Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
MesserSchmidt (15.01.2007)

Издание:

проф. БОРИС ПАВЛОВ КИТАНОВ, РАЗПОЗНАВАНЕ И СЪБИРАНЕ НА БИЛКИ

Рецензент проф. ИВАН НИКОЛОВ ПЕНЕВ

Завеждащ редакция ВИЛИАНА СЕМЕРДЖИЕВА

Редактор ВИХРА РУСКОВА

Художник на корицата МИХАИЛ МАКАРИЕВ

Художник на илюстрациите и оформление МИХАИЛ МАКАРИЕВ

Художник-редактор ПЕТЪР КРЪСТЕВ

Технически редактор КАТЯ ШОКОВА

Коректор ВИОЛЕТА ЦЕНОВА

ISBN 9532726431

Код 05 2530-8-87

Народност българска. Издание първо. Дадена за набор на 3.IV.1987 г. Подписана за печат на 3.VIII 1987 г. Излязла от печат на 25.VIII.1987 г. Формат 70х 100/16. Печатни коли 13 + 5. Издателски коли 16,85 + 6,48. УИК 16,70 + 8,16. Тираж 95 000+100. Поръчка на издателството № 302/87 Цена 4,38 лв.

Държавно издателство „Земиздат“ — София. Бул. „Ленин“ 47

Фотонабор УНЦ към Вестникарски комплекс „Работническо дело“ — София

Печат ДП „Георги Димитров“ — София

История

  1. — Корекция

СЕМ. КРЪСТОЦВЕТНИ — BRASSICACEAE (CRUCIFERAE)

1. Плодът шушулка, най-малко 4 пъти по-дълъг, отколкото широк → вж. 2

1#. Плодът шушулчица, не по-дълъг, отколкото широк или по-малко от 4 пъти по-дълъг, отколкото широк → Горуха — Lepidium perfoliatum L.

2. Растения, покрити поне отчасти с разклонени или двуразделни власинки → вж. 3

2#. Растения, покрити с прости власинки или съвсем голи → вж. 6

3. Листата двойно или тройно перести → Войничица — Descurainia sophia (L.) Webb.

3#. Листата цели → вж. 4

4. Едногодишно растение. Шушулката цилиндрична, с дръжка, не по-тънка от самата шушулка → Разперена боянка — Erysimum repandum L.

4#. Двугодишни или многогодишни растения. Шушулките сплескани или почти 4-ръбести, с дръжка, по-тънка от самата шушулка → вж. 5

5. Власинките по листата почти изцяло двуразделни → Разклоненабоянка — Erysimum diffumm Ehrh.

5#. Власинките по листата звездовидни или смесени (звездовидни и двуразделни) → Вълнисто-назъбена боянка — Erysimum crepidifolium Rchb.

6. Листата пересто нарязани до перести, със стреловиден или копиевиден най-горен дял → Лечебна мъдрица — Sisymbrium officinale (L.) Scop.

6#. Листата пересто нарязани; горният им сегмент не е нито стреловиден, нито копиевиден → вж. 7

7. Капачетата на шушулката без жилки → Пиренейски пореч — Rorippapyrenaica (L.) Rchb.

7#. Капачетата на шушулките с 1–5 жилки → вж. 8

8. Шушулката четвъртита и капачетата й само с по една надлъжна жилка; почти голи растения → Обикновена злина — Barbarea vulgaris R. Br.

8#. Шушулката цилиндрична или четириръбеста. Капачетата й с по 3 надлъжни жилки, като страничните две понякога са слабо забележими → вж. 9

9. Шушулката цилиндрична или четириръбеста, с 3 еднакво развити жилки и носче, дълго 1–2 см → Полски синап — Sinapis arvensis L.

9#. Шушулката четириръбеста с една ясна жилка и по-слабо забележими странични жилки. Носчето дълго 1,5–4,5 мм → вж. 10

10. Шушулката дълга 1,0–2,5 см и прилепнала към оста на съцветието.

Цветовете с дръжка, по-къса или равна на чашката → Черен синап — Brassica nigra (L.) Koch

10#. Шушулката дълга 3–6 см и неприлегнала към оста на съцветието.

Цветовете с дръжка, по-дълга от чашката → Сарептска горчица — Brassicajuncea (L.) Czern.

Лечебна мъдрица — Sisymbrium officinale (L.) Scop.

Едногодишно растение, цялото покрито с къси разперени власинки. Стъблото изправено, високо 50–70 см, в горната си част разперено, разклонено, с пересто нарязани до перести листа, с 4–6 продълговато яйцевидни, неравномерно назъбени странични дялове, често насочени назад и с по-едър, почти копиевиден връхен дял. Най-горните листа копиевидни или почти стреловидни, дребни, приседнали. Листата дълги 4–8 см. Цветовете събрани в тесни, почти класовидни съцветия, с дръжка, дълга 1–2 мм, без прицветници. Чашелистчетата и венчелистчетата по 4, разположени на кръст. Чашелистчетата дълги 1,5–2,5 мм, ланцетни, най-често влакнести. Венчелистчетата жълти, дълги 3–4 мм, обратно яйцевидно-лопатовидни. Тичинките 6, от които двете външни по-къси. Яйчникът горен. Плодът шу-шулка, цилиндрична, шиловидно заострена, плътно прилепнала към стъблото, дълга 10–20 мм, с дръжка, по-къса от 3 мм (табло 8, фиг. 4).

По сухи тревисти, рудерализирани места, дворове, улици, край жп линии и др. докъм 1100 м н. в. Цъфти април — юли. Използува се в народната медицина.

У нас се срещат още седем вида от този род, но един от тях (S. strictis-simum L.) е с цели, почти целокрайни листа, друг — S. polyceratium L., има прицветници в съцветието, а останалите пет вида са с шушулки, отклонени от оста на съцветието, и дръжка, по-дълга от 4 мм.

Войничица — Descurainia sophia (L.) Webb.

Едногодишно или двугодишно растение с изправено разклонено стъбло, високо до 1 м. Листата последователни, 2–3 пъти перести, обикновено с дръжка, само най-горните приседнали, с теснолинейни до продълговати делчета, най-често покрити с разклонени власинки. Цветовете дребни, събрани в гъсто гроздовидно съцветие, с дръжка, дълга 4–6 мм. Чашелистчетата 4, дълги около 2,5 мм. Венчелистчетата бледожълти, дълги 2–2,5 мм, продълговати, понякога липсват. Тичинките 6, от които двете са външни и по-къси. Яйчникът горен. Плодът шушулка, дълга 8–15 мм, цилиндрична, насочена нагоре (табло 9, фиг. 1).

Обикновено растение, което е разпространено по буренясали места, сметища, край пътища и др. в цялата страна. Цъфти април — голи. Употребява се в народната медицина.

Разклонена боянка — Erysimum diffusum Ehrh.

Двугодишно тревисто растение, което през първата година образува само розетка от листа, а през втората обикновено няколко силно разклонени стъбла, високи до 80 см, белезникави поради наличието на много двуразделни прилегнали власинки. Приосновните, розетковите листа продълговати до нишковидни, стеснени в дълга дръжка, обикновено с редки зъбци или целокрайни. Стъблените листа последователни, с къса дръжка, продълговати, целокрайни или назъбени, горните листа линейно-ланцетни, приседнали, целокрайни. Цветовете събрани по много в гъсто гроздовидно съцветие, с цветни дръжки, дълги 3–6 мм. Чашката с 4 листчета, дълги 5–8 мм, в основата си със слаби подутини или без тях. Венчелистчетата 4, ли-моненожълти, обратно яйцевидни, дълги 8–14 мм, с тънък и дълъг нокът. Тичинките 6, от които 4-те вътрешни са по-дълги, с прашници, дълги 2–3 мм. Шушулката тънка, 4-стенна, дълга 48–70 мм (табло 9, фиг. 2).

По сухи тревисти и пустеещи места в цялата страна докъм 1200 м н. в. Цъфти април — юни. В медицината се използува надземната част (дрога Herba Erysimi), която се събира по време на цъфтежа.

Вълнисто-назъбена боянка — Erysimum crepidifolium Rchb.

Двугодишно до многогодишно растение с дебел, вретеновиден светложълт корен. Стъблото изправено или в основата си приповдигащо се, просто или най-често разклонено, ръбесто, в долната си част често червеникаво, високо до 80 см, покрито с двуделни, рядко триделни власинки, които покриват цялото растение. Приосновните листа събрани в розетка, линейно-ланцетни, заострени, към основата си стеснени в дръжка, вълновидно назъбени, сиви. Стъблените листа приседнали, по-слабо назъбени, най-горните целокрайни. Цветовете събрани в гъсто многоцветно, гроздовидно съцветие, на дръжка, дълга 1,5–3,0 мм, влакнести. Чашелистчетата 4, ланцетни, дълги 6–9 мм. Венчелистчетата също 4, жълти, дълги 10–16 мм, на върха закръглени, към основата стеснени в много дълъг нокът, голи или слабо влакнести. Тичинките 6, дългите достигат 8–13 мм дължина, с прашници, дълги 2–3 мм. Яйчникът горен. Шушулките линейно-цилиндрични до почти четириръбести, дълги 2,5–6,0 см, широки 1–2 мм (табло 9, фиг. 3). На буренясали места и край пътища, рядко по Черноморското крайбрежие, Дунавската равнина, Североизточна България, Тракийската низина. Цъфти април — юли. Често цъфти повторно през есента. Употребява се в народната медицина.

Разперена боянка — Erysimum repandum L.

Едногодишно растение с къс вретеновиден корен. Стъблото високо до 60 см, просто или разклонено, изправено или в основата си приповдигашо се, покрито с двуделни власинки. Приосновните листа розетковидно сближени, линейно-ланцетни, постепенно стеснени в къса дръжка, заострени, вълновидно назъбени, сиви, гъсто покрити с двуделни и триделни власинки. Горните стъблени листа линейни до линейно-ланцетни, приседнали. Цветовете събрани в гъсто гроздовидно съцветие, разперено изправени, на дълга (1–3 мм) влакнеста дръжка. Чашелистчетата 4, продълговати, жълтозелени, дълги 3–5 мм. Венчелистчета 4, жълти, дълги 7–10 мм, към основата постепенно стеснени в дълъг нокът. Дългите тичинки 7–8 мм. Яйчникът горен. Прашниците дълги 0,8—1,2 мм. Шушулките разперени, линейни, дълги 5–10 см (табло 10, фиг. 1). На сухи тревисти и каменливи места, край пъти-ша и огради и като плевел в нивите. Разпространено е в цялата страна до към 800 м н. в. Цъфти април — юни. Употребява се в народната медицина.

Обикновена злина — Barbarea vulgaris R. Br.

Двугодишно или многогодишно тревисто растение с голо стъбло, раз-I клонено в горната си част и високо до 1 м. Долните листа лировидни, с 2–5 двойки продълговати странични дялове и голям закръглен или овален връхен дял, в основата сърцевиден, назъбен до нарязан или почти целокраен. Горните стъблени листа приседнали, с широко обхващащи стъблото ушички, обратно яйцевидни, едро назъбени или вълновидно изрязани. Цветовете събрани в гроздовидни съцветия по върховете на разклоненията на стъблото, без прицветници. Чашелистчетата и венчелистчетата по 4. Венчелистчетата жълти, дълги 5–7 мм. Тичинките 6. Яйчникът горен. Плодът щушулка, дълга 15–30 мм, широка 1–2 мм, с дръжка, дълга 4–6 мм, разперен, понякога дъговидно извит (табло 10, фиг. 2).

По влажни места, край поточета, из влажни гори и храсталаци, като плевел в цялата страна. Цъфти април — юли. Употребява се в народната медицина.

У нас се срещат още 4 вида от този род, но те са или с цели долни листа, или влакнести, или цветовете, им са с прицветници. Само изправеноплодната злина (В. striata Andrz.) е без прицветници, но плодовете й са прилегнали към стъблото.

Пиренейски пореч — Rorippapyrenaica (L.) Rchb.

Многогодишно тревисто растение с вретеновиден корен и късо коренище, обикновено с няколко стъбла, високи до 60 см, изправени, прости или в горната си част разклонени, в долната си част късовлакнести, нагоре голи. Долните листа събрани в приосновна розетка, на дълги дръжки, с къси ушички при основата на листната дръжка, цели, яйцевидни или лировидно пересто изрязани, със странични дялове (3–5 двойки), с по-голям закръглено сърцевиден връхен дял. Стъблените листа приседнали или на къса дръжка, при основата си с две тесни, надолу насочени и обхващащи стъблото ушички, пересто наделени с 1 –7 двойки линейни, целокрайни делчета, като връхният дял е еднакъв с останалите. Цветовете събрани в къси гроздовидни съцветия, с дръжка, дълга 4–6 мм. Чашелистчетата 4, ланцетни, дълги 2,5–3,0 мм. Венчелистчетата също 4, жълти, клиновидно стеснени в основата си, с 1/3 по-дълги от чашелистчетата. Тичинките 6. Яйчникът горен. Плодната кутийка къса, яйцевидно-елиптична, дълга 2,5–4,0 мм, с дълга дръжка (5–10 мм) (табло 10, фиг. 3).

Из сухи тревисти места, ливади, храсталаци и край гори докъм 1000 м н. в. Цъфти май — юли. Употребява се в народната медицина.

Горуха — Lepidium perfoliatum L.

Едногодишно или двугодишно тревисто растение с изправено, обикновено единично стъбло, високо 20–40 см, покркто с редки изправени власинки, рядко голо, гъсто облистено и разклонено. Приосновните листа на дълга дръжка (6–10 см), покрити с четинести власинки, в общото си очертание елиптични или обратно яйцевидно-ланцетни, двойно пересто разсечени на тесни линейни делчета, като долните стъблени листа приличат на приосновните, но са по-слабо разделени и почти приседнали. Горните стъблени листа широко яйцевидни или почти кръгли, цели, целокрайни, с дълбока сърцевидна основа, която обхваща стъблото, съвършено голи. Цветовете многобройни (до 60–70), събрани в гъсти гроздовидни съцветия, които при плодовете се удължават. Цветовете дребни, на тънка дръжка, дълги 3–4 мм. Чашката се състои от 4 широко елиптични листчета, дълги около 1 мм, отвън влакнести. Венчелистчетата също 4, бледожълти, дълги около 1,5 мм, продълговати, съвършено голи. Тичинките 2 + 4. Яйчникът горен. Шушулчиците почти кръгли или широко овални, дълги 3–4 мм, на изправени голи дръжчици, дълги 4–6 мм, на върха вдлъбнати. Стълбчето късо, равно на вдлъбнатината или малко по-дълго (табло 10, фиг. 4).

Край пътища, огради, пб пустеещи места в цялата страна докъм 1500 м н. в. Цъфти април — юли. Употребява се в народната медицина.

Черен синап — Brassica nigra (L.) Koch (Sinapis nigra L.)

Едногодишно растение с изправено стъбло, голо или в долната си част покрито с четинки. Листата с дръжки, долните лировидно наделени, с яйцевидни или продълговати, неравномерно нарязани странични дялове (1–3 двойки), като връхният дял е по-силно развит. Средните и горните листа ланцетни, към върха издребняват; най-горните целокрайни, с дръжчици. Цветовете събрани във връхни гроздовидни съцветия, на тънка дръжка, която е по-къса или равна на чашката. Чашелистчетата 4, разперени. Венчелистчетата златножълти, също 4. Тичинките 6, нееднакви. Яйчникът горен. Плодът шушулка, дълга 1–2,5 см, с тънко нишковидно носче, дълго 1,5–4,6 мм, прилегнал към стъблото (табло 11, фиг. 1).

Широко разпространен в цялата страна по тревисти места, орници, угари, край огради и др. Цъфти май — септември.

Синапеното семе е дрогата Semen Sinapis, намираща голямо приложение в съвременната и народната медицина.

Сарептска горчица — Brassica juncea Czern.

Едногодишно растение с изправено разклонено стъбло, високо до 1 м, при основата покрито с четинки, нагоре голо. Долните листа дълги до 20 см, широки до 8 см, с дръжка, най-често лировидно пересто нарязани, с голям яйцевиден или яйцевидно-ланцетен връхен дял, с по няколко малки продълговати странични делчета. Нагоре листата са с по-малки размери, като най-горните обикновено са цели (само назъбени до целокрайни), обратно яйцевидни до ланцетни или почти линейни, към основата силно стеснени. Съцветието почти щитовидно. Цветните дръжки тънки, по-дълги от чашката. Венчелистчетата 4, почти двойно по-дълги от чашелистчетата, светложълти, закръглено обратно яйцевидни, широки до 3 мм, изведнъж стеснени в основата си. Тичинките са 2 + 4. Яйчникът горен. Шушулките дълги 3–6 см, разперени, с носче на върха, дълго 7–12 мм (табло 11, фиг. 2).

Среща се по буренясали места, край огради и пътища и в обработваеми земи в източната част на страната. Цъфти май — август. Употребява се в народната медицина.

Полски синап — Sinapis arvensis L.

Едногодишно тревисто растение с разклонено, облистено стъбло, високо около 30–60 см, обикновено покрито с прости, твърди, разперени вла-синки. Листата с дръжка, яйцевидни или продълговати, най-долните почти лировидно нарязани до неправилно назъбени, дълги до 20 см, стеснени в дръжка, покрити с власинки, рядко голи. Горните листа приседнали, удължено ланцетни, със заострен връх, неравномерно назъбени, по-малки, влакнести до голи. Съцветията гроздовидни, сбити, дълги 2–5 см, с цветни дръжки, дълги 3–8 мм. Чашелистчетата дълги 4–6 мм, ресничести. Венче-листчетата 4, жълти, обратно яйцевидни, почти двойно по-дълги от чашката. Шушулката цилиндрична, дълга до 5 см, на върха с конично носче, почти несплескано. Семената почти черни, гладки, 8–17 на брой (табло 11, фиг. 3).

Среща се из орници, угари, като плевел в ниви, зеленчукови градини и дворове в цялата страна докъм 1200 м н. в. Цъфти от май до октомври. Употребява се в народната медицина.

У нас като плевел и като културно растение се среща още един вид синап — бял синап (Sinapis alba L.). Горните му стъблени листа са с дръжка, носчето на шушулката е силно странично сплескано, а семената са 4–8 на брой, жълти до жълто-кафяви, с ямички по повърхността.