Глен Кук
Мрачни времена (73)

72

Тази нощ бе преломна. Вече никой не се преструваше на приятел на Могаба. Самият аз нямах съмнения, че щеше да ни погне, ако нападението „по погрешка“ над Нюен Бао бе постигнало успех.

Боевете продължиха чак докато водата стана прекалено дълбока.

Въпреки настояванията на Едноокия и други, че защитата на Нюен Бао не била наша мисия, успях да спася една трета от поклонниците, около шестстотин души. Цената на атаката на Могаба беше тежка. На другата сутрин повечето останали талианци бяха в положение, когато трябваше да решат дали да подкрепят Могаба или да тръгнат насреща му.

Талианците, които бяха с нас от самото начало, не ни предадоха, както и дезертиралите, за да се присъединят към нас. Все повече от хората на Могаба идваха при нас, но не бяха и една десета от бройката, която очаквах. Честно казано, останах разочарован. Но Могаба можеше да произнася страшни речи пред войските, когато поиска.

— Пак онова древно проклятие — рече ми Гоблин. — Дори и сега ги е повече страх от миналото, отколкото от днешния ден.

А водата продължаваше да се надига.

Заведох Нюен Бао в нашите бърлоги. Чичо Дой остана поразен.

— Никога не сме го подозирали.

— Чудесно. Значи и враговете ни, които не могат да се мерят с вас по ум, също не го подозират.

Доведох там и Старата банда. Настанихме хората, доколкото можахме, удобно. Бърлогата беше достатъчно просторна за шейсет души, но като докарахме и още шестстотин Нюен Бао, наистина стана тесничко.

Освен това трябваше да се опознаем. Моите хора бяха обучени да нападат на мига, ако под земята се появи непознат.

След като се стъмни, се върнах навън. Тай Дей и чичо Дой вървяха по дирите ми. Събрах талианските офицери, които се бяха прикрепили към Старата банда, и им казах:

— Мисля, че тук каквото можахме, направихме, и е време да започнем да евакуираме всеки, който иска да се махне от тази адска дупка. — Не знам защо, но бях убеден, че вече няма да са нужни много усилия, за да избегнем или надхитрим постовете на сенчестите на брега. — Ще пратя един от моите магьосници да ви прикрива.

Не се хванаха. Един капитан се зачуди дали нямам намерение да ги натиря в робство, за да мога да изхранвам по-лесно собствените си войници.

Не бях го обмислил изцяло и не бях се досетил за възможните трудности. Бях забравил, че мнозина от тези хора се бяха прикрепили към нас само защото бяха убедени, че това е най-добрата възможност за тях да оживеят.

— Няма значение. Ако искате да останете и да умрете с нас, с радост ще ви приемем. Само се опитах да ви освободя от войнишката ви клетва, за да имате някакъв шанс.

Пак след като се стъмни, пуснахме мъжете от Нюен Бао да се върнат у дома и да потърсят покъщнина, оцелели и запаси. Не намериха кой знае какво. Войниците на Могаба бяха претърсили твърде внимателно, а водата се беше вдигнала и заляла всичко.

Войниците на Могаба с ръчно стъкмени лодки и салове нападаха сградите, завзети от джайкурите, една по една и събираха припасите, които надигащата се вода беше изкарала от скривалищата им.

Могаба беше потопил собствените си запаси.