Р. А. Салваторе
Пътят на Патриарха (16)

Глава 15
Крал на Вааса

С подкрепата на силните ръце на Кейн Ентрери успя да се изправи отново, но у него имаше останала малко сила и равновесие. Нямаше воля за съпротива, когато Олвен изви ръцете зад гърба му и ги завърза здраво с елфическа връв.

— Къде е Джарлаксъл? — попита го Емелин и макар магьосникът да беше съвсем близо, гласът му достигна до Ентрери сякаш от много, много далеч.

Не успя да придаде на думите никакъв смисъл.

— Къде е Джарлаксъл? — попита магьосникът по-упорито и се приближи така, че ястребовият му нос се докосна до носа на Ентрери.

— Изчезнал — убиецът се чу как прошепва и бе изненадан, че е отговорил.

Чувстваше се така, сякаш умът му е отделен от тялото и се носи из стаята като купчина пухкави облаци, всеки самостоятелен с частични мисли, които някога може би са били свързани, но сега бяха напълно отделени от мислите, плуващи в останалите облаци.

Видя Емелин да се обръща към Кейн, който просто сви рамене.

— Ще ида да проверя — изрече далечният глас на Олвен.

— По-внимателно този път — каза Емелин.

Рейнджърът изсумтя и се отдалечи, минавайки точно пред Ентрери. Спря се достатъчно дълго, че да отправи злобен поглед на победения убиец.

Кейн хвана Ентрери за ръката и го поведе, а Емелин ги следваше отблизо. Когато влязоха в издигащия се коридор и тръгнаха нагоре, координацията на убиеца — както умствена, така и физическа, не се възстанови и няколко пъти единствено подкрепата на Кейн го задържаше прав.

Откриха крал Гарет, отец Дугалд и множество войници, обикалящи в залата за аудиенции. Гарет стоеше край една стена с подпрени на хълбоците ръце и се взираше любопитно в един от гоблените, който бе разгънат така, че да виси в цялата си дължина.

— Виж ти — промърмори Емелин, преминавайки покрай Ентрери и докосвайки брадата си.

— А, хванали сте го — изрече Дугалд и се обърна към триото. — Добре.

— Любопитно, нали така? — обърна се Гарет към приятелите си. — Можеш ли да обясниш? — започна да задава въпрос на Ентрери, но се спря и го огледа, преди да се обърне с въпросителен поглед към двамата си другари.

— Кейн го пипна по специален начин — отвърна сухо Емелин.

Гарет кимна бавно.

— Къде е Олвен? — попита и в тона му внезапно се промъкна безпокойство.

— Отиде да потвърди, че мрачният елф се е махнал.

— И той го е направил — долетя гласът на рейнджъра откъм входа на тунела. — Подозирам, през магически портал. Ако следите са някакъв показател, а ние знаем, че винаги са, тогава Джарлаксъл не е бил единственият елф — вероятно мрачен елф, — който е обикалял из това място. Мисля, че нашият приятел тук, кралят на Вааса, ще трябва да даде отговори на някои въпроси.

— В такъв случай да започне с това — отвърна Емелин и двамата с Гарет се отдръпнаха от гоблена, разкривайки го изцяло пред Ентрери и хората, които го бяха пленили.

Олвен изломоти нещо зад убиеца. Кейн не изрече нито дума, не издаде нито звук, не промени дори изражението си.

Когато постепенно започна да фокусира гоблена, Ентрери се обърка още повече. Образът му изглеждаше двоен, сякаш бродерията оживяваше и обитателите й излизаха от тъканта право в залата.

После осъзна, най-напред в далечните ъгълчета на замаяния си мозък, но постепенно в основните си мисли, че хората, изобразени на гоблена, са същите, които стояха край него в залата за аудиенции. Защото бродерията изобразяваше победата на крал Гарет над Зенги, краля вещер, с множество и точни подробности.

— Е, крал Артемис? — попита Гарет. — Защо би украсил залата си с изображения като тези?

Ентрери го изгледа слисано.

Кейн го бутна настрани и го сложи да седне в един от гъбените тронове.

— Все още не е готов да говори — обясни той на Гарет. — Мистерията ще почака още малко.

— Както и тази — отвърна Гарет и подаде на Кейн навит на руло свитък, същият, който Кейн бе забелязал на трона при преминаването си. Взе го от Гарет и го разви и отново не показа емоции, макар загадъчните думи наистина да бяха изненадващи.

Добре дошъл, Гарет, кралю на Дамара, Добре дошъл Гарет, кралю на Вааса.

Кралю на Вааса, добре си дошъл.

— Що за номер е това? — попита Емелин, който четеше над рамото на Кейн.

Извън залата за аудиенции се разнесоха аплодисменти за крал Гарет, водени от въодушевените войници на Палишчук.

Всички погледнаха към Гарет.

— Заплахата за техния хубав град е осуетена — отвърна той.

Отец Дугалд се разсмя гръмогласно и неколцина от останалите се присъединиха.

— Мрачният елф не може да бъде открит никъде — обърна се Емелин към Ентрери. — Ти ли си жертвеният агнец?

— Голямо прахосване на талант — отвърна Олвен. — Той е добър боец.

— Но не чак толкова бързоног — каза Дугалд. — Ако сме приключили, нека се връщаме в Кървав камък. Тук е малко хладно.

— Ба, Дугалд, имаш достатъчно слоеве, които да отблъснат северния вятър — подкачи го Риордан Парнел, който влезе през отворената врата на замъка. — Нашите приятели от Палишчук искат празненство, естествено.

— Те винаги искат празненство — отвърна Дугалд.

— Веднага щом установим, че вече не съществува заплаха, потегляме към дома — каза Гарет. — Ще оставим контингент в Палишчук за през зимата, ако нашите приятели полуорки желаят, в случай че мрачният елф има още някой номер в ръкава си. Но за нас ще е хубаво и мъдро да се прибираме у дома.

— А какво ще правим с него? — попита Кейн, имайки предвид Ентрери.

— Доведете го — Ентрери чу Гарет да изрича думите и беше разочарован, защото му се искаше всичко да приключи.

* * *

— У дома в Кървав камък, където приятелят ти ще бъде екзекутиран — изрече Кимуриел Облодра, докато наблюдаваха разговора в гадателския кладенец.

— Гарет няма да го убие — настоя Джарлаксъл.

— Няма да има друг избор — каза псионистът. — Ти провъзгласи Ентрери за крал на Вааса. Ако Гарет позволи това да се размине, авторитетът му в очите на поданиците му ще спадне — при това непоправимо. Никой крал няма да е достатъчно глупав, че да позволи подобно предизвикателство да се размине. Това е само на крачка от анархията.

— Подценяваш го. Гледаш на него през призмата на опита си с матроните майки в родните ни земи.

— Ще ти се да е така, но разумът ти подсказва другояче — отвърна Кимуриел. — Откажи се от приятелството си с човека, Джарлаксъл, защото замъглява трезвата ти преценка.

Джарлаксъл се отдръпна назад, когато магьосниците спряха тихото си тананикане и водите на кладенеца замръзнаха неподвижни, а образите започнаха да се размазват. Джарлаксъл беше мрачен елф, който обикновено говореше с увереност и подкрепяше тази увереност със сериозно разбиране на другите. Но освен това беше елф, който отдавна се бе научил да вярва на преценката на Кимуриел, защото той никога не оставяше надеждата или страстта да замъглят простата логика.

— Не можем да го позволим — отбеляза Джарлаксъл, говорейки колкото на Кимуриел, толкова и на себе си.

— Не можем да го предотвратим — отвърна Кимуриел и Джарлаксъл отбеляза, че магьосниците до него вдигнаха вежди при тези думи. Нима очакваха конфронтация, борба за водачеството над Бреган Д’аерте?

— Няма да изправя Бреган Д’аерте срещу крал Гарет — продължи Кимуриел. — Веднъж вече ти го обясних. Нищо от случилото се не е променило това ми решение и определено няма да го направя заради жалкия човек, който дори и да бъде спасен, ще умре от естествена смърт преди споменът за този инцидент да избледнее в съзнанието ми.

Джарлаксъл се зачуди за последното твърдение с оглед на факта, че Ентрери бе източил в себе си малко от есенцията на сянка с употребата на вампиричната кама. Реши да остави тази мисъл за друг ден и се съсредоточи върху по-непосредствените проблеми.

— Не съм искал да започвате война с крал Гарет — каза той. — Ако исках подобно нещо, щях ли да изоставя силата на замъка? Нямаше ли да извикам Уршула и да нанеса тежък удар по редиците на Гарет? Не, приятелю, няма да воюваме с краля на Дамара и страховитата му армия. Но той е, според всички мнения, разумен и мъдър човек. Ще се спазарим за Ентрери.

По каменното лице на Кимуриел за момент проблесна изражение, което разкри съмненията му.

— Нямаш нищо, с което да се спазариш.

— Не видя ли изражението на крал Гарет, когато видя подаръка ми?

— Повече объркване, отколкото благодарност.

— Объркването е първата стъпка към благодарността, ако сме умни — лукавата усмивка на Джарлаксъл предизвика угрижени погледи от всички наоколо с изключение на Кимуриел, разбира се. — Теренът за битката е подготвен. Нужна ни е само още една точка за бартер. Помогни ми да я достигна.

Кимуриел го изгледа твърдо и изпълнен със съмнения, но Джарлаксъл знаеше, че интелигентният мрачен елф лесно ще се досети за неизреченото предложение.

— Ще бъде забавно — обеща Джарлаксъл.

— И ще си струва ли цената? — попита Кимуриел. — Или времето?

— Понякога забавлението е достатъчно.

— Наистина — отвърна псионистът. — А всичко това — пристигането на войниците, смъртта на робите, изтощителното магическо оттегляне — струваха ли си неприятностите за теб, проста игра за твое развлечение, само за да избягаме, когато се случи предвидимото и крал Гарет почука на вратата?

Джарлаксъл се ухили и сви рамене сякаш нямаше значение. Измъкна странен скъпоценен камък, оформен като малък череп на дракон, и със замах го запрати към Кимуриел.

— Уршула — обясни Джарлаксъл. — Могъщ съюзник за Бреган Д’аерте.

— Джарлаксъл, когото познавах, не би изоставил подобна награда.

— Давам ти я назаем като придобивка на Бреган Д’аерте. Освен това ти без съмнение ще научиш повече за драколича, отколкото аз бих могъл, с помощта на свещеници и магьосници и дори илитиди, без съмнение.

— Предлагаш заплащане срещу помощта ни в следващата ти авантюра?

— Заплащане за онова, което вече сте извършили, и за онова, което тепърва можете да осигурите.

— Като намерим разменната монета за твоя жалък човек ли?

— Разбира се.

— Отново те питам, Джарлаксъл, защо?

— Може би по същата причина, заради която приех бежанец от дома Облодра.

— За да разшириш могъществото на Бреган Д’аерте? — попита Кимуриел. — Или за да обогатиш преживяванията на Джарлаксъл?

Кимуриел го обмисли за момент и кимна и Джарлаксъл отговори със смях:

— Да.