Линда Хауърд
Мисията на Макензи (8)

Седма глава

Каролайн почти не докосна храната. По-късно си спомняше единствено, че ресторантът бе хладен и луксозен и пиха ледено бяло вино. Той седеше срещу нея, едър и мъжествен с опасен блясък в диамантено сините си очи. Джо също очакваше предстоящата нощ и желанието бе изписано на лицето му. Не се опитваше да прикрие мислите си; личеше си в начина, по който я гледаше и погледът му се плъзгаше по гърдите й и в тихия, плътен глас, изпълнен със съблазнителни нотки.

Не обърнаха внимание на ястията и от чакането нервите на Каролайн се свиха на кълбо. Дрехите я дразнеха и гърдите й бяха напрегнати от желание.

— Какво чакаме? — изстреля Каролайн.

Джо бе вперил поглед в зърната на гърдите й, набъбнали през фината материя на дрехата. Сега премести очи и Каролайн потрепери от синия пламък в тях.

— Да се отпуснеш — прошепна той. — И да се стъмни, така че да се почувстваш по-спокойна в тъмнината.

— Няма за какво да чакаме. — Каролайн се изправи. Лицето й бе сериозно и гордо, а светлата й коса блестеше като ореол. — Ще трябва да намериш друг начин да ме успокоиш.

Джо бавно се изправи след нея; лицето му бе напрегнато от изгарящата страст. И двамата мълчаха, докато той плати сметката и се качиха в пикапа. Жегата все още бе непоносима, а слънцето представляваше една червена топка, която обливаше всичко наоколо в ален блясък. Светлината подчертаваше древната красота на лицето му. Повече би му подхождало да е преметнал само едно парче кожа около кръста си, обут в мокасини, а гъстата, черна коса да се спуска свободно върху широките рамене.

Каролайн си спомни ужаса, който я обзе, когато сутринта си даде сметка, че той би могъл да се нарани и дори да загине при изпитателните полети. Сега знаеше, че никога не бива да споделя този страх с него.

Регистрираха се в един от хотелите Хилтън и в пълно мълчание се изкачиха с асансьора, докато пиколото носеше багажа им.

Джо бе наел апартамент с обща спалня. Момчето внесе чантите, започна да им обяснява как да използват уредите и дръпна завесите, така че яростната червена светлина нахлу в стаята. Джо пъхна в ръката му банкнота от пет долара и пиколото ги остави на мира.

Каролайн седеше на огромното легло, заровила крака в дебелия килим, когато чу, че той заключи вратата. Джо се върна и отново пусна завесите, така че сега всичко потъна в мрак, нарушен единствено от лампата в коридора. Въздухът сякаш бе наелектризиран от напрежение. Отвори кожената си чанта, извади кутия с презервативи и я постави на нощното шкафче.

— Цяла кутия? — дрезгаво попита Каролайн. Гласът й като че не бе нейният.

Той се приближи до нея и с едно движение разкопча роклята й. Дрехата се смъкна по раменете.

— Когато свършат, ще сляза до магазина на хотела за още — отвърна Джо.

Каролайн остана само по бикини и изведнъж цялата започна да трепери. Не носеше сутиен, нито нещо друго отдолу. Роклята се обви около глезените й и тя стоеше гола пред него, с набъбнали зърна, които я боляха от желание.

Той я взе в ръцете си и я постави върху леглото. Все още наведен над нея, ловко свали бикините й. До този момент тя не си бе дала сметка каква сигурност й дава малкото парченце плат и колко уязвима и оголена ще се почувства без бельото си. Издаде неясен звук и се опита да седне, защото тя бе чисто гола, а той още не бе свалил нищо от себе си, но Джо я върна назад и пламъкът в очите му я накара да не се противи повече.

Той застана отстрани загледан в тялото й, изцяло отдаден на примитивното удоволствие най-сетне да я види чисто гола пред него и готова да приеме ласките му. Можеше да забележи издайническите знаци на възбудата й в начина, по който зърната бяха потъмнели и здраво стиснатите й бедра леко трепереха. На устните му се появи усмивка на задоволство.

Джо обгърна гърдата й с ръка и прокара пръст по зърното. Каролайн затаи дъх. Бавно и спокойно той плъзна другата си ръка по стомаха и я прокара между бедрата. През тяло й преминаха тръпки и несъзнателно тя разтвори крака, за да му се отдаде изцяло. Грубата кожа на дланта му дразнеше най-чувствителните места от тялото й.

Усещането беше по-силно, отколкото можеше да понесе. Каролайн рязко се отдръпна и застана на колене върху леглото. Гърдите й се повдигаха от тежкото й дишане. Джо стана и започна да разкопчава ризата си.

След малко освободи широкоплещестото си тяло от дрехата, свали ципа на джинсите и събу обувките си. Нито за миг не откъсна поглед от нея, докато изхлузи панталона и боксерките си и остана чисто гол, като нея.

Каролайн затаи дъх при вида на изящното тяло с бронзов загар. Всеки мускул излъчваше сила. Макар да усещаше възбудата в себе си, сега тя изпита страх от това, което я чакаше.

— Спокойно, миличка — промълви той. — Не се бой.

Ръцете му обгърнаха раменете й и в следващия миг Каролайн отново лежеше по гръб, а Джо бе от едната й страна. Потопи се в уханието на тялото му и се сгуши в него. Голотата му бе поразителна; сега необузданата му сексуалност не бе прикрита нито от дрехите, нито от някакви насадени обществени предразсъдъци. Той продължаваше да я успокоява, като шепнеше нежни думи в ухото й, а ръцете му непрестанно я галеха.

Каролайн вкопчи нокти в него, тъй като не бе сигурна дали ще може да издържи това, което й предстоеше. Беше вярвала, че той вече я въвел в областта на чувствените наслади, но сега се оказа напълно неподготвена за силата на преживяното. Ако не бе усетила удоволствието от ласките му преди, в този момент навярно щеше да побегне. Точно това удоволствие сега бавно я обгръщаше, блокираше мислите й и нежно я съблазняваше. Тя постепенно започна да се отпуска. И изведнъж сякаш през тялото й премина гръмотевична буря. Цялата потрепери и Джо веднага усети разликата в нея. Сега вече ръцете му я галеха, не за да я успокоят, а за да я възбудят още повече.

Устните му се долепиха до гърдите й и започнаха да си играят със зърната. Каролайн изпита болезнено удоволствие и започна да се мята като полудяла в ръцете му, а бедрата й се движеха в онзи древен ритъм, който го побъркваше. Той отново плъзна ръка по бедрата й. Настани се върху нея, опиянен от уханието на топлото й, възбудено тяло и копринената кожа.

Толкова силно бе желанието му да се слеят в едно, че едва се сдържаше да не проникне в нея. Искаше я до полудяване, но разбираше, че тя трябва да е напълно подготвена за болката, която неминуемо щеше да почувства. Каролайн продължаваше да се извива в ръцете му. Сладкото мъчение на ласките му я водеха към екстаза и тя бе впила нокти в него, сякаш той бе единственото сигурно нещо в света.

— Сега — дрезгаво простена тя. — Сега.

Той самият не можеше да издържа повече. Разтвори бедрата й се настани върху нея, от тежината на тялото му тя потъна в леглото. Усещаше голотата му и предстоящото проникване замъгли мислите й. Той се пресегна към кутията на нощното шкафче и разкъса едно от пакетчетата със зъби.

— Не! — яростно извика Каролайн и избута ръката му. — Не и първия път. Искам да те усещам в себе си.

Очите й, потъмнели от страст, го гледаха напрегнато. Нежното й, възбудено тяло го приканваше с изконно послание. Сега приличаше на древна, езическа богиня, готова да приеме мъжа, който щеше да сложи край на целомъдрието й.

Джо се облегна на лакти над нея; лицето му излъчваше примитивно желание. Той имаше опит, знаеше риска, който поемат, но също като нея искаше първия път да няма прегради между тях и да я усети цялата.

Каролайн замръзна при първия опит да проникне в нея.

Погледите им се срещнаха и задържаха. Едва забележимо на лицето му потрепери мускул, когато увеличи натиска. Тя изпита болка, но не се опита да го отблъсне. Желаеше го, искаше да му се отдаде с такава сила, че нищо не можеше да я спре.

Каролайн изохка от болка и удоволствие, когато проникна в нея.

— Точно така, миличка — промълви той.

Усещането беше разтърсващо и тя напълно се отдаде на заложените в нея инстинкти. Очите й се напълниха с парещи сълзи. Насладата беше повече, отколкото можеше да понесе, но единствената алтернатива бе да спре, а това й се струваше невъзможно. Изпитваше нужда от него, която бе толкова яростна, че не можеше да я контролира. Мускулестото му тяло се удряше в гърдите й; Джо плъзна ръце и обгърна бедрата й. Обля я вълна на неустоимо удоволствие и Каролайн впи пръсти в него. Едва си поемаше въздух, стенеше и почти викаше от разтърсващото усещане.

Той стисна зъби и продължи да се движи в нея, докато спазмите на кулминацията преминаха. Тя постепенно престана да трепери, мускулите й се отпуснаха и едва чуто прошепна:

— Джо!

Той се облегна на колене. Пъхна ръцете си под краката й и се наведе напред. Тя бе напълно открита и уязвима пред него. Проникна в нея и след малко екстазът го заля също толкова неочаквано, както и нея. Джо потрепери от силата му и от гърлото му излезе неосъзнат звук.

Не след дълго се отпусна върху нея, а сърцето му биеше толкова бързо, сякаш всеки момент щеше да се пръсне в гърдите. Никога досега не бе изживявал подобно нещо.

Джо се унесе в сън. Каролайн изобщо не се възпротиви от тежестта на тялото му върху нея, а вместо това го прегърна и се остави на удоволствието да усеща топлината му. Едва дишаше и не можеше да помръдне, но усещането бе неземно. Цялото тяло я болеше, но насладата във всяка клетка от тялото й бе много по-силна. Затвори очи. Точно така си го беше представяла — страстно и необуздано. Единственото, за което мечтаеше, бе Джо да бе забравил за проклетия си самоконтрол. Донякъде така и бе станало, но не изцяло, докато страстта замъгли напълно нейното съзнание.

— Каролайн! — Устните му се долепиха до нейните, точно когато произнесе името й и тя си даде сметка, че явно бе заспала. Той лежеше до нея, облегнат на лакът, а главата й бе сгушена в него. Тя отвърна на целувката му и след малко Джо се насили да спре и се отдръпна.

Отиде до банята и се върна с мокра хавлиена кърпа. Каролайн си помисли, че би трябвало да се притесни от подобна интимност, но изобщо не изпита и капчица срам. Прозя се като сънена котка и се претърколи в леглото.

— Има ли кръв? — попита тя, гласът й не издаде нищо друго, освен любопитство.

— Малко — отвърна той. Погали тялото й, изпълнен с неустоимо задоволство, че тя му се бе отдала толкова страстно. Изобщо не бе допуснала страха или болката да я стреснат. Никога досега не бе изживявал подобно нещо с друга жена, но и той самият никога не бе пожелавал друга с такава сила, без никакви уговорки и граници. Всяка друга би се уплашила от силата на желанието му, но Каролайн не само го прие, а му отвърна със същото. Никога преди не бе изпитвал толкова яростно желание. Държеше кипящата си сексуалност винаги под контрол, а този път не само го загуби, но дори не бе използвал никакви предпазни мерки. Тя можеше да забременее след подобна безотговорност.

Би трябвало да е отвратен и ядосан на себе си, но незнайно защо не беше. Удоволствието бе толкова всепоглъщащо, че нямаше място за съжаление. В ума му изникна картина на Каролайн, носеща неговото дете и изненадващо, но тази мисъл го възбуди отново.

Беше заспала отново и той я зави в хладните завивки. Тя промърмори нещо насън и когато той се мушна до нея, Каролайн се сгуши в него, несъзнателно търсейки топлината на тялото му. Джо намести главата й на рамото си, обгърна тялото й с другата си ръка и собственически я придърпа към себе си. Заспа почти мигновено.

Събуди се малко по-късно, целият тръпнещ от възбуда. Събуди и нея с ласките си и този път се насили да използва презерватив. За първи път в живота си презря тънката преграда, която пречеше на близостта им. Тя изстена при проникването, но въпреки това не го остави да бъде мил и предпазлив. Времето на нежностите щеше да дойде по-късно, защото сега и у двамата бушуваше вулкан от страст и желание и единствената цел бе да ги успокоят. Любиха се в пълна тъмнина и тишина, чуваше се само дишането им и скърцането на леглото.

След това отново заспаха. Джо се събуди още три пъти през нощта и трите пъти я люби. Започна да се чуди дали някога желанието му ще се уталожи.

Отвори очи едва след осем на следващата сутрин. Ярката светлина се опитваше да нахлуе през плътните пердета. В стаята се чуваше жуженето на климатика и бе приятно хладно.

Каролайн лежеше на една страна, с гръб към него и за момент той се загледа в нежното й тяло. Как можеше толкова слабо, крехко създание да издържи страстта му и да му отвърне с не по-малка?

Леглото представляваше пълна бъркотия. Завивките бяха разхвърляни, дори и долният чаршаф бе събран на кълбо. Видя само една възглавница, а ясно си спомняше, че предната вечер бяха три. Прозя се, докато се чудеше дали е редно да оставят камериерките да видят спалнята в подобно състояние.

Умираше от глад, затова събуди Каролайн.

— Какво искаш за закуска, миличка? Ще се обадя на рум сървис и ще поръчам. Докато ги чакаме можем да влезем да се изкъпем.

Тя отвори едно око.

— Кафе.

— Какво друго?

Каролайн въздъхна.

— Храна.

Той се подсмихна.

— Нещо по-конкретно?

Тя се замисли за момент.

— Всичко, без зелени салати. — Изправи се и седна в леглото. — Не мога да ям нищо зелено сутрин.

При думите й Джо също потрепери от отвращение. Като се замисли, и той не понасяше салати на закуска.

Поръча сандвичи с бекон, кафе и портокалов сок. Безличният глас от другата страна го уведоми, че поръчката ще е готова най-малко след четиридесет и пет минути. Затвори телефона и отново събуди Каролайн.

— Какво предпочиташ — да си вземем душ или да се покиснем във ваната?

— Ваната. Под душа няма да мога да седя.

Джо отиде в банята и пусна водата в огромната вана. Въпреки големината, тя бързо се напълни. Върна се в спалнята, взе Каролайн на ръце и тя обви своите около врата му.

— Боли ли те? — нежно попита той.

— Не много, ако това те интересува — отвърна тя и погали лицето си в рамото му.

Влезе във ваната, като все още я държеше на ръце и внимателно се настани, така че седна, облегнат назад, а нея намести пред себе си, с гръб опрян в гърдите му. Тя въздъхна от удоволствие, когато топлата вода започна да отпуска мускулите й.

Може би трябваше да се срамува и притеснява, след всичко, което се случи между тях през нощта, както и от голотата им в момента, но не изпитваше и капчица срам. Изпълваше я единствено чувство на задоволство и правилност. Тя беше неговата жена, а той бе нейният мъж. Какво нередно би могло да има в това?

Той я изкъпа, като насапунисваше ръцете си с ароматния сапун и след това галеше всяка част от тялото й. Когато свърши, Каролайн трепереше от желание. След това тя изкъпа него, но храната пристигна и им попречи да се насладят докрай един на друг.

В банята висяха две плътни хавлии и те ги навлякоха секунда, преди да почукат на вратата. Той подписа сметката и веднага се нахвърлиха върху чиниите.

Джо я погледна и очите му потъмняха от желание. Дори без никакъв грим, с разрошена коса и облечена само в хавлията, тя беше много по-съблазнителна от всички жени, които бе срещал.

Каролайн ядеше с нескрит апетит и дори начинът, по който се хранеше го възбуждаше. Когато приключи, тя се излегна, въздъхна от задоволство и му се усмихна мързеливо.

— Какво ще правим днес?

Джо повдигна черните си вежди. Очите му блестяха като диаманти и в дълбините им играеха дяволити пламъчета.

— Не планирам да напускам апартамента през целия уикенд — спокойно отвърна той. — Освен ако не ни свършат презервативите.

Каролайн бавно се изправи.

— Може би от рум сервиса ще ни донесат — изрече тя, гласът й бе дрезгав от желание и в следващия момент лежеше в ръцете му.