Метаданни
Данни
- Серия
- Черният отряд: Блестящият камък (1)
- Включено в книгата
-
Мрачни времена
Първа книга за Блестящия камък - Оригинално заглавие
- Bleak Seasons, 1996 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Светлана Комогорова, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Глен Кук. Мрачни времена: Първа книга за Блестящия камък
Американска, първо издание
Превод: Светлана Комогорова
Редактор: Персида Бочева
ИК „Лира Принт“, София, 2009 г.
ISBN: 954–8610–71–0
История
- — Добавяне
6
Когато погледнеш надолу от цитаделата, се чудиш как ли се справят джайкурите, натикани зад стените на Деджагор всичките до един. Истината е, че не се справят и никога не са се справяли.
Навремето хълмовете около равнината са били целите в чифлици, овощни градини и лозя. След като над тях надвиснала сянката, те постепенно изчезнали — селските семейства напуснали земята. А после дойде противосянката, Черния отряд, ужасно огладнял след дългото тичане на юг след победата при брода Годжа. А след него и армиите на Сенчестите, които ни попиляха.
Сега хълмовете пазят само спомени за миналото. И лешоядите не оглозгват костите толкова чисто, колкото са обрани тези хълмове.
Най-умните селяни избягали най-рано. Децата им ще заселят отново земята.
А тъпите избягали тук, при фалшивата сигурност зад стените на Деджагор. Когато Могаба го прихванат лудите, той прогонва по няколкостотин от тях извън портите. Те са само гърла, които реват да бъдат нахранени. Храната трябва да се пази за онези, които са готови да умрат, докато бранят стените.
Местните, които не влагат никакъв принос или проявяват слабости — разболяват се или пострадват тежко, ги натирват през портата веднага след селяните.
Тъкача на сенки не приема никого освен хора, склонни да помагат в издигането на неговите насипи и копането на погребалните ровове. Първото означава бъхтене под порой от снаряди, мятани от бившите приятели там, вътре, а второто — оправяне на леглото, в което ще легнеш, когато вече няма никаква полза от теб.
Труден избор.
Могаба не проумява защо военният му гений не е всеобщо възвеличаван.
Той гледа да си няма работа с Нюен Бао. Все още не. Те засега нямат особен принос в отбраната на Деджагор, но и не изсмукват ресурси. Децата им са нахранени, докато ние, останалите, затягаме коланите.
Вече не виждаме често кучета и котки. Конете оцеляват само защото са под военна закрила, а и те се броят на пръсти. Когато и последният фураж свърши, ще се наядем до пръсване.
Дребният дивеч като плъхове и гълъби вече е рядкост. Понякога чуваш възмутените крясъци на изненадана гарга.
Нюен Бао умеят да оцеляват.
Те са раса от хора с едно и също безстрастно лице.
Могаба не ги закача главно защото пипне ли ги някой, всичките се ядосват. И смятат борбата за много сериозно, свещено дело.
Те не ви се пречкат без нужда, ала не са пацифисти. На два пъти Сенчестите съжалиха, че се опитаха да нахлуят в техния квартал.
Нюен Бао и двата пъти произведоха внушително количество трупове.
Сред джайкурите се носи мълвата, че те ядат враговете си.
Вярно, открити са човешки кости със следи от транжиране и готвене. Джайкурите изповядват главно религията гуни. Гуни са вегетарианци.
Не вярвам, че Нюен Бао са виновни за това, но Кай Дам отказва да отрече дори и най-черните обвинения срещу своя народ.
Може би е склонен да приеме всяка измама, която прави Нюен Бао да изглеждат по-опасни. Може би приветства подобни слухове, за да се трупа страх.
Умеещите да оцеляват се възползват от средствата, които са им подръка.
Иска ми се те да разговаряха. Бас ловя, че могат да разкажат истории, от които ще ви се накъдрят пръстите на краката и ще ви се изправят косите.
Ах! Деджагор! Тези блажени дни, когато се мотаехме из ада с усмивка на уста.
Колко време остава, докато смехът завинаги напусне този град?