Джейн Ан Кренц
Дъхът на страстта (13)

12

— Добре де, ние май изнасилихме малко събитията — рече Бен.

— Ние ли?

Макс погледна тръбната сглобка, която се намираше на не повече от десетина сантиметра над главата му. Не бе в настроение, но тази сутрин то нямаше нищо общо с факта, че лежеше по гръб под мивката в банята на стая 101.

— Е, аз поизбързах със съобщението — призна Бен.

— Така ли мислиш? — капка вода от течащата тръба улучи Макс по челото. — По дяволите!

— Чакай малко сега, Макс, снощи трябваше да се действа бързо. Онзи тип Уинстън бе наистина бесен. Изглеждаше готов да разпердушини целия хотел.

— Подай ми другия ключ.

— Виж сега, знам, че те удари, но ударът не бе чак толкова тежък — Бен се наведе и сложи ключа в ръката на Макс. — Освен това, обзалагам се, че ти сам се изпречи пред юмрука му.

— Не съм се изпречвал. Подай ми парцал.

— Сигурен ли си? — Бен клекна и подаде на Макс парче стар, оръфан пешкир. — Той не е бияч. Прекалено е мек. Не можеш да ме убедиш, че те е изненадал с някой пилешки удар.

— Не можах да го избегна, защото бях прекалено зает да избутвам Клио настрани — рече важно Макс. Той избърса капещата сглобка с парцала и нагласи новия ключ.

— Тъй ли? И как стана така? — Бен изгледа намръщено сглобката. — Мислех си, че нарочно си поел удара, та Клио да изпита жал и да се върти около теб. Което и направи.

— Но не за дълго.

Макс стисна здраво дръжката на ключа и затегна сглобката с безмилостна сила.

Фактът, че Клио снощи не се въртя край него много дълго, след като разбра, че не бе пострадал много, бе една от причините за лошото настроение на Макс тази сутрин. Тя не само не бе приела ролята на ангел хранител за повече от няколко минути, но и не се върна в стаята му, след като бъркотията приключи. Нито пък го покани той да иде в нейната.

Клио си бе възвърнала професионалния апломб на съдържателка почти веднага. Изправи се от падналия Макс, настани объркания Уинстън в една от най-добрите стаи на хотела и изпрати всички да си лягат. Сетне се върна в стаята си, без дори да целуне Макс за лека нощ.

— По-полека, че ще скъсаш сглобката — предупреди го Бен.

— Да не искаш да ме смениш?

— Не, няма нужда. Сумати течащи тръби съм поправил. Знам как става. А ти трябва да трупаш опит, нали така?

— А ти пък трябва да ми помагаш с умни съвети, нали?

— Хей, но ти се справяш добре, бе, човече! Истински природен талант. Както и да е, за снощи…

— Какво за снощи! — Макс огледа сглобката. От нея се процеждаше нова капка вода.

— Ами, знам, че поизсилихме нещата с това съобщение, че ти и Клио ще се жените.

— Да — Макс завъртя още веднъж ключа. — Ти избърза.

— Но ти всъщност не възнамеряваш да не се жениш за нея — обяви искрено Бен.

— Така ли?

Бен се намръщи.

— Какво, по дяволите, означава това?

— Може би означава, че искам да замина за няколко дни и да поработя в бензиностанция, докато обмисля нещата.

Макс избърса отново сглобката. Изглеждаше суха.

— Хайде, Макс, това е евтин номер. И двамата знаем, че няма да изчезнеш като мен. Не си изплашен.

— Не, не съм, но Клио май е. Пусни водата.

— А?

— Казах ти да пуснеш водата.

— Това го чух — Бен стана и се надвеси над мивката. Водата зашуртя в нея. — Защо мислиш, че Клио се бои?

— Нали я видя снощи — Макс следеше дали тръбата ще прокапе отново. — След като се убеди, че не умирам, тя се справи блестящо с ролята на човек, за когото изобщо не съществувам. Нямаше търпение да ни прати всичките, включително и мен, по стаите.

— Предполагам, че бе малко объркана — Бен спря водата. — Щото вие двамата не сте казали на никого.

— Не сме казали, защото нямаше нищо за казване. Мисля, че това тук е готово. За твоя информация, аз и Клио не сме обсъждали един бъдещ брак.

— Тъй ли?

— Да, тъй. Изобщо не капе — Макс усети, че изпитва приятното чувство на удовлетворение. Ставаше все по-добър водопроводчик. — Сухо като Сахара.

Той се заизмъква от тясното пространство под мивката.

— По дяволите, Макс, ще престанеш ли да бъбриш за шибаната тръба? — лицето на Бен бе напрегнато и разтревожено. — Защо не си предложил на Клио да се омъжи за теб? Всички знаем, че спиш с нея.

— И това какво общо има с женитбата?

— Какво искаш да кажеш? — попита Бен. — Много добре знаеш какво имам предвид. Всички познаваме Клио от много време. Доколкото това е известно на семейството, ти си първият, към когото има сериозни намерения.

— Какво те кара да мислиш, че има сериозни намерения?

Макс пусна водата докрай и се наведе да види сглобката под мивката. Нямаше следи от влага. Съзнаваше, че навярно бе идиотско да изпита такова задоволство от това, че бе спрял теча, но не можеше да му устои. Нищо друго, не може да отвлече мислите на един мъж от големите проблеми, както малките удоволствия, помисли си той.

— Не ми ги пробутвай тия — рече Бен. — Клио няма да спи с теб, ако няма сериозни намерения. Хайде, Макс, стига си ме тормозил. Ще се ожениш за нея, нали?

— Да — Макс спря водата и избърса ръце с парцала. — Но първо трябва да я убедя, а това може да се окаже далеч по-трудна работа, отколкото предполагаш.

— Защо? — Бен изглеждаше объркан.

— Защото ти и останалите снощи я подложихте на голямо напрежение с това твое съобщение — рече Макс търпеливо, макар да не се чувстваше търпелив. — Тя тъкмо свикваше с мен. Изобщо не бе готова да говори за брак. А сега цялото семейство се държи така, като че е fait accompli.

— Какво е fait accompli?

— Свършен факт.

— О! — Бен се намръщи. — Мислиш, че тя наистина е разстроена, така ли?

— Както казах, чувства се под напрежение. А напрегнатите хора могат да направят маса щуротии.

Бен вече бе достатъчно разтревожен.

— Какви например?

— Ами например да се запънат и да вгорчат живота на онези, които сметнат, че се опитват да ги поставят под напрежение.

Бен кимна разбиращо.

— Но ти можеш да се оправиш с нея, нали?

— Първо трябва да я накарам отново да ми проговори — рече Макс и хвърли парцала в сандъчето с инструментите.

Бен се зарадва.

— Това няма да е трудно. Клио обича да говори.

 

 

Триша насъбра мръсните чинии и чаши от една маса в трапезарията и ги натрупа в пластмасов леген.

— Искаш ли да поговорим за това, Клио?

— Не.

Клио събра покривката и използваните кърпи от друга маса. Обичайните действия по почистването на трапезарията след закуската на малката група гости тази сутрин не успокояваха нервите й. Прекара една безсънна нощ и сега се чувстваше сякаш ходеше по някакво невидимо опънато въже.

— Знаем, че си малко разстроена, Клио — обади се Силвия от другия край на празната трапезария. Чиниите весело потракваха, като ги прибираше от масите. — Но съм сигурна, че ще се почувстваш по-добре, ако поговориш за станалото.

— И какво мога да кажа? — Клио дръпна следващата покривка от масата толкова силно, че тя изплющя във въздуха. — Че бях унижена, объркана, направо покрусена извън всякакъв предел.

На вратата се появи Андромеда.

— Чакай сега, скъпа, не е нужно толкова да се ядосваш. Всички знаем какви са чувствата ти към Макс.

Клио огледа застиналите в очакване лица на приятелките си.

— Тъй ли? Е, това е просто невероятно. Радвам се, че всички ги знаете, защото аз не ги знам.

Силвия й се усмихна благо.

— Клио, нека си говорим правичката. Ти спиш с него.

— И какво от това? — рече Клио.

Триша се спогледа с останалите.

— Ние те познаваме повече от три години, Клио. За пръв път те виждаме наистина заинтригувана от един мъж.

Андромеда се усмихна ведро.

— Това определено е първата ти любовна връзка, откакто се познаваме, скъпа.

Силвия остави нова купчина чинии в мивката.

— Признай си, Клио, Макс е нещо съвсем различно.

— Това обаче не означава, че иска да се ожени за мен — възропта Клио.

Триша я изгледа изненадана.

— Какво говориш! Той каза, че възнамерява да се ожени за теб. Чух го с ушите си.

— Аз — също — добави бързо Силвия.

— Съжалявам, че пропуснах тази върховна сцена — въздъхна Андромеда. — Вижда ми се толкова романтична.

Клио се завъртя, ръцете й бяха заети с купчина мръсни покривки за маса.

— Не бе романтична. Беше пълен провал. Макс лежеше на пода, ранен. Рорк Уинстън го бе обвинил, че спи с Кимбърли и бе готов да го удари отново. Единственото, което Джордж можа да направи, бе да удря звънеца, като побъркан. Цареше пълен хаос.

— И тогава дойдоха Бен и останалите, така ли? — попита развеселена Андромеда.

— Да — Клио хвърли покривките накуп. — И точно тогава Бен, воден от безкрайната си мъдрост, обяви, че Макс щял да се жени за мен.

— И Макс се съгласи — заключи щастлива Андромеда.

— При стеклите се обстоятелства май не му оставаше голям избор — рече Клио. — Намираше се под огромен натиск. В крайна сметка Рорк Уинстън заплашваше да го размаже от бой.

Андромеда се замисли.

— Някак не мога да допусна, че Макс е човек, който се тревожи много, от какъвто и да е натиск.

Силвия кимна.

— Андромеда е права. Независимо от обстоятелствата, Макс не би казал нещо подобно, ако не го е мислил.

— Съгласна съм — рече Триша.

Клио се почувства тъй, сякаш бе попаднала в капан.

— Не ме интересува дали го е мислел — и тя вдигна кошницата с мръсните покривки. — Не възнамерявам да се омъжвам за Макс, само защото той се е съгласил да се ожени за мен.

Андромеда се намръщи.

— Какво имаш предвид, скъпа?

Клио повдигна брадичката си.

— Не разбираш ли? В тази ситуация има две сбъркани неща. Първо, Макс никога не ме е молил да се оженим. Второ, аз изобщо не съм сигурна дали бих се омъжила за него, ако ме помоли.

Силвия, Триша и Андромеда я зяпнаха. В последвалата потресаваща тишина от кухнята излезе Дейстар. Спря се, с ръце на кръста и изгледа Клио замислено.

— И защо не би се омъжила за него? — попита направо тя. — Ясно като бял ден е, че си влюбена в него.

— Това не означава, че Макс Форчън е подходящ за съпруг — процеди Клио през зъби.

— Не съм съгласна — каза спокойно Андромеда. — Признавам, че отначало имах известни опасения, но то се дължеше на факта, че го познавахме бегло.

— Е, а сега знаем много повече, нали така? — отвърна Клио. — А онова, което научихме напоследък, предизвиква истински съмнения относно женитбата.

— Клио, Макс те обича — намеси се с жар Силвия. Клио стисна още по-силно дръжката на кошницата с мръсни покривки.

— Не бъди толкова сигурна. Ако трябва да бъда съвсем искрена, не съм убедена, че Макс знае как да обича.

— О, Господи — прошепна Андромеда. — Какво искаш да кажеш?

Клио въздъхна.

— Макс знае как да получава нещата, които пожелае, а аз смятам, че той ме желае. Поне за момента. Но желанието не е като любовта и нямам никакво намерение да ставам част от колекцията изящно изкуство на Макс Форчън.

Триша я зяпна.

— Клио, убедена съм, че грешиш.

— Така ли? Аз съм онази, с която той спи. Познавам го по-добре от всички вас и мога да ви заявя, че Макс никога не е казвал и думица за любов. Кимбърли Кързън-Уинстън може да се окаже права. Той навярно не знае истинското съдържание на понятието връзка.

— И откъде мисис Кързън-Уинстън ще знае такива неща за Макс? — попита Силвия.

— Защото преди е била сгодена за него.

Всички зяпнаха от изненада.

Доволна от ефекта на хвърлената малка бомба, Клио се запъти към летящата врата. Обърна се с гръб и премина през нея.

Сблъска се с Рорк Уинстън, който се бе запътил от трапезарията към кухнята. При сблъсъка покривките се разхвърчаха във всички посоки.

— Извинете — Рорк се освободи от една покривка и се усмихна мрачно. — Изглежда ми е писано да се сблъсквам с вас, мис Робинс. Рано или късно ще нанеса някакви вреди.

— Не бъдете смешен. И моля да ме наричате Клио — тя бързо събра пръснатите покривки. — Какво търсехте в кухнята, мистър Уинстън? Или може би трябва да ви наричам Кързън-Уинстън?

Очите на Рорк потъмняха от раздразнение.

— Не, по дяволите, в никакъв случай! Името ми не е Кързън-Уинстън. Жена ми може да се нарича както й се харесва, но моето име е просто Уинстън. И бих предпочел да ме наричате Рорк. А отговорът на въпроса ти, Клио, е, че бях тръгнал да те търся. Някой спомена, че си помагала при прибирането на трапезарията. Бях се запътил да те търся.

— Ясно. Какво мога да направя за теб? — Клио остави кошницата.

Рорк изгледа кръга от заинтригувани лица зад гърба й. Сниши гласа си.

— Исках да ти се извиня за този проклет фарс, който изиграх снощи във фоайето ти.

— Забрави го. Не е станало нищо.

— Мога да те уверя, че не се правя на глупак най-редовно. Но напоследък бях подложен на голям стрес.

— Не сме ли всички в подобно положение? — Клио знаеше, че Силвия, Дейстар, Триша и Андромеда слушаха най-внимателно, докато подреждаха чиниите. Изгледа ги умолително и безмълвно.

Те разбраха намека й и, една по една, бързо изчезнаха през летящата врата в кухнята.

— Предполагам, че е така — Рорк се изчерви силно. — Както казах, исках само да се извиня.

Клио го съжали.

— Не се безпокой за това — отвори бюфета и извади наръч чисти покривки. — Мога да разбера как си се чувствал.

— Наистина ли? — очите на Рорк излъчваха тъга.

— Да — рече благо Клио — така мисля. Усмихна му се. — Тъй и тъй си тук, защо не ми помогнеш с тези покривки?

— Какво? — той погледна купчината. — О, разбира се — усмихна се сковано. — Не е по специалността ми, но мисля, че ще се справя.

— Нямам нужда от специалисти по хотелиерския бранш — рече мрачно Клио. — Напоследък ми дойдоха предостатъчно.

Рорк я изгледа учуден косо.

— Между нас казано, омъжваш се за един от най-добрите. Макс Форчън е страхотен експерт. Денисън Кързън е готов на всичко, за да го върне. А, както вече си разбрала, този кучи син би стигнал дори до там да използва Ким.

Клио се поколеба.

— Кимбърли гореше от желание да убеди Макс да се върне. Каза ми, че баща й настоявал за това.

— Така е. Денисън се е вживял много силно в ролята си на новия председател на борда на „Кързън интернешънъл“. С години е живял в сянката на брат си. Сега е решен да докаже на всички, че е дори по-добър от брат си в управлението на една хотелска империя.

— Тогава защо иска Макс да се върне?

Рорк разгъна поредната покривка и я постла внимателно върху масата.

— Защото истината се състои в това, че Денисън не е естествен лидер, какъвто бе Джейсън. Няма таланта да ръководи „Кързън интернешънъл“ и дълбоко в себе си го знае.

— И смята, че може да използва Макс да му помага в управлението на компанията?

Рорк кимна.

— Решил е, че тайното оръжие на Джейсън е било Макс Форчън. Денисън смята, че ако може да убеди Форчън да се върне, всичко ще бъде както преди, само дето той, Денисън, ще е начело.

Клио погледна Рорк.

— И къде точно се вписва в тази ситуация Кимбърли?

Докато разгъваше следващата покривка, Рорк стисна зъби.

— Жена ми е посветила по-голямата част от живота си в опит да угоди на баща си. Още се опитва да бъде синът, който Денисън никога не е имал. Знаех, че това ще е проблем, още преди да се оженя за нея, но мислех, че ще се справим. Сега се разкъсва на две и аз доста се боя, че ще избере татенцето вместо мен.

— В най-скоро време — рече хладно Макс, застанал на вратата. — Ким ще разбере, че никога не би угодила на Денисън, независимо какво върши. Или за кого се е омъжила.

Изненадана, Клио се обърна. За пръв път тази сутрин се сблъскваше с Макс. Изглеждаше по-свиреп отвсякога.

— Макс, предупреждавам те, че не искам повече никакви сцени.

Макс повдигна вежди.

— Не аз започнах снощи.

— Нито пък искам сочене с пръст и взаимни обвинения — додаде тя с официален тон.

— Жалко — рече Рорк, — тъкмо бях готов да заложа и последния си цент върху това.

Макс се усмихна, без лицето му да изразява и най-малко веселие.

— Може би ще е най-добре Уинстън и аз да довършим спора си насаме. Какво ще кажеш, Уинстън?

— В никакъв случай — Рорк разтвори със сила поредната покривка. — Не бих приел доброволно да излезем навън и да ме пребиеш.

Клио бе ужасена.

— Макс не би направил подобно нещо.

— Така ли? — Рорк определено изглеждаше скептично настроен.

— Разбира се — Макс се усмихна застрашително учтиво на Рорк. — Това, което искам да обсъдим, е как всички вие Кързъновци и Уинстъновци да изчезнете от живота ми завинаги.

— Какво странно съвпадение, моята цел е абсолютно същата — погледна го Рорк. — И как смяташ да го постигнеш?

— Мисля, че може да се уреди, ако Ким предяви претенции спрямо Денисън Кързън относно контрола върху борда.

Рорк зяпна от изненада.

— Да не си мръднал? Ким никога не би предприела подобно нещо.

— Би могла, с твоя помощ. Член си на борда. Джейсън те назначи в деня, в който се ожени за Кимбърли.

— Да, но и ти го знаеш не по-зле от мен, че съм в борда само защото съм член на семейството след брака ни. Още от началото ми бе дадено да разбера, че не бива да се меся активно в операциите на Кързън.

— Джейсън го няма и положението се промени — продължи обясненията си Макс. — Всички знаем, че Денисън няма необходимите качества. Ако бъде оставен да действа сам, той навярно ще съсипе „Кързън“ за не повече от три години. Кимбърли също го знае.

Изражението на Рорк бе мрачно.

— Знае го, но все още се опитва да угоди на татенцето.

— Само си мисли, че иска да угоди на Денисън. Това, което всъщност иска да направи, е да докаже, че ще се справи толкова добре, колкото и един син.

Рорк го изгледа замислено.

— Вярно ли е това? Да не си ясновидец?

— Не, но съм се въртял около семейство Кързън дванайсет години. Познавам всички доста добре. Ако Ким анализира внимателно ситуацията, мисля, ще разбере, че единственото, което желае, е да докаже, че е в състояние да ръководи „Кързън интернешънъл“ толкова добре, колкото и синът, който Денисън така много е искал, но не е имал — довърши тихо Макс.

Рорк скръсти ръце на гърдите си и погледна Макс с уважението и подозрителността, с която един хищник изглежда друг.

Клио бе възхитена.

— И коя е причината да смяташ, че си толкова наясно с Ким? Прочутият ти шестседмичен годеж ли? — попита най-сетне Рорк.

— Опитай се да бъдеш обективен, Уинстън. Защо смяташ, че Ким се е оставила да бъде убедена да се сгоди за мен преди три години?

Макс не показа ни най-малка емоция. Тонът му бе такъв, сякаш говореше за някакъв мъчително досаден инцидент от миналото.

— Често съм се чудел какво е намерила в теб — рече сухо Рорк. — Не си нейният тип.

— Знам го — каза Макс.

— Беше обаче най-добрият приятел и довереник на Джейсън. Знаеше всичко за вътрешните механизми в управлението на „Кързън“, при това по-добре, отколкото всеки друг в проклетата компания, включително и от самите Кързънови.

— И дотук свършва всичко. Не бях достатъчно добър, за да стана член на семейството.

— По дяволите — Рорк го изгледа с неприкрита изненада. — Смяташ ли, че Кързънови са ненормални? Ако те бяха приели за член на семейството и бяха те включили в борда, ти щеше да заграбиш управлението на фирмата най-много след месец.

Макс не отвърна нищо. Клио обаче забеляза, че устните му изобщо не помръднаха да отрече това. С хладна яснота тя разбра, че Рорк бе прав и че опасенията на Кимбърли не бяха напълно безпочвени. Макс би бил сериозна заплаха за Кързънови, ако получеше място в борда. Би установил контрол върху компанията. Талантът му и агресивните му инстинкти биха довели неминуемо до това.

Онова, което Кързънови не бяха разбрали, помисли си Клио, бе, че като член на семейството Макс би бил стопроцентово на тяхна страна — повече Кързън, отколкото който и да е от тях. Би използвал властта си, за да защити семейството и притежанията му.

И в този миг на потресаващо откритие, Клио разбра, че Макс повече държеше да принадлежи към едно семейство, отколкото на това да прави пари или да управлява дадена компания.

— Не ме будалкай — рече Уинстън, нарушавайки настъпилото мълчание. — И двамата знаем, че единствената причина, заради която си искал да се ожениш за Ким, е била да туриш ръка върху „Кързън“.

Макс продължи да го гледа безстрастно.

— Имаш, разбира се, право на собствено мнение.

Рорк изглеждаше почти развеселен.

— Проклет да съм, ако го нямам. Знам, че единственото, което някога си желаел от Ким, е да получиш възможността да управляваш „Кързън интернешънъл“. По дяволите, дори не те виня за това, ако искаш да знаеш.

— Така ли?

Рорк повдигна едното си рамо в жест на небрежно отрицание.

— Във всеки случай ти си бил вторият човек в управлението с години. Всички знаят, че ти помогна на Джейсън да превърне „Кързън“ в онова, което компанията представлява днес.

— Благодаря ти — рече Макс. — Приемам думите ти като комплимент.

Рорк се усмихна едва-едва.

— Хей, виж сега, не споря, че си имал правото да опиташ да грабнеш всичко, когато се е появила подобна възможност. Но не очаквай от мен да одобря начина, по който си използвал Ким, за да постигнеш онова, което си искал.

— Мисля — рече Макс, — че по тази тема навлизаме в задънена улица. Защо не се върнем на първоначалната?

— Искаш аз да помогна на Ким да направи заговор и да свали баща си, така ли? Добра идея, но — чиста фантастика.

— Не съм съгласен. Никой не е казал, че трябва да се ограничиш само до ролята си на фигурант в борда на Кързън. Можеш да предприемеш действия. Никога не съм забелязвал да си имал проблеми с контрола върху борда на директорите в собствената си компания.

— По дяволите, не желая особено да се въвличам в управлението на Кързън. И без това съм прекалено зает със собствената си фирма.

— Това ще е един съвсем краткосрочен ангажимент. Помогни на Ким да овладее контрола върху борда. След като бъде избрана за изпълнителен директор, можеш фино да се оттеглиш от активното управление и да я оставиш да се заеме изцяло сама. И можеш да продължиш да подпечатваш формално проектите й по същия начин, по който подпечатваше Джейсъновите.

Рорк потърка брадата си.

— Ким е умна и целеустремена. Притежава качествата да ръководи „Кързън“, нали?

— Щом веднъж спре да се тревожи дали ще угоди на Денисън, ще се справи добре. Тя няма нужда от мен. Онова, от което се нуждае, е помощ, за да отнеме компанията от баща си. И ти си човекът, който може да й даде онова, което тя желае най-силно на света — Макс направи пауза и се усмихна леко. — Помисли си колко благодарна ще ти бъде.

Рорк присви очи.

— Тя никога няма да се изправи срещу стареца.

— Мисля, че можеш да я убедиш да го стори — рече Макс.

В един миг Рорк изглеждаше заинтригуван. Сетне поклати глава.

— Не знам. Дори и да я уговоря да организира преврат, съмнявам се, че ще успеем. Аз ще бъда на нейна страна, но остават още дузина братовчеди и леля й. А те ще следват Денисън, защото са свикнали да получават указанията си от брат му.

— Можеш да се справиш с братовчедите, а това е всичко, което ти е нужно — рече тихо Макс. — Ако ти и Ким се съюзите в общ фронт, те ще започнат да следват по-скоро вас двамата, отколкото Денисън.

Рорк обмисли набързо казаното.

— Може би. Това може и да сработи. Не бих искал да гледам зъбите на харизан кон или нещо от сорта, но би ли ми казал каква е твоята полза, Форчън? Какво целиш, че си тъй дяволски услужлив?

— Единственото, което желая, е да гарантираш, че ти, Ким и всички останали, чието фамилно име е Кързън или Уинстън, ще престанат да се появяват тук в странноприемницата в неподходящи и неочаквани моменти — рече тихо Макс.

— Мисля, че картинката се прояснява — Рорк погледна Клио и сетне срещна погледа на Макс. — Искаш да се разкараме от пътя ти.

— Да — рече Макс. — Точно така. И бих ти бил много благодарен, ако започнеш този процес веднага.

Рорк изгледа отново косо Клио и се усмихна.

— Разбирам от намеци. Очаква ме дълъг път до Сиатъл. Май е най-добре да тръгвам.