Борис Китанов
Разпознаване и събиране на билки (74)

Дамаска челебитка — Nigella damascena L.

Табло 37

Едногодишно голо растение с изправено стъбло, високо 20–30 см, често в основата си с виолетов оттенък. Листата последователни, приседнали, няколко пъти пересто разсечени, с теснолинейни делчета, с подвит ръб. Цветовете правилни, единични, като всеки от тях под чашката е с 5 пересто насечени прицветни листчета, по-дълги от самия цвят и разположени в кръг. Чашелистчетата венчевидни, 5 на брой, сини, в основата си изведнъж стеснени в нокът, на върха заострени. Венчелистчетата превърнати в нек-тарници, 5–8 на брой, няколко пъти по-къси от чашелистчетата, двуустни, горната устна тъпо яйцевидна, 2 пъти по-къса от долната, разсечена по средата си на ланцетни делчета, покрити с власинки. Тичинките много. Плодниците 5 на брой, издути, 1–1,5 см дълги, сраснали почти до върха си (табло 37, фиг. 1).

Из храсталаците по крайбрежието на Черно море, Източна и Средна Стара планина, южната част на Струмската долина, долината на р. Места, Пирин, Източни Родопи и Тракийската низина. Цъфти май — юли. Употребява се в народната медицина.

Синя самакитка — Aconitum variegatum L.

Табло 37

Многогодишно тревисто растение с грудковидно задебелени корени, с изправено голо стъбло, високо до 1,5 м. Листата последователни, долните с дръжка, горните приседнали, дълбоко дланевидно разсечени на 5–7 дяла с ромбична форма и назъбени. Цветовете събрани по 1–2 във връхни гроздовидни съцветия на дълги (10–30 мм) голи дръжки. Околоц-ветникът неправилен, съставен от 5 сини венчевидни чашелистчета, от които най-горните 3 са събрани във вид на шлем, висок 1,5–3,0 см. Развиват се само 2 венчелистчета, превърнати в нектарници. Тичинките много, голи. Плодниците 5. Плодът мехунка, до основата си свободна. Отровно! (табло 37, фиг. 2).

Из каменливи и скални места, храсталаци, край потоци в почти всички високи планини между 1200 и 2350 м н. в. Цъфти юни — септември. Употребява се в народната медицина.

Обикновена ралица — Consolida regalis S. F. Gray (Delphinium consolida L.)

Табло 37

Едногодишно тревисто растение с голо или слабо влакнесто стъбло, високо 20–50 см. Листата последователни, дланевидно 2–3 пъти тройно разсечени на множество теснолинейни, 1 –2 мм широки делчета, долните с дръжка, горните приседнали. Цветовете неправилни, събрани в метличести и гроздовидни съцветия, с прилистници с линейна форма, дълги 3–4 мм. Чашката с 5 листчета, обагрени най-често синьо, наподобяващи венчето, дълги 15–30 мм, яйцевидни; най-горното листче с шпора, дълга 14–18 мм. Венчето недоразвито, като три от венчелистчетата са сраснали и са превърнати в нектарник с шпора, включена в шпората на чашката; страничните две венчелистчета липсват. Тичинките много. Плодникът един. Плодът мехунка, дълга 8–15 мм (табло 37, фиг. 3).

Из посеви и по сухи тревисти места в цялата страна до 1300 м н. в. изключително като плевел и бурен. Цъфти май — август. Употребява се в народната медицина.

Гълъбови очички — Hepatica nobilis Mill.

Табло 37

Многогодишно тревисто растение с късо влакнесто коренище. Листата 3-делни, дълги 2–5 см, широки 1–4 см, с дръжка, дълга 5–15 см, в основата сърцевидни, целокрайни, отдолу обикновено виолетови, отначало влакнести, по-късно голи. Цветовете правилни, единични, на дълга влакнеста дръжка (5–15 см). Околоцветникът прост, венчевиден, с 6–7 (10) тясно елип-тични листчета, дълги 10–12 мм, широки 5–6 (8) мм, на върха закръглени и голи, целокрайни, най-често гълъбовосини. Под околоцветника се намират 3 зелени листчета, дълги 8–10 мм, целокрайни, влакнести, наподобяващи чашка. Тичинките многобройни, с бели или розови дръжки и бели прашни-ци. Плодниците многобройни, сребристо влакнести. Плодът сборен, съставен от много орехчета, дълги 3,0–3,5 мм (табло 37, фиг. 4).

Среща се из горите и храсталаците в долния планински пояс и тук-там по склоновете на Стара планина, Средна гора, Родопите, Рила, Пирин и на много места в Югозападна България докъм 1700 м н. в. Цъфти февруари — април. Употребява се в народната медицина.

Обикновено обичниче — Thalictrum aquilegifolium L.

Табло 38

Многогодишно тревисто растение с голо изправено стъбло, високо 40–100 см. Листата едри, в общото си очертание широко триъгълни, 2–3 пъти перести, долните с дръжка, горните приседнали; отделните листчета обратно яйцевидни, на дръжка или приседнали, на върха си обикновено триделни, дълги 2–5 см, широки 0,5–4,0 см, по ръба си често назъбени. Цветовете правилни, многочислени, събрани в щитовидни метлици. Околоцветникът прост, съставен от 4 (5) чашелистчета, бледовиолетови, дребни. Венчелистчета липсват. Тичинките много на брой, дълги 5–12 мм, обикновено по-дълги от околоцветника. Плодниците около 10 или повече, снабдени с доста дълга дръжка. Плодът сборен, съставен от едносеменни орехчета (табло 38, фиг. 1)

Из храсталаци и горски поляни в предпланинския и планинския пояс в цялата страна почти до 2000 м н. в. Цъфти април — юли. Употребява се в народната медицина.