Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1987 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- MesserSchmidt (15.01.2007)
Издание:
проф. БОРИС ПАВЛОВ КИТАНОВ, РАЗПОЗНАВАНЕ И СЪБИРАНЕ НА БИЛКИ
Рецензент проф. ИВАН НИКОЛОВ ПЕНЕВ
Завеждащ редакция ВИЛИАНА СЕМЕРДЖИЕВА
Редактор ВИХРА РУСКОВА
Художник на корицата МИХАИЛ МАКАРИЕВ
Художник на илюстрациите и оформление МИХАИЛ МАКАРИЕВ
Художник-редактор ПЕТЪР КРЪСТЕВ
Технически редактор КАТЯ ШОКОВА
Коректор ВИОЛЕТА ЦЕНОВА
ISBN 9532726431
Код 05 2530-8-87
Народност българска. Издание първо. Дадена за набор на 3.IV.1987 г. Подписана за печат на 3.VIII 1987 г. Излязла от печат на 25.VIII.1987 г. Формат 70х 100/16. Печатни коли 13 + 5. Издателски коли 16,85 + 6,48. УИК 16,70 + 8,16. Тираж 95 000+100. Поръчка на издателството № 302/87 Цена 4,38 лв.
Държавно издателство „Земиздат“ — София. Бул. „Ленин“ 47
Фотонабор УНЦ към Вестникарски комплекс „Работническо дело“ — София
Печат ДП „Георги Димитров“ — София
История
- — Корекция
СЕМ. ГРАПАВОЛИСТНИ — BORAGINACEAE
1. Отворът на венечната тръбица почти затворен от 5 люспести израстъка → вж. 2
1#. Отворът на венечната тръбица не е затворен с израстъци → вж. 4
2. Венчето тръбесто, в горната си част неразперено → Черен оман — Symphytum officinale L.
2#. Венчето тръбесто, в горната си част с разперена коронка → вж. 3
3. Венечната тръбица по-къса от разперената част на венчето; при отвора с жълти, гладки люспи → Полска незабравка — Myosotisarvensis (L.) Hill.
3#. Венечната тръбица по-дълга от разперената част на венчето; отворът закрит от бели люспи с реснички → Лечебновинче — Anchusa officinalis L.
4. Венчето неправилно, с 5 нееднакви дяла. Тичинките с нееднакво дълги дръжки и стърчат над венчето → Обикновено усойниче — Echium vulgare L.
4#. Венчето правилно, с еднакви дялове. Тичинковите дръжки скрити в тръбицата → вж. 5
5. Чашката разсечена най-много до средата → Лечебна медуница — Pulmonaria officinalis L.
5#. Чашката разсечена почти до основата → вж. 6
6. Венечната тръбица отвътре с 5 надлъжни редици от власинки. Плодът без дръжка → Виолетово птиче просо — Lithospermum purpureo—coeruleum L.
6#. Венечната тръбица отвътре без редици от власинки. Плодчетата с дръжки → Айважива — Alkanna tinctoria (L.) Tausch.
Забележка. Виолетово птиче просо — Lithospermumpurpureo-coeruleum L. (вж. при билки с червени и розови цветове).
Айважива — Alkanna tinctoria (L.) Tausch.
Многогодишно тревисто растение с многочислени приповдигащи се стъбла, високи 10–30 см, четинесто влакнести, но без жлезисти власинки. Коренът дебел, дълъг 20–25 см, съдържащ червено багрилно вещество, което се проявява веднага при пречупването му и е характерен белег за този вид. Листата последователни, ланцетни, дълги 6–15 см, широки 0,7–1,5 см, без прилистници, приосновните с дръжка, горните приседнали, почти обхващащи стъблото. Цветовете правилни, събрани във връхни едностранни съцветия, с продълговато ланцетни прицветници. Чашката дълга 4–8 мм, по-дълбоко от половината си 5-делна. Венчето синьо, фуниевидно, с къса тръбица и 5-делна коронка, 6–7 мм в диаметър, без израстъци в отвора на венечната тръбица. Тичинките 5, прикрепени към средата на тръбицата. Яйчникът горен, външно разделен на 4 части. Плодът се разпада на 4 орехчета (табло 40, фиг. 2).
По сухи каменливи места в южната част на Тракийската равнина и Струмската долина. Цъфти март — юни.
В медицината в миналото се е използувал коренът (дрога Radix Alkannae). Намира приложение и в народната медицина.
Обикновено усойниче — Echium vulgare L.
Двугодишно тревисто растение с изправено, почти неразклонено стъбло, покрито с разперени четинки, намиращи се върху брадавички заедно с обикновените прилегнали власинки, високо 30–90 см. Листата ланцетни, приосновните постепенно стеснени в крилата дръжка, прилегнало четинести, дълги 5–15 см, широки 8–20 мм, стъблените по-дребни, приседнали. Съцветието слабо разклонено, почти класовидно или гроздовидно, дълго до 20 см. Чашката дълбоко 5-делна, дълга 5–12 мм. Венчето дълго 10–15 мм, с тръбица, не по-дълга от чашката, с широк гол отвор и неправилна 5-делна коронка, като горните й дялове са едри, до 4–5 мм, почти два пъти по-дълги от двата долни дяла. Цветовете отначало розово-червени, по-късно сини. Тичинките 5, нееднакво дълги и стърчат навън. Яйчникът горен. Орехчетата овално тристенни, малки, дълги 2,0–2,5 мм (табло 40, фиг. 3).
По тревисти и необработени места, край пътища и като плевел в цялата страна. Цъфти май — ноември. Употребява се в народната медицина.
Забележка. Лечебна медуница — Pulmortaria officinalis L. (вж. при билки с червени и розови цветове).
Черен оман, обикновено зарасличе — Symphytum officinale L.
Многогодишно тревисто растение с изправено стъбло, високо 80–150 см, с късо коренище, с дебели черни корени. Цялото растение покрито с разперени четинки. Долните листа яйцевидно ланцетни, с къса дръжка, горните и средните ланцетни, заострени, низбегващи, дълги 10–15 см, широки 3–5 см. Цветовете малко на брой, събрани в увиснали връхни съцветия. Чашката 5-делна, до половината или до основата си разсечена на ланцетни, заострени дялове. Венчето дълго 12–20 мм, виолетово, рядко розово или бяло, с тръбица около 2 пъти по-дълга от чашката, в горната си част неразперено, също с 5 къси дяла и с ланцетно-шиловидни ресничести люспици, по края жлезисти, затварящи тръбицата му. Тичинките 5. Яйчникът горен. Орехчетата яйцевидни, черни, блестящи, триръбести, дълги 5–6 мм (табло 41, фиг. 1).
Из влажни ливади край реки в цялата страна докъм 900 м н. в. Цъфти май — юли.
В съвременната медицина се използува коренището с корените (дрога Radix Symphyti), които се изваждат в края на лятото и есента. Използува се и в народната медицина.
Лечебно винче — Anchusa officinalis L.
Двугодишно или многогодишно тревисто растение, гъсто покрито с разперени четинки. Стъблото изправено, най-често просто, високо 20–80 см, гъсто облистено. Листата продълговато ланцетни или линейно-ланцетни, целокрайни или по ръба вълновидни, дълги 5–12 см, широки 1,0–2,5 см, долните с дръжка, горните приседнали. Цветовете събрани в спираловидни съцветия, които са разположени в метлица, с малки прицветници, покрити с реснички. Чашката до половината разсечена на 5 ланцетни, четинести, заострени дяла, дълги 5–7 мм, при плодовете дълги до 10 мм. Венчето виолетово, с тръбица, дълга 1,0–1,5 см, с разперена коронка, широка 5–9 мм, с тъпи кадифени люспи при отвора на тръбицата. Тичинките 5, скрити във венечната тръбица. Яйчникът горен. Орехчетата набръчкани (табло 41, фиг. 2).
По сухи тревисти и каменливи места и край пътища в цялата страна докъм 1400 м н. в. Цъфти май — септември. Употребява се в народната медицина.
Полска незабравка — Myosotis arvensis (L.J Hill.)
Двугодишно, рядко едногодишно тревисто растение с единично, изправено, просто или разклонено стъбло, високо 20–60 см, гъсто разперено, влакнесто. Приосновните листа събрани в розетка, обратно яйцевидни, дълги 8 см, широки 1,5 см, постепенно стеснени в дръжка; стъблените продълговато ланцетни, приседнали, дълги 2–5 см, широки 0,5–1,0 см, всички покрити с прилегнали власинки. Съцветията едностранни, цветовете рехаво разположени. Цветовете с къса дръжка, дълга 0,5–2 мм, която при плодовете се удължава и достига до 10 мм, 2–3 пъти по-дълга от чашката, която е звънчевидна, затворена, 5-делна. Венчето светлосиньо, дребно, с разперена коронка, 2–4 мм в диаметър, с 5 тъпи люспи, затварящи отвора на тръбицата. Орехчетата гладки, блестящи (табло 41, фиг. 3).
Среща се из гори, храсталаци, посеви и ливади в цялата страна докъм 1600 м н. в. Цъфти април — юни. Употребява се в народната медицина.