Глен Кук
Мрачни времена (67)

66

— Изглеждаш така, все едно някой е изял любимото ти кученце — каза ми Гоблин. Сега, когато вече не останаха кучета, подобни лафове се чуваха непрекъснато. Разполагахме само с два източника на месо. Нар използваха и двата. Ние се ограничавахме с тъпите гарвани.

Разказах на Гоблин и Едноокия за видяното от мен. Чичо Дой стоеше зад мен, малко сърдит, защото поисках да видя първо моите хора, преди да посетя Говорителя. Бях стигнал едва до половината, когато Едноокия ме прекъсна:

— Това трябва да го разкажеш на целия Отряд, хлапе. — Както никога, той беше сериозен като копие в корема.

И както никога, Гоблин се съгласи с Едноокия без никакво охкане и пъшкане, че така не било честно.

— Трябва да разкажеш всичко точно както искаш да го узнаят. Много ще се говори за това. Не ти трябва да измислят още по-големи ужаси, докато го разправят на другите.

— Събери ги тогава. Докато чакам, искам да попрегледам онези джайкурски книги. Може би ще открия още нещо, което трябва да им кажа.

— Може ли да дойда с теб? — попита чичо Дой.

— Не. Върви кажи на стареца, че ще дойда при него веднага, щом мога. Това си е наша семейна работа.

— Както искаш. — Той каза нещо на Тай Дей и се отдалечи наперено.

Кофата прекъсна четенето ми.

— Мъргън, събрах ги. Всички, освен Клет. Отишъл е някъде по курви и дори братята му не знаят къде да го намерим.

— Добре.

— Нещо лошо ли е? Имаш такъв вид.

— Да.

— Може ли да стане и още по-зле?

— Само след малко ще чуеш всичко.

След пет минути застанах пред шейсет души и им разказах всичко, и докато разказвах, се чудех как може една толкова немощна банда да всява такъв страх. Нещо повече, зачудих се, че сме толкова многобройни, когато преди няма и две години тези, които се преструвахме на Черния отряд, бяхме само седмина.

— Хора, може ли да запазите тишина, докато свърша? — новината беше предизвикала сред тях мрачни вълнения. — Слушайте. Това е новината. Те принасят хора в жертва и ядат труповете. Но това не е всичко. Откакто се присъединиха към нас при Геа-Ксле, те намекват и дори заявяват направо, че ние, северняците, сме еретици. Това значи, че те си мислят, че целият Отряд е вършел онова, което вършат те.

При тези думи всички се раздърдориха и разкрещяха.

Треснах със зидарски чук по едно дървено блокче.

— Млъкнете, кретени! Отрядът никога не е вършил такива неща. Нар никога не са водили Анали. Ако бяха водили, щяха да са наясно. Но те дори не могат да четат.

Не можех да бъда абсолютно сигурен, че Отрядът никога не е извършвал обредни човешки жертвоприношения. Липсваха ни няколко ранни томове от Аналите и сега силно подозирах, че най-ранните наши предци-братя наистина са се кланяли на някой мрачен, гладен бог с толкова зловонен и жесток дъх, че дори и устните предания са били достатъчни, за да всяват ужас сред туземците.

Повечето от мъжете не ги беше грижа за подобни намеци. Те просто бяха сърдити, защото Нар щяха да им усложнят живота.

— Има още едно нещо, което ще предизвика раздори между нас и тях — казах им. — Искам всички вие да разберете, че може да ни се наложи да се бием с тях, преди да се махнем оттук. Тази вечер ще възобновя някои традиции, които зарязахме, откакто Знахаря не е Капитан. Ще провеждаме редовни четения на Аналите, за да можете всички вие да разберете от какво сте станали част. Това първо четене е от Книгата на Кете — тази част вероятно е записана от летописеца Агрип, когато Отрядът е бил на служба при Бога на болката от Чо’н Делор. — Нашите предци-братя тогава бяха издържали дълга и сурова обсада, въпреки че потърпевшите тогава са били много по-многобройни от нас. В добавка на това планирах да четем от книгите, записани от Знахаря в Равнината на страха, където Отрядът толкова дълго живя под земята.

Отпратих войниците да вечерят.

— Едноок, никакви хленчове повече, когато обявя четене, ясно? Тия хора не са преживели това.

— Чо’н Делор е отпреди и моето време.

— Тогава и ти трябва да чуеш какво се е случило.

— Хлапе, слушам за това вече двеста години. Всеки проклет Летописец без изключение се въргаля в „ужасите на Чо’н Делор“. Де да можех да ги пипна тия, дето са написали книгата на Кете! Нали знаеш, че Кете дори не е бил Летописецът? Бил е…

— Гоблин, доведи Мускуса и Хагоп. Искам да се посъвещавам малко с най-старите от Старата банда.

Петимата напрегнахме мозъци и измислихме нещо гадничко. След като стъкмихме плана, аз казах:

— Ще видя какво мисли Говорителя.