Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
MesserSchmidt (15.01.2007)

Издание:

проф. БОРИС ПАВЛОВ КИТАНОВ, РАЗПОЗНАВАНЕ И СЪБИРАНЕ НА БИЛКИ

Рецензент проф. ИВАН НИКОЛОВ ПЕНЕВ

Завеждащ редакция ВИЛИАНА СЕМЕРДЖИЕВА

Редактор ВИХРА РУСКОВА

Художник на корицата МИХАИЛ МАКАРИЕВ

Художник на илюстрациите и оформление МИХАИЛ МАКАРИЕВ

Художник-редактор ПЕТЪР КРЪСТЕВ

Технически редактор КАТЯ ШОКОВА

Коректор ВИОЛЕТА ЦЕНОВА

ISBN 9532726431

Код 05 2530-8-87

Народност българска. Издание първо. Дадена за набор на 3.IV.1987 г. Подписана за печат на 3.VIII 1987 г. Излязла от печат на 25.VIII.1987 г. Формат 70х 100/16. Печатни коли 13 + 5. Издателски коли 16,85 + 6,48. УИК 16,70 + 8,16. Тираж 95 000+100. Поръчка на издателството № 302/87 Цена 4,38 лв.

Държавно издателство „Земиздат“ — София. Бул. „Ленин“ 47

Фотонабор УНЦ към Вестникарски комплекс „Работническо дело“ — София

Печат ДП „Георги Димитров“ — София

История

  1. — Корекция

Морфология на растенията

Цвят

Частите на един пълен двуполов цвят, изброени отвън навътре, са: 1) чашка; 2) венче; 3) тичинки; 4) плодник.

Чашката се състои от зелени, малки, свободни или сраснали листчета, наречени чашелистчета. В някои случаи тя е слабо развита (лоза) или изобщо не се развива, какъвто е случаят при повечето сложноцветни растения, където е превърната във власинки и служи за разпространяване на плодовете. При слеза, очиболеца и др. цветовете са с двойна чашка, като външната е образувана от видоизменени прицветници.

Венчето е най-забележимата, най-изпъкващата част на цвета и в обикновения живот, като говорим за цветя, имаме предвид най-често него. По форма, окраска, размери и други белези в устройството си венчето е извънредно разнообразно и по-добре развито от чашката. Листчетата, които го образуват, се наричат венчелистчета.

Чашката и венчето образуват заедно т. нар. двоен околоцветник (божур). Когато околоцветникът е съставен от еднакви помежду си листчета, той се нарича прост (лале). Ако е ярко обагрен и прилича на венче, се нарича венчевиден (съсънка). Когато е зелено обагрен и прилича на чашка, е чашковиден (кукуряк). При едносемеделните растения за простия венчевиден околоцветник често се употребява наименованието перигон. Понякога околоцветникът липсва (върба).

Цветовете се наричат срасловенечни, когато венчелистчетата са сраснали изцяло или само в основата си. Когато са свободни, цветовете се наричат несрасловенечни. Цветът е правилен (актиноморфен), когато венчето е съставено от еднакви или различни по форма и размери листчета, които се редуват така, че могат да се прекарат няколко равнини на симетрия, разделящи го на две еднакви половинки (шипка, лале). Цветът е неправилен (зигоморфен), когато едно или две от венчелистчетата се различават по форма и размери от останалите. Тогава може да се прекара само една равнина на симетрия (бобови, устноцветни, теменуги). При някои растения всички венчелистчета са различни и не може да се прекара равнина на симетрия — такива цветове се наричат асиметрични (дилянка).

BvB-fig1.gif

 

Фиг. 1 Части на цвета: а — чашка; б — венче; в — тичинки; г — плодници

BvB-fig2.gif

 

Фиг. 2 Типове цветове: а — неправилен (зигоморфен); б — правилен (актиноморфен)

 

Когато венчелистчетата или чашелистчетата са сраснали помежду си само отчасти, долната сраснала част се нарича тръбица, а горните, свободни частя се наричат зъбци (дялове) на венчето или на чашката.

Според формата венчето може да бъде: тръбесто, когато изцяло или в по-голямата си част по дължина е сраснало в тръбица, например средните цветове в слънчогледовата пита; езичесто, когато има долна тръбеста част в горна, която прилича на дълга тясна пластинка, разперена на една страна (глухарче); звънчевидно, когато има форма на чаша или звънче (прасково-листна камбанка); делвовидно, когато тръбицата долу е издута, а към върха стеснена и след това пак слабо разширена и наподобява делва или гърне (лудо биле); фуниевидно, когато тръбицата постепенно се разширява отдолу нагоре и най-горе може да се разпери хоризонтално (блян); дисковидно, когато долната му част е цилиндрична, а горната е разперена хоризонтално; в този случай горната част се нарича диск независимо от това, дали е пяла или изрязана, а отворът на тръбицата се означава като гърло или устие (картоф); двуустно, когато в долната си част е тръбесто, а в горната е разделено на две устни (горна и долна), образувани от непълното срастване на три или две листчета (личат 3 или 2 зъбчета). Изрезът между две устни е по-дълбок, отколкото между останалите дялове. Характерно е за устноцветните растения. Чашката също може да бъде двуустна. При някои растения има шпора. Това е удължен като тръбица или подутина край на части от околоцветника (ралица). Терминът петурка при венчелистчетата се употребява за разширената им част, а стеснената им долна част се нарича нокът (здравец).

BvB-fig3.gif

 

Фиг. 3 Видове венчета: а — тръбесто; б — езичесто; в — звънчевидно; г — делвовидно; д — фуниевидно; е — дисковидно; ж — двуустно

BvB-fig4.gif

 

Фиг. 4 Тичинка: а — тичинкова дръжка; б — прашник; в — място на свързване на прашника с дръжката

BvB-fig5.gif

 

Фиг. 5 Плодник: а — яйчник; б — стълбче; в — близалце

 

Тичинките се състоят от дръжка, обикновено тънка, цилиндрична, и от прашник, разположен на върха й. Ако липсва дръжка, прашникът е приседнал. В някои случаи тичинките са без прашници и са като нишки. Те се наричат стаминодии. Тичинките могат да бъдат свободни или сраснали по между си. Когато са сраснали в едно снопче (тръбица), се наричат едно братствени (ружа), а когато са сраснали в две снопчета — двубратствени какъвто е случаят с някои бобови растения, при които 9-те тичинки са сраснали с дръжките си в тръбица, а десетата е свободна.

Типичният плодник се състои от 3 части: долна разширена част, наречена яйчник, в който се намират една или няколко празнини (гнезда). В тях са разположени семепъпките, от които ще се образуват впоследствие семената. Над яйчника се очертава стеснена цилиндрична част — стълбче, завършващо с разширена част — близалце. Когато стълбчето липсва, близалцето се нарича приседнало (върху яйчника).

Положението на яйчника по отношение на останалите цветни части може да бъде различно и зависи от формата на цветното легло, което е надебеленият и често разширен край на цветната дръжка. На него са прикрепени цветните части. То може да бъде плоско, изпъкнало, вдлъбнато и т.н. Ако цветното легло е изпъкнало, яйчникът се намира над мястото на прикрепването на околоцветника и тичинките и е скрит във венчето. Такъв яйчник се нарича горен (мак, лале). Горен е яйчникът и тогава, когато цветното легло се вдлъбва и получава плочеста или делвовидна форма, като тичинките, венчелистчетата и чашелистчетата са разположени по неговия ръб (ягода, шипка, слива). При горния яйчник цветното легло не сраства със стените на яйчника. Ако силно вдлъбнатото цветно легло сраства със стените на яйчника така, че тичинките, венчелистчетата и чашелистчетата се намират на върха му, той се нарича долен (кокиче, круша). Яйчникът се вижда под чашката и венчето. При полудолния яйчник долната му половина се сраства със стените на цветното легло, а горната му част остава свободна — среща се рядко (бъз, каменоломки, нокът).

BvB-fig6.gif

 

Фиг. 6 Положение на яйника спрямо другите цветни части: а — горен яйчник; б, в — полудолен; г — долен яйчник

BvB-fig7.gif

 

Фиг. 7. Типове съцветия: а — грозд; б — клас; в — кочан; г — сенник; д — главичка; е — кошничка; ж — шитче; з — сложен сенник; и — метлица

 

Цветовете са двуполови (хермафродитни), когато имат добре развити тичинки и плодници. Те са еднополови, когато съдържат само тичинки (мъжки цветове) или само плодници (женски цветове). Стерилни (безплодни) са, когато в тях липсват тичинки и плодници. Растения с еднополови цветове, които се намират на един и същи екземпляр, се наричат еднодомни (дъб, царевица). Ако еднополовите цветове се намират на различни екземпляри, те се наричат двудомни (коноп).

Сравнително рядко цветовете са единични (лале). Обикновено те са събрани на групи и са разположени върху разклоненията на стъблото. Такива групи цветове се наричат съцветия. Те са връхни, ако са разположени на върха на стъблото или по върховете на клонките, и пазвени, ако се намират в пазвите на някой стъблен лист. Под стрък се разбира всяка безлистна цветна дръжка, излизаща направо от коренището или измежду приосновните листа на растението (иглика, глухарче).

Различаваме главно следните типове съцветия:

Клас или класовидно съцветие — цветовете са приседнали по дължината на една проста разклонена ос (повечето видове живовлек). Класът е сложен, когато по оста вместо цветове има класове (много житни).

Реса — класче с мека, увиснала ос, съставено от еднополови цветове и опадващо след прецъфтяването заедно с оста (мъжките съцветия при леската).

Грозд или гроздовидно съцветие — цветовете са разположени върху дръжка по дължината на една проста неразклонена ос (момина сълза).

Метлица — грозд, на който страничните клонки са разклонени няколко пъти (овес).

Щит — цветните дръжки излизат от разни точки на стъблото, но завършват на една плоскост (глог, череша).

Сенник — главната ос е скъсена и поради това отделните цветни дръжки излизат от една точка и имат приблизително еднаква височина (иглика, сем. Сенникоцветни). Сенникът е прост, когато всяка клонка (лъч) носи по един цвят, и сложен, когато всеки лъч завършва с по-дребно сеннико-видно съцветие.

Главичка — отличава се от сенника по това, че цветовете са без дръжка или почти без дръжка, разположени са върху слабо разширената връхна част на оста на съцветието и не са обвити (детелина).

Кошничка — цветовете са приседнали върху разширената ос на съцветието (общо цветно легло). Кошничката е обхваната от голям брой сближени и намалени горни листа, образуващи цветна обвивка (сем. Сложноцветни). Цвветното легло на отделния цвят не трябва да се смесва с общото.