Барбара Делински
Сърце на нощта (16)

16

Сутринта на следващата сряда Сам се завърна в къщата си след двадесет и четири часов работен ден. Той намери Сузън във всекидневната с един мъж, когото не познаваше. Изразявайки удоволствието си, че го вижда с усмивка, тя бързо го приближи и плъзна ръка около кръста му.

— Питах се кога ще се върнеш.

— Какво става тук? — попита той небрежно, но в очите, които нито за момент не се откъсваха от непознатия, личеше тревога.

— Хайде — тя го хвана за ръка и го отведе в стаята. — Това е Денис Бекър. Той ми помага. Имаме идеи, които много ще ти харесат. Денис, Сам Крейг.

Двамата мъже се ръкуваха, Сам много по-предпазливо, отколкото Денис, който каза:

— Удоволствие е за мен да се запознаем, Сам. Работил съм със Сузън и преди това с баща й, но тази работа е нещо съвсем различно. Имаш изключително приятна къща. Взаимодействието между светлина и линии е фантастично. Когато работата свърши, ще имаш нещо, с което ще се гордееш.

Сам бавно се обърна към Сузън. Много тихо и спокойно той попита:

— За какво става дума?

Сузън се гушна в него и заяви гордо:

— Декорирам дома ти. Беше ми казал, че нямаш време и талант. Е, аз имам и едното, и другото, а каквото нямам, го има Денис. Съставили сме цялостен план с диаграми, снимки, предварителни разчети. Ела да видиш.

Тя се опита да го дръпне към себе си, но той се задържа на мястото си. Беше прекарал последните двадесет и четири часа в дебнене на двама от най-големите наркотрафиканти в Роуд Айлънд. Един от техните клиенти си беше инжектирал свръхдоза кажи-речи пред очите му. Беше му се наложило да заведе човека до болницата, където той малко по-късно почина, и по този начин да се покаже на сцената.

Последното нещо, което искаше да види в този момент, беше въпросният план.

Като потърка пръсти по горната си устна, той се замисли в търсене на горе-долу тактични думи.

— Ъх, Сузън, не мислиш ли, че можем да свършим това друг път?

— Но Денис сега е тук.

— Друг път? — повтори той.

— Но всички планове са тук. От теб се иска само да кажеш какво искаш и ние ще се заемем веднага с поръчката. Ще са необходими поне три месеца за доставката на повечето от материалите.

Като чувстваше все по-нарастващата си досада, Сам правеше каквото може да запази гласа си тих и равен.

— Не мисля, че сега е подходящото време.

Но ентусиазмът на Сузън беше премного голям, за да обърне голямо внимание на предупреждението му.

— Сега е идеалното време. Денис пристигна от Ню Йорк. Двамата с него много мислихме по въпроса и сме готови за действие.

— Трябваше да ме предупредиш.

— И да пропадне изненадата? — тя се отдалечи от него, наведе се над канапето и взе оттам един многоцветен чертеж на всекидневната му стая, мебелирана до крайност. — Не мислиш ли, че е великолепно?

Сам бързо съзнаваше, че най-лошото не беше неподходящият момент. Ако Денис беше дошъл от Ню Йорк с подробни чертежи, и нищо по-малко от това, вече бяха налице сметки, които трябваше да се плащат. Макар че все още Сузън не беше поискала нито един цент, Сам се мъчеше да разбере дали, ако тя се опира на собствените си ресурси, няма да го доведе до фалит.

Изведнъж най-основните различия между тях надигнаха глава и го удариха между очите. Като нямаше сили да посрещне всичко това след напрегнатия ден, който беше преживял, той каза:

— Аз съм капнал. Лягам си — завъртя се на тока си и напусна стаята.

Доста объркана, Сузън премести погледа си от мястото, където той беше изчезнал, към Денис и след това обратно.

— Дай ни една минута — каза тя и хукна след Сам. Стигна го на стълбите и продължи до него просъсквайки: — Сам, Денис е тук.

Без да променя крачката си, Сам продължи направо към спалнята. Захвърли якето си на леглото.

— Прекрасно. Двамата правите визити.

— Той не е тук, за да прави визити, а за да върши работа.

— Чия работа? — той измъкна през глава фланелата си и се показа под нея малко по-измачкан, но не и по-спокоен. — Не моята. Не съм го канил и съм съвсем сигурен, че не съм го наемал.

— Никой не го е наемал. С присъствието си тук той ми прави услуга. Няма да получи никакви пари, докато не се съгласиш с плановете.

Сам захвърли фланелата си върху якето.

— И колко ще получи тогава? Десет хиляди за услугите си?

— Пет хиляди плюс разноски и комисионна за мебелите. Като декоратор не е лош.

Сам избухна в смях.

— Като декоратор не е лош. Сузън, нямам излишни пет хиляди за Денис, даже и ако оставим Денис настрана, твоят предварителен разчет вероятно превишава три пъти бюджета ми — той изрита обувките си. — Забравила си с кого имаш работа — приседна на леглото и се зае с чорапите си.

— Ако работата е в парите, аз ще ти помогна.

— Няма да стане.

— Защо не?

Той я прободе с поглед.

— Защото не обичам такива работи. Когато си купувам къща, това значи, че мога да си го позволя. Ако я декорирам, ще направя това според възможностите си. Не мога да бъда обект на благотворителност. До твоето появяване мислех, че финансово съм в много устойчиво положение. Не искам да казваш, че не печеля достатъчно. Плащам от собствената си кесия, Сузън. Аз не съм жиголо.

Тя беше смутена, но това не продължи повече от една минута.

— Мислех, че ти трябва хубава къща.

— Вече имам хубава къща — почти кресна той, захвърляйки единия си чорап — и ми е противно онова малко човече долу, противна си ми и ти, когато къщата ми, такава, каквато е, не отговаря на някакви изисквания. Това място тук ми харесва. Никога не съм казвал, че съм хукнал да го декорирам и никога не съм ти давал разрешение да предприемаш каквото и да е — той захвърли и втория си чорап и се изправи.

— Не очаквах това.

— Какво си очаквала? Да говорим? Да обсъждаме? Да си сверяваме мненията? — все повече го обземаше царствен гняв, който се прибавяше към ядовете, които беше брал през напрегнатата безсънна нощ. — Що за отношения са това, между другото?

— Много добър въпрос — каза Сузън. Изведнъж я прониза болка, която се изрази във възмущение. — Изглежда съм се заблудила.

— И още как! Познаваме се от малко повече от две седмици и ти вече си мислиш, че аз ще ти се подложа да ме газиш. Нека ти кажа нещо, скъпа — той направи движение като че си пробожда гърдите с палеца си, — няма женска, която да постъпи така с мен. Аз съм мъжът в моята къща. Аз вземам решенията.

Сузън беше изумена.

— Не мога да повярвам, че чувам това — промърмори тя, а след това повиши глас. — Ти си шарлатанин, Сам Крейг! Ти развяваш дълга коса и пееш либерална песен, но това е фасада. Ти си ченге като всяко друго. Твоята женска е добра за две неща, храна и секс. С нищо не си по-добър от неандерталец.

С ръце на кръста той я гледаше свирепо. Както не носеше нищо върху себе си, освен провисналите си джинси, и с озлобената си физиономия, наистина изглеждаше първобитен.

— Може би, но така стоят нещата. Живях дълго време сам и не ми харесва този или онзи да нахлува при мен с лека танцова стъпка и да се превръща в господар. Тази къща е моя. Разбра ли? И още нещо, не ми харесва, когато се прибирам вкъщи от работа мръсен и уморен, да те намирам в най-добро настроение, като с някакъв полуидиот се настъпвате под масата.

Сузън зае неговата собствена гневна поза, слагайки ръце на кръста си.

— Може би това, което не ти харесва, е, когато се връщаш от работа, да намираш мен. Точка.

Той прокара пръсти през косата си и извърна поглед.

— Уморен съм. Не ми трябва този бълвоч.

Сузън, която отдавна беше забравила, че беше много важно да говори тихо, извика:

— Нямаше да има никакъв бълвоч, ако се беше отнесъл малко по-сериозно. Но ти не можеш да бъдеш такъв, нали? Доставя ти удоволствие да ме поставяш в смешно положение. Винаги си бил такъв — тя изпъна тялото си. — Добре, не ми трябва този бълвоч. И въобще не знам защо си ми потрябвал.

— Защото — провлече той саркастично, — защото ти харесват заниманията ни в леглото. Погледни истината в очите, скъпа, това е същината на всичко.

— Ти си грубиянин.

Той се изсмя рязко.

— Грубиянин? Аз? Виж ти кой го казва.

— Не съм груба.

— Искаш ли да те цитирам?

Тя не искаше и беше толкова много разстроена, че не й трябваше нищо друго, освен набързо да изчезне.

— Мислех, че бихме могли да постигнем някакъв компромис, но виждам, че е невъзможно. Ти си загубена кауза, Сам. Ти не ставаш за нищо. Абсолютно за нищо.

С разлюляна коса тя се завъртя около оста си и изхвръкна от стаята, докато все още последната дума беше нейна.

 

 

В сряда следобед Савана произнесе заключителната си реч пред съдебните заседатели. Думите, с които съдията се обърна към тях, бяха кратки и конкретни и те в три часа се оттеглиха на съвещание. Савана се прибра в офиса си, за да изчака завръщането им, но в девет те бяха освободени поради напредналото време. Загубила надежда, че присъдата ще бъде произнесена, Савана се отби вкъщи, за да провери пощата, преди да отиде при Джеърд.

След като през нощта беше спала в неговото легло, тя се събуди, без да се чувства особено удобно.

— Винаги ли е така? — попита той, след като беше сменен на сутринта от следващия дисководещ, тъкмо навреме, за да събуди Савана. Сега стоеше изправен до леглото, а тя седеше на ръба и се облягаше върху него, докато той й милваше гърба.

Савана знаеше, че такова събуждане е божествено. Пожелаваше си да може да му се наслади пълно. Но се чувстваше напрегната.

— Когато един процес продължи повече от три-четири дни, залогът е по-голям. Много са трудни минутите, когато съдебните заседатели не са се появили още в залата.

— Имаш ли представа колко ще се бавят?

Тя поклати глава срещу корема му, после обви с ръце кръста му.

— Би могло да бъде два часа или два дни. Не искам да започна да мисля за нещо по-дълго от това.

 

 

За щастие това не й се наложи. Съдебните заседатели се върнаха малко след обед същия ден с решение за виновност в деветнадесет от двадесет и шестте точки по обвинението. Това определено означаваше победа за Савана и щата. А след победата последваха многобройните интервюта с медиите и една среща с Пол. Както това беше при нея традиция, Савана заведе помощниците си, в този случай Арни и Катерин, на специална вечеря, за да им благодари за сътрудничеството по делото, но честването не продължи дълго. Савана искаше да се прибере вкъщи. Не се чувстваше добре.

Джеърд й се обади в девет. Вече беше научил за присъдата, по-рано тя му беше оставила съобщение и той бе следил бюлетина на новините, но не беше разговарял с нея от сутринта.

— Сигурно си развълнувана.

— Ъхъ.

Измина минута, преди тон да каже нещо. След това:

— Не ти личи.

— Много съм уморена.

— Трепериш ли?

— Много съм уморена и за това. Лягам си.

Това не прозвуча характерно за тази Савана, която той познаваше. Ако не спеше, беше будна и правеше нещо. Той изпита чувство на загриженост.

— Добре ли се чувстваш?

— Да.

— Сигурна ли си?

— Сигурна съм.

— Мога ли да намина?

— Ъхъ. Само че ще бъда много лош компаньон.

— Не настоявам за гръмотевичен смях. Ще чета, докато почиваш.

— Не. Мисля, че предпочитам да бъда сама. Ела съвсем за малко. Съгласен ли си?

— Разбира се — каза той, но със затварянето на телефона разбра, че не беше. Така, както прозвучаха думите на Савана, не го успокоиха. Ако нещо я измъчваше, искаше да знае какво е. Искаше да знае какво означава съвсем за малко.

Беше свикнала да бъде сама. Той искаше тя да се прости с този навик.

За да избегне опасността да получи нов отказ, той тръгна с колата си към къщата й. Трябваше да чака много дълго, след като натисна звънеца й. Най-после тя се появи на вратата.

Беше без грим, косата й висеше над раменете. Дългият й пеньоар я обвиваше плътно и беше стегнат в кръста, а голите й крака изглеждаха много крехки. Фактически тя цялата изглеждаше крехка, както той бързо разбра. Да, беше уморена. Нещо повече, изглеждаше съсипана.

— Тревожех се — каза той, за да обясни присъствието си и влезе, преди тя да може да протестира.

Не че щеше да го направи. Дълбоко в себе си тя се радваше на идването му. Беше му казала да не идва, но той все пак беше дошъл, което говореше за загриженост и привързаност. Говореше и за сила. Той се беше противопоставил на молбата й. Малко мъже от тези, с които се беше познавала напоследък, биха постъпили така.

Все пак повече от всичко друго я радваше това, че няма да бъде сама.

Тя се върна бавно при канапето във всекидневната и легна, свивайки краката си под пеньоара. Той приклекна до нея.

— Не се ли чувстваш добре?

— Нищо ми няма.

Докосна лицето й. То беше студено, както и ръката й, която той държеше в своята.

— Поздравления за делото. Трябва да се гордееш със себе си. Аз се гордея с теб.

Усмихна се слабо и прошепна:

— Благодаря.

— Представи се много добре по новините. Беше хубава и се държа хубаво.

Тя отново му се усмихна, но усмивката й не се задържа дълго. Миг преди да затвори очите си, той можеше да се закълне, че е видял в тях кладенец от тъга. Много леко той погали косата й.

— Съществува ли разочарование в края на един процес?

— Понякога — кимна тя, без да отваря очи. — Живял си и си се вълнувал много дни и изведнъж процесът повече не съществува.

— Това ли чувстваш сега?

Измина време, преди да му отговори.

— Не. Чувствам облекчение за това, че е свършил. Беше труден. Имам и много още, за което да мисля.

— Като Мегън?

— И теб.

— Ммм. Много ми харесва начинът, по който прозвуча това. А ако можеше да прибавиш и една малка усмивка към думите си… — тя му се усмихна. — Недостатъчно е. Опитай още веднъж.

Този път усмивката й беше по-пълна, ако и малко безпомощна. Тя отвори очите си, за да го погледне. Той беше толкова сладък. Толкова нежен. Господи, тя го обичаше!

Усмивката й бавно се стопи. Несъзнателно тя стегна краката си още по-силно.

Джеърд беше чувствителен към всяко нейно движение.

— Не се чувстваш добре. Стомах?

— Много съм добре.

Той настоя.

— Дали не е стомахът ти?

— Имам болки.

— От нещо, което си яла?

Тя поклати глава и отново затвори очи.

— Месечният ми цикъл започна днес следобед.

От всички възможности тази беше най-далече от ума му. Но сега той си припомни целия разговор, който бяха провели веднага след първия им полов контакт. Тя беше повече от готова да задържи неговото бебе. Бяха спорили относно достойнствата на варианта за отглеждане на бебето от един родител. Беше й казал, че иска да участва в отглеждането.

Но сега нямаше никакво бебе. Той изведнъж почувства неочакван прилив на тъга.

— Ах, Савана — прошепна той, — съжалявам.

— Няма нищо. Просто болки.

— Не е само това.

Тя го погледна и се сепна от израза на лицето му.

— Може би така е по-добре — каза тя, като се опит ваше да звучи безгрижно, но без никакъв успех. — Аз имам мой живот, ти имаш свой, ние почти не се познаваме.

— Аз те обичам.

Очите й леко се разшириха. Секунди след това бързо поклати глава.

— Не ме познаваш достатъчно добре.

Това беше лишено от смисъл както за Джеърд, така и за нея, но все пак той го почувства и си струваше повторението.

— Аз наистина те обичам.

Сърцето й отекваше глухо.

— Но аз не съм за теб. Имам кариера, като Елис. Не мога да ти предложа това, което ти трябва.

— Можеш да ми дадеш дете. А то е част от желанията ми.

Тя се замисли за бебето, което не съществуваше, затвори очи и сподели тихо:

— Не знам защо напоследък толкова много мислих за него. Не съм толкова стара. Мога да имам деца през следващите десет години.

Беше истина, но от тази истина тя не се почувства по-добре. Савана се зарови по-дълбоко между възглавниците.

Джеърд леко я погали под брадичката.

— Мога ли да ти донеса нещо? Аспирин? Чай?

Тя поклати глава.

— Това може да се случи следващия месец или по-следващия — й пошепна нежно. — Нямам никакво намерение да вземам мерки против това.

— Може би трябва да вземем мерки. Може би в това се съдържа някакъв сигнал. Може би не ми е писано да бъда бременна точно сега.

— Никакви знаци. Изминали са само две седмици. Някои двойки чакат с години — когато не последва реакция от нейна страна, той сложи ръката си върху стомаха й и леко я придвижи. — Мога ли да те подържа?

— Тъкмо това правиш.

— Да те подържа в ръцете си.

Тя вдигна рамене.

Не знаеше със сигурност какво означава това, но не беше не. А той изпитваше нужда да я държи. Плъзгайки ръцете си под нея, като в същото време се надигна, той се обърна, седна и я нагласи така, че тя вече почиваше отпуснато върху него с удобно свити крака.

— Добре ли ти е така?

Тя кимна, но малко й се плачеше. Не беше само цикълът, а всички най-различни неща, които й се бяха случили в последните две седмици — Мегън, Джеърд, процесът и навършването на тридесет и една години. Обикновено тя гледаше на нещата откъм приятната им страна, но сега беше останала без сили и не го направи.

— Защо утре не избягаш от работа? — попита Джеърд. Устните му бяха притиснати срещу челото й, гласът му звучеше донякъде грапаво. — Почивката ще ти се откази добре.

— Имам толкова много да наваксвам.

— Но не си добре.

— До сутринта ще бъда.

Той искаше да й се противопостави, но откъде можеше да бъде запознат с интимните функции на тялото й?

— Твърдо ли ти е решението за Марко Айлънд в събота?

— Ако Сузън може да уреди резервация. Там ще си почина. Така е най-добре, след като без друго не можем да бъдем заедно пълноценно.

— Ти нищо не разбираш — каза Джеърд, привличайки погледа й с очи. Говореше бавно, леко резливо, което беше достатъчно, за да подчертае мислите му. — Бих могъл да ти създам приятни моменти. Не е само сношението. Също и ти можеш да се грижиш за мен. Вече си ми го показвала. Но това не е единствената причина, поради която искам да бъда с теб. В нашия случай сексът не е единственото.

— Знам.

— Знаеш ли?

Тя кимна.

— Искам да бъдеш с мен този уикенд, все едно дали ще се чукаме или не.

Обзе я неприятно чувство.

— Трябва да отида със Сузън и Мегън.

— Разбирам — каза той, като се опитваше много сериозно наистина да разбере.

— Ако можех, щях да избера каквото и да е друго време, но за Мегън е важно да бъде сега, а и за Сузън. Тя и Сам са имали спречкване. Мисля, че за нея е добре да преодолее последствията още сега.

— Много добре — кимна той, но се чувстваше онеправдан. — Мога да направя много неща.

— Сега, когато процесът завърши, този уикенд ми изглежда най-добър за екскурзия. Ще тръгнем късно утре и ще се върнем в края на неделния ден.

— Свикнал съм да бъда сам.

— Не казвай това — помоли тя с измъчен глас. Причиняваш ми болка.

Така беше. Не искаше Савана да ходи във Флорида със Сузън и Мегън. Искаше я за себе си. Като я държеше близо до себе си, той заговори над главата й:

— Не постъпвам почтено. Знам, че за теб е важно да отидеш. Ще ми липсваш. Това е всичко.

— Ти също ще ми липсваш — прошепна и свря главата си в гърдите му. Като че ли с част от съзнанието си долови нещо като звън, но беше много дълбоко потънала в топлината на Джеърд, за да обърне внимание, докато той самият не спомена за това.

— Очакваш ли някого?

Озадачена, тя вдигна очи и поклати глава.

— Беше звънецът на вратата ти — чу се нов звън и не можеше да има съмнение в това. Той погледна часовника си. — Десет и петнадесет. Имаш ли представа кой може да е?

Тя отново поклати глава, при което звънецът се чу за трети път, после четвърти, пети и шести в бърза последователност.

— Някой е ядосан — реши той. Отмествайки Савана, се плъзна изпод нея. Когато тя направи усилие да стане, той я притисна обратно надолу. — Нека аз.

За жена с материалните възможности на Савана, тя не беше разглезена. При такива случаи обикновено не се бавеше много, но сега остана неподвижна. При сегашното си състояние разбираше, че е важно да се движи по-малко.

Джеърд разпозна Сузън още в мига, когато отвори вратата. Макар че я беше зървал само веднъж преди това, тя не беше жена, която един мъж ще забрави лесно. От една страна, гъстата й кестенява коса правеше такова силно впечатление. От друга, цялата й фигура напомняше статуя и като статуя беше необикновена. Този път тя не държеше бутилка скоч, но беше ясно, че съвсем наскоро беше пила. Миризмата беше слаба, но лесно разпознаваема.

Упоритият звън много добре предаваше досадата й. Тя личеше в израза на лицето й, когато той й отвори вратата, въпреки че изчезна по един почти комичен начин в момента, когато го видя.

— О, Боже! — тя се огледа вляво, след това вдясно. — Да не би да съм попаднала на грешен адрес?

— Не — каза Джеърд, като се отдръпна назад, за да й направи път. — Хайде, влизай.

Но Сузън не се помръдна. Тя го гледаше с все по-голям интерес, гримасата й се появи отново на лицето й.

— Ти си момчето разносвач на Савана — тя се приведе напред и извика: — Савана? — Но очите й нито за момент не се откъснаха от Джеърд.

Савана, обхваната от силна паника, замръзна върху канапето. Знаеше, че рано или късно Сузън трябваше да научи за Джеърд, но предполагаше, че това ще стане по-късно. Точно сега не искаше тази среща между двамата. И при най-благоприятни обстоятелства тя съвсем не можеше да се мери със Сузън по външен вид, а сегашното положение далеч не беше най-доброто.

Но срещата беше неизбежна и не й оставаше друго, освен да избере някаква приемлива форма на поведение за себе си. Първото, което й мина през ума, беше да се присъедини към Джеърд на вратата, но това изискваше твърде голямо усилие. Надигна се от мястото си и извика:

— Суз, влизай.

Сузън свали погледа си от Джеърд и бързо премина покрай него. Когато спря пред Савана, беше намръщена.

— Какво се е случило?

— Нищо особено. Изтощение, болки.

— Болки — Сузън въздъхна в отчаяние. — Болки. Значи пак стана така. Всичко е готово, за да отидем за един уикенд на слънце и море и ти навлезе в любимия си цикъл. Всеки път става така.

Савана мислеше, че този път не трябваше да бъде така, макар и не поради същата причина, която имаше предвид Сузън. Тя погледна към Джеърд, който беше последвал Сузън в стаята и стоеше прав отстрани с ръка в джоба.

— За съжаление нищо не зависеше от мен — каза тя на Сузън. — Всичко наред ли е? Не те очаквах.

— Очевидно — изрече бавно Сузън. Погледът й подскачаше от сестра й към Джеърд и обратно. — Разносвач? Какво носи този път?

— Малко утеха — каза Савана, без да се замисля.

— Утеха? Откога ти трябва утеха? Ти си спечели делото. Това трябва да те радва. Още една победа за каузата на справедливостта.

На Джеърд като че ли не му харесваше тонът й. Изпитваше същото неприятно чувство, както когато слушаше брат си. Но тя не му беше брат, тя беше сестра на Савана. Надяваше се, че Савана знае най-добре как да се отнася с нея.

— Беше победа за хората от този щат — обясни спокойно Савана. — Радвам се, че приключи.

— И така, кой е той? — попита Сузън, като завъртя глава към Джеърд.

— Приятел. Сузън, Джеърд.

Сузън го огледа бавно от горе до долу.

— Не лош за приятел — погледна коженото му яке. — Не мисля, че е от битака — тя си свали коженото палто, захвърли го върху свободния край на канапето и се отпусна в близкото кресло. — Ще идва ли с нас?

Савана беше очаквала със сигурност, че Сузън ще хвърли мрежата си още в първия момент, но това не ставаше. А Джеърд, който изучаваше Сузън с голямо любопитство, съвсем не изглеждаше омагьосан. Това придаде на Савана известна увереност в себе си.

— Въпросът — опита се тя да опрости нещата — е дали ще дойдеш с нас. Какво се е случило?

— Знаеш какво се е случило — промърмори Сузън, като гледаше свирепо. — Сам Крейг е мръсник. Знаеш ли какво се осмели да направи? След като се измъчих да направя снимки от къщата му и да ги изпратя по куриер на Денис Бекер, прекарвайки часове на телефона да обяснявам на Денис какво смятам да правя и да му уреждам пътуването, Сам въобще не си помръдна пръста. Ако това е пример за това, как приятелите ти показват благодарността си, сигурна съм, че никак не държа да се познавам с този от тях — тя посочи с глава някъде около Джеърд.

Савана погледна Джеърд по начин, с който искаше да му каже, че трябва да остане спокоен, а след това отново се обърна към Сузън.

— Имаше намерение да декорираш къщата на Сам?

— Да, имах. Казах имах. Минало време. Сега не искам да направя нищо за Сам Крейг. Не искам да го виждам повече — тя се наведе напред с рязко движение. — Той е опашкар, знаеш ли това? Той е израстък от каменната ера. Да не би да мислиш, че има нещо общо с осемдесетте години? Помисли още малко. От тия, старомодните.

— Сам? — попита Савана с известна изненада.

— Да, Сам. Той взема всички решения. Никаква обмяна на мнения. Истинска диктатура. Той е кралят на замъка, точка. Чувала ли си някога за нещо толкова допотопно? — преди Савана да успее да отговори, Сузън се обърна към Джеърд: — И ти ли си от същия диктаторски тип или времето е успяло да сложи отпечатък върху миниатюрния ти мозък? Миниатюрен мозък — повтори тя, обръщайки се отново към Савана. — Това е, което имат мъжете и ако не си отваряме очите, няма да видим добро. Виж какво се е случило с динозаврите. Техните миниатюрни мозъци не са могли да се преборят с промяната и затова са измрели. Ако седим със скръстени ръце и оставим мъжете да управляват света, същата съдба може да сполети и нас — и с движение, с което искаше да покаже, че слага точка на всичко, тя отново потъна в креслото си.

Настъпи абсолютна тишина. След известно време Савана пое дъх и каза:

— Добре. Това е интересна теория.

— Теорията има достойнства. Мъжете са далеч по-малоценни от жените. Само виж какво правят с този свят. В Централна Америка и Северна Ирландия и в Близкия изток умират хора и не ги убиват жени — тя размаха ръка в знак на отвращение. — Не мога да разбера защо си губя времето с тях. Те не го заслужават. Нито за минута.

— Не знам — промълви замислено Савана. — Струва ми се, че има няколко неща, които само те могат да ни дадат.

Сузън беше изненадана, не от самите думи, а от това, че ги изговаряше Савана. Савана не беше сексуално същество. Беше интелектуално. По традиция тя беше тази, която говореше за злините на света, а Сузън подхвърляше намеците със сексуално съдържание. Изглежда, че в един момент ролите се бяха разменили.

Извинението на Сузън беше гневът й към Сам. Мъчеше се да разбере какво беше извинението на Савана. След като я огледа с любопитство, тя попита:

— Добре ли си?

— Много добре.

Тогава трябваше да е Джеърд. Вече още по-любопитна, Сузън се обърна към него.

— Откъде познаваш Савана?

— Срещнахме се в рамките на нейните задължения — отговори той. Двете му ръце се намираха в задните джобове на панталона му и се изправяше почти лениво, като прехвърляше тежестта си върху единия си крак.

— И ти ли си адвокат? — попита тя и продължи, без да дочака отговор. — Не приличаш на мъжете, които Савана обикновено води вкъщи.

— Не водя тълпи от мъже вкъщи — протестира Савана.

Сузън прошепна:

— Не му казвай нищо за това. Нека се мъчи да гадае — тя се обърна към Джеърд: — Адвокат?

— Не.

— Политик? — попита тя, но самата се съмняваше. Той явно се чувстваше много добре както беше облечен, за да може да бъде причислен към хората, които прекарват часове наред в съда.

— Не.

Имаше нещо в него, което й се струваше познато, но не можеше да определи какво точно. Една ужасна мисъл мина през ума й.

— О, Боже, да не би да си ченге? — тя стана от креслото. — Защото ако си — запени се тя, като тръгна из стаята, — можеш да съобщиш на Сам Крейг всичко, което съм казала — тя се завъртя на токчето си. — Вие прекарвате и дните, и нощите в игра на стражари и апаши и дотам вършите всичко под прикритие, че хората рядко зърват истинския ви образ. Но аз видях истинския Сам и мога да кажа, че той не е рицар в ослепителни доспехи. Той е една въшка — тя насочи очите си към Савана. Погледът й изведнъж беше станал предпазлив. — Виждала ли си го?

Савана започваше да мисли, че Сузън е истински увлечена.

— Не от миналата седмица. Кога се спречкахте?

— Вчера.

— Оттогава не се е обаждал?

— Шегуваш ли се? — каза Сузън със сарказъм. — Един Херкулес не може да се унижи дотам, че да поднесе извиненията си. Сигурна съм, че доколкото това го засяга, той е напълно прав.

— А доколкото ти си засегната, ти си напълно права.

— Разбира се.

— В такъв случай, както ми се струва, всичко е ясно — каза Савана.

— Точно така — с високо вдигната брадичка Сузън се върна в креслото си. Тя седна, кръстоса крака с изящно, движение и отпусна двете си ръце в скута си. Изглеждаше, че има намерение да остане известно време в тази поза.

Ако Сузън не беше сестра на Савана, Джеърд щеше да вземе коженото й палто от сребърна лисица и да го вдигне зад гърба й като груба покана да напусне. Беше му трудно да повярва, че тя е седнала там толкова доволна от себе си, без изобщо да си дава сметка, че е попречила на нещо. Тогава си спомни нещо от това, което Савана беше говорила и му мина през ум, че е напълно възможно Сузън да не се досеща, че има нещо, на което да се попречи.

Той реши да поправи това. Като приближи до канапето, приклекна, както беше направил и преди, обхвана тялото на Савана с две ръце и изрече много тихо, почти като шепот:

— Искаш ли сега този аспирин?

Тя поклати глава, усмихна се и прошепна в отговор:

— Чувствам се прекрасно.

— Може би трябва да си легнеш.

— След малко. Ти нали трябва да тръгваш наскоро за работа?

Той кимна.

— Искам, преди да тръгна да знам, че си добре.

— Много съм добре — увери го тя. Усмивката й беше нежна, очите й поглъщаха лицето му. — Но много се радвам, че дойде — той се наведе над нея и тя го целуна.

Сузън наблюдаваше с широко отворени очи. Беше повярвала на Савана, че тя и Джеърд са приятели. Очевидно това, обаче, беше само част от историята. Изглеждаше невероятно, че Савана, мозъкът, е романтично обвързана с човек със сексуалния магнетизъм на Джеърд, но Сузън не можеше да намери друго обяснение за тихия им интимен тон и онази целувка.

А целувката продължи. Онова, което според Джеърд трябваше да бъде кратко и нежно, се беше превърнало в израз на любов, а любовта не може да бъде насилвана.

Що се отнася до Савана, тя в миг забрави за присъствието на Сузън. Сузън се изкашля.

— Савана?

Този, който чу, беше Джеърд и той неохотно прекъсна целувката.

— Да? — отговори той.

— Виках Савана.

Савана премигна.

— Ъхъ?

— Прекъсвам ли нещо?

— Ъ… — тя погледна Джеърд с мътен поглед.

— Да, прекъсваш нещо — каза той. Гласът му беше малко по-дрезгав отпреди. — Но така или иначе аз трябва да си ходя.

Сузън отново почувства нещо като угризение, което не беше в състояние да си обясни напълно.

— Къде отиваш?

— На работа. От дванадесет до шест.

— От дванадесет до шест? — повтори тя като ехо, но даже когато изговори тези думи, я споходи страшното чувство, че е разбрала. Гласът. Беше гласът. Гладък, но нисък и малко дрезгав. Прелъстителен. Неотразим. — Джеърд? Джеърд кой?

— Сноу — каза той. — Аз водя едно радиошоу…

— Знам — прекъсна го Сузън и веднага замълча. Когато той се изправи в пълен ръст, очите й, широко отворени, го обхванаха и не искаха да се отклонят. Но той представлява баснословна гледка, помисли тя, и без друго си го беше представяла по подобен начин, след като имаше такъв глас. Сега вече можеше съвсем лесно да повярва на всички слухове, които беше усещала за него. Като личност той излъчваше същата увереност, която беше чувала в гласа му нощ след нощ.

Трябваше да забележи това по-рано, но беше прекалено заета със Сам. Предполагаше, че и сега е така, защото не изпита никакво желание да нападне Джеърд, което беше нещо съвсем несвойствено за нея. Чудеше се дали Сам не я беше лишил от някои оръжия. Ако това беше така, ето още една ябълка на раздора помежду им.

Но Джеърд Сноу. Джеърд Сноу и Савана? Не можеше да повярва.

— Вие двамата се виждате? — попита тя, въпреки че й беше напълно ясно.

Савана кимна. И в този миг Сузън почувства прилив на гняв. Савана имаше своята кариера. На това отгоре се прибавяше и мъж като Джеърд Сноу. Не беше честно да притежава всичко.

Но Сузън нямаше намерение да се прави на глупачка пред Джеърд. В достатъчна степен беше социално животно и можеше да демонстрира снизхождение, независимо от чувствата си.

Тя се усмихна.

— Това е прекрасно, но трябваше да ми кажеш, Сави. От кога е така?

— Отскоро — каза Савана. Тя можеше да види, че гърбът на Сузън беше притиснат силно към възглавничките на креслото и знаеше точно какво правеше и чувстваше. — Запознахме се скоро след отвличането.

Сузън насочи усмивката си към Джеърд.

— Слушам твоето шоу непрекъснато.

— Радвам се.

— Ти го правиш, знаеш това. Никак не изпитвам желание да слушам през деня. Ти добавяш нещо — тя рязко се наведе напред и се изправи. — Но аз ви прекъсвам — бързо взе палтото си в ръка и тръгна към вратата, намятайки го на рамото си в движение.

Разтревожена, Савана стана.

— Почакай, Суз. Всичко е много добре…

— Не, не — настоя Сузън. — Щях да се оплаквам от Сам, а вие можете по-добре да употребите времето си.

— Не си отивай — каза Джеърд. Мислите му съвпадаха с тези на Савана и разбираше, че за Сузън ще е по-добре да бъде с някого, отколкото сама. — Без друго тръгвам. Остани при Савана.

Но Сузън беше решила да тръгне и тръгна бързо. Беше решила да разиграе спектакъл, но вече разбираше, че това няма да е лесно. Искаше да си отиде, може би да повика и да покрещи известно време, най-сигурно да пийне, а нито едно от тези неща не можеше да направи при Савана.

— Ъхъ. Трябва да бягам. Радвам се, че се запознахме, Джеърд — тя отхвърли главата си над рамото и отвори вратата. — Сави, ще говорим утре.

— Мога ли да те оставя у вас? — попита Джеърд.

Това накара Сузън да замръзне неподвижна на стъпалата. Тя му отправи предизвикателен поглед.

— Аз живея в Нюпорт. Не е възможно да отидеш дотам и да се върнеш навреме за твоето шоу. Освен това колата ми е тук. Но благодаря. Беше мил жест.

Савана се появи пред Джеърд.

— Какво ще правиш вкъщи?

— Какво правят повечето хора толкова късно през нощта?

— Остани тук. Можеш да си отидеш сутринта.

Но Сузън държеше да излезе.

— Ще говорим по-късно — каза тя, слизайки по стъпалата.

— В колко часа е нашият самолет? — извика Савана. Донякъде тя се опасяваше, че Сузън е разстроена и че може да се откаже от пътуването.

За нейно облекчение Сузън се провикна в отговор:

— Шест и тридесет.

После влезе в ягуара, запали мотора и се понесе надолу по улицата.