Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1987 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- MesserSchmidt (15.01.2007)
Издание:
проф. БОРИС ПАВЛОВ КИТАНОВ, РАЗПОЗНАВАНЕ И СЪБИРАНЕ НА БИЛКИ
Рецензент проф. ИВАН НИКОЛОВ ПЕНЕВ
Завеждащ редакция ВИЛИАНА СЕМЕРДЖИЕВА
Редактор ВИХРА РУСКОВА
Художник на корицата МИХАИЛ МАКАРИЕВ
Художник на илюстрациите и оформление МИХАИЛ МАКАРИЕВ
Художник-редактор ПЕТЪР КРЪСТЕВ
Технически редактор КАТЯ ШОКОВА
Коректор ВИОЛЕТА ЦЕНОВА
ISBN 9532726431
Код 05 2530-8-87
Народност българска. Издание първо. Дадена за набор на 3.IV.1987 г. Подписана за печат на 3.VIII 1987 г. Излязла от печат на 25.VIII.1987 г. Формат 70х 100/16. Печатни коли 13 + 5. Издателски коли 16,85 + 6,48. УИК 16,70 + 8,16. Тираж 95 000+100. Поръчка на издателството № 302/87 Цена 4,38 лв.
Държавно издателство „Земиздат“ — София. Бул. „Ленин“ 47
Фотонабор УНЦ към Вестникарски комплекс „Работническо дело“ — София
Печат ДП „Георги Димитров“ — София
История
- — Корекция
СЕМ. СЕННИКОЦВЕТНИ — АР1АСЕАЕ (VMBELLIFERAE)
1. Съцветията сбити, топчести, заедно с обвивката силно бодливи → Полски ветрогон — Егуtcampestre L.
1#. Съцветията и обвивните им листчета не са бодливи → вж. 2
2. Яйчникът и плодът покрити с люспи, шипчета или власинки → вж. 3
2#. Яйчникът и плодът голи, гладки, ръбести или крилати → вж. 4
3. Съцветието от 3-5(6) главни лъча, без обвивни листчета при основата им. Плодът на върха с голо носче → Малък азмацук — Anthriscus cereifolium (L.) Hoffm.
3#. Съцветието от 10–50 главни лъча, с обвивка от пересто изрязани листчета. Плодът яйцевиден, без носче → Див морков — Daucuscarota L.
4. Главните лъчи при основата си с обвивка, съставена от много листчета (повече от 4) → вж. 5
4#. Главните лъчи на съцветието при основата си без обвивка от листчета (рядко с обвивка, съставена от няколко нееднакви листчета) → вж. 7.
5. Чашката на върха с 5 зъбчета → Воден морач — Oenaniheaquatica (L.) Poir.
5#. Чашката на върха без зъбчета (или с неясно забележими зъбчета).
. → вж. 6
6. Стъблото с червеникави петна. В основата на всеки сенник 3–6
листчета, разположени от едната страна на съцветието → Бучиниш — Conium maculatum L.
6#. Стъблото без петна. Дръжките на сенниците в основата си без обвивка от листчета → Кимион — Carutn carvi L.
7. Листните дялове по-широки от 1 см или приосновните листа веднъж перести → вж. 8
7#. Листните дялове по-тесни от 0,5 см или листата сложно перести → Лъскавче — Aethusa cynapium L.
8. Цветните дръжки при основата си с обвивчица от листчета → Панчичева пищялка — Angelicapancicii Vandas
8#. Цветовете при основата си без обвивчица от листчета → вж. 9
9. Плодътсплескан откъм гърба, а по краищата крилат. Главните лъчи 30–50 → Прешленестдевисил — Heracleum verticilatum Рапс
9#. Плодът откъм гърба издут, без крилца по краищата. Главните лъчи 4–15 → вж. 10
10. Приосновните листа просто перести, с яйцевидни, почти до основата си назъбени листчета → Каменоломкова бедреница — Pimpinella saxifraga L.
10#. Долните листа пересто насечени, с триъгълни дялове, назъбени само в горната си част, с по 4–5 зъбчета, надолу целокрайни → Целина — Apium gmveolens L.
Полски ветрогон — Eryngium campestre L.
Многогодишно бодливо голо растение със силно разклонено стъбло, високо 30–60 см и дебел вретеновиден корен. Приосновните листа дълги и широки 15–30 см, дълбоко двойно 3-делни, с низбегващи дялове, бодливо назъбени до нарязани, с дръжка, дълга 10–20 см; средният дял двойно или тройно насечен, с бодливи зъбци. Стъблените листа просто назъбени, обхващащи стъблото. Цветовете бели, събрани в сбити главички, в основата с обвивчица от бодливи линейно-ланцетни листчета, почти 2 пъти по-дълги от главичката. Плодът елипсовиден, покрит с къси шипчета, разпадащ се на две половинки (табло 57, фиг. 3).
Среща се много често по пасища и сухи тревисти места в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти през юли и август.
В съвременната медицина се използува коренът (дрога Radix Eryngii). Намира приложение и в народната медицина.
Малък азмацук — Anthriscus cereifolium (L.) Hoffm.
Едногодишно тревисто растение с изправено набраздено стъбло, високо до 70 см, голо или във възлите с разперени меки власинки. Листата триъгълно яйцевидни, три пъти перести (дяловете от първи и втори порядък на дръжки), с пересто нарязани делчета, с редки власинки. Съцветието сенник с по 3-5(6) главни лъча, без обвивка. При основата на цветните дръжки обвивчица от 1–4 линейни листчета. Цветовете бели. Чашката липсва. Вен-челистчетата дълги около 1 мм. Плодът линейно продълговат, по-дълъг от 5 мм, на върха с дълго до 4 мм шиловидно стълбче, покрито с къси, извити нагоре твърди четинки (табло 57, фиг. 4).
По сухи каменливи места, храсталаци, по синури и ливади, обикновено като бурен. Цъфти май — юли. Употребява се в народната медицина.
Каменоломкова бедреница — Plmpinella saxifraga L.
Многогодишно тревисто растение с вретеновиден корен. Стъблото изправено, високо 20–60 см, плитко набраздено, в долната си част гъсто, в горната слабо пухесто, рядко голо. Приосновните листа разположени в розетка, на дълга дръжка, просто перести, с 3–7 двойки приседнали листчета или с къса дръжка, яйцевидни, назъбени почти до основата си; средните стъблени листа почти перести, с 3-делни клиновидни делчета, а най-горните триделни или с почти недоразвита петура, състояща се от 1–3 дребни нишковидни листчета, приседнали на продълговати ципести влагалища. Съцветието сложен сенник от 6–15 главни лъча, без обвивка при основата си. Цветовете бели, с 5 венчелистчета, гъстовлакнести отдолу. Чашката без зъбци. Яйчникът долен, с късо стълбче. Плодът яйцевиден, отстрани сплескан, гол, дълъг 2–2,5 мм (табло 58, фиг. 1).
Среща се по сухи тревисти и каменливи места и из храсталаци в цялата страна докъм 1500 м н. в. Цъфти юни — август.
В съвременната медицина се използува коренът (дрога Radix Pimpinellae), който се изкопава рано през пролетта. Използува се многостранно и в народната медицина.
Воден морач — Oenanthe aquatica (L.) Poir.
Едногодишно или двугодишно тревисто растение с изправено, кухо, набраздено стъбло, високо до 1,5 м, силно задебелено в основата си, с вретеновиден, задебелен корен. Долната му част обикновено е под водата и е със скъсени междувъзлия, с многобройни коренчета по възлите. Листата дълги 4–12 см, широки до 8 см, 3–4 пъти пересто наделени, голи, с разперени линейни или нишковидни делчета. Цветовете хермафродитни, събрани в сложен сенник, с 5–15 лъча, на дълга дръжка, срещуположни на листата или пазвени, без обвивчица от листчета, а при основата на всеки сенник има обвивка от линейни, заострени листчета. Цветните дръжки дълги 2—4 мм. Чашката с 5 къси (1–1,5 мм) зъбеца; венчето бяло, 2,5–5 мм в диаметър, с 5 свободни листчета. Тичинките 5. Яйчникът долен. Плодът продълговат, гол, дълъг 4–5 мм, с тънка дръжка. Отровно! (табло 58, фиг. 2).
Из мочурища и блата в цялата страна предимно в низините. Цъфти юни — август.
В съвременната медицина се използуват узрелите плодчета (дрога Fructus Phellandrii). Намира приложение и в народната медицина.
У нас се срещат още 8 вида от този род, които имат в съцветията си както хермафродитни, така и мъжки, тичинкови цветове, а корените им са тънки, само някои от тях с топчести надебелявания.
Лъскавче — Aethusa cynapium L.
Едногодишно или двугодишно тревисто растение с изправено кухо стъбло, високо до 2 м, обикновено единично, слабо набраздено. Листата дълги 8—15 см, широки 4–14 см, двойно или тройно перести, с триъгълни или яйцевидни, дълбоко нарязани или разделени тесни дялове; долните листа на дръжки, дълги до 5 см, а горните приседнали на разширените листни влагалища. Сенниците с по 10–20 нееднакво дълги лъча, без обвивка или с обвивка от 1 –2 листчета. Обвивчицата едностранна, с 3 линейни, разперени листчета. Цветовете бели. Плодчетата голи, сплескани. Отровно! (табло 59, фиг. 1).
Среща се като бурен и плевел из храсталаците и посевите в цялата страна. Цъфти юни — август. Употребява се п народната медицина.
Бучиниш — Conium maculalum L.
Едногодишно или двугодишно тревисто растение с неприятна миризма, с кухо голо разклонено стъбло, високо до 2,5 м, с червеникави петна. Листата голи, широко триъгълни, дълги 30–60 см, широки 25–40 см, с дръжка, тройно перести, с яйцевидно-ланцетни дялове с назъбени или изрязани делчета; средните и горните много по-дребни, приседнали. Съцве-тията сложни сенници, от 10–20 главни лъча с обвивка от 3–6 яйцевидно-ланцетни голи листчета. В основата на цветовете има обвивчица от 3–6 листчета, разположени от едната страна на съцветието. Цветовете бели. Плодът гол, закръглен, дълъг 2,5 мм. Отровно! (табло 58, фиг. 3).
Среша се доста често край огради, по сметища и др. като бурен в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти през юни и юли.
В съвременната медицина се използуват стръковете (дрога Herba Conii maculati) и плодовете (дрога Fructus Conii maculati). Има голямо приложение и в народната медицина.
Целина, кервиз — Apium graveolens L.
Многогодишно тревисто растение с дебел вретеновиден корен и изправено, често кухо, силно разклонено стъбло, високо до 1 м. Листата голи, долните пересто насечени, на дълга дръжка, закръглено ромбични, триделни, назъбени само в горната част, горните листа почти приседнали, тройни или триделни. Сенниците многобройни, дребни, приседнали или на къса дръжка, с 4–12 главни лъча, без обвивка при основата на главните лъчи. Цветовете белезникавобели, без обвивчица при основата им. Чашката без зъбци. Плодът гол, странично сплескан, с надлъжни ребра, дълъг 1,5 мм (табло 59, фиг. 2).
Из влажни и заблатени места по крайбрежието на морето, край Дунав. Марица, Струма (в Петричко). Цъфти юни — август.
В съвременната медицина се употребяват коренът (дрога Radix Apii) и плодовете (дрога Fructus Apii). Използува се широко и в народната медицина.
Кимион — Carum carvi L.
Двугодишно или многогодишно тревисто голо растение с вретеновиден корен. Стъблото силно разклонено, кухо, високо до 1,5 м. Листата 2–3 пъти перести, дълги 6–15 см, широки 2–8 см, с ланцетно-линейни до линейни дялове, дълги 3–25 мм и широки 1 –1,5 мм; приосновните листа с дълга дръжка, горните приседнали, разширени при основата си във влагалища. Съцветие-то сложен сенник с 5–16 нееднакви главни лъча, без обвивка или с обвивка от 1–2 листчета. Цветовете бели, рядко розови, без обвивчица при основата им. Тичинките 5. Яйчникът долен. Плодът гол, продълговат, дълъг 4–5 мм, с надлъжни ребра, при узряването си се разделя на две (табло 58, фиг. 4).
Из ливади, горски поляни в предпланинския и планинския пояс в цяла Югозападна България и в Западна и Средна Стара планина, Западни и Средни Родопи. Рила, Пирин докъм 1600 м н. в. Цъфти май — юли.
В съвременната медицина се използуват плодовете (дрога Fructus Саrvi). Използува се и в народната медицина.
Панчичева пищялка — Angelicapancicii Vandas
Многогодишно тревисто растение с дебел вретеновиден корен и кухо, голо или в най-горната си част гъстопухесто стъбло, високо до 2 м, във възлите подуто, в горната си част разклонено, доматововиолетово. Листата с къса дръжка (4–12 см) и едри, силно подути влагалища (8–12 см дълги и 5–8 см широки), просто до двойно н гройно перест, с овално елиптични, приседнали, назъбени дялове (8–14 см дълги и 3–8 см широки); най-горните листни дялове низбегващи по листната дръжка. Цветовете бели, 15–18 мм в диаметър, събрани в сенници, съставени от множество (40–80) гъсто и късо пухести лъчи, без обвивка от листчета при основата им. Цветните дръжки дълги 1,5–3,5 мм, в основата си с обвивчица от 5–12 триъгълно ланцетни, заострени листчета. Плодът гол, широко яйцевиден, сплеснат, с 3 надлъжни ребра и крилат ръб (табло 60, фиг. 1).
Среща се по сенчести влажни и каменливи места и край планински потоци над 800 м н. в. Цъфти през юли — август.
В съвременната медицина се използуват коренът (дрога Radix Angelicii Paniifiii) и плодовете (Fructus Angelicii Paniicii). Употребява се и в народната медицина.
Прешленест девисил — Heracleum verticillatum Рапс
Двугодишно до многогодишно тревисто растение, високо до 1,5 м, в горната си част прешленовидно разклонено, набраздено. Листата 10– 40 см дълги и 5–25 см широки, перести, с пересто наделени дялове, влакнести; долните листа с дръжки, дълги до 20 см, постепенно намаляващи нагоре и връхните до приседнали. Цветовете бели, 7–10 мм в диаметър, периферните по-едри, събрани в сложни сенници, с 15–50 главни лъча, без обвивка. Плодовете обратно-яйцевидни, сплеснати, 8–11 мм дълги, голи, по ръба ципесто крилати (табло 60, фиг. 2).
По влажни и сенчести места, почти изключително край планинските потоци. Среща се в Средна и Западна Стара планина, Витоша, Рила, Средни и Западни Родопи, Пирин, Славянка, Беласица и Осоговска планина, между 1000 и 2000 м н. в. Цъфти юни — август. Употребява се в народната медицина.
Див морков — Daucus carota L.
Едногодишно или двугодишно растение с месест вретеновиден корен и изправено набраздено стъбло, високо до 1,5 м, в горната си част разклонено, с разперени власинки до голо. Листата 2–4 пъти перести, с продълговати, назъбени до изрязани листчета, с разперени власинки. Съцветията сложен сенник от 10–15 главни лъча, голи и рядко ресничести с обвивка от пересто нарязани листчета. В основата на отделните сенници 2–3 цели, по-рядко 2-3-делни листчета. Цветовете бели, рядко слабо жълтеникави, крайните по-едри. Плодът дълъг 3–4 мм, с дълги корави четинки (табло 59, фиг. 3).
По сухи тревисти места, край пътища, сгради, из посеви и окопни култури в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти юни — септември.
В съвременната медицина се използуват свежо изкопаният корен (дрога Radix Carotae recens) и плодовете (дрога Fructus Carotae recens). Използува се и в народната медицина.