Борис Китанов
Разпознаване и събиране на билки (160)

Луково подъбиче — Teuciium scordium L.

Табло 75

Многогодишно тревисто растение с издънки, миришещи на лук. Стъблото изправено, окосмено, четириръбесто, високо 10–40 см. Листата срещуположни, продълговато яйцевидни или продълговати, дълги 1,5–3 см, широки 4–12 мм, едро назъбени. Цветовете неправилни, дълги 8–10 мм, с къса дръжка. Чашката дълга 3–5 мм, тръбесто-звънчевидна, с 5 заострени зъбеца, вълнеста. Венчето червено, рядко бяло с червени точки, дълго 6–10 мм, 2 пъти по-дълго от чашката, двуустно, но горната устна привидно липсва, тъй като е разцепена на две, като двете й половинки се изместват към долната устна, поради което тя изглежда 5-делна. Тичинките 4 и стърчат извън венчето, като страничните две са по-дълги от средните. Яйчникът горен. Орехчетата дълги около 1 мм, кафяви (табло 75, фиг. 4).

По влажни песъкливи места, ливади, край реки, в изкопи предимно в по-топлите части на страната докъм 1000 м н. в. Цъфти юни — септември. Употребява се в народната медицина.

Обикновено подъбиче — Teuciium chamaedrys L.

Табло 76

Многогодишно тревисто растение с полегнали или изправени четири-ръбести стъбла, високи до 50 см, в основата си слабо вдървенели, разклонени, покрити, както и листата, с дълги разперени власинки. Листата срещуположни, с къса дръжка, към основата клиновидни, дълги 1–4,5 см, широки 0,5–2 см, от всяка страна с по 4–8 почти тъпи зъбеца. Цветните прешлени са в горната част на стъблото и образуват гроздовидно съцветие. Чашката тръбеста, с 5 зъбеца. Венчето неправилно, двуустно, привидно едноустно, дълго 10–16 мм, почти 2 пъти по-дълго от чашката, розово-червено, рядко бяло. Тичинките 4. Яйчникът горен. Плодът сух, разпадаш се на 4 орехчета (табло 76, фиг. 1).

По тревисти места и храсталаци в цялата страна докъм 1400 м н. в. Цъфти май — септември.

В съвременната медицина се използува надземната част (дрога Herba Teucrii chamaedrys или Herba Chamaedrys), която се събира по време на цъфтежа, без приосновните вдървенели части на стъблата. Използува се и в народната медицина.

Кошутина — Melittis melissophyllum L.

Многогодишно тревисто растение с изправено четириръбесто нераз-клонено стъбло, високо 20–70 см, вълнесто окосмено.

Табло 75

Листата срещуположни, едри, дълги 2–15 см, широки 2–8 см, продълговати до овални, назъбени, с редки власинки и с дръжка, дълга до 3 см. Цветовете неправилни, по 1–3 в пазвите на горните листа, с дръжка, дълга 4–10 мм. Чашката широко звънчевидна, с 10 жилки, дълга 1,5–2,5 см, широка 1 см, слабо двуустна, с дълги разперени власинки. Венчето дълго 25–40 мм, двуустно, розово, бяло или яркочервено, почти голо; горната му устна вдлъбната, долната 3-делна, средният дял на която е почти 2 пъти по-дълъг от страничните, на върха разширен и по ръба назъбен. Тичинките 4, разположени успоредно под горната устна. Яйчникът горен. Орехчетата яйцевидни, дълги 4–5 мм, голи, сплескани (табло 75, фиг. 5).

Среща се доста често из храсталаци и гори почти до 2000 м н. в. Цъфти май — август. Употребява се в народната медицина.

Петниста бударица — Galeopsis tetrahit L.

Табло 76

Едногодишно тревисто растение с изправено четириръбесто стъбло, високо 15–50 см, силно окосмено, разклонено, под възлите често задебелено. Листата срещуположни, долните яйцевидни, по-нагоре яйцевидно-ланцетни или ланцетни, заострени, назъбени, окосмени, дълги 3–8 см, широки 1,5–5 см, с дръжки, дълги до 4 см. Цветовете неправилни, събрани по 2–7 в гъсти прешлени по върховете на разклоненията, с ланцетни, заострени прицветници. Чашката тръбесто-звънчевидна, дълга 12–14 мм, с 5 бодливи, заострени зъбеца. Венчето розово или пурпурно, двуустно, с черновиолетови петна от вътрешната страна, особено по долната устна, дълго 15–30 мм, с тръбица, малко по-дълга от чашката, в горната си част разширена. Горната венечна устна вдлъбната във вид на шлем и назъбена; долната триделна с обратно сърцевиден среден дял, при основата си снабден с два кухи израстъка като рогчета. Тичинките 4, скрити под горната устна, двете по-къси. Яйчникът горен. Плодът сух, разпадащ се на 4 сплескани орехчета в дъното на чашката (табло 76, фиг. 2).

По сухи тревисти и каменливи места и из посевите в цяла България докъм 1500 м н. в. Цъфти юни — август.

В медицината се използува цъфтящата надземна част (дрога Herba Galeopsidis).

Дяволска уста — Leonurus cardiaca L.

Табло 76

Многогодишно тревисто растение с вдървеняло късо коренище. Стъблото изправено, четириръбесто, кухо, високо до 2 м, силно разклонено, често червеновиолетово и покрито с власинки. Листата срещуположни, с меки власинки или почти голи, долните закръглени или яйцевидни, на дълга дръжка (до 4 см), почти до средата си дланевидно.3-7-делни, дълги 7–12 см; горните продълговато елиптични или ланцетни, в основата си клиновидни, плитко 3-делни, с ланцетни, рядко остро назъбени дялове. Цветовете неправилни, приседнали, разположени по 10–20 в прешлени в пазвите на горните листа и образуват дълго до 30 см класовидно съцветие с раздалечени прешлени, с линейни прицветници, дълги до 3 мм. Чашката тръбесто-звънчевидна, дълга 3–8 мм, почти гола, с 5 твърди, закривени навън зъбеца. Венчето светлочервено, тръбесто, в основата си отвътре с пръстен от власинки, двуустно — горната устна длъгнеста, вдлъбната; долната 3-делна, с тъпи дялове. Тичинките 4, стърчащи извън венечната тръбица, двете по-къси. Яйчникът горен. Плодът сух, разпадащ се на 4 тристенни орехчета (табло 76, фиг. 3).

По тревисти и буренясали места в цялата страна докъм 1200 м н. в. Цъфти юли — септември.

В съвременната медицина се използува цъфтящата надземна част заедно с листата (дрога Herba Leonuri). Употребява се и в народната медицина.

Капела — Ballota nigra L.

Табло 78

Многогодишно тревисто растение с изправено, силно разклонено и окосмено стъбло, високо до 130 см, четириръбесто, по-късно червеникаво или синьовиолетово. Листата срещуположни, яйцевидни, долните закръглени, с дръжка, дълга до 5 см; горните заострени, назъбени, дълги 3–10 см, широки 2–6 см, почти приседнали. Цветовете неправилни, на дръжка, дълга 1–1,5 см, събрани по 4–10 в пазвите на горните листа на групи върху обща цветна дръжка в полусенници, с къси заострени прицветници. Чашката тръбесто-звънчевидна, дълга 9–13 мм, с 5 еднакви шиловидни зъбеца, правилна, окосмена. Венчето розововиолетово, рядко бяло, окосмено, отвътре с пръстен от власинки, двуустно — горната устна удължена, слабо вдлъбната, долната 3-делна, с по-едър обратно сърцевиден дял. Тичинките 4, скрити под горната устна, двете по-къси. Яйчникът горен. Орехчетата яйцевидни, гладки (табло 78, фиг. 1).

По буренясали места, край стоборите и др. в цялата страна докъм 1200 м н. в. Цъфти юни — септември. Употребява се в народната медицина.

Ранилист — Stachys L.

1. Венечната тръбица отвътре без пръстен от власинки. Цветоносният стрък безлистен или само с 2–3 чифта листа. Чашката с 5 жилки → → Лечебен ранилист — Stachys officinalis L.

1#. Венечната тръбица отвътре към горния си край с пръстен от власинки. Цветоносното стъбло равномерно облистено от по-голям брой листа.

Чашката с 10 жилки → Германски ранилист — Stachys germanica L.

Германски ранилист — Stachys germanica L.

Табло 77

Многогодишно тревисто растение с изправено, просто или слабо разклонено стъбло, високо до 120 см, гъсто разперено, окосмено. Листата срещуположни, беловълнести, назъбени; долните яйцевидни или продълговато яйцевидни, дълги до 12 см, и широки до 6 см, със сърцевидна основа, с дълга дръжка; горните продълговати, приседнали. Цветовете почти приседнали в пазвите на горните листа — прешлените сбити, съставени от голям брой цветове (10–50), гъсто покрити с дълги бели власинки и образуващи привидно класовидно съцветие. Чашката тръбеста, дълга 6–12 мм, 5-делна, с нееднакви зъбци. Венчето светлорозово, двуустно, с окосмена горна устна, дълго 15–25 мм. Тичинките 4, скрити под горната устна. Яйчникът горен. Плодът разпуклив на 4 орехчета (табло 77, фиг. 2).

По тревистите и буренливи места и из храсталаците из цяла България докъм 1200 м н. в. Цъфти юни — август. Употребява се в народната медицина.

Лечебен ранилист — Stachys officinalis (L. J Trev.)

Табло 77

Многогодишно тревисто растение с късо коренище и изправено чети-риръбесто стъбло, високо до 1 м, неразклонено, покрито с обърнати надолу твърди власинки, с 2–3 двойки раздалечени стъблени листа. Останалите листа разположени в розетка при основата на стъблото; те са продълговато яйцевидни, в основата сърцевидни, тъпи, едро назъбени, дълги 3–12 см, широки 2–5 см, окосмени или голи, с дръжка, дълга 4–12 см, стъблените срещуположни, с къса дръжка. Цветовете неправилни, тъмночервени или розови, събрани в пазвите на горните листа и по върха на стъблото в гъсти класовидни съцветия; прицветните листчета подобни на стъблените, но ио-дребни, дълги до 2 см. Чашката тръбесто-звънчевидна, 5-делна, в долната си част гола, дълга 10–15 мм, по зъбците с власинки. Венчето двуустно, 5-листно, горната устна вдлъбната, долната 3-делна, с по-широк среден дял, дълъг 15–17 мм, окосмено. Тичинките 4, скрити под горната устна, две по-къси. Яйчникът горен. Плодът се разпада на 4 сухи орехчета (табло 77, фиг. 1).

По тревисти места и храсталаци в цялата страна почти до 2000 м н. в. Цъфти юни — септември.

В съвременната медицина се използува надземната част (дрога Негbа Betonicae), която се събира по време на цъфтежа, а така също и коренището (дрога Rhizoma Betonicae). Употребява се често и в народната медицина.

Планинска чубрица — Satureja montana L.

Многогодишно тревисто растение или полухрастче с вдървеняло в основата си стъбло, високо до 50 см, с изправени цветоносни клонки, голи или пухести. Листата срещуположни, обратно ланцетни или тясно ланцетни, широки 2–6 мм, дълги до 3 см, целокрайни, заострени, голи или по ръба си ресничести, с подобни на точки жлези. Цветовете по 3–5 на обща дръжка в пазвите на листата, образуващи общо класовидно съцветие. Чашката тръ-беста, с 10 жилки, късовлакнеста, правилна, с приседнали жлези и 5 шиловидни зъбеца, равни на тръбицата. Венчето — неправилно, двуустно, розо-вочервено до розово-виолетово, дълго до 12 мм; горната устна цяла, долната 3-делна, с червени петна. Тичинките 4, скрити под горната устна, две по-дълги. Яйчникът горен. Плодът разпуклив на 4 сухи орехчета (77, фиг. 3)

По сухи каменливи места почти изключително върху варовик в южните части на страната докъм 1300 м н. в. Цъфти юли — септември. Употребява се в народната медицина.

Черновръх — Clinopodium vulgare L.

Табло 76

Многогодишно тревисто растение с приповдигащо се или изправено четириръбесто стъбло, високо 30–80 см, обикновено неразклонено, мъхнато. Листата срещуположни, с дръжка, дълга около 1 см, овално ланцетни или овални, дълги 2–6,5 см, широки 1–3 см, закръглени на върха и към основата, назъбени, слабо окосмени. Цветовете яркочервени, приседнали, събрани от 1–4 в плътни многоцветни прешлени в пазвите на горните листа, обкръжени с обвивка От многобройни, по-дълги от чашката нишковидни прицветници, покрити с дълги разперени власинки. Цветните дръжки дълги 2–3 мм. Чашката тръбеста, дълга 8–10 мм, с 13 жилки, двуустна. Венчето двуустно, дълго 12–22 мм, два пъти по-дълго от чашката, горната устна плоска, врязана, долната триделна. Тичинките 4, скрити под горната устна, две по-къси. Яйчникът горен. Плодът се разпада на 4 сухи гладки орехчета (табло 76, фиг. 4).

Среща се из храсталаци и гори в цялата страна почти до 2000 м н. в. Цъфти през юни и юли. Употребява се в народната медицина.

Риган — Origanum vulgare L.

Табло 77

Многогодишно тревисто растение с късо пълзящо коренище и изправено четириръбесто стъбло, често от основата разклонено, високо до 90 см, покрито с разперени власинки. Листата срещуположни, на къса дръжка (3–10 мм), продълговато яйцевидни, дълги 2–4 см, широки 0,8–2,5 см, целокрайни или слабо, неясно назъбени, на върха заострени, с власинки и приседнали жлези. Цветовете разположени в пазвите на едри, керемидооб-разно припокриващи се зелени или червеникави прицветници, събрани в продълговати класчета, разположени като метлица. Чашката звънчевидна, с 5 еднакви зъбеца, с пръстен от власинки при отвора, с 13 жилки. Венчето неясно двуустно, светлочервено или виолетоворозово, с врязана горна устна, образувана от срастването на две венчелистчета, долната 3-делна. Ти-чинките 4, скрити под горната устна, две по-къси. Яйчникът горен. Плодът сух, разпадаш се на 4 орехчета (табло 77, фиг. 4).

Из храсталаци и каменливи места в цялата страна, почти до горната граница на гората. Цъфти юни — септември. В съвременната медицина се използуват цветоносните връхни части (дрога Herba Origani), които се събират по време на цъфтежа. Употребява се широко и в народната медицина.

Мащерка — Thymus sp. Diversae

Родът Thymus е полиморфен и е представен у нас с редица видове, трудно различими дори и от ботаниците, поради което тук се дава обща характеристика на рода. Всички видове съдържат етерични масла и се използуват еднакво в официалната и народната медицина.

Табло 78

Многогодишни тревисти растения с пълзящи или полегнали, силно разклонени, леко вдървенели в основата си четириръбести стъбла, с приповдигащи се цветоносни стъбла, високи 20–40 см. Листата срещуположни, целокрайни, приседнали или с къса дръжка, линейно-ланцетни, яйцевидни или елиптични с подобни на точки жлези и жлезисти власинки, голи или ресничести. Цветовете розови и червени до бели, разположени в пазвите на най-горните листа, като образуват сбити или прекъснати кълбести, класо-видни или метличести съцветия. Чашката цилиндрична или звънчевидна, двуустна, с широка 3-делна горна и 2-делна долна устна. Венчето неясно двуустно с врязана горна и 3-делна долна устна. Тичинките 4, стърчащи отстрани на горната устна. Яйчникът горен. Плодът се разпада на 4 яйцевидни орехчета (табло 78, фиг. 2).

Широко разпространени са по сухи тревисти и каменливи места от низините почти до високопланинския пояс. Цъфтят през лятото.

В съвременната медицина се използуват цъфтящите надземни части (дрога Thymus Serpilli). Имат голяма употреба и в народната медицина.

Мускатна какула — Salvia sclarea L.

Табло 78

Двугодишно, по-рядко многогодишно тревисто растение с изправено, четириръбесто стъбло, високо до 1,20 м, на върха разклонено, гъсто покрито с жлезисти власинки. Листата срещуположни, едри, дълги до 30 см, широки 20 см, зелени, с жлезисти власинки, продълговато сърцевидни, неправилно назъбени, със сърцевидна основа, долните с дълга дръжка (до 7 мм), горните приседнали. Цветовете по 2–6 в пазвите на най-горните листа, като образуват дълго до 40 см мётличесто разклонено съцветие. Прицветниците приседнали, яйцевидно-сърцевидни, с основата си частично обхващащи стъблото, едри, покриващи целия прешлен, ципести, обикновено розово обагрени. Цветовете на дръжка, дълга 2–4 мм. Чашката тръбеста, двуустна, с шиловидно заострени зъбци, покрита с жлезисти власинки. Венчето розово или виолетово, дълго 2–3 см, слабо двуустно, с цяла, шлемовидна, странично сплескана горна устна и 3-делна долна. Тичинките 2. Яйчникът горен. Плодните орехчета дълги около 2 мм (табло 78, фиг. 3).

По сухи тревисти и каменливи, предимно варовити терени в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти юни — август. Употребява се в народната медицина.