Барбара Делински
Сърце на нощта (15)

15

В петък сутринта Сам заведе Сузън с ягуара при Мати Ставанович.

— Досега не си ми казал дали този Мати е оторизиран майстор — промърмори Сузън, докато Сам й помагаше да излезе от колата. Тя не искаше той да й се присмее отново, но държеше на отговора. Ягуарът беше едно от любимите й притежания. Много й харесваше да го кара. Когато сядаше зад волана, тя изпитваше чувството, че целият свят е в краката й. Равнение на средата! Тя командваше парада.

Нямаше никакво желание, който и да е да пипа колата й.

Сам я хвана за ръката и я поведе към офиса на сервиза.

— Мати е оторизиран и още как. Освен това той е много добър работник, което трудно бих могъл да кажа за някои оторизирани майстори.

— Обслужва ли твоята кола?

Сам се ухили.

— Маздата е нещо твърде плебейско за неговите високи умения. Той подбира колите, които обслужва.

Офисът беше много по-спретнат, отколкото беше очаквала. Пространството в него се изпълваше със звуците на Петата симфония на Бетовен, които бяха твърде високи, за да могат да се слушат нормално.

Мати Ставанович не се виждаше никъде. Това изглежда не тревожеше Сам, който се завъртя из малката стая, като подробно оглеждаше всичко.

— Къде е той? — попита Сузън, извисявайки гласа си над музиката. Очакваше да я обслужат.

Сам обърна към себе си настолния календар, прелисти няколко страници назад, за да прегледа какво е написано там за предшестващите няколко седмици и върна календара отново на мястото му. После отиде до скъпата стереоуредба на стената и намали звука.

— Почакай малко. Ще дойде.

Сузън го наблюдаваше спокойно, докато той разбутваше една купчина листи на бюрото.

— Търсиш ли нещо?

— Хммм?

— Вдигаш много шум. Или търсиш нещо, или имаш ужасни маниери.

Той отправи към нея широка усмивка. После погледът му се плъзна покрай нея.

— Ето го, идва. Самият той.

Сузън се обърна и видя мъж, който беше няколко сантиметра по-нисък от нея, няколко фунта по-лек, няколко години по-възрастен. Докато чертите на лицето му бяха повече или по-малко като на всеки друг, кожата му беше жълта и контрастираше остро на тъмната, оплешивяваща на темето коса. Той носеше гащеризон, който почти не прикриваше слабостта на тялото му. Като за такова работно облекло, видът му беше безупречен.

— Е, здрасти — поздрави, поглеждайки я с интерес. Протегна ръка. — Не мисля, че сме се виждали. Казвам се Матиаш. Вие сте…?

В същия миг Сузън знаеше, че ще му повери колата си. Той имаше нежни пръсти, пръстите на художник или пианист. Повлияна от това и от препоръката на Сам, тя реши, че той ще се справи с нейната кола.

Но ягуарът беше единственото нещо, до което би му позволила да се докосне. Не й харесваше гласът му. Не й харесваха и очите му.

Спускайки дълбоко ръце в джобовете на жилетката си, тя отправи безпомощен поглед към Сам, който й се притече на помощ, като наближи и хвана ръката, която висеше протегната към нея.

— Това е госпожа Гарднър — каза той. — Онова отпред е нейният червен ягуар. Има проблеми с карбуратора. Казах й, че ако някой може да го оправи, това си ти.

С усмивка, която се понрави на Сузън не повече от гласа му и очите му, Мати потупа Сам по рамото със свободната си ръка.

— Добре, добре, Сам Крейг. Как я караш, стари приятелю?

— Затрупан съм с работа, Мати.

— Сигурен съм, че е така — избоботи Мати. — Не съм те виждал наскоро.

— Точно така. Бил съм зает с някаква задача всеки път, когато си се появявал. Кранстън този път?

— Така разправят.

— И ти си невинен като младенец.

— Естествено.

— Невинен като младенец и с ловки пръсти, както винаги, а?

Мати разтърка същите тези пръсти и вдигна рамене.

— Трябва да си поддържам формата, какво ще кажеш, нали?

Сузън съзнаваше, че нещо й убягва. Но я задоволяваше това, да остави Сам да води разговора. Мати Ставанович я плашеше. Колкото по-малко я гледаше, толкова по-добре.

Сам се движеше из офиса, като пак изучаваше — този път сертификатите, поставени в рамка на стената, купищата листове, подредени върху горната част на стелажа за папки, една задължителна за такъв офис фотография от най-новия брой на Спортс илъстейтид, няколко снимки. Той посочи едната.

— От Канкун, както разбирам?

— Позна.

— Ето го на твоя календар, ясно като бял ден. Петдневно пътуване до Канкун. Добре ли беше?

— Безусловно — каза Мати. — А тези са от Чичен Ица. Великолепни руини от Майан. Имах личен екскурзовод. Разказа ми някои очарователни неща.

— Сигурен съм в това — отправяйки последен поглед към картините, Сам приближи стенния календар до телефона. — Някой ден ще те пипна — каза той тихо, почти разсеяно. — Знаеш това, нали?

— Съвсем не — отвърна Мати добродушно. — Аз съм много внимателен човек. Не правя грешки.

— Всеки прави грешки — възпря го Сам, докато погледът му се плъзгаше върху бележките по календара. — Някъде ще се подхлъзнеш. Тогава ще си ми в ръчичките.

Сузън започваше да разбира това-онова от неща, за които държеше да не знае. Мъчеше се да разбере къде точно я беше довел Сам.

— Ще видим — коментира замислено Мати предсказанието на Сам. Той настани брадичката си между палеца и показалеца си и се загледа в далечината. — Може един ден да поискам да се оттегля, да си почина, да предоставя на щата удоволствието да плати сметките ми. Освен това — той свали ръката си и продължи като че ли напосоки, — може да реша да замина в чужбина. Винаги съм си мечтал за оттегляне в Швейцария.

— Мога да се обзаложа, че си имал такива мечти — каза Сам, този път по-малко добродушно.

Като забеляза промяната в настроението му, Мати потри ръце.

— Но това е далечна работа, а точно сега имам работа за вършене. Поласкан съм, че ми изпращаш клиент — той се обърна към Сузън с усмивка, която и този път я подразни. — Разбирам, че ви предстои пътуване до вкъщи?

— Да — отговори вместо Сузън Сам с донякъде собственическо чувство.

Мати кимна. С гладка, котешка походка той отиде зад бюрото и извади от чекмеджето една фактура. Сам му даде информацията, която му трябваше, а Сузън беше щастлива, че Сам вместо нея отговаря на тези въпроси. Беше даже още по-щастлива, когато излязоха.

— Какво става на това място? — попита тя при първото съприкосновение със свежия въздух.

— Къде?

— На това място. За какво се отнасяше целият ви разговор?

Сам й отвори вратата на маздата.

— Просто малко невинни шегички.

Тя изчака, докато той се настани зад волана, за да се заяде.

— Невинни шегички, вятър и мъгла. Никой от двама ви не се шегуваше. Този човек наистина ли е оторизиран майстор или е мошеник?

— Не се тревожи. Той ще ти поправи колата — успокои я Сам, потупвайки коляното й.

Тя го плесна по ръката, за да я отстрани.

— Мошеник ли е?

Сам запали колата, отдалечи се от бордюра и тогава обърна погледа си към нея. Имаше ясното чувство, че нищо, освен истината няма да я задоволи, затова й я каза.

Тя почервеня от възмущение.

— Котката? Ти ме накара да оставя колата си при Котката? Как можа? — извика тя, грабвайки волана. — Сам Крейг, как можа? Обръщай. Връщаме се.

Той държеше волана здраво напук на усилията й да го завърти.

— Не съм те лъгал, Сузън. Той е най-добрият за тази работа.

— Не съм толкова неосведомена — тя отново дръпна волана. — Чела съм за него. Даже чух Сави да говори за Котката, но не беше споменато името Ставанович. Как можа да ми направиш това?

— Той ще ти поправи колата — настоя Сам на своето.

— Но той вече ме познава — проплака тя. — Ти му каза името и адреса ми. Кой, според тебе, ще бъде следващата жертва в списъка му?

— Не ти. И това е обещание. Сега си в по-голяма безопасност, отколкото по-рано. Той никога не ограбва клиентите си.

Сузън не беше кой знае колко укротена, въпреки че се отпусна в седалката си.

— Начините да се ограби някого са повече от един — тя се намръщи. — Какво мазно човече! Такива като него се оказват превъзходни партньори в леглото.

— Имала си преживяване с подобен вид личности?

— Веднъж — призна тя с погнуса. — И ми беше напълно достатъчно.

Доволен от това, че погнусата й беше неподправена, Сам отново погледна встрани към нея.

— Няма защо да се тревожиш относно Мати. Той е много внимателен с дамите. Те много лесно могат да се разкрещят, ако нещо не стане както трябва.

— Освен ако не ги принуди със заплахи да мълчат.

— Такъв малък човечец като Мати?

— Не би му се наложило да прибягва до физическо насилие. Като върши работата, която върши, за този вид клиенти, той вероятно научава всички най-последни клюки. Мислиш ли, че би бил против някакво изнудване?

— Съмнявам се, че би се опитал. Не е неговият стил. Искам да ме чуеш добре, Сузън, в ролята си на Котката той действа много успешно. Вероятно притежава няколко милиона, скътани в банкови сметки, които фигурират под някакви номера. Силата му е в хитростта. Една от причините за успехите му е, че работи сам. Той няма да постъпи толкова глупаво, че точно сега да покаже грубост към една жена. Ти си в безопасност. Повярвай ми.

Той я погали под брадичката и остави ръката си да се плъзне надолу по шията й и под реверите на блузата й.

— Трябва ли да ти повярвам? — попита Сузън, но гласът й беше загубил остротата си. Нищо чудно, ако това имаше някаква връзка с дългите със закръглени върхове пръсти, които се бяха мушнали в сутиена й.

— Ако искаш, можеш да ми повярваш. Къде искаш да отидем?

Бяха говорили да напазаруват нещо, но Сам трябваше да ходи на работа, а Сузън не беше в настроение за покупки.

— У нас? — попита тя, спирайки дишането си. Пръстът на Сам се движеше около зърното й, като възпламеняваше всичко останало в нея.

— Позна — каза той и настъпи педала за газта.

 

 

— Трябва да се размърдаме — предложи със загрижен вид Савана на малката група хора, събрани в заседателната зала в пет следобед — времето минава. Печатът ни напада. Аз съм под ударите на началството. Мегън не може да се оправи. А похитителите си умират от смях — тя бързо се обърна към Марк Морган, агента от ФБР, който се занимаваше със случая. — Нещо ново, Марк?

— Нищо особено. Нищо не е открито в изходните пунктове, но ние и не знаем какво търсим. Изпратихме сигнали навсякъде из областта, че трябва да се внимава за странни хора, които много свободно харчат пари, но по този начин съвсем лесно можем да намерим в мрежата си половината от населението на Лас Вегас. Преглеждаме файлове, съдържащи случаи на отвличане и на опити за отвличане в други щати, но обикновено похитителите не правят повторни опити. Също така се занимаваме със списъците на наскоро избягали затворници от федералните или щатските места за задържане. Теоретически един беглец може добре да употреби три милиона. Но това отвличане е било много грижливо подготвено, така че който и да е бил извършителят, непременно е трябвало предварително да прекара известно време близо до мястото. Навсякъде разпространяваме снимки. Може би някой ще разпознае някоя физиономия.

Савана погледна въпросително към Питър Спейндж от щатската полиция.

— Не мога да добавя много повече. Резултатите от изследванията в болницата ни казват, че имаме работа с двама мъже с кръвни групи „А“ положителна и „О“ положителна. И двамата са с тъмна коса. Горе-долу това е всичко. Госпожа Вандермиър не можа да ни помогне с нищо. Проследихме всички наскоро пуснати под гаранция в щата, но като не се смятат трима, останалите са ясни. Занимаваме се с тези трима, но двамата са от различни кръвни групи, а третият е много малко вероятен кандидат.

Савана погледна Сам, който представляваше местната полиция, но той бавно поклати глава.

— Търсим игла в купа сено, а и даже не знаем за коя купа става дума. Савана, трябва ни помощта на Мегън.

Савана беше обезсърчена.

— Знам. Но не ми е приятно да я насилвам — тя се обърна към последния човек в стаята, една жена консултант, специалист по преодоляване на последиците след изнасилване. — Ще имаме ли смелостта да й окажем натиск?

— Мисля, че се налага — каза жената, след това се коригира. — Мисля, че трябва. Тя не иска нито да ме види, нито да ме чуе. Изцяло отхвърля мисълта за терапия, индивидуална или друга. Но вече измина една седмица от освобождаването й. Макар състоянието й на уплаха да е все още много силно изразено, все пак не е както беше миналия понеделник. Можете да натиснете, но много внимателно.

Савана не искаше да натиска никого никъде. Тъкмо беше приключила с един пълен ден в съда и въпреки че й предстоеше да оформи делото в понеделник, напрежението нямаше да изчезне до произнасянето на присъдата.

Мислеше да посети Мегън през уикенда. И да, щеше да натисне. Имаше намерение да разреши този проблем.

Изправена в креслото си, тя се обръщаше последователно към всички, задаваше въпроси, питаше за допълнителни ресурси, към които можеше да се обърне през следващата седмица. След това, когато й беше ясно, че няма какво повече да прави, тя им благодари за присъствието и обяви края на срещата.

Сам остана след напускането на другите.

— Как върви процесът?

Тя вдигна уморено вежди, но каза:

— В действителност много добре. Имаше един-два гафа, но това е нищо. Мисля, че имаме добри шансове да спечелим.

— Ако не мислеше така, нямаше да отидеш на процес.

Тя се усмихна дяволито.

— Вярно.

След това го заоглежда по-подробно. Беше се подпрял на ръба на масата и се чувстваше видимо много добре физически. И все пак приличаше на човек, измъчван от някаква мисъл.

— Говорих със Сузън оная вечер — каза тя. — Спомена, че те е виждала.

— Така ли?

— Ъхъ. Имам впечатлението, че е било нещо повече от здравей на улицата.

— Беше — каза той по начин, който казваше много повече.

Савана прикри усмивката си с ръка.

— Не изглеждаш осакатен. Предполагам, че ти си излязъл победител?

— Не мога да кажа кой от двама ни е спечелил или загубил. В някои отношения везните са в равновесие.

Савана забарабани с пръсти по устните си и не каза нищо.

Сам я погледна в очите.

— Е, добре. Какво мислиш?

Едно от хубавите неща в отношенията между нея и Сам беше тяхната честност. Като отпусна ръце в скута си, тя каза:

— Мисля, че обичам сестра си и че ти ще бъдеш добър към нея, но че тя ще бъде много трудна за справяне, ако решиш да се заемеш с нея.

— Вече го направих — категоричният му отговор я изненада.

— Ох. Ах, добре тогава, мисля, че трябва да те прегърна и да ти пожелая сполука.

Сам си я представи как прави това, помисли си дали да каже на Сузън за това и реши, че е много добре, ако измъкне нещо от Савана точно в този момент.

— Искам да те питам нещо — каза той. — Всъщност тя е закачена за теб. Знаеш ли това?

— Закачена? — това не се хареса на Савана. Беше прозвучало патологично. — Не мога да приема този израз.

— Но тя е. Непрекъснато се измерва спрямо теб. Стяга се винаги, когато спомена името ти. В началото беше убедена, че има нещо помежду ни.

— Няма.

— Знам, ти също, но на Сузън й потрябва известно време, за да повярва.

— Вярва ли сега?

— Мисля, че да. Все още се вълнува, когато говоря за теб. Не се осмелих да й кажа, че днес ще те видя и, пази Боже, тя случайно точно сега да влезе през тази врата и тогава ще стане страшно.

Савана се усмихна.

— Говориш така, сякаш си под чехъл.

— Няма нищо смешно, Савана. Тя е невероятно ревнива към теб. Дали винаги е било така или я обвинявам несправедливо?

Усмивката на Савана изчезна.

— Не, не. Може би положението се усложнява от това, че се виждаме на работа. Но между мен и Сузън винаги е съществувало съперничество, както при всички сестри.

— Вие сте близначки — той събра двата си пръста. — Трябва да бъдете така.

— Ние сме сестри — с пръстите си тя направи едно широко отворено V. — Понякога сме така — след това съжали за казаното. — Близки сме. Не трябва да казвам, че не сме. Но е истина, че се състезаваме помежду си.

— Не забелязвам да правиш такова нещо.

Савана си помисли за чувствата на неадекватност, които все още от време на време я спохождаха. Когато беше с Джеърд, неговото внимание към нея ги прогонваше. Все пак те не я оставяха на мира.

— Правя го, само че малко по-различно от Сузън.

— Тя мисли, че ти си много по-умна от нея.

— Предполагам, че това е мит. Кой знае колко е умна Сузън? Тя никога не се е назорвала. Нямаш ли намерение да й дадеш малко зор, Сами?

— Аз? И през ум не ми минава такова нещо.

— А какво смяташ да правиш?

Той помисли върху това внимателно и след минута обяви много спокойно:

— Да я направя щастлива. Да ме направи щастлив.

Савана беше на мнение, че го каза по много мил начин. Ако той можеше да направи това, което иска, тя щеше да се радва за тях.

— А пиенето? — попита тя силно заинтересована от мнението му. — Мислиш ли, че това е сериозен проблем?

— Не бих нарекъл Сузън закоравяла алкохоличка, ако имаш предвид това. Пиенето не е всичко за нея. Когато е заета, не мисли за алкохол. Посяга към бутилката само когато изпитва досада или е ядосана, или самотна.

— Не можеш да бъдеш непрекъснато с нея.

— Не. Но може би съм в състояние да й предложа някаква цел.

— Като…

Той се ухили.

— Да ме направи щастлив. Какво би казала, ако се опитам да я опитомя?

Като пъхна ръката си под каишките на чантата си, Савана се изправи.

— Бих казала, че не си с всичкия си. Не предполагах, че имаш намерение да я превъзпиташ.

— Така е. Но ако тя предпочете да стои вкъщи и да обмисля каква да бъде вечерята…

— … и ти не се върнеш, защото си изпратен по спешна задача, какво ще прави тя? — преди да погледне Сам, тя заопипва чантата си. — Обичам те, Сами. Знаеш го. И също така обичам Сузън и няма нищо, което би ме зарадвало повече от това, да ви видя заедно, но ако намеренията ти са сериозни, това заслужава сериозно внимание. Аз мога да приема отсъствията, защото имам моя собствена работа, но ако Сузън няма с какво да се занимава, какво ще прави?

— Не знам — сви рамене той. — Ще трябва да й намеря нещо.

— Тя ще трябва да си намери нещо сама. Има неща, които тя може да прави, но усилието трябва да произлезе от нея самата, ако ще излезе нещо. Не е достигнала точката на желание за опит.

— В такъв случай ще трябва да я побутна до тази точка.

— Как смяташ да го направиш?

— Не знам.

— Аз се опитвах. Нищо не излезе.

— Значи сега ще опитам аз.

— Ами ако пак не излезе нищо?

— Не знам. По дяволите, Сави, защо си толкова умърлушена, когато става дума за Сузън?

— Не съм умърлушена — прекъсна го бързо Савана, а след това попита кротко: — Умърлушена ли съм?

— Ти не мислиш, че тя не може да се измъкне от трапа, в който се намира.

— Разбира се, че мисля…

— Не, не мислиш. Честно.

— Честно, мисля. Но не може някой друг да направи това вместо нея. Тя трябва да се справи сама.

— И ти нямаш желание да помогнеш? — той стана от масата и я погледна в очите. — Разбирам, че говориш за пиенето й. Знаеш какво става, но нямаш желание да направиш нещо, за да го спреш.

— За какво говориш? Приказвала съм й хиляди пъти за това пиене. Настоявах, молих я да спре. Тайно проверявах барчето й. Само дето не съм я наричала алкохоличка и не съм я замъквала към някоя психиатрия, но какво друго мога да направя? Не мога да я държа за ръка двадесет и четири часа в денонощието.

— Може би не искаш тя да успее.

— Можеш ли да повториш?

— Ти ме чу. Вече призна, че двете сте в постоянно състезание помежду си. Може би се страхуваш, че ако тя се промени и постигне нещо в живота, ще излезе напред.

— Не вярвам, че чувам това — промърмори Савана.

— Вярно ли е?

— Не, не е вярно. Съперничеството не стига чак дотам. То никога не е стигало дотам, че да има победител и победен.

— Сузън мисли, че тя е победената.

— Е, какво, имало е случаи, когато аз съм мислила, че съм победената. Така че сме квит — тя наведе глава и притисна с два пръста болката между очите си. — Не искам това. Не днес. Имах много дълга седмица — премести пръстите си върху устните си, след това бавно изправи глава. — Аз наистина обичам Сузън, Сам, но не съм неин пазач. Само кажи и аз ще направя каквото мога, за да помогна, но няма да ръководя вместо нея живота й. Прекалено много съм заета с управлението на моя собствен.

Сам, също както нея, нямаше никакво желание да продължи спора.

— Уикендът е пред нас — изрече той тихо. — Ще можеш да си починеш.

С усмивка и отправен към небето поглед, тя каза:

— Господи, надявам се, че ще е така.

 

 

В десет часа Савана вече спеше непробудно в леглото на Джеърд. След разговора със Сам тя се беше срещнала с няколко от другите адвокати в отдела по произшествията, беше оправила нещата в офиса си, беше отишла на аеробика за първи път през тази седмица, беше се отбила вкъщи за малко багаж.

Джеърд я бе погледнал в лицето и сложил на леглото. Сгушена в него, тя беше заспала почти веднага. Когато се събуди, беше от звука на гласа му, който се сипеше като топъл пясък от говорителя на стената.

— Сега е два часа и ви посещава малко кънтри в града на 95.3 FM, WCIC Провидънс. Това беше Белами Бръдърз, а това е Кроуел и Кеш. Аз съм Джеърд Сноу и ще ви забавлявам с най-студено кънтри до шест часа. В сърцето на нощта останете с мен…

Савана се прозя, след това се засмя и протегна. Обичаше да се разбужда от гласа на Джеърд. Още повече обичаше да я разбужда тялото му, но това беше специално удоволствие, запазено за специални случаи.

Като се почувства необикновено оживена за средата на нощта, тя отхвърли одеялото и се плъзна навън от леглото. Като се спря за малко, само колкото да се освежи в банята, тя скоро се понесе надолу по стълбите. Преди една седмица би се ужасила от мисълта, че може да тича насам-натам из станцията във фланелата на Джеърд. Но тя беше опознала достатъчно къщата в сърцето на нощта и знаеше, че Джеърд ще е сам в кабината.

Когато влезе в офиса, го видя със спуснати около врата слушалки, с наведен поглед към една купчина листи. Той не я забеляза и в продължение на цяла минута тя само стоеше и го гледаше през стъклената стена.

Той е хубав мъж, си помисли тя, въпреки че в нейния ум хубостта му беше свързана с неговата разсъдливост, нежност и интелигентност. Тя не знаеше много нещо за подробностите от миналото му. Бяха прекарали толкова малко време заедно, че дълбочината на чувствата й я плашеха. Но тя не можеше да ги игнорира. Когато помислеше за него, сърцето й се надигаше. Нервните окончания дълбоко в стомаха й също, а когато го погледнеше, както го гледаше сега, изпитваше вълнение, примесено със същото вътрешно спокойствие, което беше свързвала с него от самото начало.

В този момент той погледна нагоре и като я видя, разцъфна в широка усмивка. Точно толкова й трябваше. Тя премина през офиса, влезе в кабината и затвори много здраво вратата след себе си. После отиде до мястото, където той беше седнал, и плъзна едната си ръка около врата му.

Той я прегърна и притегли към себе си, обърна лицето й към неговото за целувка. Тя му предложи една, а след мълчаливото му насърчение още една. Той можеше и щеше да му бъде много приятно да продължи в същия дух още известно време, но знаеше, че ще поиска нещо повече, и то много наскоро. Затова се задоволи с двете целувки и попита:

— Как спа?

— Чудесно.

— Очаквах, че ще се намираш в окаяно състояние. Много се изтощи.

— Струва ми се, че тази седмица най-после свърши.

— Можеше да поспиш малко повече.

Тя поклати глава.

— Събуди ме гласът ти и едно празно легло. Чувствах се самотна. Реших, че може би ти изпитваш същото.

Той плъзна ръката си по гърба й.

— Бях самотен.

Прекарвайки пръсти през косата му, тя попита:

— Как си на тема кафе?

— Преди малко направих една кана. Искаш ли?

— Ммм, да — оставяйки го за момент, тя отиде в кухнята през офиса, наля си една чаша и се върна.

Джеърд постепенно намаляваше звука от едната песен и включваше следващата. Тя се поколеба, като се страхуваше да не го обезпокои и почака на вратата, докато се чу втората песен. Той й направи знак да го приближи и я привлече върху скута си.

В продължение на една минута той само я разглеждаше. Забавляваше го начинът, по който се спускаше неговата фланела до средата на бедрата й и разкриваше много от кожата й. Беше му приятно да гледа как конската опашка отскачаше при всяко нейно движение. Привличаха го следите от сън в очите й и лекият розов цвят по бузите й.

— Изглеждаш чудесно — неспособен да контролира желанията си, той плъзна ръка надолу по крака й. — Достатъчно ли ти е топло?

— Ъхъ — тя отпи една глътка от кафето си. — Джеърд?

— Ммм?

— Защо кънтри? — когато той хвърли въпросителен поглед назад към рафта с картоните, тя продължи: — Можел си да купиш всяка станция, която ти хареса. Защо тази?

— Когато я купих, не беше кънтри. Беше джаз. И не вървеше добре. Другите ми станции са кънтри. На хората от Роуд Айлънд им трябваше една добра кънтри станция и ето ни.

— Когато купи другите станции, те кънтри ли бяха?

— Не. Едната беше музика от миналото, другите две за топкласации 40.

— Защо ги промени?

— По същата причина, поради която промених тази. Не вървяха добре, а и съществуваше нужда от добро кънтри. Освен всичко аз обичам кънтри.

Това беше, което я интересуваше.

— Как се случи така?

Той повдигна едното си рамо.

— Това е добра музика. Гладка. Успокояваща. Понякога по-лека, друг път по-сериозна. Качеството на гласовете на изпълнителите не се удавя в други боклуци. Не ти се налага да се мъчиш, за да разбереш думите.

— Ти слушаш ли думите?

Той кимна.

— И аз — призна му тихо. Когато ставаше дума за музика, тя беше безнадеждна романтичка. — Текстът може да бъде приятно пикантен — тя беше на мнение, че най-често се говореше за любов, но вместо да го каже, тя отпи още малко от кафето си. — Сузън слуша. И Мегън.

— Как е тя?

— Мегън? По телефона звучи по-добре. Утре ще я посетя — гласът й стана по-малко уверен. — Трябва да започне да ми помага при разследването. На толкова малко други неща можем да разчитаме.

— Нищо от ФБР?

— Нищо. Не бях се изправяла срещу толкова чисто изпипано престъпление. Невероятно е. Нито една грешница, която да ни насочи. Мога да разбера, че Мегън не иска да мисли за тези, които са й причинили зло, но ако не мисли за тях, те никога няма да бъдат хванати.

— Мислиш ли, че тя несъзнателно потиска нещата?

— Това беше първото, за което си помислих. Но не мисля, че вече съм на това мнение. Не ми изглежда, че се обърква, когато я питам. Тя просто не желае да отговаря. Трябва да преодолея това. Трябва да има нещо, което да може да ми каже за тези хора. Или къде са я държали, или какво са й давали да яде. Ако е получавала храна Макдоналд всеки ден, ние ще знаем, че наблизо е имало Макдоналд ресторант. Но най-много ни са нужни физически описания. Ако тя се съгласи да сътрудничи на един полицейски художник, можем да разполагаме с рисунка, която да пуснем в движение.

— А тези хора сега не са ли много далече?

— Вероятно. Но можем да ги проследим. Господи, така се надявам, че Мегън скоро ще ни каже нещо.

Докато разговаряха, Джеърд беше почувствал лекото нарастване на напрежение в тялото й. Винаги беше така, когато Савана мислеше за работата. Справяше се добре, но плащаше висока цена. От него зависеше да намали тази цена.

Като остави едната си ръка около нея, той си сложи слушалките и намали постепенно звука на последната песен, като в същото време говореше спокойно и бавно в микрофона.

— Слушате студено кънтри 95.3 FM, WCIC Провидънс, а това беше Хайуей 101. Часовникът показва два и двадесет и пет, температурите са непостоянна и около четиридесет и пет градуса. Затворете добре вратата и се настанете удобно. Ще ви предложа поредица от шест и ще започна с триото Доли Партън, Линда Ронщад и Емили Харис. Тук е Джеърд Сноу в сърцето на нощта. Ще бъда отново…

С изключването на микрофона музиката се усили. Няколко секунди по-късно той остави слушалките на масата и обхвана с две ръце талията на Савана.

— Кога ще бъде процесът? — попита той.

— В края на следващата седмица, струва ми се.

— Какво ще правиш тогава?

Тя се засмя слабо.

— Ще догонвам работата, която ме е чакала, докато съм била на процес.

Той я погледна скептично. Когато тя кимна в потвърждение на това, което беше току-що казала, той я попита:

— Няма ли да си вземеш няколко дни отпуска?

— Не разполагам с време.

— Направи нещо — той замълча. — Сигурно Де Бар не е чак такъв робовладелец.

— Не. Причината съм аз. Държа да не губя контрол върху нещата.

— Както я караш, рано или късно ще грохнеш.

Тя поклати глава.

— Този път не беше толкова лошо. Ти помогна.

Той не би могъл да помоли за повече. Все пак не беше достатъчно.

— Нека помогна още. Ще измисля нещо за следващия уикенд. Поне можеш да използваш за почивка уикенда, нали?

— Ммм, но може да не съм свободна. Споменах на Сузън, че трябва да заведем Мегън някъде. Моето семейство има къща в Марко Айлънд. Трите обичахме да прекарваме там ваканциите си до завършване на колежа. Със Сузън решихме, че ако можем да вземем и Мегън, това ще бъде за нея едно отлично разсейване. Тя има нужда от нещо. Ако моят процес завърши следващата седмица, можем да тръгнем следващия уикенд.

Джеърд почувства едно старо познато разочарование. А след разочарованието дойде и досадата. Той се замисли, замисли се за Савана, замисли се за ситуацията. И му стана ясно, че не го захвърлят заради някаква групичка никакви политици, но че имаше нещо по-дълбоко и по-лично, и в този смисъл важно. Беше съгласен със Савана, че ако пътуването е полезно за Мегън, трябва да се осъществи.

С бързо движение на пръстите си той освободи касата й от конската опашка и обви ръката си с дългите кичури.

— И така, кога ще те имам за уикенда? — попита той.

Тя почувства прилив на вътрешна топлина.

— По-следващия?

— Тогава ще спускам лодката във вода.

— Мога ли да помагам?

Той кимна бавно.

— Разкажи ми за нея — за лодката. Колко платна има?

— Три. И един мотор. И модерна кухня. И едно голямо легло.

— Колко голямо?

— Достатъчно голямо.

Двамата се смееха. Едва когато Джеърд изправи главата си, Савана разбра, че песента на триото беше свършила и вече се чуваше нещо друго. Тя се заслуша. Песента беше „Бавен танц“.

— Искаш ли? — попита той тихо. Тя кимна и като остави чашата с кафе и слезе от коленете му, влезе между ръцете му в същото време, когато той се изправи. Никога не й беше минавала мисълта да танцува с Джеърд, но сега тази мисъл не можеше да се сравни с нищо от живота й до този момент. Той държеше едната й ръка ниско до бедрото й, другата му ръка, която я беше прегърнала, я притискаше към него така, че телата им да прилепват плътно. Ритъмът на музиката напомняше спокоен пулс. Той се движеше по него, но бавно, бавно и съвсем леко се навеждаше към нея.

Савана се почувства в обкръжение — от ръцете му, краката му, топлината, която излъчваше. Обонянието й долавяше нещо мъжко, топло и опияняващо. Като движеше лицето си срещу врата му, тя почувства пулса му. Този пулс беше в синхрон с бавното, уверено полюляване на тялото му, което беше в синхрон с ритъма на музиката — като всичко това беше в синхрон с нейните желания и стремления. В този момент нейният свят се намираше в състояние на съвършена хармония.

Изпитвайки пълно блаженство, тя се надигна на пръсти и обви още по-плътно с ръка врата му. Беше прекрасен момент, един от тези моменти, които тя искаше да може да запази и да може да повика обратно при себе си, когато пожелае. Не чувстваше самота, нито страх, а просто любов.

Подчинявайки се на някаква несъзнателна воля, тя отпусна назад главата си и го погледна. Очите му срещнаха нейните, едното със странна светлина, и двете със замрежени сиви точици. Той наведе главата си и я целуна веднъж, два пъти, три пъти.

При третата целувка телата им почти не се движеха и никой от тях не забеляза кога „Бавният танц“ беше последван от „Хубаво е“. Бяха сигурни, че е така.

Докосвайки с върха на езика си устните на отворената й уста, Джеърд започна да разкопчава копчетата й едно по едно.

Савана се вкопчи здраво в раменете му и прошепна:

— Ти си на работа.

— Знам. Всичко е наред. Няма да правим нищо — но той вече я милваше, държеше в ръцете си голите й гърди, леко ги мачкаше, провокираше зърната й с бързи, леки докосвания. Чувстваше как плътта й търси неговите форми и се вместваше в тях. Ръцете й притиснаха силно врата му, дишането й вече не беше равномерно.

— Джеърд.

— Всичко е наред, скъпа. Само пипам. Хубаво ли е?

Главата й се отпусна назад, очите й се затвориха.

— Мммм.

Отстъпвайки крачка назад, той се настани върху стола си и я притегли между отворените си крака. Преди тя да има достатъчно време да се подготви за това, той притисна гърдата й към устата си. Тя извика от изненада при усещането за влага, извика още веднъж, когато той започна да смуче. Докато си помагаше с ръка, цялата му уста обработваше зърното й. Усещането от подръпването се пренесе направо в утробата й и това я накара да се отпусне по-близо. Чудеше се дали не е сложил нещо в кафето й, когато той освободи едната гърда, покри с палеца си мокрия й център и незабавно насочи вниманието си към нейното другарче.

Тя заби ръце в косата му. Удоволствието, което той й даваше, беше толкова силно, че й носеше болка, но вместо да се отдръпне назад, се притискаше все по-силно към него. Когато този път тя извика, името му прозвуча като ехо.

— Обичам да правя това — прошепна той срещу разгорещената й плът.

— Но ние не можем. Не тук. Не сега.

Една част от Джеърд знаеше, че тя има право. Другата част знаеше, че има още три песни до следващото му включване и той не можеше да измисли по-прекрасен начин за запълване на това време.

— Само още малко.

Тя се опита да протестира, но той освободи и последното от копчетата на фланелата и я бутна настрани. Ръцете му запълзяха нагоре и надолу по двете страни на тялото й, като с всяко движение свличаха пликчетата й все по-надолу.

Изведнъж Савана разбра, че е много против това той да спре. С разтуптяно сърце тя отпусна ръцете си върху раменете му и изви в дъга гърба си. Той разбра сигнала й и отново засмука гърдата й, а в същото време ръцете му намериха сигурен подслон.

Те бяха магия. Само след минути тя ги молеше за облекчение, но не искаше то да бъде едностранно. Свличайки се на колене, тя даде свобода на пръстите си и те се нахвърлиха върху колана му. След като отстрани тази пречка с вдигнати към Джеърд очи, тя откачи кукичките в горната част на панталона му, после дръпна ципа надолу.

— Това е лудост — измърмори тя.

Той се поотмести, за да улесни заниманията й с ерекцията му.

— Не е.

— Е. Би трябвало да работиш — ципът беше свален. Докато го доразсъбличаше, насочи погледа си надолу към твърдата плът, която беше освободила. Той е хубав и тук, помисли тя. Висок и изправен, силен, велурен. Пръстите й му отдадоха за миг дължимата почит, а след това, след като не беше повече в състояние да удържи порива си, тя се наклони надолу и го пое в устата си.

— Господи — извика той с последни сили и я изправи толкова бързо, че тя не успя да разбере какво точно става, докато не се почувства върху коленете му и здраво нанизана.

Огънят, който изгаряше вътрешностите й, я накара да простене шумно. Тя задържа дъха си и се опита да си наложи да намали темпото. Изглежда Джеърд правеше същото с краен резултат едно сладостно, забавено люлеене един срещу друг, едно продължение на неотдавнашния танц, но вече с по-интимно слети тела.

Засилването на възбудата беше бавно и постоянно, наградата — експлозивният им финиш. Когато бурята утихна, те останаха в същата поза, задъхани, с опрени едно към друго мокри чела. Савана изведнъж избухна в насечен смях.

— Веднъж видях една карикатура. Една дисководеща седеше с голи гърди пред микрофона си и съобщаваше на слушателите, че се надява, че са получили наслада от музиката, колкото нея самата. Наблизо един мъж си обуваше панталоните — тя се засмя още веднъж, малко нервно, и каза с много добро настроение: — Трябва да се засрамиш, Джеърд Сноу. Ами ако се разбере какво си направил току-що?

— Няма никакво съмнение, че ще ми отнемат разрешителното, и знаеш ли какво? — той взе лицето й в ръцете си и го обърна срещу своето. — Това никак не ме интересува — целуна я. — Това струваше далеч повече от разрешително за водене на радиопрограми.

В продължение на една минута Савана го гледаше леко замаяна от чувствата, които изпитваше. Тя каза с много тих, идещ от сърцето глас:

— Има случаи, като този, когато заедно с това, че се чувствам толкова щастлива, се чувствам и виновна.

Положително Джеърд не искаше да чуе точно това.

— Защо виновна!

— Защото имам толкова много. Гледам Сузън. Гледам Мегън. Имам толкова много.

— Заслужаваш това, което имаш.

— Може би заслужавам кариерата си. Много съм се трудила за това. Но не заслужавам теб. Понякога се чудя какво да правя с теб.

Джеърд погледна надолу към точката, където двамата продължаваха да бъдат недвусмислено съединени, и произнесе бавно:

— Според мен, както виждам нещата, каквото правиш с мен, го правиш отлично.

Бегла усмивка премина по лицето й, но веднага след това тя стана изведнъж много сериозна.

— Сигурна съм, че не съм очаквала да срещна някога човек като теб.

Възхищението й топлеше Джеърд като слънце.

— Какъв съм?

Тъй като не знаеше как да изрази с думи това, което чувстваше, тя каза просто:

— Ти си… тук. Ти си спокоен, сигурен. Ти си стабилизираща сила.

Той искаше да й вярва, но не беше сигурен, че ще успее.

— Ти си една от най-стабилните жени, които познавам.

Тя го погледна скептично.

— Повечето стабилни жени не треперят, когато са сами късно през нощта.

— Откъде знаеш? Не ги виждаш по това време. Сигурно правят нещо още по-лошо. Освен това треперенето няма нищо общо със стабилността ти като личност. То е характерно за силните хора, при които напрежението не може да намери друг отдушник. Някои се справят с това напрежение както дойде. Други го задържат в себе си. Това си ти. Ти си максимално мобилизирана, когато работиш. Напрежението се изразява в треперене нощем.

Много внимателно той започна да я отделя от себе си. Когато тя стисна бедрата си около неговите, той каза:

— Моите песни скоро ще свършат. Най-добре е да бъда готов — като я изправи на пода, той се наведе, за да й вземе пликчетата и да й ги подаде. След това се изправи и започна да се облича. Но след малко придърпа наблизо едно кресло и я настани в него. Когато седяха коляно до коляно, хванати за ръце, той каза: — Не искам да се чувстваш виновна за това, че сме заедно.

Тя не искаше да се чувства виновна. Господи, как не искаше! Заключена в погледа му, тя си пожела да бъде свободна от чувството за вина и щастлива до края на времето.

Все пак тя си помисли за Сузън и много сериозно за това, което Сам й беше казал, и колкото и да изглеждаше неподходящ моментът, чу собствения си глас да казва:

— Когато растяхме, Сузън беше тази, която събираше погледите на момчетата. Това й беше необходимо, защото аз се представях по-добре в училище и тя трябваше да блесне в нещо друго. Тя се омъжи за Дърк точно когато аз завършвах правното училище. Много често съм си задавала въпроса дали не постъпи така, за да се изкачи едно стъпало над мен. Аз имах моята кариера, тя имаше брак. После нейният брак пропадна, докато аз продължавах да раста в кариерата — тя замълча, погледна ръцете си, които изглеждаха бледи до тези на Джеърд. — Искам Сузън да бъде щастлива. Много искам.

— Никой не се е съмнявал в това.

Тя вдигна погледа си.

— Напротив, Сам. Днес ми го каза. Не бил сигурен дали нарочно не избутвам Сузън напред, тъй като не искам това съперничество. Никога не съм поглеждала на това по такъв начин, не съм мислила подобно нещо, но може би е било подсъзнателно. Просто не знам. Избутвала съм я, доколкото съм мислила, че това е разумно. Може би не съм била много наясно. Понякога обвинявам за всичко работата си, казвам си, че съм много заета, че не мога непрекъснато да надничам над рамото й, но може би това е само едно извинение, за да се скрие истината.

— Не можеш да проникнеш толкова дълбоко във всичко, Савана.

— Но трябва. Искам да постъпвам правилно.

— Правиш го.

— Но не помагам на Сузън.

— Тя е възрастна. Самата ти го каза и аз съм съгласен с теб. Не можеш да направиш нищо повече. Тя е длъжна да поеме живота си в собствените си ръце.

— Но аз толкова много се тревожа за нея…

Джеърд правеше усилия да я разбере. Той рядко виждаше собствения си брат и това не го правеше нещастен, но Савана в това отношение беше от по-друг калъп.

— Нещастна ли е в истинския смисъл на думата?

— Ти видя бутилката скоч под ръката й. Тя е готова всеки момент да я надигне, ако нещо я ядоса. Слава Богу, Сами не е безразличен към нея. Той може да запълни това, което й липсва. Надявам се, че не греша. Аз не можах да направя нищо.

Джеърд докосна лицето й.

— Не можеш да направиш всичко, Савана. Ако ти самата представляваш важна част от проблема на Сузън, твоите усилия очевидно ще останат без резултат — той сграбчи един кичур от косата й. — Кога ще я видя?

— Скоро.

— Кога?

— Не знам.

— Все още ли се страхуваш, че ще хлътна по нея и ще забравя за теб?

Със спокойна усмивка Савана поклати глава.

— Не мисля, че се страхувам.

— В такъв случай искам да се срещнем с нея и със Сам, и с Мегън.

— Мислех, че много държиш на това, да бъдеш в сянка.

— Това, в което съм сигурен, е, че нямам намерение да се изкача по стълбите на Сената и да се развикам оттам, за да мога да попадна в първата страница на „Журнал“.

— Мълвата има крила. Ако бъде забелязан между Сузън и Мегън, каймакът на обществото на Провидънс много бързо ще разбере, че Джеърд Сноу е зашеметяващ мъжага.

Той леко се усмихна.

— Ти го казваш. Имаш предубеждение — когато Савана поклати глава, той довърши простичко: — Може би съм в състояние да поема този риск.

Но Савана не беше сигурна, че тя може да го поеме.

— Аз мисля — започна тя с по-тих глас, отколкото преди, — че бих искала да те задържа за себе си малко повече.

— Можеш да ме имаш за себе си. Никой не може да отнеме това, което имаме тук или горе или при теб. Но аз искам да знам за живота ти. Искам да знам кой още участва в него — гласът му стана по-плътен. — Искам да знам какво стои пред мен.

Думите му бяха придружени от напрегнатост в погледа и в гласа, които тя не беше очаквала. Скритото съдържание на думите му отне дъха й.