Барбара Делински
Сърце на нощта (17)

17

Сузън беше наела един малък самолет, който да ги отведе до Марко Айлънд. Той беше приятен и много удобен, въпреки че имаше моменти, когато Савана съжаляваше, че не са в обикновен препълнен самолет. Трите бяха в кабината зад двамата пилоти и ги измъчваше мълчанието. Нещо, което не беше добро предзнаменование за предстоящата почивка.

Сузън беше ядосана. Чувстваше се предадена, наранена, изпитваше ревност до такава степен, че не можеше да започне да анализира всичко, което я измъчваше. Беше мислила дали да не отложи проекта за уикенда, но това, да прекара съботата и неделята със Савана и Мегън, колкото и да беше сигурна, че ще бъде депресиращо, й изглеждаше по-малко непривлекателно от партитата в Нюпорт, където щеше да се чувства самотна. Тя рядко поглеждаше към Савана и в тези случаи погледът й беше недружелюбен. Разменяше по някоя дума с Мегън и даваше кратки отговори на въпросите на Савана, но главно беше затворена в себе си. По-скоро от злоба, отколкото от жажда, през цялото време се занимаваше с чашата си.

Мегън мълчеше не по-малко от Сузън. Беше заела място до прозореца и през по-голямата част от пътуването гледаше навън към облаците, като изпитваше съжаление, че не си е вкъщи в Провидънс. Тя не искаше да се вижда с никого, нито да бъде посещавана. Беше убедена, че целият свят знае за отвличането и е готов да я разглежда с любопитство. Все пак беше дошла по собствено желание. От една страна, Уил се нуждаеше от почивка. Той беше смазан от грижи, а тя искаше да му покаже, че положението й се подобрява. От друга страна, имаше мили спомени от времето, прекарано във Флорида със Савана и Сузън. И този дух упорито я примамваше. И най-накрая тя знаеше, че не може да се крие вечно. Когато се завърнеше, щеше да направи нещо важно. Трябваше да бъде силна.

При всички случаи беше трудно. Можеше да води разговори със Сузън или Савана, но само съвсем кратки и на най-обикновени земни теми. Неизбежно някаква фраза или дума щеше да провокира нещо вътре в нея и тогава щеше да си спомни какво е извършила и щеше да я завладее чувството на вина. Тя се молеше нещата да се пооправят през този уикенд.

Савана също имаше светли надежди. Къщата в Марко Айлънд беше голяма и хубава. Басейнът беше чудесен, частният плаж — топъл, чист и тих. И над всичко тях ги очакваше слънцето на Флорида. Савана беше убедена, че няколко часа от това слънце ще оправят настроението им и езиците им ще се развържат. Изпитваха остра необходимост да си бъбрят както някога като между най-близки хора, само трите.

Разбира се, когато пристигнаха във вилата, беше почти десет вечерта, което правеше невъзможно да се мисли за благотворния ефект на басейна, плажа или слънцето. Двамата Стокли, мъж и жена англичани, които поддържаха мястото, ги приветстваха с ентусиазъм. Те поддържаха разговора по време на леката вечеря, в края на която Мегън и Сузън обявиха, че са капнали от умора. Савана остана известно време на задната веранда, откъдето се виждаше океанът. Много й се искаше да бъде не там, а при Джеърд, и се чувстваше виновна поради желанието си. Почти не можеше да допусне, че той я обича и съвсем не знаеше какво да прави. Когато мислеше за него, тя се чувстваше ту радостна, ту ужасена. И двете емоции бяха неподходящи за уикенда. Мислеше и за работата, която й предстои.

На следващата сутрин Мегън се събуди първа, но остана да лежи цял час в леглото, като донякъде се надяваше, че другите две ще се пекат на слънце, докато тя слезе долу. Не беше така. Савана се намираше навън и четеше сутрешен вестник, като заедно с това се наслаждаваше на пресните ягоди с крем, които госпожа Стокли беше сервирала. Когато Мегън се присъедини към нея, тя вдигна очи и се усмихна широко.

— Тъкмо навреме. Ако беше дошла по-късно, можех като нищо да ги изям всичките — тя бутна към нея сребърната купа и я подкани с поглед да седне. — Сядай. Яж. Чудесни са.

Мегън седна и посегна към ягодите.

— Сузън станала ли е?

— Не — с подчертано спокойствие Савана заразглежда вестника, докато Мегън се занимаваше с ягодите. След няколко минути вдигна глава. — Как спа?

— Не лошо — Мегън се усмихна малко смутено. — Липсваше ми радиото. Но тази вечер той не участва в предаването и няма да липсва нищо.

Джеърд. Сърцето на Савана се раздвижи неспокойно и трябваше да измине една минута, докато се укроти. И Мегън щеше да научи за Джеърд, но сега не беше време за това.

— Искаш ли да видиш вестника?

Мегън поклати глава.

— Вестниците действат потискащо, също както реалния живот.

— Реалният живот няма защо да потиска — когато Мегън завъртя очите си, Савана я попита: — Как е Уил?

— Много добре.

При този отговор Савана почти реши да изостави разговора. Но нещо я пришпорваше. След още няколко минути мълчание тя изрече много внимателно:

— Той ми каза, че има финансови трудности. Предложих му да наеме финансов съветник. Ако попадне, на когото трябва, ще има полза.

Отначало Мегън не отговори, но когато малко по-късно отвори уста, погледът й беше насочен встрани.

— И аз му казах същото, но той не се съгласи. Много е горд.

— Което може да бъде сила или слабост.

— Ммм — тя наведе погледа си и съсредоточи вниманието си върху ягодите. Точно тогава се появи госпожа Стокли, за да налее горещо кафе и да вземе поръчката за яйцата. Когато Мегън отклони предложението й, жената изпита определено неудоволствие.

— Много си отслабнала, Мегън. Продължаваш да си хубава, но си малко кокалеста. Знам какво мислиш — каза тя, като вдигна пръст. — Мислиш си, че ти завиждам, защото бих искала да съм слаба и може би имаш право. Но при всички случаи вие сте при мен за два дни и мой дълг е през това време да ви храня както трябва. Следователно трябва да ми кажеш какво искаш. Едно, две или три яйца? Леко сварени, на очи, бъркани или пържени?

Мегън не можа да сдържи усмивката си.

— Има неща, които никога не се променят — каза тя на Савана. А след това се обърна към госпожа Стокли: — Едно яйце, рохко.

— Две яйца, рохки, с кроасан — каза госпожа Стокли, която като че ли повтаряше поръчката, а след това се обърна към Савана. — Редовното ти меню?

Савана се намръщи. Редовното й меню се състоеше от две яйца, разбъркани със сирене и орехово руло.

— Не съм яла това нещо от последния път, когато бях тук — тя прехвърли погледа си от госпожа Стокли към Мегън. — Дали да не опитам?

— Ще опиташ — каза госпожа Стокли и изчезна, преди Савана да може да възрази.

Малко по-късно Сузън излезе на двора. Докато Савана беше обвита в бледо оцветен халат, а Мегън носеше дълга роба от подобен материал, Сузън изглеждаше много драматично в свободно отпуснат бял кафтан. Той изтъкваше много сполучливо аления цвят на педикюра й и червената й коса, която в момента представляваше безумно безредие от къдрици и имаше даже още пообъркан вид по вина на топлината на южния въздух.

Като изпитваше известно безпокойство, но и решителност да не го покаже, Савана извика:

— Хей, Суз!

Сузън не се зарадва.

— Колко си весела и оживена — вече по-малко ядосана, тя попита Мегън: — Как се чувстваш, скъпа?

— Не зле — Мегън отправи взор към залива. — Денят е великолепен.

Савана остави без внимание гневната реакция на Сузън отпреди малко и проследи погледа на Мегън. Винаги беше обичала тази гледка, особено когато слънцето се намираше високо в чистото синьо небе, както сега. Лъчите му танцуваха между клоните и листата на високите палмови дървета и осейваха повърхността на басейна с форма на бъбрек с приятно забавляващи окото отражения. По-нататък, след басейна, се намираше покрит с пясък плаж, а след него бяха вълните. Тя си спомни как беше оприличила цветовете на Джеърд със синьо небе над пясъчен бряг. Тази мисъл я затопли.

— Трябва ли да останем при басейна? — попита тя, знаейки, че Сузън предпочита това място пред пясъка. — Или да отидем на плажа?

— Плажът — отговори Мегън, без да се замисля. — Винаги съм обичала звука на вълните. Снощи той ме приспа. Трябваше ми.

Сузън беше изтегната лениво в шезлонга си. Тя се занимаваше нещо с маникюра си, лицето й беше малко намръщено.

— Това, което ни трябваше — каза тя с бавен и не особено приятен тон, — беше Джеърд Сноу, който да ни тананика. Ти знаеш за него, нали, Меги?

— Винаги съм знаела.

— Не си ли си се питала понякога кой е той в действителност? Или как изглежда? Или с коя се среща?

Мегън не отговори, защото Сузън изведнъж се загледа силно в Савана. Савана нервно потърка с дланта си ръба на стъклената маса.

— Не сега, Суз.

— А защо не?

— Защото ние сме тук, а той е там.

— И ти искаш да запазиш тайната си малко по-дълго? Сигурно си щяла да умреш, когато дойдох в къщата ти в четвъртък вечер. Защо, по дяволите, го остави той да отвори вратата?

— Той отвори вратата, защото аз не се чувствах добре и освен това не е чак толкова велика тайна, че се виждам с него.

— Но тогава, защо не ми каза?

— Защото все не се намираше подходящо време.

— Никога подходящо време — не ти вярвам. Прекарахме заедно рождения ден, целия ден и не ми казвай, че не си била с него тогава, защото аз не съм глупачка. А какво ще кажеш за телефонния разговор и онези малко унесени усмивки? И онова боди. Ти го купи заради него и ако това не е било подходящо време да ми кажеш, не знам какво друго време може да се нарече подходящо — тя спря, колкото да си поеме дъх. — В този ден имаше десетки случаи, когато можеше да кажеш нещо и още толкова след това. За Бога, аз съм ти сестра! Този човек не е кой и да е, но ти не счете за разумно да ми кажеш, че се познавате, а още по-малко, че имате нещо помежду си. Как мислиш, че съм се чувствала, когато, след като съм звънила на вратата ти, съм го намерила при теб?

— Ядосана — каза Савана. — Но ти нямаш право да бъдеш ядосана, Сузън. Може би засегната или разочарована…

— Ядосана!

Но Савана не се предаваше.

— Не. Трябваше да ти кажа по-рано, сгреших, но ми се струваше, че имам сериозни причини да не ти казвам.

— Сериозни причини, глупости!

— Имах.

Мегън извика:

— Ооо! — уплашени, Савана и Сузън обърнаха главите си към нея. — Какво има? Кой е човекът на Сави?

— Джеърд Сноу! — извика Сузън, преди Савана да може сама да съобщи името. — Тя си има работа с Джеърд Сноу.

Очите на Мегън се разшириха.

— Джеърд Сноу?

— Твоят Джеърд Сноу. Моят Джеърд Сноу. Джеърд Сноу на целия Роуд Айлънд, само че в действителност не е наш — тя гледаше с неприязън сестра си. — Той е на Савана.

За разлика от Сузън, Мегън запази пълно спокойствие. Очите й останаха широко отворени и, макар и за кратко, тя се отдръпна от черната завеса, която се спускаше над нея през всичкото време след отвличането.

— Истина ли е, Сави?

Този кратък въпрос, зададен с тих, но развълнуван глас, съдържаше оправданието за това, че Савана беше настоявала и бързала за този уикенд. Често пъти в миналото Мегън беше служила за буфер между Савана и Сузън, беше заставала помежду им, когато споровете им започваха да стават абсурдни. Имаше случаи, когато Савана беше много против това. Но сега беше готова да разцелува Мегън.

— Истина е — призна тя с усмивка.

— Как изглежда той? — попита Мегън. — Хубав ли е?

Като продължаваше да се усмихва, Савана кимна.

— Висок? Добре сложен?

Савана продължаваше да кима.

— По радиото изглежда спокоен и уверен в себе си и в добри отношения със света. Такъв ли е в живота?

Тук кимането беше недостатъчно.

— Животът му е имал своите превратности, но сега той е много доволен от това, което прави.

— А гласът му? Винаги ли говори така? Господи, много обичам да го слушам. Кълна се, мога да слушам това лениво провлачено говорене цяла нощ…

— За Бога, Мегън — извика Сузън. — Стига си се лигавила. Ти си женена жена.

Мегън отговори със сила, която напомняше за някогашната Мегън.

— Разбира се, че съм женена, но това не означава, че не мога да се възхищавам от някого. Не казвам, че искам да имам нещо с него, а само това, че той ме вълнува. Аз обичам Уил — каза тя на Савана. — Не представлявам заплаха за теб.

— Знам това — отрони Савана нежно.

— И така, разкажи ми нещо повече за него. Какъв цвят са очите му?

— Сини.

Мегън пое въздух.

— А косата?

— С цвят на пясък. Руса, кафява, може би малко сребърна.

— На колко години е?

— Достатъчно възрастен, за да бъде наясно — подхвърли дяволито Сузън.

Савана се намръщи.

— Какво искаш да кажеш?

— Той трябва да бъде наясно, че си омъжена за работата си.

— Не съм…

— Колко време трябва да отделиш на един мъж? Сериозно, Савана, можеш ли да бъдеш едновременно адвокат и съпруга?

За първи път Савана премина в отстъпление.

— Никой не е споменавал за мен като за съпруга.

— Тогава жена. Любовница. Кой мъж е подходящ за твоето разписание?

— Ти си невероятна! — кресна Савана. — Онази нощ ти обвиняваше Сам, че е старомоден. Виж кой ги говори тия. В наши дни жените наистина са и едното, и другото и техните мъже ги уважават за това — много й се искаше да е прозвучала убедително, защото не беше сигурна, че е истина.

— Което повдига множество други въпроси — намеси се Мегън с достатъчно висок глас, за да привлече вниманието на двете сестри. — Как се запознахте? Кога го виждаш? Това трябва да е проблем в истинския смисъл на думата, след като той работи нощем.

— И аз бих искала да получа отговор на този въпрос — вметна Сузън с движение на главата, което трябваше да изразява високомерие. — Нормално е двойките да прекарват нощта заедно. Вие двамата не можете да постъпвате така.

Савана пое дълбоко дъх, за да се успокои. Тя нямаше нищо против тази част от предизвикателството на Сузън, особено след като по този начин разговорът се отклоняваше от въпроса как и защо са се срещнали с Джеърд. Не искаше да говори за това пред Мегън, особено сега, когато Мегън, както изглежда, е забравила за момент отвличането.

— Необходимо е малко въображение — изрече тя със сдържана усмивка.

— Посещаваш ли го? — попита Мегън.

— Понякога.

— Къде живее? — попита Сузън.

Този въпрос смути Савана. Но тя не можеше да намери начин да се отклони, без с това още повече да възбуди тяхното любопитство.

— Той притежава една голяма викторианска къща, където се помещава радиостанцията. Живее на втория и третия етаж.

Мегън изпадна във възторг.

— Значи спиш в неговото легло, докато той е в ефир. Имаш ли представа колко жени в Роуд Айлънд ще се побъркат, ако разберат това?

Савана вдигна рамене.

— Трябва да им минава през ум, че той си има някоя.

— Не, не — възрази Мегън. — Не става дума за фантазии. Фантазия е това, че той говори на мен — тя почука с пръсти гърдите си. — И само с мен. Аз не мисля за неговата жена.

Сузън се оживи.

— Веднъж видях в Космополитън една карикатура. Там имаше една дисководеща, застанала гола пред микрофона, докато нейният човек си обуваше панталоните — Савана държеше чашата си с кафе до устните си и се криеше зад нея, но Сузън беше насочила цялото си внимание върху Мегън. — Та тя казваше на слушателите си, че се надява, че са изпитали точно толкова удоволствие от албума, който им е предложила, колкото тя самата — погледна към Савана. — Същото ли правиш?

Савана щеше да се задави, ако в същия момент отпиваше от кафето си. Избавена от тази неприятност, тя потърси убежище във възмущението, като решително остави чашата на масата и се намръщи на сестра си.

— Това е личен въпрос, Суз, и неуместен.

— Съвсем не е неуместен. Говорим точно за това.

— А аз питам ли те какво правиш в леглото? Питала ли съм някога къде или как се чукате с Дърк?

Сузън продължаваше да държи главата си наклонена в същата леко високомерна поза.

— Не, но би могла. Чукахме се, където ни скимнеше, обикновено четири-пет пъти седмично. Опитвали сме пози, за които може би даже не си чувала. Имаше една, която използвахме в колата една вечер…

Като закри ушите си с ръце, Савана я прекъсна.

— Не искам да слушам…

Но Сузън беше набрала инерция. Тя изпитваше перверзно удоволствие от това да кара Савана да се чувства неудобно.

— Може би предпочиташ да чуеш какво правя със Сам. Той е великолепно животно, Савана. С чувство за ритъм. Не съм срещала мъж с такава прелест между краката си…

Сега се намеси Мегън.

— Недей, Сузън.

— Недей какво?

— Недей да опошляваш нещо, което трябва да бъде интимно и прекрасно. Ако Сам ти доставя радост, това е чудесно. Но не ни разказвай за интимните подробности.

Сузън не беше очаквала критика от тази посока.

— Ти искаше интимни подробности във връзка с Джеърд Сноу.

— Подробности, но не интимни. Аз не искам да узная действително интимните неща. Това е смущаващо.

Сузън, неспособна да повярва, местеше погледа си от едното лице върху другото.

— Какво ви е? Някога обсъждахме подобни неща през цялото време. Сега изведнъж и двете станахте много деликатни.

— Някои неща са свещени — каза Мегън и отправи невиждащ поглед към брега. Мислеше за Уил, мислеше за това, колко прекрасно беше сливането помежду им и за това, как сега не би могла даже да се съблече пред него. Белезите изчезваха, но споменът за тях оставаше. Когато си припомняше как Уил проникваше в тялото й, тя си припомняше и за онези, другите, брутални действия.

Не беше необходима гениалност, за да се открие причината за това, че лицето й беше така посърнало. Сузън мълчеше, а Савана сложи ръка върху ръката на Мегън.

— Ще се оправи — каза тя нежно. — Ще стане по-добре, Меги.

Мегън отклони погледа си, после кимна, а госпожа Стокли избра същия момент да се върне със закуската и по този начин да ги отклони от темата. Едва когато възрастната жена се върна в кухнята с поръчката на Сузън, Савана проговори.

— Съжалявам, ако съм засегнала някоя от вас с това, че не съм споменала по-рано за Джеърд. Може би е трябвало да го направя, но мислех, че постъпвам по най-добрия начин.

Вече дала израз на гнева си и предупредена от погледа на Мегън, Сузън бавно се успокояваше. Все още я измъчваше мисълта, че Савана беше решила, че е по-добре да не й казва за Джеърд. Още повече я болеше за това, че Савана, която имаше още толкова много неща, имаше и Джеърд. Но беше факт, че след като го беше видяла на живо, Сузън не проявяваше интерес към него. Без съмнение, той беше привлекателен и имаше пропорциите на жребец. Но тези пропорции не изкарваха искри от нея. Положително не по начина, по който постигаше това Сам по дяволите, с неговата неандерталска кожа.

— Сериозна ли е… връзката ти с него? — попита тя Савана предпазлива, но любопитна.

— Не мога да кажа със сигурност — отвърна Савана и в този момент осъзна, че ако, както изглеждаше, Сузън изоставя враждебността си, тя й дължи нещо повече от някаква двусмислица. — Да — поправи се тя, — това е нещо сериозно. Но не знам докъде ще доведе. Ти имаш право. Аз имам кариера. Ако му трябва жена, която да го чака всяка вечер с изискана вечеря, сбъркал е адреса.

— Сигурно е, че не иска това — каза Мегън. — Не и Джеърд Сноу.

— Как можеш да знаеш? — попита Савана, но предизвикателно.

— Просто така, знам — Мегън погледна Савана. — И още нещо, по-добре е да не ме слушаш. Напоследък много се заяждам.

— О, престани — скара й се Савана. — Яж си закуската — тя почувства голямо облекчение, когато видя, че Мегън я послуша, защото не искаше нищо да попречи на спада на напрежението, който по вълшебен начин последва атаката на Сузън. За повече разговори щеше да има време по-късно. Сега за сега стигаше това, че ледът се разчупи.

 

 

Трите прекараха остатъка от сутринта и по-голямата част от следобеда, като мързелуваха край басейна, като се печаха на слънцето или четяха на сянка. Въпреки че не говореха много, все пак се налагаше една атмосфера на другарство, подсладено от спомени за изминалото време, когато празнуваха ваканциите си или просто избягваха за няколко дни, за да се порадват на свободата си и една на друга. Сега, както и тогава, те не се отдалечаваха много от къщата, даже и за да ядат навън. Госпожа Стокли не отстъпваше на никоя друга готвачка, а освен това се грижеше с желание за тях.

След вечерята те се разположиха по шезлонгите на задната веранда. Нощният въздух беше топъл, наситен с аромата на пищната зеленина и на морето. По повърхността на басейна играеха лунни сенки, но истинското очарование беше в играта на светлината по вълните.

Седяха в различни пози — краката на Савана бяха преметнати един върху друг, на Мегън бяха прегънати и тя седеше върху петите си, а на Сузън бяха подпрени на дървения парапет пред нея. Всяка от тях пиеше от изящна чаша Амарета.

Дълго време бяха потънали в мислите си. Сузън, която не беше изпила повече от една чаша вино с вечерята, а сега имаше в чашата си ликьор, въздъхна и каза:

— Колко сложен става животът с остаряването. Мисля си за времето, когато някога идвахме тук. Най-голямата ни грижа беше с кого да се срещаме. Нещата бяха толкова прости. Бяхме толкова млади.

Савана обърна главата си срещу широките дървени летви на стола и каза:

— Изкарваш ни много стари.

— Понякога имам това чувство. Понякога мисля, че най-хубавите години от живота ни са минало. Погледни ръцете ми — тя ги вдигна, те изглеждаха грациозни на слабата светлина, която идваше от къщата. — Забелязвам линии, които миналата година ги нямаше и знам, че няма да изчезнат. Тялото не лъже.

Савана се засмя тихо.

— Ти си чудесна, Сузън. Не мога да повярвам, че се тревожиш за няколко линии по ръцете си. Ти не остаряваш, ти се подобряваш.

— Не, не. Остарявам. Във всяко отношение.

— Днес пое много слънце — напомни й Мегън.

— Но ми е приятно да имам тен.

— В такъв случай ще трябва да се примириш с бръчките — каза Савана.

Сузън я стрелна с поглед.

— И ти си се зачервила. Не се ли страхуваш за кожата си?

— Не. Има толкова много други неща, за които мога да се страхувам.

— Не мислиш ли за старостта?

— Мисля. Когато стана на четиридесет години, ще помисля малко повече, а когато стана на петдесет, ще мисля даже още повече. В момента повече ме интересува узряването, отколкото остаряването.

Мегън винаги се впечатляваше от това, че Савана винаги държеше особено много на строгото разграничаване на смисъла на думите.

— Каква е разликата? — попита тя.

— Узряването предполага растеж в положителен смисъл. То представя всички добри страни на стареенето.

Но Сузън не можеше да види никакви такива страни.

— Стареене, узряване, остаряване — всичките са еднакво лоши. Аз остарявам. Това е всичко. И като остарявам, какво получавам насреща?

Савана трябваше да си прехапе езика. Тя беше говорила многократно на Сузън за решението на този проблем и сега не знаеше дали има желание да спори по този въпрос.

Мегън не беше толкова колеблива.

— Получаваш нещо насреща.

— Какво например?

— Финансова сигурност.

— Имам я от деня, в който съм се родила.

Което беше едно от нещата, за които Мегън й беше завиждала винаги. Но имаше и други.

— Имаш много приятели. Участваш в бордовете на три различни организации, или може би четири?

— Пет, но каква стойност има това? Наистина. Ходя на събрания няколко пъти в годината. Това е всичко.

— Би могла да направиш повече, ако искаше — каза Савана, преди да успее да се сдържи.

— О, да! Бих могла да работя. Ами много ти е лесно да внушиш такова нещо. Твоят живот е програмиран за робство, моят не е — в търсене на съюзник тя се обърна към Мегън. — Искаш ли да работиш?

— Аз работя — отговори тя. — Грижа се за счетоводството — тя огледа учудените им физиономии. — Винаги съм била силна по математика. Тази работа е тъкмо за мен.

— Но да се занимаваш с цялото счетоводство? — каза Сузън.

— То не е много.

Савана се присъедини.

— Знаех, че водиш отделни сметки, но не съм се досещала, че може би вършиш и всичко останало.

— Все някой трябва да го върши. Уил не може. Когато трябва да се докосне до счетоводна книга, удря на камък.

— Не ползвате ли компютър? — попита Савана.

Мегън поклати глава.

— Уил не обича компютрите.

— И всичко се прави на ръка? — попита Сузън. — Грешка, Меги. Накарай го да вземе компютър.

Даже при слабата светлина изразът на лицето на Мегън беше красноречив. Уил нямаше възможност да похарчи пари за компютри, точно както не можеше да наеме финансов съветник.

— Най-малкото — каза Савана — това обяснява бъркотията на бюрото в офиса на горния ви етаж. Навсякъде се виждаха книжа — гласът й беше много спокоен. — Спомням си, когато бяхме в училище. Твоите неща бяха напълно разпилени. Ти знаеше къде се намира всяко едно от тях и винаги намираше веднага това, което ти трябва, но не зная как го правеше. Положително не беше спретната.

— И сега не съм по-добра — призна Мегън без ентусиазъм. — Опитвам се. Опитвам се. Хората, които почистват, идват само веднъж седмично и между всеки две техни идвания всичко се обърква. Но аз не обичам да чистя. Мразя чистенето — тя произнесе натъртено всяка отделна дума. — Сигурна съм, че за това е виновна майка ми, която беше маниак на тази тема. Тя винаги казваше, че тъкмо поради това, че нямаме нари, както някои други хора, това не означава, че не можем да живеем в чиста къща. И ме караше да чистя всичко и навсякъде. Когато напуснах къщата, се разбунтувах — тя изведнъж утихна и погледна надолу към ръцете си. — По времето, когато тя живееше с мен и Уил, имахме домашна прислужница. Радвам се, че я няма и не може да види какъв хаос съм сътворила.

Савана си мислеше за това колко безупречна изглеждаше спалнята й в онази нощ и щеше да спомене за това, ако не знаеше, че Мегън има предвид по-сериозни бъркотии.

— Ти не си имала никакво участие във финансовите проблеми на Уил, Меги.

Мегън не каза нищо.

— Сави е права — одобри Сузън. — Не можеш да виниш себе си за това.

— За Уил щеше да бъде по-добре, ако се беше оженил за някоя като вас. Аз не му донесох нищо.

— Но Уил те обожава — възпротиви се Савана. — Бил е дълги години ерген, самотен човек. Ти му донесе щастие.

— Донесох му скръб.

— Не, щастие — поемайки набързо дъх, тя се захвана с това, което знаеше, че е в ума на Мегън. — Случилото се през миналата седмица не е твоя грешка, както не е и на Уил. То просто се е случило. Това беше грозно, болезнено събитие, но ти можеш, да го надживееш, Меги. Можеш.

Мегън мълча известно време и след това промърмори:

— Не мисля така.

— Разбира се, че можеш. Когато хванем престъпниците, те ще бъдат в затвора цял живот. Всяко малко нещо, което можеш да си спомниш, би могло да ни помогне да ги хванем.

Мегън не отговори и вместо това като че ли се затвори в нейния си собствен свят. Тя отпи една глътка от ликьора в чашата си, облегна се назад и се загледа към хоризонта. Беше съвсем ясно, че не иска да мисли за онези, които я бяха отвлекли и изнасилили и Савана можеше да разбере това. Савана можеше също така да разбере, че да я насилва точно сега не беше най-доброто, което можеше да направи.

Тя потисна чувството си за неотложност, което изпитваше, когато си помисляше за всички липсващи й нишки, и се намръщи.

— Но все пак какво ни доведе до този разговор?

— Говорихме за почистването на къщата, което и аз много мразя — припомни Сузън, — а преди това за работа и ми е все едно какво казвате, не ми трябват неприятностите, свързани с някаква служба. От проучванията личи, че жените имат все повече проблеми със сърцето и с високото кръвно налягане и това е така, защото все повече от нас — от вас — са заети с работа, отколкото преди десет или двадесет години. Жената не е създадена да се мъчи от седем сутринта до десет вечерта, облечена в строги задължителни дрехи.

Савана никога не си беше представяла сестра си облечена по такъв начин.

— Седем сутринта до десет вечерта? Какъв вид работа имаш предвид?

— Този вид, който носи престиж, власт и уважение — каза Сузън, без да се замисли.

Савана кимна.

— Разбирам — тя пое дъх и повтори като ехо: — Този вид, който носи престиж, власт и уважение.

— Ако си струва труда.

— Никакви възможности по средата?

— Какъв смисъл би имало?

— Смисълът е в това да се прави нещо интересно и следователно си струва.

— Ако това не е идеалистична гледна точка, здраве му кажи. Реалистично погледнато, не това е причината, поради която хората работят. Хората работят за пари, които не ми трябват, и за власт, какъвто е моят случай.

— За какво ти е власт?

— Понеже това е основата на уважението. Искам хората да ме гледат и да знаят, че не съм никой.

— Ти си някой. И не ти трябва власт.

— Тогава защо трябва да работя?

Савана притисна чашата си към челото.

— Мисля, че се връщаме в самото начало.

— Имаш право. Цялата тази тема за работата ме подлудява, но винаги излиза на бял свят. Времената са се променили. Сега нещата са много по-прости, отколкото когато бяхме по-млади — гласът й стана по-мек. — Никога ли не насочваш мисълта си назад, Сави? Животът ти е пълен със събития. Никога ли не изпитваш носталгия към по-простите времена, когато си имала по-малко отговорност?

Савана се замисли върху това за момент.

— Всъщност не. Отговорността има и положителна страна.

— Можех да се досетя, че ще каже това — каза Сузън на Мегън, която седеше мълчаливо и не разкриваше направлението, което вземаха мислите й.

— Но аз говоря сериозно — настоя Савана. — С отговорността идва и контролът. Обичам да имам този контрол.

— Аха! Значи искаш и власт.

— Не власт. Контрол.

Това извади Мегън от мълчанието й.

— Каква е разликата?

Савана почака малко, докато подбере точните думи.

— Това е мое мнение, имайте го предвид, но, както аз виждам това, властта съдържа нещо отрицателно. Тя има връзка с манипулиране — или на хора, или на събития. Контролът, от друга страна, предполага по-голямо лично участие в управлението на собствения ти живот. Невинаги мога да реша изхода на нещата, нямам тази власт. Но мога да определя пътя, по който ще стигна до някакъв резултат. Харесва ми да мога да правя това.

— Имаш голям късмет — промърмори Мегън.

Савана се обърна към нея.

— Хм?

— Да имаш контрол в този смисъл. Да владееш себе си и живота си. Да бъдеш силна.

Савана си помисли за случаите, когато беше седяла в работното си кресло и потрепери.

— Не съм толкова силна, колкото мислиш. Аз също имам своите моменти на слабост.

— Като кога? — попита Сузън с леко предизвикателство.

Савана изпита силно желание да даде достоен отговор. Тя нямаше нищо за криене.

— Когато съм в голямо напрежение във връзка с нещо. Когато ме обзема ужас, че това, което правя, е погрешно или недостатъчно.

— Ти не правиш погрешни стъпки — каза Мегън.

— Можеш да бъдеш сигурна, че правя. Правя грешки.

— Като кога? — повтори Сузън, този път малко по-заядливо.

— Имало е случаи, когато или съм подценявала, или надценявала даден случай. Имало е случаи, когато не съм можела да предвидя реакцията на съдията или на съдебните заседатели към дадена тактика. Мога да ви цитирам специфични случаи, но ще ви отегча, а и на мене самата ще ми бъде трудно.

Сузън щеше да настоява да чуе за тези случаи, ако това не й изглеждаше толкова детинско.

— Пресата е в пълно неведение. Тези хора те обичат.

Савана вдигна рамене.

— Имаме хора в офиса, чиято задача е да подхранват тази обич.

Сузън беше готова да приеме, че нещата стоят точно по този начин, но все пак не беше сигурна за резултата.

— Мислиш ли, че Пол ще се кандидатира за губернатор?

— Евентуално.

— А ти ще се кандидатираш ли за мястото му?

— Не.

— Защо не?

— Защото не искам толкова много отговорност.

— Имах впечатление — каза Сузън, — че Пол има фактически по-малък работен ден от теб и останалите.

— Това е точно така. Но когато нещо стане не както трябва, контрата задължително остава у него. Не мога да кажа, че това ми трябва. Освен това знам, че не искам да участвам в кампании на всеки две години. Даже сега това е трудна и неприятна работа. Моята работа зависи от това, дали Пол ще бъде преизбран и затова всеки две години аз се поизпотявам.

— Единствената алтернатива е частната практика.

— Правилно — кимна Савана.

Мегън се оживи.

— Мислиш ли да предприемеш такъв ход? Но това, което правиш, ти харесва.

— Не казвам, че ще предприема такъв ход. Но това е алтернатива в случай, че ми потрябва по-голяма стабилност. Освен това бих имала по-голям контрол над времето си в случай, че съм на частна практика. Само количеството на делата, които лежат върху бюрото ми, може да уплаши всекиго. При частната практика мога да го контролирам това.

— Да контролирам — повтори бавно и замислено Сузън и се обърна към Мегън: — Всяка от нас трябва да има нещо от този контрол. — А на Савана каза: — За първи път те чувам да споменаваш за частна практика. Ако не бях сигурна, че това не е така, бих казала, че Джеърд Сноу има пръст в тази работа.

Савана побърза да отрече.

— Джеърд? Той не е споменавал нищо…

— Нямам това предвид. Исках да кажа, че ако мислиш как да придобиеш повече контрол върху времето си, би трябвало да е поради това, че мислиш за женитба.

— Аз не…

— И ако мислиш за женитба в този момент от живота си, вероятният кандидат ще е Джеърд Сноу.

— Не. Нямам намерение да бързам толкова. Преди да се омъжа, искам да имам бебе.

— Бебе? — прошепна Сузън. — Сериозно ли говориш?

Савана не отговори веднага.

— Толкова ужасно ли ти изглежда?

— Ти не разполагаш с време за бебе, както и за един мъж.

— Мога да намеря време за това, което искам. Всяка от нас може да го направи. На това казват да поемеш живота си в собствените си ръце.

— Но едно бебе… — продължи Сузън, все още неопомнила се напълно от новата тема. — Имаш ли някаква представа колко време отнема такова нещо?

— Няма да съм първата, която се заема с подобно нещо — каза Савана, без много да му мисли.

— Но защо бебето преди женитбата? — се намеси Мегън, която беше достатъчно уязвима, това личеше и от гласа й, за да напомня на другите колко много самата тя е искала да има бебе.

Савана за момент се почувства наказана за лекомислената си забележка. Тя продължи да мисли върху въпроса.

— Не знам — промълви най-накрая и погледна ръцете си. — Просто мисля, че бих могла да се справя с едно бебе по-добре, отколкото с един съпруг. Съпругът е човешко същество с напълно развити потребности. Желанията и потребностите на бебето могат да се влияят от стила на живот на майката.

— Шегуваш ли се? — попита Сузън. — Бебето е напълно зависимо. Ако те интересува темата за отговорността, най-голямата възможна отговорност е едно бебе.

— Ти не искаш ли да имаш бебе?

— Не.

— Никога? — попита тихо Мегън.

За първи път Сузън се разколеба.

— Как мога да кажа никога? Не мога да знам какво ми готви бъдещето. Но точно сега последното нещо, за което мога да помисля, е да имам дете.

— Свързваш ли мислите си със Сам? — попита Савана.

Сузън й отправи остър поглед.

— Опитвам се да не мисля за него. Той е малоумен. Все ми е едно дали е най-добрият любовник на света, при всички случаи е малоумен.

— Ще се видиш ли с него, когато се върнеш? — попита Мегън.

— Не.

Савана не можеше да повярва.

— Имали сте спречкване. Всички имат.

— Сам и аз имаме някои основни различия.

— Трябва да се надявам, че е така.

— Хайде, Сави, знаеш какво мисля.

Савана наистина знаеше. Тя беше също така убедена, че Сузън приемаше Сам Крейг много по-сериозно от всеки друг мъж през последните много години. Да, скарването беше наранило гордостта й, но болката беше по-дълбока.

— Можете да си изгладите различията.

— Не знам. Ние в действителност сме една жалка двойка.

— Как така?

— Работата му, къщата му, финансовото му положение, трябва ли да продължавам?

— Всичко това е подчинено на начина, по който се отнасяте един към друг като хора. Лично аз — каза й Савана — мисля, че ще си подхождате. Сами е изключително сърдечен и състрадателен човек.

Сузън изсумтя.

— Ти не го видя оня ден.

— Той се отнесе много добре към мен — намеси се Мегън, с което привлече погледите на Сузън и Савана. — Накара ме да се почувствам в безопасност. Повярвах на всяка негова дума.

— О, той е честен — отстъпи Сузън, този път с по нежен глас — той говори това, което мисли. Не това, което винаги бих искала да говори.

— Предпочиташ ли да ти казва само това, което искаш да чуеш? — попита Савана. — Познаваш прекалено много такива мъже. Мисля, че трябва да приветстваш честността му.

— Може би щях да постъпя така, ако можех да предложа нещо повече.

— Какво искаш да кажеш?

— По дяволите, Сави, Сам не умее да ме уважава той може да уважава теб. Ти си интелигентна и образована. Но какво представлявам аз за него? Една разхайтена хлапачка.

— Той е омагьосан от теб, Суз. Той вижда в тебе нещо многообещаващо.

— А аз какво съм?

— Тъкмо това го очарова. Мисля, че му харесва това, че не си постигнала положение или успех в обществото. Той щеше да се уплаши, ако ти имаше кариера.

— Той трябва да се уплаши, защото имам пари, но не е уплашен. Все му е едно.

— Сам е Сам.

— Ъхъ. И при това положение къде съм аз?

— Къде искаш да бъдеш?

— Не знам! — извика Сузън и замълча.

Известно време никоя не проговори. Тогава Савана промълви замислено:

— Аз действително мисля, че животът се свежда до възможности. Ти казваш, че моите надежди са прекалено големи, Суз, и може би те са такива. Но аз искам да бъда всичко, което мога да бъда. Затова се старая толкова много. Понякога успявам, понякога не. Но ако не направя усилие, няма да разбера какво мога. Нямам желание да бъда стара дама, която мисли за това, което е можело да бъде.

Думите й като че ли се задържаха дълго, дълго време в нощния въздух. Когато след малко тишината беше отново нарушена, темата беше по-лека и тъкмо това им трябваше тогава.

 

 

Преди настъпването на сутринта в неделя, ритъмът на живота на острова беше напълно проникнал в Савана. Тя даже не правеше опити да чете и лежеше неподвижно на брега, като се вслушваше в ромона на вълните. Когато се движеше, правеше го на половин скорост и освен това с голяма неохота.

Мегън и Сузън, напротив, се чувстваха очаровани от обстановката. Всичко беше както някога.

— Това е рай — промърмори Сузън, едва мърдайки устните си, докато лежеше съвършено неподвижна върху шезлонга и се печеше на слънцето.

Мегън, която се чувстваше приятно затоплена и отпусната, пропя нещо в знак на съгласие.

Савана се дразнеше от чувството за безотговорност.

— Защо е така, че колкото повече почиваме, толкова повече се засилва желанието ни за почивка?

— От слънцето е — отговори Мегън, като си движеше устните даже по-незабележимо от другите две. — То действа като приспивателно.

— Не е от слънцето — каза Сузън, — а от напредналата възраст.

— Говори от свое име — сряза я Савана.

— Все ми е едно от какво е — реши Мегън. — Каквото е, го приемам.

Така изглеждаше консенсусът на мненията. Но времето минаваше и наближаваше понеделник. Савана не искаше да се върне на работа, без да е получила някаква информация от Мегън. Но все пак се колебаеше. Мегън се беше успокоила на острова. Това, да започне да я измъчва с въпроси, можеше да й се отрази зле. Затова Савана отлагаше колкото е възможно по-дълго намеренията си, въпреки страха, че ако изчакаше завръщането им в Провидънс, Мегън би могла отново да се затвори в себе си.

Стана така, че разговорът се проведе в самолета на път за вкъщи. Мегън гледаше разсеяно и мълчеше смутена. В този момент Савана реши, че няма какво да губи. Възползвайки се от обстоятелството, че Сузън беше заспала, тя се шмугна в креслото до Мегън.

— Как си? — попита тя нежно.

Мегън продължаваше да се вглежда в тъмното като смола небе.

— Уикендът беше много кратък.

— Сигурно очакваш с нетърпение да видиш Уил.

Това беше така, но не двусмислено. Тя предпочиташе да се върне вкъщи при по-различни обстоятелства.

— Сузън е права. Животът е станал много усложнен — очите й се напълниха със сълзи, а брадичката й потрепери. — О, Сави — прошепна тя, — какво ще правя?

Савана я стисна здраво за ръката.

— Ще се прибереш и ще вземеш живота си под контрол.

— Лесно ти е да го кажеш. Ти си специалист по тази част. Това е твоето амплоа. Цял живот съм се опитвала да го постигна, но винаги без успех. Как го правиш? Как успяваш да наредиш нещата така, че всичко да върви?

— Не е така. Аз имам проблеми както всеки друг.

— Но в крайна сметка ти се оказваш отгоре.

— Всичко зависи от това, какво разбираш под отгоре. Гледам те и виждам колко сте близки с Уил. Това ми липсва, Меги. Липсва ми обич. Имам прекрасна работа, но след нея какво остава? Не много повече от тишината на една празна стая.

— Сега имаш Джеърд.

— Но колко време ще го имам? Колко време ще мога да го задържа?

Съмненията на Савана дойдоха като изненада за Мегън.

— Толкова дълго, колкото поискаш.

— Нищо не мога да кажа за това.

— Ще го задържиш.

Савана вдигна рамене.

— Къде е оптимизмът ти? — попита Мегън.

— Отстъпва място на реализма, струва ми се. Аз съм обучавана за адвокат, никога не съм знаела как се задържа мъж. И така, какво ми е приготвила съдбата? Още празни стаи? Ако това е, което ти наричаш да бъда отгоре, то ти си луда. Но погледни себе си. Имаш Уил. Имаш ли представа колко разтревожен и загрижен беше след изчезването ти? Той те боготвори, Мег. В този смисъл ти си, която е отгоре.

Мегън докосна с пръст ъгълчето на едното си око.

— Той е добър човек.

— Да, точно така. Сега се връщаш в Провидънс. Заедно с Уил правите необходимото и изправяте бизнеса на крака — тя се спря, за да поеме набързо дъх. — И след това работите заедно с мен за намирането на тези, които ти причиниха зло. Това ти трябва, за да можеш да оставиш зад гърба си отвличането. И на мен ми трябва, но не мога да направя нищо без твоята помощ. Ти си тази, която има контрол.

Умолителният вид на Мегън трябваше да подскаже, че скоро ще настъпи мълчание.

— Не упорствай, Меги, и ми кажи нещо. Трябва ми помощта ти.

Но Мегън вече беше обърнала погледа си обратно към прозореца.

— Моля те — прошепна Савана. — Нещичко, Мег ги. Знам колко те боли, когато мислиш за това, но трябва да проговориш. За мен? — когато Мегън не каза нищо, тя настоя още. — За теб. Направи го за себе си. Толкова пъти си казвала, че искаш да управляваш живота си. Направи го, Меги. Това е големият ти шанс.

Думите на Савана потънаха здраво в съзнанието на Мегън и на следващата сутрин тя премина към действие.