Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
MesserSchmidt (15.01.2007)

Издание:

проф. БОРИС ПАВЛОВ КИТАНОВ, РАЗПОЗНАВАНЕ И СЪБИРАНЕ НА БИЛКИ

Рецензент проф. ИВАН НИКОЛОВ ПЕНЕВ

Завеждащ редакция ВИЛИАНА СЕМЕРДЖИЕВА

Редактор ВИХРА РУСКОВА

Художник на корицата МИХАИЛ МАКАРИЕВ

Художник на илюстрациите и оформление МИХАИЛ МАКАРИЕВ

Художник-редактор ПЕТЪР КРЪСТЕВ

Технически редактор КАТЯ ШОКОВА

Коректор ВИОЛЕТА ЦЕНОВА

ISBN 9532726431

Код 05 2530-8-87

Народност българска. Издание първо. Дадена за набор на 3.IV.1987 г. Подписана за печат на 3.VIII 1987 г. Излязла от печат на 25.VIII.1987 г. Формат 70х 100/16. Печатни коли 13 + 5. Издателски коли 16,85 + 6,48. УИК 16,70 + 8,16. Тираж 95 000+100. Поръчка на издателството № 302/87 Цена 4,38 лв.

Държавно издателство „Земиздат“ — София. Бул. „Ленин“ 47

Фотонабор УНЦ към Вестникарски комплекс „Работническо дело“ — София

Печат ДП „Георги Димитров“ — София

История

  1. — Корекция

СЕМ. БОБОВИ — FABACEAE (PAPILIONACEAE)

1. Листата с една двойка листчета, като листната дръжка завършва с разклонено мустаче. Междувъзлията на стъблата крилати → Горско секирче — Lathyrus syhestris L.

1#. Върхът на общата листна дръжка, върху която са разположени отделните листчета (3 на брой), винаги завършва с листче, а не с осилче или мустаче → вж. 2

2. Бодлив полухраст. Цветовете единични или събрани по няколко в пазвите на листата → Бодлив гръмотрън — Ononis spinosa L.

2#. Небодливо тревисто растение. Цветовете събрани в главички по върховете на разклоненията → Червена детелина — Trifoliumpratense L.

Горско секирче — Lathyrus sylvestris L.

Многогодишно тревисто растение с няколко полегнали или приповдигащи се, голи четириръбести крилати стъбла, дълги до 2–3 м. Листата последователни, с крилата дръжка, с една двойка листчета и с дълго разклонено мустаче на върха. Прилистниците дълги 1 –3 см, широки 2–5 мм, стре-ловидни, линейно-шиловиднп. Листчетата линейно-ланцетни, дълги 5–15 см, широки 0,5–2 см. Цветовете неправилни, събрани по 3–12 в гроздовидни съцветия върху обща дълга дръжка, излизаща от пазвите на листата, равна по дължина на пазвения лист или по-дълга от него. Чашката звънчевидна, гола, с 5 нееднакви зъбеца, по-къси от тръбицата й. Венчето дълго 13–20 мм, розово, с характерното за бобовите растения устройство — с ладийка, крилца и флагче. Тичинките 10, от които 9 сраснали в тръбица, а десетата свободна. Яйчникът горен. Плодът боб, дълъг 4–7 см, широк 5–15 мм, сплескан, разпуклив (табло 69, фиг. 4).

Среща се из храсталаци предимно край реки в цялата страна докъм 800 м н. в. Цъфти от юни до август. Употребява се в народната медицина.

Бодлив гръмотрън — Ononis spinosa L.

Многогодишно тревисто растение или полухраст с прости или разклонени стъбла, стелещи се по земята, възходящи или изправени, високи 10–80 см, с къси твърди бодли, жлезисто влакнести. Листата последователни, долните и средните тройни с елиптични или яйцевидни назъбени листчета, а горните прости. Листчетата дълги 8–15 мм, широки 3–10 мм, жлезисто влакнести. Прилистниците дълги 3–6 мм, листовидни, назъбени, сраснали с листната дръжка, жлезисто влакнести. Цветовете неправилни, в пазвите на листата, образуват рехаво гроздовидно съцветие. Цветните дръжки дълги 2–3 мм, гъстожлезисто влакнести, без прицветници. Цветовете с характерното за бобовите растения устройство. Чашката звънчевидна, 5-листна, покрита с прости и жлезисти власинки. Венчето розово, дълго 6–20 мм, с ладийка, заострена като човка, и доста голямо флагче. Тичинките 10, сраснали. Плодът боб, дълъг 6–10 мм, широк 3–4 мм, яйцевидно-ромбичен, гъстожлезисто влакнест (табло 69, фиг. 5).

По сухи тревисти места, брегове на реки и др. в цялата страна докъм 1500 м н. в. Цъфти юни — юли.

В съвременната медицина се използува коренът (дрога Radix Ononidis), който се изкопава през есента след узряването на плодовете. Използува се и в народната медицина.

Червена детелина — Trifolium pratense L.

Многогодишно тревисто растение с по няколко изправени, възходящи или полегнали, разклонени стъбла, високи 20–100 см, голи или само в горната си част ресничести. Листата последователни, тройни, долните на дълга дръжка (15–20 см), най-горните почти приседнали; отделните листчета елиптични до обратно яйцевидни, дълги 1–3 см, широки 0,5–1,5 см, целокрайни или плитко назъбени. Прилистниците триъгълно ланцетни, заострени, целокрайни, в по-голямата си част сраснали с листната дръжка. Цветовете двуполови, събрани в кълбести или яйцевидни главички, единични или по две, обикновено обвити от най-горните листа, 2–3 см в диаметър. Чашката тръбеста, с 10 жилки и 5 зъбеца, влакнеста, дълга 7–10 мм. Венчето дълго 12–15 мм, тъмночервено до светлочервено, от 5 нееднакви листчета (двете долни сраснали в ладийка, двете странични образуват крилца, а горното по-едро — флагче). Тичинките 10, от които 9 сраснали с дръжките си, а десетата свободна. Плодът едносеменен ципест боб, обхванат от чашката (табло 70, фиг. 1).

Из влажни ливади, пасища, тревисти места в цялата страна почти до 2000 м н. в. Цъфти май — юли.

В съвременната медицина се използуват изсушените цветове (дрога Flores Trifolii pratensae) и цялата надземна цъфтяща част (Herba Trifolii ргаtensae). Употребява се и в народната медицина.