Сюзън Уигс
Лилията и леопарда (7)

Глава шеста

Вражеско копие не би пронизало Ранд по-дълбоко. Настоятелната й молба разпали такова диво желание, че го заболя. Едва успяваше да диша от чувството на безсилие.

Устата му пресъхна. Езикът му надебеля. Едва успя да изрече:

— Лиана, мила, ти не знаеш какво говориш!

— Не — прошепна тя. Дъхът й го опари. — Знам! Предполагам мислиш, че една дама не би трябвало да те моли за такова нещо. Но аз те искам! Мисля, че и ти ме желаеш! — невинните й, обожавани устни се превърнаха в сладка пъпка. Тя се притисна плътно до него.

Наистина, помисли Ранд диво, как би могла да не усети твърдото удебеление в панталона му?

— Аз съм рицар! — тези думи му костваха невероятни усилия. — Положил съм клетва…

Лиана го милваше със сребристия си поглед.

— Всеки истински рицар е и любим — отговори тя. — Поне така се пее в песните.

— Трубадурите възпяват сладостния тормоз на желаната победа — той говореше тихо. С всеки удар на сърцето му се затвърждаваше решението.

Погледът й докосна лицето, раменете, тялото му.

— А ти, Ранд? Ти какво предпочиташ?

Той старателно избягваше да я докосва. Това би изпарило и последното му усилие за самоконтрол.

— По-лесно е да те имам в съня си, Лиана. Там ти си само сянка, за която трябва да воювам! — да, там той можеше да контролира нея и… себе си.

Лиана се усмихна нежно. Очите й заблестяха. Под грубата роба, която беше навлякла, се открояваха сладостните извивки на тялото й. Желанието се беше впило в слабините му, подобно стоманени нокти. Той се отдръпна, разконцентриран.

Лиана отпусна ръце.

— Аз не съм някоя мадона, която трябва да бъде издигната на пиедестал — заговори тя нетърпеливо. — Рицарското себеотричане подхожда на дамите от легендите, а не на мен.

— Ако трябва да бъдем точни, ти за мен си земна богиня — призна Ранд. Срещна твърдия й поглед. — Ти си сложна, всепоглъщаща.

— О, Ранд! Нима ще допуснеш твоите скрупули да застанат между нашите желания? Как може да бъде грешно това, че ще се любим?

Той сведе поглед към големите си длани. Върху лявата лъщяха белези. Върху дясната съвсем скоро щеше да заблести халка…

— Не мога да ти предложа нищо!

— Ти каза, че ме обичаш. Нима това е малко?

— Не искам да те лиша от девическата ти чест!

— Като отричаш женската ми зрялост, ти го правиш! — очите й блестяха като живак. — Отказваш ми правото на мнение. Нямам ли право да призная, че тялото ми се стреми към твоето?

Бризът откъсна едно синьо цвете. То се размърда по страните й. Лиана го взе и погали лицето си с него.

— Преди да те срещна, не знаех какво е любовта.

Ранд долови в гласа й много болка и обърканост. Наистина приличаше на сираче, за което се грижеха хората от замъка. Едва овладя порива си да я прегърне. Да я научи да се люби. В същото време го завладя ужасяващо безсилие. Лиана съвсем скоро щеше да разбере, че е предадена. Ранд пое дълбоко дъх.

— През целия ми живот са ме учили на въздържание. Мъж, който не умее да се контролира, става лесна плячка в ръцете на другите — взря се в големите й очи. — А сега в живота ми се появи ти. Обърка всичко, в което вярвах!

— Докосни ме — примоли се тя. Подкупващият тон завладя сърцето му. — Докосни ме! Знай, че съм жена и нищо повече. Просто една жена от плът и кръв…

Думите й се загубиха в завладяващата му целувка. Ръцете му я притискаха. Наслаждаваха се на разбуденото й за любов тяло. Тя зарови пръсти в косата му. Ръцете му следваха гъвкавите извивки под робата. Езикът му се наслаждаваше на копринената влажност в устните й. Това беше целувката на капитулацията. Ранд усети как волята му отслабва. Изоставяха го рицарските клетви, верността към амбициозния монарх, жената, която му се беше противопоставила. За него съществуваше тази, признала копнежа си. Тя не искаше нищо, освен приятелството му. Беше откраднала сърцето му по някакъв необясним начин.

Ранд отлепи устни, но продължаваше да притиска към себе си доверчивото момиче. Тя имаше нужда от него. Искаше неговата любов. Сърцето му тържествуваше. Какво облекчение беше да зарови безполезните си принципи! Това бяха правила на мъж, не познал истинската любов. С Джъстин за него най-важни бяха задълженията и предаността. С Лиана, любовта и желанието, го извадиха от равновесие.

Вгледа се в блесналите й от страст очи. Беше длъжен да опита отново да промени мнението й.

— Ако сега се любим, един ден ще ме намразиш за това!

— Никога няма да те намразя!

— Когато се успокоиш, ще стане точно така.

— Наистина ли любенето е толкова неприемливо?

— Не, не е това. Просто… — Ранд замълча. Ненавиждаше необходимостта да лъже. — Двамата отдавна трябваше да спрем с тези срещи. Какво ще стане, ако забременееш?

Лиана изглеждаше малко обезпокоена, но се усмихна.

— Децата са дар от Бога.

Ранд си спомни чернокосата, жестока господарка.

— Ще те набият и ще те изгонят от замъка.

— Няма да стане така, повярвай ми!

— Ами аз, Лиана? — той искаше нещо повече от тайни срещи.

Обърканият й поглед срещна неговия. Лекият бриз отвя думите, които отрони тя:

— Моля те!

Ранд въздъхна обречено.

— Да — каза той. Притисна я силно към себе си и я целуна. — Да, Лиана. Ще се любя с тебе!

На страните й разцъфтяха рози. Устните й се усмихнаха.

— Няма да съжаляваме — увери го тя, въпреки че в погледа й проблесна несигурност. — Но има нещо, което съм длъжна да ти обясня.

Ранд отстраняваше цветята от косите й едно по едно.

— Какво е то, хубавице?

— Имам познания в много науки, включително и в артилерията. Но нямам представа как се забавлява мъж — като сведе поглед, добави: — Но с мен ще ти бъде хубаво!

С нежно движение Ранд отстрани и последното цвете. Приведе се и вдъхна аромата им.

— С теб ми е хубаво, просто, защото си Лиана — каза той. — Защото ми даряваш своето доверие и невинност.

Усмивката й имаше силата да открадва душата му и да плячкосва убежденията му. Като се бореше с настоятелните протести на слабините си, той бавно започна да развързва дантелите на наметалото й. Откри деколтето й. Погледът й остана твърд и спокоен. Проблясъците на потъмнялото сребро не напускаха дълбините на очите й. Тя приличаше на ранена птица, която не можеше да сподели болката си с него. Но Лиана заслужаваше цялата нежност, която можеше да й предложи.

Да, помисли Ранд, като отпусна наметалото на земята. Той трябваше да внимава с това крехко създание. Тя приличаше на паднало от гнездото птиче. Не трябваше да го подхвърля на зверовете.

Пред погледа му се разкри деликатната извивка на гърлото й. По горната й устна блестяха капчици пот. Ранд преглътна на сухо. Завладяващият й аромат проникна в самата му душа.

Той пресегна зад нея. Отпусна дантелите, които придържаха роклята. Приведе се и я целуна. През целия си живот Ранд беше си представял, че това е акт, изпълняван в тъмна, брачна стая. Но сега, при всевластната светлина, той разкриваше неземна красота.

В ръцете му остана долната й риза. Лиана стоеше неуверена. Тялото й беше хармонична поема от красота и чудна симетрия, простираща се от богатата мантия на косите до голите й стъпала. Малките й, стегнати гърди, бяха украсени със заострени връхчета. Бедрата й бяха женствено широки. Краката — дълги и добре оформени. Бледата й плът сякаш беше целуната от розите.

Лиана се усмихна. През гърдите му премина силно пробождащо чувство. Желанието разгоря всепоглъщащ огън в слабините му.

Ранд не познаваше добре женското тяло. Проститутките от таверните и благородничките от Арундел, често се бяха опитвали да го съблазнят. Желанието им се подсилваше от неговата недостъпност. Тялото му беше устояло недокоснато и чуждо на страстта.

Но сега възприемаше Лиана не само с очите, но и със сърцето си. Ръцете му следваха извивките на тялото й. Пръстите му галеха гърдите и корема й.

— Е? — попита тя, като кръстоса ръце.

Ранд се засмя на почти детското й нетърпение.

— Много си чистосърдечна!

Лиана вирна глава.

— Това ли е всичко?

— Много си смела.

— А? — тя начумери вежди.

— Веднъж ми каза да не бърборя за това, че си красива.

— Промених си мнението. Трябва да знам какво мислиш!

Той я сграбчи за раменете и сведе глава към шията й.

— Мисля, хубавице, че си великолепна! — устните му я галеха ненаситно. — Кожата ти е като слонова кост, но топла, еластична — обхвана гърдите й. — В теб има нещо диво, феерично. Сякаш те е създал някой магьосник — Ранд се приведе и впи устни в нейните.

— Добре — промълви тя, останала без дъх. — Добре, рицарю мой — намръщи се, когато пръстите й се засуетиха около закопчаната пелерина. — Кой, по дяволите, те облича? Възлите са като на монашеско расо.

Ранд искаше да сподели с нея всяка подробност от своя живот. Да й разкаже за Джак, неговия оръженосец. За Саймън, щитоносецът му. Почти се задуши от думите, напиращи в гърлото му. Вече беше изрекъл достатъчно лъжи. Всичко, което можеше да й предложи беше отрупаната с цветя поляна, нежната, пролетна трева под краката им, крясъкът на чайките над главите им, страстта на мъжкото му тяло, превъзмогнало рицарските догми.

Искаше му се да я скрие. Придърпа главата й под рамото си. Свали амулета, подарен му от крал Хенри и го постави в джоба на наметката си. Не можеше да й позволи да се досети за мисията му. С горчива ирония си припомни девиза, изписан под скъпоценния камък: „За смелия всичко е възможно!“ Бъдещето с любимата жена му се изплъзваше като далечна комета. Не, кълнеше се той, аз ще я притежавам! Ще намеря някакъв начин!

Той свали дрехите си. Следобедното слънце обля кожата му с блага топлина. Нещо повече — върху му се нахвърли треска.

Лиана го гледаше, разтворила широко очи. После започна да го докосва само с един пръст. Галеше мускул по мускул гърдите, ръцете, раменете му. Проследи пътя на златистите косъмчета надолу, към пулсиращата му мъжка част. Погледът й улови неговия. Пръстът й започна да се връща нагоре.

— Винаги съм мислила, че си неуязвим. А тялото ти е покрито със стотици белези — отбеляза тя, като погали сърповидния прорез на рамото му.

— Незначително убождане — каза той дрезгаво. Нито един меч не би причинил такава агония, като мъничкия пръст на Лиана. Тя продължаваше да следва контурите на тялото му. Да го изтезава, подобно безмилостен инквизитор. Погледът му търсеше лицето й. Искаше да разгадае чувствата, изписани там. Опасяваше се да не открие страх, съжаление.

Но там имаше страст и любов. Почуда от това, което откриваха ръцете й.

Облада го диво желание. Той хвана ръцете й и я притисна плътно до себе си. Приличаха на поклонници в някакъв езически ритуал. Целувката му остави и двамата без дъх.

— И сега какво? — попита Лиана неуверено.

Ранд я притисна още по-плътно. „Сега какво?“ Той беше виждал много изнасилени жени по време на война. В мирно време любенето му беше описвано в детайли от Джак и други женкари като него. Но Ранд не беше сигурен дали ще успее да превърне силата на чувствата си в нежни милувки.

Ръцете му се плъзнаха по тялото й.

— Искам да те докосвам… Навсякъде! Да усетя тялото, ума, сърцето ти… — докато говореше, пръстите му танцуваха по шията, гърдите, корема, бедрата й. Като плъзна устни по брадичката й, той добави:

— Искам да слея душата си с твоята, Лиана. Да те накарам да забравиш околния свят — твърдостта на неговата мъжественост притискаше нежната й плът.

— О, Господи — изпъшка тя. — Как ще го направиш?

Ранд се отдръпна и обхвана брадичката й.

— Ще опитам, хубавице!

Обладана от непреодолимо желание, Лиана зарови пръсти в русите му къдрици. Голото му тяло излъчваше сила. Тя усети непреодолима нужда да бъде погълната от този мъж. Да усети величествената му мъжественост, чистотата на неговата страст. Слаб вътрешен глас й припомни, че нарушава брачната си клетва. Да, пред закона и Бог, това беше грях. Но сърцето й подсказваше друго. Ранд я правеше чиста и смела. Той единствен беше разбудил жената у нея.

Докосването му я покори. Колко още щеше да я измъчва със страстни думи и гальовни ръце? Лиана не разбираше значението на тази любовна игра. Тя беше запомнила единствено думите на Бони. Мъжете са способни да пилеят семето си на вятъра. Но сега нямаше бриз. Как щеше Ранд да посади своето?

Дишането му стана отсечено. Той се раздвижи по бедрото й. Лиана неочаквано си представи как жребеца покрива кобилата. Господи, дали и Ранд щеше да обладае тялото й по същия начин? О, да, шепнеше глас, дълбоко вътре в нея. Да, тя искаше това!

Като я притискаше нежно за раменете, Ранд я повали внимателно върху тревата. Лиана лежеше по гръб, а той — на една страна.

Силните му пръсти се разхождаха по гърдите й. Докосването му беше леко, но настоятелно. Лиана внезапно разбра вълнението в неговата песен. Усети същата нотка в собствения си глас.

— Ранд…

— Искам да бъдеш само моя!

В съзнанието й изникна неканен спомен за другия й живот. Той нямаше нищо общо с това място. Декретът на крал Хенри, предателството на Лазар, интригите на вуйчо й. Припомни си преживяното през последните седмици, живота си, преминал почти без любов. От гърлото й се изтръгна стон.

Ранд се отдръпна. На красивото му лице беше изписана загриженост.

— Какво има, Лиана?

Тя обърна глава. Потисна всичко, което имаше нужда да сподели с него.

— Нищо — прошепна тя. — Просто… ме люби!

Ранд я прегърна. Сякаш я погали пелена от слънчева коприна.

— Така искам да отнема раните от душата ти. Да заровя всичко в себе си!

— Защо?

Той целуна клепачите й.

— Ти знаеш защо. Защото те обичам от цялото си сърце!

Устните му се сляха с нейните с чудовищна сила. Целувката му вече не беше сладостна. Тя беше натежала от силни емоции. Горещият нектар на устните му цереше болката у нея.

Лиана въздъхна и затвори очи. Поне за този бездиханен момент я беше разкрепостил. Сега можеше да му се отдаде изцяло, без задръжки.

— Обичай ме — прошепна тя.

— Сега и завинаги, хубавице моя!

Пръстите му галеха гърдите й. Лиана присви плътно очи. Очакваше целувката му, но не я дочака. Отвори очи.

— Ранд?

— Шшт — измърмори той и впи устни в едното й зърно.

Сякаш пламък бавно пълзеше по фитила. Заплашваше да взриви скала. От неочакваната интимност на целувката му, се възпламени огън в цялото й тяло. Огнището се намираше някъде в корема й. Настойчивите искри на страстта се разпростираха в стотици посоки.

Езикът му си играеше с издатината на всяка гърда. Зърната разцъфтяха в пъпки на вълшебно удоволствие. Целунатите от слънцето страни контрастираха с млечната бледост на плътта й. Целувките му си бяха присвоили властта да разкъсат веригата на глада. После устните му отново откриха нейните. Езикът му я покори. Лиана се разтвори изцяло за него.

Ранд усети промяната в нея. Любопитството се беше превърнало в неосъзната страст.

— О, да, любов моя! Нека да те докосвам…

Ръката му се плъзна надолу. Тогава осъзна, че почудата в очите й, беше отражение на неговата собствена. „Аз съм жена от плът и кръв“ — беше казала тя. Но беше много повече. Лиана беше магия и загадка, огън и лудост. Изпълнена беше с тайни, които искаше да разгадава. Една по една.

Притисна нежно вътрешността на бедрата й. Лиана се стегна и въздъхна. Ранд пиеше сладостта на невинността от устните й. Женското тяло беше неизследвана територия за него, но той успя да отблъсне пробождането на несигурността. Ръцете му се ръководеха от мъдростта на влюбения мъж. Постигаше достижения, които не беше познавал до сега. Чувствената топлота на бедрата й се подчиняваха на нежното му притискане. Пръстите му откриха коприненото гнездо на нейната женственост.

Лиана издаде умоляващ звук. Мълчанието красноречиво подчертаваше желанието й.

Ранд се подпря на лакът. Искаше да я вижда и докосва по-добре. Тя беше чудо, тайнствена сила.

— Толкова си хубава!

Лиана затаи дъх, докато пръстите му попиха нектара на плътта й. От докосването му влагата се разпиляваше като венчелистчета на пролетна пъпка.

— Ранд? — тя сграбчи раменете му. Очите й се разшириха от почуда.

— Да, любов моя? — той сипеше целувки по лицето и шията й.

— Аз… не знам! Чувствам се толкова странно? Сякаш тялото ми ще се разчупи, когато ме докосваш… там! — Лиана се изчерви.

Ранд отдръпна ръката си.

— Кажи ми, хубавице! Научи ме, къде да те докосвам!

— Там — въздъхна тя. Тялото й се извиваше, подобно гъвкав клон на върба. — О, там!

Всичките му притеснения бяха отлетели някъде. Беше го обсебил единствено копнежа. Подобно молител, надвесен над божество, Ранд не мислеше за себе си. Желаеше нейното, а не собственото си удоволствие.

Любеше я с устни, ръце и сърце. Нейното удоволствие беше и негово. Лиана въздъхна.

— Ранд — прошепна тя, — така ли е между мъж и жена?

Той се усмихна. Лиана беше толкова наивна и чиста! Това прозрение помрачи душата му.

— Да, сладката ми. Това е само началото…

Лиана пламна. В сребристите й очи проблесна синьото на небето.

— Искаш да кажеш, че… има и друго?

— Да — отговори той, като се намести върху нея.

Лиана потръпна.

— О, Господи!

— Доколкото мога, ще бъда внимателен, любима! — взря се във вълшебните дълбини на очите й. Разбра, че тя не знае за какво говори той.

— Ранд… — Лиана се задъха от тежестта му. — Ти си нежен, като мелодията на арфата си. Ох!

Докосна я нещо твърдо и горещо, гладко като кадифе. Приливът от чувственост промени посоката си. Устреми се към женската й същност. Ново желание набра сила у нея. Лиана се изви, като притискаше рамене в тревата.

Ранд я пронизваше със своя огън. Сливаше се с нея по начин, за който не беше и мечтала. Тя искаше да бъде така. Искаше го с тялото и душата си.

— О, Лиана! О, любов моя!

Над себе си тя виждаше единствено изумрудените му очи и нежната омара на небесата. Ранд се превърна в архангела, за когото го беше приела някога. Издигаше я към загадъчната небесна твърд.

— Лиана, този дар, който ми отдаваш… — гласът му промени посоката си.

Тя усети солената сълза, отронена от очите му и затвори очи. Разпери крилете на себеотдаването и започна да приема болката.

Отначало той се движеше със странна тромавост. Окуражена от копнежа, Лиана повдигна бедра. Завладя я нов ритъм. Това беше лудото темпо на вълните, които се блъскат в брега. Почувства, че се издига на неотразима висота. Под плътно притиснатите й клепачи светът започна да се пропуква. Пламтящ гърмеж, предизвикан от свиреп изстрел на оръдие.

Тласъците му станаха по-бързи, по-дълбоки. В нея пулсираше горещина, която стисна гърлото й. Шепотът му я ръсеше, подобно пролетен дъжд. Лиана отвори очи.

Ранд я наблюдаваше с обожанието на мъж, докоснал небесата.

— О, господи! Ти си толкова…

Лиана открадна думите му с властна целувка. Безмълвно му благодареше за подаръка на неговата любов. Изтръпнала от ново чувство, тя го усети да се премества до нея. Пъхна глава под извивката на рамото му.

Край тях се носеха трелите на чучулига. Бризът полюшваше цветята. Лиана тихо въздъхна. Почувства устните на Ранд да се усмихват върху слепоочията й. В гърдите й бушуваха чувства толкова болезнени и сладостни, че я беше страх дати изрази. Беше го помолила да се люби с нея. Но той беше направил много повече. Беше превърнал тялото й в храм. Беше отворил сърцето й за чувства, които никога не беше подозирала, че съществуват. Беше я убедил, че сънищата може да се превърнат в реалност.

Накрая прекъсна заредената с думи тишина.

— Ранд, не съм допускала, че любенето е толкова…

Отново усети усмивката му до лицето си.

— Нито пък аз, хубавице!

Лиана се надигна на лакът. Гърдите й докоснаха неговите. Чистите му, благородни черти изглеждаха някак омекнали.

— Наистина ли? — припомни си, че Бони й беше разказвала за безгрижието на Роланд. Намръщи се. — Мислех, че с мъжете е по-различно?

Ранд сви рамене. Мускулите на гръдния му кош се разлюляха.

— Не знам. Мога да говоря само за себе си — той погали лицето й. — Лиана, днес ти ми достави огромна радост! Сигурно друг мъж не е изпитвал такава!

Лиана си припомни колко беше непохватна и неопитна. Погали златистите косъмчета по гърдите му.

— Но аз не направих нищо, за да ти бъде хубаво. Вероятно си бил с жени, по-изкусни в любовта от мен?

Ранд лежеше и мълчеше. Лиана вдигна поглед към лицето му. Усмивката му беше лениво весела.

— Постоянно говориш за умения — подразни я той. — Надценяваш ме, хубавице! Ти си първата и единствена жена, с която съм се любил.

Полянката сякаш застина в тежка бездиханност. Лиана беше смаяна.

— Не може да бъде — задъха се тя.

Топлият, самоуверен шепот на смеха му, я накара да се усмихне.

— Моля те, любов моя! Не бъди като приятелите ми. Те мислят, че съм непоправим фанатик, след като не съм се отдал до сега на жена — ръката му отмести къдрица от лицето й. — Мисля, че съм направил добре, като съм изчаквал!

Лиана разцъфтя от думите му. Тя беше първата, на която той беше дарил тялото и душата си. Беше дошъл при нея чист и неопетнен. Когато този факт стигна до съзнанието й, я обхвана чувство на вина. Нейното единствено намерение беше да роди дете. Беше го изнудила. Беше се възползвала от неговите чувства.

Не, каза си тя ядосана. Не беше само това! Беше го потърсила, подтиквана от по-възвишена цел. Той също имаше нужда от нея. Беше го пленила със собствената си невинност. Но истинските й намерения опетняваха любовта им.

Ранд усети противоречивостта на чувствата й. Внезапно го удари непоправимостта на стореното. Той беше нарушил клетвата, дадена пред Бога. Беше изневерил на жената, която още не познаваше. Най-непростимото беше, че беше обезчестил Лиана, а най-лошото — че тя можеше да забременее.

— Господи, Боже мой — прошепна той, като обгърна лицето й с ръце. — Позволих си да повярвам, че е достатъчно да те обичам! Унищожихте те, Лиана! Обезцених те за човека, който би могъл да ти предложи повече!

Невероятно! Тя го дари със съкровището на своята усмивка. После започна да се смее. Отчаяно, без контрол. Дребното й тяло се тресеше в прегръдката му. Ранд усети, че все пак тя беше близо до сълзите. Нейната уязвимост го обезпокои.

— Не… си направил нищо такова, Ранд Гасконски — успя да изрече Лиана.

— Но аз…

Лиана го целуна страстно.

— Повярвай ми, рицарю мой, не се пазя за никакъв съпруг! — в думите й имаше горчива ирония. Погледът й беше твърд, но личеше, че все още се забавлява. — От самото начало знаех, че не можем да бъдем нищо повече от любовници. Епизодични срещи са всичко, което искам от тебе, Ранд.

Той повярва, че е искрена. В душата му отново се завърна чувството за вина. Ранд го прогони, като се люби с Лиана продължително и нежно. Дочакаха вечерните сенки. Над главите им запърхаха крилете на бекасините, но те не ги чуваха. Бяха обърнали гръб на пронизващите шумове на настъпващата нощ.