Линда Хауърд
Мисията на Макензи (6)

Пета глава

Тестовете за деня преминаха успешно и Каролайн си отдъхна с облекчение, тъй като по време на изпитанията изобщо не успя да събере мислите си. Ейдриън подхвърли няколко жлъчни забележки по неин адрес, щом останаха насаме, но тя го обезоръжи, като му се усмихна безразлично. Не можа да се концентрира и това я смути. Никога досега не й се бе случвало подобно нещо. Притежаваше невероятна способност да съсредоточава вниманието си; дори един от преподавателите й се бе пошегувал, че и земетресение да започне, тя пак ще продължи да чете, и не беше далеч от истината.

Не бе предполагала, че някакъв мъж може до такава степен да я обърка, особено като се имаше предвид, че той дори не й обръщаше кой знае какво внимание. Не му се налагаше, осъзна Каролайн. Предишния ден съвсем ясно й бе обяснил намеренията си и след като бяха видени да се целуват пред вратата й, сега всички в базата смятаха, че тя е жената на полковник Макензи.

Той беше лидерът на групата и никой от подчинените му не би посмял да му се изправи на пътя. Каролайн бе стъписана колко малко се бяха променили нравите от праисторическите времена, макар тя също с радост да им се подчини, като излезе с него. Сега вече имаше върху какво да помисли. Дали бе излязла с Макензи заради разумното му предложение, или защото подсъзнателно се бе почувствала длъжна да се покори на най-силния?

Не! Никога не се бе чувствала длъжна, подсъзнателно или съзнателно, да се подчинява на когото и да било. Беше излязла с него, чисто и просто защото сърцето й се разтуптяваше до пръсване, щом го види и нямаше смисъл да търси други извинения.

Върнаха се в офиса и започнаха да преглеждат резултатите от тестовете, както и да подготвят докладите за предстоящите полети. Кал извъртя стола си към нея.

— Е, как мина срещата с шефа?

Въпреки усилията си, ръцете й мигновено започнаха да треперят и тя пусна листовете на бюрото.

— Съвсем нормално. Защо питаш?

За нейна изненада, очите му излъчваха загриженост.

— Никога не съм те виждал да излизаш на срещи с мъже и просто исках да се уверя, че той не те заставя да го правиш насила. Макензи ръководи проекта и има доста голямо влияние, не само тук, в базата, но дори и в Пентагона.

Думите му искрено я трогнаха.

— И реши, че може да ме е изнудил да изляза с него, ако искам да остана на работа тук?

— Нещо такова.

Каролайн потупа ръката му в знак на благодарност.

— Благодаря ти, но няма нищо такова.

— Хубаво. Ейдриън не те дразни много, нали?

— Не му обръщам никакво внимание, така че сигурно не ме дразни много.

Кал се усмихна и се върна зад бюрото си.

Каролайн погледна часовника си, оставаха още три часа и половина до седем. Винаги досега работата й я бе поглъщала изцяло, но наред с липсата на концентрация, явно ставаше от онези служители, които постоянно броят часовете в офиса си. Никой не я бе предупредил, че срещите с мъже погубват работоспособността ти.

За първи път в живота си тръгна заедно с всички останали. Бързо се прибра в квартирата си, включи климатика на максимална степен и влезе да си вземе душ. Когато излезе от банята, си даде сметка, че нито знае къде ще ходят вечерта, нито как да се облече.

Погледът й попадна върху телефона. Можеше да му се обади. Не знаеше номера му, но това не бе проблем, тъй като операторката в базата щеше да й го даде. Това бе най-разумното нещо, което можеше да направи. А тя винаги бе вярвала в силата на разума, затова грабна слушалката и започна да върти.

Той вдигна още на първото позвъняване.

— Макензи слуша!

Божичко, гласът му звучеше дори по-плътен по телефона. Тя си пое дълбоко въздух.

— Каролайн се обажда! Къде ще ходим довечера?

Точно така, това бе най-правилната стратегия. Никакви глупости и лигавщини, просто една молба за повече информация.

— Облечи си пола — бързо отвърна той, мигновено разбрал смисъла зад въпроса й. — Нещо, което няма да ми попречи да те докосвам.

Каролайн чу изщракване и се втренчи в слушалката. Проклетият Макензи й беше затворил телефона! На това отгоре, сърцето й отново биеше до полуда. Да върви по дяволите! Не беше честно. Тя се разкъсваше от паника, страх, очакване и желание, докато той сигурно бе спокоен като скала.

Пола? Как ли пък не! В никакъв случай нямаше да седне в пикапа до него и да очаква всеки момент да прокара силните си, топли ръце по бедрата й. Ако си беше държала устата затворена, тя вероятно наистина щеше да облече пола, защото бе по-подходящо при тези температури, но ако го направеше след думите му, той щеше да го приеме като позволение да прави с нея каквото си поиска. Не че тя не го желаеше. Просто той й бе обещал, че няма да бързат, а това изобщо не й звучеше като бавно и постепенно опознаване. Пък и искаше да притежава известен контрол над ситуацията. Това, което най-силно желаеше, бе да разруши неговия самоконтрол, така че и той да изпита страстта до границата на полудяване, както и тя.

Каролайн седна на леглото и няколко пъти си пое и въздух, за да се успокои. Може би монахините са прави. Мъжете очевидно разбиват психическото здраве на жените.

Облече панталони в цвят каки и бяла вталена блуза. Съвсем близо до пола…

Той почука на вратата й точно в седем и когато тя му отвори, Джо избухна в смях.

— Какво си помисли? — попита той, все още засмян. — Че съм някакъв опасен вълк, който ще те награби?

— Мина ми през ума.

Изчака я, докато провери, че всеки електрически уред е изключен, след това заключи вратата и отново натисна бравата, за да се увери, че е заключено. Тя наистина бе твърде предпазлива жена. Той обгърна талията й, докато вървях към пикапа.

— Няма за какво да се тревожиш — успокои я той. — Няма да те изяждам. — Минаха три секунди и той добави: — Не още.

Усети как тя подскочи. Странната смесица от неопитност и сексапил постепенно го влудяваше. Когато я целуна предишната вечер, тя му отвърна със страст и желание, но в същото време усещаше, че много лесно би могъл да я изплаши и тя да побегне от него. Напомняше му на млада кобила, при която за първи път водят жребец — изплашена и нервна, готова да хапе и рита, а жребецът безпогрешно улавя, че тя е повече от готова да го приеме и желанието да го направи го подлудява. Е, той бе успокоил доста кобили в това положение и знаеше точно как да го направи.

Джо я качи на седалката в пикапа, преди тя да е размислила и да седне на шофьорското място. Цял ден в ума му се въртеше предложението, което тя му отправи сутринта, както и директния начин, по който го направи. Каролайн не знаеше как да се държи фриволно, да флиртува или да говори с намеци и беше изрекла думите направо и бе останала напълно уязвима пред него.

Искаше му се да я вземе в ръце, да я прегърне и да я научи как да се пази. Нямаше никакви защити към околния свят и дори не го осъзнаваше. Всичко в нея бе едно към едно, никакви задни мисли или пози. До този момент не бе срещал жена, която да го помоли за подобно нещо — да я научи на всичко за мъжете и секса. През целия ден споменът за думите й го възбуждаше и той постоянно ругаеше стегната униформа.

Сега бе облечен в джинси и не се чувстваше много по-добре. По дяволите, трябваше да се освободи от тях, след което да задоволи неистовото си желание към нея — за предпочитане в този ред.

— Къде отиваме? — попита тя и отмести непослушен кичур от косата си, който непрестанно падаше пред очите й.

— Обичаш ли мексиканска кухня?

Очите й веднага светнаха.

— „Такос“ — измърка тя. — „Енчиладас“, „Сопапияс“.

Джо се засмя.

— Получаваш ги. — Тъй като косата й продължаваше да се развява пред лицето, той я попита: — Искаш ли да вдигнем прозорците и да пусна климатика?

— Не, приятно ми е така. — Замълча за момент, преди да добави: — Корветът ми е кабриолет.

Той се усмихваше, когато върна вниманието си върху пътя. Би трябвало да я кръстят Парадокс, защото постоянно го изненадваше с напълно противоречиви черти от характера си.

Отидоха в любимия му мексикански ресторант във Вегас, където приготвяха най-вкусните енчиладас. Ледената маргарита я накара да се отпусне и напълно да забрави нервността си. Джо си поръча чиста вода, което й се стори странно.

— Мислех, че пилотите пият много — каза тя.

— Повечето наистина го правят — бавно отвърна той.

— Но не и ти?

— Не. Забранено ни е да пием, ако на другия ден ще летим. Държа да притежавам железен контрол над себе си и машината, когато летя. Законите на физиката и аеродинамиката не правят изключения. — Той вдигна чашата си за тост. — Освен това съм мелез. Не пия алкохол.

Тя кимна с глава.

— Защо тогава другите пилоти пият много?

— За да се разтоварят. Когато си горе, доста дълго време си напрегнат до максимум и адреналинът изгаря вените. Не можеш просто така да се приземиш и да се върнеш в нормалното си състояние. Във всеки миг в небето животът ти виси на косъм, дори и при рутинни полети. По дяволите, няма такова нещо като рутинен полет!

Искаше да го попита нещо за „Нощно крило“, но се сети къде се намират и реши да го отложи. Каролайн не рискуваше секретността на проекта при никакви обстоятелства.

След като се навечеряха, тя го попита:

— А сега какво ще правим?

Мигновено съжали за въпроса си. Както и за „Маргаритата“. Сега разбра какво бе имал предвид той, като каза, че алкохолът пречи на железния ти контрол.

— Сега ще играем.

И очевидно бе напълно сериозен. След десет минути стигнаха миниатюрно игрище за голф. Каролайн повдигна стика.

— Никога досега не съм играла голф.

— Очевидно с мен ще направиш много неща за първи път — с влудяващо спокойствие отвърна той.

Тя се намръщи и вдигна стика.

— Може пък и да не ги направя.

Той я целуна небрежно, като измъкна стика от ръцете й толкова ловко и бързо, че тя дори не разбра как го направи. Ядосана, тя си помисли, че ако се бе родил в друго време, от него би станало непобедим воин.

— Първият ти урок — изрече той, обърна я, застана зад гърба й и обви ръцете си около тялото й, нагласи дланта й върху дръжката и й показа как да удари топката, бавно и премерено, без да използва цялата си сила. Силата не беше от решаващо значение при мини голф; за да спечелиш, трябва да притежаваш безпогрешна преценка и координация.

Още при първия удар вкара топката в дупката на игрището.

— На теб не ти е за първи път — обвинително изрече тя.

— Както и други неща.

— Ново правило. Всяка измама от твоя страна ще прибавя по още един удар.

— Съгласен. Така ще играем по-дълго.

Искаше да запрати топката в главата му и да си тръгне, но вместо това се засмя и го остави да изиграе допълнителния си удар. Правилата са си правила.

Дори за нейна изненада, тя очевидно притежаваше вродена способност да преценява разстоянието, силата и посоката и се оказа достоен съперник, макар че играеше за първи път. Той беше роден състезател и не я оставяше да спечели, като демонстрира завидна концентрация и координация между ръцете и очите.

Каролайн бе също толкова твърдо решена да излезе победител, затова играта премина в мълчание. Завършиха наравно и той отбеляза, че това се дължеше единствено на наказателния удар, който тя прибави към неговите.

— Хайде тогава да играем още — предизвика го тя. — Няма да броим тази. Играем две от три.

— Става.

Изиграха още пет игри, защото две от тях отново завършиха наравно. Той спечели първата, тя втората, следващите две постигнаха еднакви резултати. Джо победи при петата.

Каролайн бе намръщена и сърдита, когато прибираха стиковете си и Джо си припомни изражението на лицето й предишния ден, когато ротативката в казиното обираше парите й и отказваше да й даде печалба. Тогава му се строи, че тя всеки момент ще я заудря, когато за щастие машината я възнагради. Тя изобщо не даваше вид на човек, който лесно губи. Не обичаше пораженията. И Джо идеално я разбираше, защото и той бе същият.

На връщане към базата, той отби от главния път, продължи още половин километър навътре в пустинната, след което спря и изключи фаровете и мотора. През отворените прозорци сякаш нахълта тишина.

— Готова ли си за още един първи урок?

Каролайн се напрегна.

— По какво?

— Паркиране.

— Благодаря, но този урок го минах, когато взех шофьорската си книжка.

Той се засмя на сприхавия й отговор, но усети, че така тя прикриваше нервността си.

— Ето какви са правилата. Първо, няма да се любим. Първият ти път ще е в голяма, удобна спалня, а не на предната седалка в пикап. Второ, няма да събличаме дрехите си, защото ако го направим, първият ти път ще бъде на предната седалка на пикап.

Каролайн се изкашля.

— Звучи ми доста трудно.

— Така е — отвърна той и се засмя. Джо се отмести от волана и малко след това тя се оказа в скута му. Намести се, така че той застана с гръб, облегнат на вратата, опъна краката си върху седалката, докато тя лежеше върху него, главата й бе отпусната на рамото му и той нежно я целуваше.

Ако прозорците бяха вдигнати със сигурност щяха да се запотят. Устните му бяха топли, приканващи и страстни и тя напълно загуби представа за времето. Из тялото й се разнесе вълна на наслада и Каролайн обви ръце около врата му.

Джо погали гърдите й. Докосването я шокира и тя отдели устните си от неговите. Той веднага я придърпа към себе си и след малко тя се отпусна и започна да стене от удоволствие, а зърната на гърдите й набъбнаха в ръцете му.

— Харесва ли ти? — измърмори той. — Или искаш да спра?

Харесваше й, и то прекалено много, така че със сигурност не искаше Джо да спира. Гърдите й туптяха и изгаряха и топлината се разнесе към слабините й. Силните му пръсти нежно я галеха, сякаш се боеше да не й причини болка. Каролайн изстена и се изви в ръцете му.

— Каролайн, искаш ли да спра? — бързо прошепна гой. — Или искаш още?

— Не спирай — изрече тя, гласът й бе подрезгавял от възбуда. — Моля те, не спирай.

— Няма. — Джо я целуна, сякаш за да я увери в думите си. — Сега ще разкопчая блузата ти и ще си пъхна ръката вътре. Искаш ли?

Как щеше да издържи всичко това, след като вече се чувстваше като разпиляна на сто парчета? Но когато чу думите му, Каролайн осъзна, че иска да усеща ръката му върху гърдите си, че дрехите бяха влудяваща пречка между тях.

— Искам — измърмори тя и в същия момент започна да разкопчава неговата риза. Искаше да усети голата му кожа под пръстите си, както искаше той да не спира да я гали.

Дългите му пръсти се плъзнаха по тялото й, опипаха сутиена и се спряха на предната закопчалка.

— Добре — прошепна той и сръчно я разкопча. Изведнъж се почувства съвсем уязвима без дрехите си. Топлата му, силна длан погали гърдите и се спря на зърната. Тя се чу, че извиква и зарови лице в рамото му, за да заглуши стоновете си.

Джо се отмести, така че се облегна на една страна, а тя легна по гръб. Имаше чувството, че е кукла и не може да направи нищо, за да го спре. Той разгърна ризата й, така че гърдите й напълно се оголиха и слабата светлина от звездите ги освети. Беше гледала подобни сцени във филми, но се оказа напълно неподготвена, когато той се наведе, целуна зърното й и започна да си играе с език. Каролайн се изви бясно в ръцете му, усетила, че я залива вълна от непоносимо удоволствие и цялото й тяло потрепери от възбуда. Неочаквано той се оказа върху нея.

Сърцето й биеше толкова бързо, все едно всеки момент ще се пръсне и кръвта бушуваше из вените й. Тя вкопчи пръсти в него и се намести под тежестта на силното му тяло. Макар че всичко това й бе непознато, у нея се обади някакво примитивно чувство за правилност. Джо се помръдна, така че бедрата й се разтвориха и той застана между тях.

— Така ще бъде, когато се любим — прошепна той, намокри врата и деколтето й с целувки, след което устните му се спряха върху зърната й.

Продължи да говори съвсем тихо, така че тя едва чуваше думите му.

— Ще се движа така, бавно и нежно, докато и двамата стигнем до кулминацията. — Тялото му се движеше ритмично и Каролайн разтвори още повече бедрата си. Искаше да проговори, да го помоли да направи нещо, за да успокои непоносимото желание, което я изгаряше, но не успя да изрече и думичка, затова просто заби нокти в раменете, сякаш така му даваше знак.

— И тогава, когато и двамата не можем да издържаме повече, ще започна да се движа по-бързо, за да проникна по-дълбоко в теб.

Тя издаде див, умолителен звук и обви краката си около него. Глезенът й се удари във волана и за момент болката измести мислите й, но за съжаление за съвсем кратко време. Каролайн се извиваше под него, изпълнена с жар.

Джо затаи дъх, когато видя красивото й лице, на което бе изписано страстно желание. Тялото й изгаряше за нещо, което не познаваше, но усещаше удоволствието и нищо не я спираше да иска да стигне докрай. До полудяване искаше да свали панталона й, той да се съблече и да проникне в нея, бързо и диво, точно както й бе обяснил. Искаше тя да лежи гола под него и да я обладае необуздано. Сега из вените му кипеше кръвта на неговите прадеди, кръвта на непобедими и смели воини. Представи си как я люби, докато слънчевите лъчи галят голите им тела, а по тях се усеща уханието на земята. И тя му се отдаваше изцяло, също толкова страстна и дива, както него самия. От първия миг, в който я видя, усети вулкана, който кипи вътре в нея, добре прикрит и контролиран, но все пак, готов всеки момент да избухне.

Не беше възнамерявал да стигне толкова далеч, но тя бе същински пожар в ръцете му и бе откликнала с неподозирана горест. Сега обаче не бе нито времето, нито мястото, пък й той й обеща, че тази вечер няма да се любят. Каролайн трябваше да разбере, че може да му има доверие, затова бе време да възвърне контрола над себе си, не беше никак лесно, но постепенно желязната му воля победи и той бавно се отмести.

— Трябва да спрем сега — заговори той, като се постара гласът му да прозвучи спокойно. Костваше му повече усилия, отколкото му се искаше. — Ако не спрем веднага, след малко ще е невъзможно.

— Да — объркано прошепна тя и отново се протегна към него. Нямаше нищо против първия й път да е на предната седалка на пикапа му. Цялото й тяло я болеше и гореше и искаше той да задоволи желанието й.

Джо хвана ръката й.

— Недей. Не тук и не сега.

Тя впери поглед в него, в очите й се четеше раздразнение; след това из вените й се разля чист гняв. Бясно, тя се измъкна и се отдръпна от него.

— Тогава защо стигна чак дотук, след като не си имал намерение да доведеш нещата докрай? — извика Каролайн. — Нарочно ме дразниш!

Сега и него го обзе раздразнение. По дяволите, да не би тя да си мислеше, че му е било лесно?

— Защото се увлякох повече, отколкото възнамерявах! — процеди той.

— О, да, виждам! — ядно отвърна тя. — Може би само дишането ти се учести повече от обикновено.

— Ако искаш, още сега можеш да провериш точно колко съм възбуден. — Гласът му звучеше гърлено от спонтанния гняв и това го ядоса още повече, защото за пореден път се убеди, че самоконтролът му изневери този път.

— Не аз казах не, нали? — разпалено продължи тя. — Какво му е лошо на мястото и времето?

Джо стисна зъби, за да се пребори едновременно с гнева и изкушението. Беше грешка от негова страна, че си позволи да стигне чак дотук още тази вечер.

— Това тук не е легло и сега нямаме достатъчно време. Искам да го направим на голяма удобна спалня и да не бързаме за никъде.

Каролайн скръсти ръце и впери поглед през предното огледало.

Джо замълча, докато се мъчеше да укроти гнева си и да възвърне железния си самоконтрол, с който бе известен. Изненада се, че толкова лесно бе избухнал, нещо, което не му се беше случвало от детството. Често се бе ядосвал, но никога не си бе позволявал да избухне. Каролайн очевидно притежаваше вродена способност да разпалва примитивните му инстинкти и още по-стряскащо бе, че го правеше напълно несъзнателно.

Винаги досега той бе определял хода на връзките си с други жени, като ги допускаше до себе си, само доколкото той искаше и ги прекратяваше, когато той решеше. Когато видя Каролайн за първи път, съвсем хладнокръвно и трезво реши, че ще има връзка с нея, но при неговите услови. Сега с учудване си даде сметка, че заради нея нарушаваше собствените правила.

— Не мога да те заведа в квартирата си, защото е в генералския блок — спокойно заговори той. — Твоята е също толкова неподходяща. Утре е петък, а аз съм свободен през уикенда. Ще отидем в хотел във Вегас и ще прекараме събота и неделя там.

Явно приема, че тя все още е изпълнена с готовност, ядно си помисли Каролайн и неохотно си празна, че е прав. Но ясно бе заявил, че ще стане както той реши, или по-добре изобщо да не става. Истински полковник.

— Добре — процеди тя през стиснати зъби.

По пътя към базата и двамата мълчаха ядосани, сякаш бяха врагове, а не мъж и жена, които току-що бяха решили да започнат връзка. Когато стигнаха до квартирата й, тя отвори вратата на пикапа и бързо изскочи, без да го дочака.

Джо остави мотора включен и я догони, точно пред вратата на квартирата й, като хвана ръката й и я завъртя към себе си.

— Искам си целувката за лека нощ — настоя той и я прегърна.

Никой от минаващите наоколо не би решил, че това е приятелска или небрежна целувка, между хора, които сега се опознават. Джо я държеше прилепена към себе си и главата й бе отметната назад под тежестта на устните му. Устните му бяха страстни, изискващи и настоятелни, сякаш държеше да й докаже кой командва. Първоначално тя се опита да се отскубне от ръцете му, но след малко се отдаде на насладата и се притисна в него.

Той рязко я пусна и отстъпи назад. Очите му блестяха.

— Няма нужда да си взимаш нощница — измърмори той.

Тя остана мълчаливо загледана в него, докато той стигна до пикапа си.

— Нямах и намерение — изрече тя, когато Джо потегли.