Глен Кук
Мрачни времена (11)

10

Могаба е висок над два метра. Ако по него има някакви тлъстини, те трябва да са между ушите му, защото навсякъде другаде няма нито грам — само кости и мускули. Движи се като котка и от най-лекото му помръдване блика чисто, плавно изящество. Той полага големи усилия мускулите му да останат твърди, но да не пораснат прекалено. Много е тъмен, но по-скоро тъмен махагон, отколкото абанос. Излъчва увереност и непоклатима вътрешна сила.

Находчив е, но никога не се усмихва. Когато се развесели, то е съвсем повърхностно, за ефект, илюзия, предназначена за публиката. Самият той не го чувства, а вероятно и не го разбира. По-съсредоточен човек от него не се е раждал. Съсредоточен е главно върху сътворяването и поддържането на мита за Могаба, най-великият воин, живял някога.

Почти толкова добър е, колкото му се иска да бъде. Може и да е толкова добър, колкото си мисли. Не съм виждал човек да притежава равни на неговите умения.

И другите Нар са почти толкова добри и почти толкова нагло самоуверени.

Самомнението на Могаба е големият му недостатък, но не ми се вярва някой да успее да го убеди в това. Той и славата му стоят в центъра на всяка негова мисъл.

За жалост самолюбието и възхищението от самия себе си не винаги са качества, които вдъхновяват войниците да побеждават в бой.

Всички останали недолюбваме Могаба. Неговата непреклонност раздели Отряда на две части — Старата банда и Нар. Могаба възприема Черния отряд като вековен свещен поход. Ние от Старата банда го смятаме за едно голямо семейство, което никак не се разбира помежду си, но трябва да оцелее в един свят, който ни дебне да ни спипа.

Спорът би бил много по-ожесточен, ако Тъкача на сенки не беше наоколо да развее мантията на големия общ враг.

Мнозина от хората на самия Могаба никак не са въодушевени от начина, по който работи умът му напоследък.

Едно нещо, за което Знахаря мърмореше от мига, в който за пръв път докосна с перото белия лист, би могло да се нарече приличие. Не е прилично да се заяждаш с висшестоящите, колкото и да не са прави и колкото и да не е вярно, че са нещо по-горе от теб. Опитвам се да спазвам приличие.

Заради изключителните му дарби Знахаря бързо издигна Могаба до трети човек в Отряда след него самия и Господарката. Но това не му даваше право автоматично да поеме командването, ако Знахаря и Господарката вече ги няма. Трябваше да се изберат нови началници. При положение, подобно на това в Деджагор, обичаят е да се направи допитване сред войниците, за да се разбере дали според тях е нужно незабавно да се проведат избори. Ако те смятат, че старият им началник е полудял, изкуфял, умрял, некадърен или по някакви други причини се налага да бъде заменен за постоянно, тогава изборите се провеждат.

Не помня в Аналите някъде да се споменава как войниците са отхвърлили най-старшия кандидат, но ако изборите се проведат днес, можеше и да възникне прецедент. При тайно гласуване дори мнозина от Нар нямаше да гласуват доверие на Могаба.

Но докато сме под обсада, няма да има избори. Аз ще се противопоставя на всякакъв опит те да бъдат проведени. Могаба може да е луд, а аз може и да не съм съгласен с него за някои неща, които за него са религия, но само той притежава волята да владее хиляди плашливи талиански легионери и същевременно да държи и джайкурите под контрол. Ако той падне, заместникът му Синдаве щеше да поеме командването, после Очиба, и едва след него, може би, ако не успея достатъчно бързо да се скрия — аз.

И войници, и граждани след толкова време, прекарано в обсада, се страхуват от Могаба повече, отколкото го уважават. И това ме тревожи. Аналите отново и отново доказват, че страхът е най-плодородната почва за предателство.