Линда Хауърд
Мисията на Макензи (16)

Епилог

Мери се оказа права. Джон Макензи, три килограма и половина, се появи на бял свят точно навреме. Черната коса, сините очи и черните вежди веднага издаваха чий наследник е. След като роди, Каролайн дълго спа, а Джо задрямваше от време на време на стола до леглото й, гушнал малкия си син, който издаваше всякакви звуци. Най-сетне тя се събуди и сънения й поглед обиколи стаята, докато попадна на тях двамата. Пресегна се, погали ръката на съпруга си и след това хвана малката длан на детето си.

Джо отвори очи.

— Добро утро — нежно промълви той.

Изглежда невероятно щастлив, помисли си тя. Беше облечен в униформата си, тъй като го бяха повикали направо от базата. Тя хвана вратовръзката му и го придърпа към себе си.

— Дай ми целувка.

Джо нежно докосна устните й.

— След няколко седмици ще ти дам много повече целувки.

— Не ми се чака толкова.

Той прошепна в ухото й какво още ще добави към целувките и сърцето й заби учестено. Засмя се и взе заспалото бебе от ръцете му.

— Не бива да говориш такива неща пред него. Още е малък — шеговито добави Каролайн.

Погледна малкото, сериозно личице и сърцето й се изпълни с толкова щастие, че сякаш изпълни гърдите й. Това крехко създание бе невероятно. Родителите й, които бяха решили да останат още няколко години в Гърция, вече летяха насам, но полетът бе толкова дълъг, с безбройни прекачвания, че едва ли щяха да пристигнат до вечерта. Другите му баба и дядо, обаче, бяха успели да дойдат още преди раждането, и вече го бяха държали в ръцете си.

— Къде са Уолф и Мери? — сънено попита Каролайн.

— В кафенето. Казаха, че са гладни, но предполагам, че просто искаха да ни оставят насаме.

— Щях да се радвам, ако бяха довели децата.

— Те имат изпити в училище. Ще го видят съвсем скоро.

Отново погледна детето си и нежно погали лицето му с пръст. За нейна изненада, бебето обърна глава към пръста й и гладно отвори уста.

Джо се засмя.

— Не така, синко. Трябва да поработим върху прицелването ти.

Бебето започна да хленчи. Каролайн разтвори нощницата си и го постави върху гърдата си. То се намести и издаде неразбираем звук в знак на задоволство.

— Типичен Макензи — промърмори Джо. — Което означава, че изобщо не е типичен.

Каролайн вдигна глава и срещна очите на Джо изпълнени с толкова любов и желание, колкото никога не бе вярвала, че ще види през живота си. Не, в този мъж нямаше нищо типично. Той бе поел по пътя към звездите и бе твърдо решен да я вземе със себе си.