопче перести листа на дълги дръжки, а през втората — стъбло, което е изправено, кухо, голо, набраздено, разклонено, високо 30–100 см. Листата просто перести, с 2–7 двойки листчета, които са приседнали, елипсовидни до ланцетно-елипсовидни, дълги до 11 см, широки 8 см, назъбени, отдолу грапаво влакнести, приосновните листа на дръжки, дълги до 15 см. Листата в общото си очертание елипсовидни, дълги до 20 см, намаляващи към върха на стъблото, като горните преминават в клиновидно влагалище. Цветните сенници имат от 5 до 20 главни лъча, без листчета в основата им. Сенничетата са с по 6–15 цветчета, с единични прицветници или без прицветници, с дръжки, дълги до 6 мм. Чашка липсва. Венчето жълто, дълго до 2,5 мм, с 5 завити навътре листчета. Тичинките 5. Яйчникът долен. Плодът дълъг 5–7 мм, широко елипсовиден, сплескан, гол, с ципест ръб и 5 надлъжни ребра върху външната му страна (табло 20, фиг.З).

Из ливади, влажни места и храсталаци в цялата страна до към 1500 м н. в. Цъфти през юли и август.

В съвременната медицина се употребяват коренът и семената на пащърнака (дрога Radix Pastinacae et Semen Pastinacae). В литературата има данни, че и листата се употребяват за лечение. Намира широко приложение и в народната медицина.

Сибирски девисил — Heracleum sibiricum L.

Двугодишно, по-рядко многогодишно тревисто растение с дебел жъл-теникавобял корен, подобен на морков. Стъблото — изправено, ръбесто, набраздено, кухо, покрито с остри четинки, в горната си част с последователни или отчасти срещуположни клонки, почти до 2 м високо. Приосновните листа едри, дълги 15–30 см, нечифтоперести, с жлебовидна дръжка, която постепенно преминава в листно влагалище. Стъблените листа с 2–3 двойки листчета или дълбоко изрязани, с удължено яйцевидни до широко ланцетни, неравномерно назъбени или нарязани на дялове листчета, дълги до 25 см, широки 15 см, голи или разпръснато влакнести; връхното листче (дял) най-голямо, триделно. При някои форми всички листа са тройни, с една двойка странични листчета. Съцветието с 15–25 лъча, дълги до 17 см, без листчета при основата си. Отделните цветове на дръжки, дълги 7–11 мм, които при плодоношението почти се удвояват, при основата си с 1–10 дребни ланцетни до нишковидни прицветници, дълги до 1 см, Венчето зеленикавожълто, 5-листно, дълго до 2.5 мм. Тичинките 5. Яйчникът долен, с двуразделно близалце. Плодът елиптичен, откъм гърба сплескан, по края ципесто крилат, дълъг 7–9 мм, гол. Варира (табло 20, фиг. 2).

По влажни сенчести места край реки и потоци в цяла България докъм 2000 м н. в. Цъфти през юли и август.

В съвременната медицина се употребяват надземната част (дрога Негba Heraclei) и коренът (Radix Heraclei). Намира приложение и в народната медицина.

В нашите планини се среща още един вид девисил — Heracleum verticillatum Раnс., който е с бели цветове, а разклоненията в горната част на стъблото му са разположени прешленовидно.