Джейн Ан Кренц
Дъхът на страстта (12)

11

— О’Райли, не искам повече да чувам, че нямаш резултати — гласът на Макс, като говореше по телефона, бе нисък и груб. Седеше зад малкото писалище в мансардната стая. Бастунът му бе опрян на облегалката на стола. — Знам вече, че не си открил нищо интересно, като си прекарал тези имена през компютрите си. Казвам ти, че ни е необходим коренно различен подход към тая история.

Последва къса, напрегната пауза, по време на която Макс изслуша онова, което приятелят му отвръщаше.

Клио седеше в средата на леглото му, обвила с ръце коленете си. Още бе напълно облечена и й бе студено, макар стаята да бе приятно топла. Макс я бе отвел в стаята си, още щом пристигнаха в странноприемницата. Като пресичаха фоайето, той каза на Силвия, Бен, Триша и останалите, че ще им обясни всичко по-късно. Клио започваше да се дразни, защото знаеше, че семейството долу се тревожеше.

— Точно така, по всичко личи, че бележката звучи като заплаха за убийство — рече Макс. Той стисна челюсти, а Клио потрепери. — Не, не знам тук да се е случило нещо, което да провокира някой местен ненормалник. Да, ще я държа под око. Не, отсега нататък тя няма да ходи никъде сама.

Клио отвори уста да протестира срещу това изявление, но Макс изглеждаше толкова мрачен и решителен, че отново я затвори.

— Да, и аз мисля, че случаят се нуждае от малко по-задълбочено разследване — рече Макс, без да си прави труда да прикрие сарказма си. — И не искам да бъде забутан на най-горната лавица. Искам работа на най-високо равнище. Добре. Ще се видим утре по някое време. Гледай да дойдеш преди обяд, О’Райли.

Той затвори телефона и погледна замислено Клио.

Тя облиза долната си устна.

— Какво каза мистър О’Райли?

— Каза, цитирам: „Винаги си искал работа на най-високо равнище, кучи сине“.

— О — усмихна се тъжно Клио, — обзалагам се, че и я получаваш. Не е необходимо да бъдеш груб с мистър О’Райли. Убедена съм, че прави всичко възможно.

— Не бях груб, а твърд. Досега не е представил никакви резултати.

— Откри Бен.

— Това няма нищо общо с другия случай — Макс замлъкна замислен и сетне продължи — Поне аз си мисля, че е така.

Клио се напрегна, обезпокоена от тона му.

— Разбира се, че няма. Как би могло да има?

— Проклет да съм, ако знам. В момента изобщо не разбирам нищо — Макс грабна бастуна си и се изправи. — Хайде, слизаме долу да съобщим на останалите какво става.

— Макс, казах ти, че не искам всички да се безпокоят за станалото.

— Твърде зле. Ще трябва да се пообезпокоят. Ще направя тъй, че всички да се разтревожат.

Клио се намръщи.

— Мисля, че това трябва да остане между двама ни.

— Искам всички от семейството да знаят какво става, за да те държат под око.

— Ще се чувствам като затворничка.

— В това се състои идеята ми — Макс пресече стаята, наведе се и я хвана за ръката. Дръпна я леко и я изправи от леглото. — Хайде да вървим.

— Искам също да ти напомня, че тук управлявам аз — Клио отиде до вратата и я отвори с предизвикателна рязкост. Беше далеч по-лесно човек да се чувства предизвикателен, когато се намираше в безопасност, помисли си тя. — Не си спомням да съм ти давала разрешение ти да поемеш нещата.

— Може да ти се е изплъзнало от паметта — Макс я поведе от стаята. — Напоследък си доста заета.

— Макс, това не е шега.

— За Бога, Клио, няма нужда да ми го казваш. Днес хубавичко ме изплаши. Между другото, не се безпокой, ако поема нещата в свои ръце за няколко дни. Бива ме в тая работа.

— И Кимбърли каза същото.

— Щом стана дума за Кимбърли, тя кога си тръгна?

— Веднага след като си побъбрихме сладко на плажа.

— И за какво си говорихте? — Макс я помъкна по стълбите на втория етаж.

— Повечето време — за теб.

— Темата ми се вижда скучна.

— Мога да те уверя, Макс, ти никога не си скучен.

Стигнаха до първия етаж. Силвия ги изгледа иззад рецепцията. Видя първо напрегнатото лице на Макс, а сетне погледна разтревожена Клио.

— Всичко наред ли е? — попита тя.

— Не — отвърна Макс. — Всичко не е наред. Извикай останалите. Искам след пет минути всички да са в кухнята.

Клио извъртя очи.

— Честно казано, Макс, май отиваш твърде далеч.

Но Силвия вече заобикаляше бързо тезгяха.

— Ще кажа на всички.

Клио хвърли гаден поглед на Макс и видя как Силвия хукна по коридора.

— Никой не препуска така, когато аз наредя.

— Разликата е в стиловете ни на управление — обясни й Макс. — Ти управляваш чрез метод, който най-често се нарича стил консенсус.

— А твоят стил как се нарича? — Клио блъсна кухненската врата. — Диктаторски ли?

— Не се присмивай. Той действа.

— Откъде го усвои?

— От Джейсън.

— Не ти вярвам — заяви Клио. — Струва ми се, че ти пасва по природа.

Един по един всички се събраха в кухнята. Сами бе стиснал ръката на майка си, а очите му бяха широко отворени, когато разбра колко сериозно бе поведението на възрастните.

— Не мисля, че и Сами трябва да се въвлича във всичко това — прошепна Клио с неудобство. — Ще се изплаши.

— Той е част от семейството — рече Макс. — Вече знае, че нещо се е случило и, ако не му кажем какво е то и че владеем положението, тогава ще се изплаши. А така ще се чувства част от групата и ще знае, че са предприети мерки. Това ще го окуражи.

— Откога стана специалист и по детска психология? — попита Клио.

Макс я погледна.

— И аз съм бил някога дете.

— Трудно ми е да повярвам.

— Не се учудвам. И на мен ми е трудно.

Клио наблюдаваше израженията на лицата на приятелите си, докато се събираха около масата в сепарето. Андромеда, Дейстар, Триша, Бен, Силвия и малкият Сами, всичките я гледаха с дълбоко безпокойство. Сетне се извърнаха и погледнаха с очакване към Макс.

Той обви с две ръце дръжката на ястребовия си бастун. Огледа изпитателно семейството.

— Някой заплашва Клио заради книгата, която е написала — рече той.

Всички зяпнаха Клио.

— Господи Боже, не мога да повярвам — рече тихо Андромеда. — Клио? Добре ли си?

— Да, Андромеда — рече успокоително Клио. — Нищо ми няма. Макс надува доста нещата.

Бен прегърна Триша през рамо и се намръщи.

— Какво става тук? — попита той Макс.

— Да не би някой да е обидил Клио? — попита развълнуван Сами.

Макс сведе поглед към него.

— Не — рече тихо той. — И никой няма да й причини болка. Ние всички ще я държим под око.

— Дори и ти? — попита Сами.

— Особено аз — рече Макс.

С нарастващо чувство за нереалност Клио изслуша как Макс обясни накратко случилото се на останалите. Всички внимаваха много. Очевидно виждаха в Макс лидера в тази криза. Никой не оспори първенството му.

На Клио й хрумна, че Макс вече се бе превърнал в много важна част от семейството. Днес той дори бе започнал да оспорва собствената й роля като глава на клана. Разбра, че й предстоеше да направи някои промени, ако Макс останеше в „Робинс Нест Ин“. В един миг на тъжно просветление Клио изведнъж осъзна защо Кимбърли и нейното семейство бяха отказали да дадат на Макс място в борда на директорите. Защото бързо-бързо той щеше да поеме управлението в собствените си ръце.

Да формира съдружие с Макс щеше да представлява интересно предизвикателство, помисли си Клио. Наблюдаваше, впечатлена, въпреки желанието си, как Макс овладя напълно ситуацията в кухнята и успя да вдъхне увереност на всички, включително и на Сами.

— О’Райли пристига утре — завърши Макс. — Той е първокласен детектив. Ще поиска да разговаря с всички, включително и с нас.

— Но ние не знаем нищо за тези странни инциденти — рече нещастна Андромеда. — Какво бихме могли да му кажем?

— Просто отговаряйте на въпросите му — посъветва ги Макс. — О’Райли си знае работата. Междувременно всички също ще си имаме своя работа. От сега нататък Клио няма да напуска сама странноприемницата. Ясно ли е? Искам с нея да има човек всеки път, когато пристъпи прага на външната врата.

Клио се надигна и се опита слабо да протестира.

— Макс, нещата отиват твърде далеч. Ще бъда внимателна, обещавам.

— Като днес следобед ли? — попита рязко той.

Тя го изгледа ядно.

— Не знаех, че нещата ще се усложнят толкова.

— Точно така — Макс се обърна към останалите и ги изгледа с вида на командир, който изпраща войските си в битка. — Всички наясно ли са с това? Клио няма да напуска сама странноприемницата.

— Ясно — рече Бен. — Ще я държим под око.

Силвия кимна.

— Не се безпокой, ще се погрижим да не остава сама.

— Ами ако реши да излезе сама? — попита Сами.

Макс повдигна едната си вежда.

— Ако видиш, че Клио не слуша, идваш и веднага ми казваш. Разбра ли?

— Тогава ще я затвориш ли за известно време в стаята й? — попита съвсем сериозно Сами. — Мама така прави, като ми е много ядосана.

— Може и така да направя — отвърна Макс. — Само че ще я накарам да иде в моята стая вместо в нейната.

Кой знае защо този отговор накара Сами да избухне в смях.

— Уф! — рече тихо Клио. — Ще лудна.

Триша й се усмихна.

— Не се безпокой, няма да те оставим да луднеш сама.

 

 

Навсякъде бе потънало в кръв. Толкова много кръв. Килимите бяха подгизнали в кръв, стените бяха изпръскани. Роклята на майка й също бе подгизнала, а под главата на баща й кръвта бе образувала локвичка. Толкова много кръв. Призля й от миризмата. При вида й едва не полудя.

Клио отвори уста да извика и разбра, че нямаше глас. Опита се да избяга от зловещата стая, но разбра, че не можеше да помръдне. Беше попаднала в капан.

 

 

— Клио, Клио, събуди се. Сънуваш.

Гласът на Макс разсече паяжините на ужаса, от които бе изтъкан кошмарът на Клио. Тя отвори очи и видя неясните му очертания над себе си. Ръцете му бяха на раменете й и я приковаваха към възглавницата. Реалността бавно изплува из червената мъгла, която бе обвила мозъка й. Беше в безопасност, в мансардната стая с Макс. Не бе сама.

За пръв път не се събуждаше сама от кошмара.

— Макс?

— Няма нищо, Клио. Тук съм.

— О, Господи! — тя затвори очи и вдиша няколко пъти дълбоко, досущ както когато медитираше. — Съжалявам. Тези сънища не ми се явяват често, но когато това стане, малко буйствам.

— Какви сънища?

Макс пусна раменете й, но не се отдръпна. Остана си на място, покрил наполовина тялото й със собствената си тежест.

— Не ми се говори за тях. Опитах с терапевта. Но като говоря за тях, нещата само се влошават.

Раменете на Клио потрепериха под тежестта на Макс. Топлината и силата му я обгръщаха в един уютен и безопасен рай. Тази вечер не бе сама. Макс бе с нея. Тя тихичко изпъшка и обгърна с ръце врата му. Сетне притисна лице в рамото му и остави сълзите си на воля.

Макс не каза нищо. Просто я притискаше и я остави да плаче, докато бурята не премине. Когато всичко свърши, той продължи да я държи сгушена в себе си. Ръката му нежно милваше нейната.

— Родителите ти ли? — попита най-сетне той.

— Да — Клио се поколеба. — Аз ги намерих първа. Понякога ги сънувам.

— Боже мой, Клио! — Макс продължи нежно да я гали. — Толкова ми е мъчно…

— Така е с години. Но сънищата, когато ги имам, невинаги са толкова лоши. Терапевтът ми казва, че ще се появяват от време на време през целия ми живот, особено ако съм в положение на стрес.

— В каквото си сега, благодарение на този, който и да е той, който подхвърля тези бележки — гласът на Макс стържеше с едва потиснат гняв. — Очаквам с нетърпение да пипна този негодник.

— Макс?

— Да?

— Благодаря ти, че ме потърси този следобед.

— Следващия път проверявай показанията за горивото.

Клио се усмихна кисело.

— И баща ми казваше това.

— Какво? Да проверяваш горивото ли?

— Не, четеше конско на майка ми, след като кризата отмине. Сякаш се ядосваше първо на нас, че сме загазили. Спомням си, че веднъж откраднаха портмонето на майка ми. Сетне татко й мели на главата, че не била достатъчно предпазлива.

— Ядосвал се е на себе си, а не на нея — рече тихо Макс. — Плашело го е това, че не е бил в състояние да я защити.

— Така казваше и мама.

— Когато мъжете се изплашат, те обикновено избухват в ярост.

— Мъжки работи, така ли?

Макс се усмихна кротко в тъмнината.

— Навярно.

Клио се сгуши още повече.

— Макс, има едно нещо, за което отдавна искам да те попитам.

— Надявам се, че не се отнася до отношенията ми с Кимбърли — предупреди я той. — Защото наистина не ми се говори за това повече.

— Не е за това — Клио сбърчи нос. — Казах ти, че Кимбърли и аз вече проведохме дълъг разговор на тази тема.

— Защо трябва жените винаги да се сбират и да говорят за връзките си с мъжете? — попита с отвращение Макс.

— Кой знае! Предполагам — женски работи. Можеш ли да си признаеш, че мъжете никога не говорят за връзките си с жени?

— Никога — рече Макс. — Мисля, че това противоречи на правилата или нещо от сорта.

— Глупости на търкалета! Няма значение. Това, което искам да узная, е дали вчера си събра багажа и го сложи в колата, преди да тръгнеш да търсиш Бен?

Макс не помръдна.

— Мислех си, че не мога да остана повече, ако не доведа Бен със себе си.

Това не бе отговорът, който Клио бе очаквала. Обърна се настрани и се облакъти, за да погледне Макс. В тъмното бе трудно да види изражението му.

— Какво искаш да кажеш? Какво общо има Бен с това дали ще останеш при нас или не?

Макс я погледна, присвил очи.

— Да се върна без Бен означаваше, че съм се провалил.

— Е, и?

Макс прокара леко пръсти през косата й.

— Знаех колко много всички разчитаха на това, че ще успея да убедя Бен да се върне. Знаех, че шансовете ми са малки, макар повечето да не бяха наясно с това. Предполагах, че изобщо нямаше да успея.

— Е, и?

Макс сви рамене.

— Не бях сигурен какво щяхте ти и останалите да изпитвате към мен, след като се проваля тъй лошо.

Клио бе ужасена.

— Да не искаш да ми кажеш, че не бихме искали да останеш при нас, само защото не си успял да доведеш Бен?

Погледът на Макс бе непроницаем.

— От опит знам, че хората желаят присъствието ти, докато можеш да сториш нещо за тях.

— По-голяма глупост не съм чувала — Клио бе поразена от една неочаквана мисъл. — В „Кързън интернешънъл“ така ли стояха нещата?

— Така стояха нещата през по-голямата част от живота ми. „Кързън“ не бе изключение.

— Не мога да повярвам, че Джейсън е водел бизнеса си по такъв начин.

— Не бих желал да разсейвам илюзиите ти за Джейсън Кързън. Но мога да ти гарантирам, че той не управляваше „Кързън интернешънъл“ с този сладък стил консенсус. Той бе едно кораво копеле.

— Джейсън винаги би дал на хората втора възможност. Знам, че е така.

Макс леко се усмихна.

— Понякога, когато обстоятелствата позволяваха и ако той се нуждаеше от провалилия се човек достатъчно, за да го задържи. Но при Кързън рядко се, случваше да даде втора възможност. А понятие като трета такава не съществуваше.

— Но ти си се разбирал с него.

— Внимавах да не се провалям, когато вършех работа за Джейсън.

Клио го докосна по ръката.

— Да не би да искаш да кажеш, че Джейсън би те изритал, ако по някакъв начин го подведеше?

Макс се поколеба.

— Нека приемем, че не съм искал да подлагам това на проверка.

Клио обхвана лицето му с длани.

— Това е ужасно. Как си могъл да живееш с такова постоянно напрежение?

Макс искрено се развесели от загрижеността й.

— Свикнал съм. Номерът е в това, че не се провалям често.

Клио изумена поклати глава.

— Да, предполагам, че е така. Но си мислеше, че си се провалил, когато се върна у дома без Бен, нали?

— Да.

Тя се усмихна тъжно.

— Мъчно ми е, че си се чувствал по този начин. Нямах представа, че дали си добре дошъл тук, си смятал, че е зависело от това дали ще доведеш Бен или не. Но трябва да си призная, че се чувствам малко облекчена от обяснението ти.

Макс погледна изпитателно лицето й.

— Защо?

— Защото бях дошла до собствено заключение относно това, че бе събрал багажа си, преди да тръгнеш.

— И какво бе то? — попита Макс.

Клио наведе глава и леко го целуна по устните.

— Обещай, че няма да се смееш.

— Обещавам.

— Мислех си, че е възможно да си си тръгнал, защото най-сетне си разбрал, че не знам къде са картините на Лътръл.

Погледът на Макс стана свиреп.

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш?

— Мислех си, че се интересуваш единствено от картините — усмихна се развълнувана Клио. — Мина ми през ума, Макс, че си ме прелъстил, за да видиш дали би могъл да ме накараш да призная къде съм скрила платната. Старата ти дружка Гарисън Спарк наля още масло в огъня, като каза, че си бил в състояние да използваш и такава тактика.

Пръстите на Макс рязко се свиха на кръста й. Тъмните му мигли заслоняваха очите му.

— И ти повярва в това?

— След като се люби с мен и за последно ме попита за картините. Не си ли спомняш? Каза нещо от сорта: „Ти наистина не знаеш къде са тези картини, нали?“

— Клио, аз ти казах, че ще се върна.

— Така е — призна тя.

— Но ти не ми повярва, нали?

— Не знаех в какво да вярвам. Единственото, което ми оставаше, бе да стискам палци и да се надявам да се върнеш — със или без Бен.

Макс я гледаше напрегнато.

— Клио, какво ще кажеш, ако река, че ми е хрумнало, че прелъстяването е най-лесният начин да разбера дали ми казваш истината за платната на Лътръл?

Тя се ухили.

— Ще кажа, че ме дразниш.

— Така ли мислиш?

— Да — тя докосна с връхчето на пръста си устните му. — И двамата знаем, че не ме прелъсти, само за да узнаеш къде са картините. Ако това бе всичко, което желаеше от мен, нямаше да откриеш Бен и да го уговориш да се върне. И никога нямаше да се върнеш в странноприемницата. Така ли е?

Макс стисна силно ръката й. Целуна леко китката й от вътрешната страна. Целувката бе невероятно нежна, почти почтителна.

— Май си права.

— И преди да си рекъл още нещо, нека ти напомня, че не ти е работа да ми четеш конско относно липсата ми на доверие в теб.

— Така ли?

— Така — Клио скръсти ръце на гърдите му. — Ти сам прояви същата липса на доверие в мен и в останалата част от семейството. Не мога да повярвам, че не си разбрал, че искаме да се върнеш, независимо дали си успял или не. Ние те обичаме, защото си ти, Макс, а не защото имаш репутацията, че никога не се проваляш.

— Че рядко се провалям — Макс придърпа лицето й и я целуна с първична страст. Когато я пусна, очите му блестяха — сурови и силни.

Клио тихо се усмихна.

— Предполагам, че и двамата научихме нещо за другия след всичко това, нали?

Ответната усмивка на Макс бе гарнирана с ленива чувственост.

— Е, аз се убедих, че не криеш моите картини. Още първата вечер, когато се запознах с теб, разбрах, че или си най-страхотният противник, който съм срещал или… Няма значение.

— Какво искаш да кажеш с това няма значение! — понадигна се Клио. — Довърши си изречението.

— Или че си най-красивата, най-сладката, най-невинната жена, която съм срещал — заключи лицемерно Макс.

Клио го изгледа ядосана.

— Първоначално нямаше намерение да кажеш това, нали? Какво всъщност си помисли първата вечер? Че ако не съм изключително хитра, значи навярно съм не особено умна? Това ли си помисли?

— Не помня какво точно съм си помислил първата вечер. Случиха се прекалено много неща — Макс я обърна по гръб и легна до нея. Отвори чекмеджето на нощното шкафче и бръкна в него.

— Какво правиш? — попита Клио, опитвайки се да разбере какво измъква от чекмеджето. — Какво е това? Прилича на шал?

— Точно шал е — Макс разтърси големия жълто-син квадрат от коприна.

— Какво ще правиш с него?

— Ще опитам нещо, което прочетох в глава пета или шеста на „Огледалото“.

Макс хвана срещуположните ъгли на шала и направи от плата стегнато, тънко въже.

Очите на Клио се разшириха с първите тръпки на вълнението, които преминаха през нея.

— Макс, няма да го направиш.

Очите му грееха с топло, секси веселие.

— Отпусни се, Клио. Знаеш, че рядко се провалям, нали?

— Да, знам го, Макс, но… — Клио изведнъж се почувства възбудена.

Макс бавно вдигна ръба на целомъдрената й, щампирана на цветя роба до кръста й. Сетне прекара жълто-синия копринен шал между бутовете й и го извади отпред, между бедрата й. Леко го дръпна, докато се обтегна.

— Макс!

Клио усети как копринената материя си намери мястото в най-горещите и влажни местенца на женската й плът. Сграбчи чаршафа.

Макс стегна шала още повече, докато той не се впи в деликатната пъпка, скрита в триъгълника от тъмни косми. Клио остана без дъх от усещането. То бе усещане на върховно мъчение, досущ както си го бе представяла, когато бе писала сцената в „Огледалото“.

Когато Макс допълни оригиналната сцена и използва устата си, за да овлажни коприната между краката й, Клио сякаш се разпадна в ръцете му.

Знаеше, че Макс я гледаше с възхита, когато се отдаде на оргазма си. Кой знае защо от това последните й сладки конвулсии бяха още по-изтънчено вълнуващи.

Доста време след това Макс отвори едното си око, за да види, че Клио бе седнала в леглото и се бе надвесила над него. Бе замислена и люлееше жълто-синия шал.

— Какво си си наумила да правиш с това нещо? — попита сънливо той.

— Експеримент, Човек никога не знае. Може би някой ден ще напиша продължение на „Огледалото“ — и Клио започна да го обвива с шала. — От мъжка гледна точка.

Макс се усмихна. Сетне, когато наскоро задоволеното му тяло реагира на нежния допир на коприната, той пое дълбоко дъх.

— Звучи примамливо.

— Да, мисля, че ще стане интересно.

Телефонът иззвъня, тъкмо когато Клио бе започнала да прави наистина творчески изпълнения с шала. Като пресягаше за телефона на нощното шкафче, Макс изруга.

— Говори Форчън.

— Макс? — гласът на Джордж бе по-буден отвсякога. — Аз съм, Джордж. От рецепцията.

— Какво се е случило, Джордж?

Клио спря да връзва сгънатия шал на панделка около изключително твърдата част от анатомията на Макс. Наведе се през него и затърси с ръка очилата си върху шкафчето. Когато мекият й корем натисна декорираната му мъжественост, Макс изпъшка.

— Тук има един мъж, който казва, че те познава, Макс. Казва, че иска веднага да говори с теб. Заплашва да направи всичко на пух и прах, ако не слезеш долу.

Макс се изправи и се облегна на възглавниците.

— Кой е той?

— Казва, че името му било Рорк Уинстън.

— По дяволите, само това ми трябваше. Слизам веднага.

Макс блъсна слушалката върху вилката. Посегна за бастуна, опрян на стената.

— Какво се е случило? — попита Клио. Тя вече бе станала от леглото и търсеше джинсите си.

— Дошъл е Уинстън.

Макс стана от леглото и отиде до гардероба.

— Мъжът на Кимбърли ли?

— Точно той.

Макс започна да вдига панталоните си, но спря, когато забеляза копринения шал, завързан сръчно на отпусната панделка. Внимателно го свали.

— Какво търси тук?

Клио бързо закопча си блузата си.

— Откъде, по дяволите, мога да знам! Може би търси Кимбърли.

Макс хвърли шала настрани с искрено съжаление.

— И защо ще пита за теб?

Макс повдигна едната си вежда.

— Проклет да съм, ако знам. Но скоро ще разберем.

Слезе по стъпалата, следван плътно от Клио. Когато влезе във фоайето, веднага разбра, че предстоеше беда.

Рорк Уинстън, с патрициански черти, добре облечен и обикновено преливащ от високомерие, произтичащо от старото богатство и солидните семейни връзки, сега бе обзет от засилваща се ярост.

Когато Макс влезе в помещението, той се завъртя на място.

— Форчън, кучи сине, къде е жена ми?

— Не знам — рече спокойно Макс. — Не е тук.

— Лъжеш — Рорк тръгна срещу него със свити юмруци. Симпатичното му лице бе пламнало от ярост. — Тук е. Знам, че е тук. Ти си я уговорил да дойде с теб, нали? Спиш с жена ми, копеле такова.

— Успокой се, Уинстън — каза Макс.

— И откъде ти хрумна, че ще ми се изплъзнеш, след като имаш любовна връзка с жена ми? — Рорк с бързи крачки стопи дистанцията помежду им.

— Престанете — извика изплашена Клио. — Макс няма любовна връзка с Кимбърли.

— Да, да, сигурно няма — тонът на Рорк се повиши. — Още от началото искаше да тури ръка върху „Кързън“. Сигурно смята, че един от начините да го постигне, е като прелъсти Кимбърли.

— Не е вярно — рече Клио. Тя се обърна към рецепцията и се взря ядосана в Джордж. — Ти си нощният администратор, Джордж, направи нещо.

Джордж я погледна безпомощно и сетне удари звънеца на плота. Очевидно доволен от това решително действие, той го удари отново.

— О, за Бога! — измърмори Клио.

Рорк се спря на половин метър от Макс.

— Ти не я обичаш. Никога не си я обичал. Просто се опитваш да я използваш. Но проклет да съм, ако ти позволя да го сториш.

И той замахна яростно.

Тя скочи пред Макс в мига, когато юмрукът на Рорк се стоварваше върху целта си.

В последния момент Макс разбра, че ударът щеше се поеме от Клио. Грабна я за рамото и я отмести настрани, извън обсега на юмрука на Рорк. За нещастие този маньовър не му даде време да използва бастуна за самоотбрана. Вместо това той се изпречи точно на пътя на юмрука.

Клио се препъна и падна. Опитвайки се да я предпази, Рорк в последния миг се помъчи да спре удара си. Но бе твърде късно. Пестникът му попадна в челюстта на Макс.

Той залитна, изгуби равновесие и се строполи върху плота на рецепцията. Докато се свличаше на пода, видя, че Клио посягаше за вазата, която бе в ъгъла. Грабна я с две ръце, прицелена в главата на Рорк.

Макс не знаеше да се смее ли или да плаче. Не бе свикнал някой да му се притичва на помощ. Това бе една приятна новост, но всичко си имаше предел. Ако нещата продължаха в същото темпо, някой щеше да пострада.

— Остави вазата, Клио — Макс седна на пода, подпря се на рецепцията в поза, която, надяваше се той, изглеждаше достатъчно драматична. Изпъшка и опипа внимателно челюстта си. — Предавам се, Уинстън, ти си победителят.

Рорк се надвеси над него, дишаше тежко.

— Копеле…

— Не смей да го докоснеш — каза Клио. — Разкарай се от него — тя остави вазата и се втурна към Макс. — Той не спи с жена ти.

— Откъде знаеш? — попита Рорк.

— Знам, защото спи с мен — Клио докосна нежно лицето на Макс. — Така ли е, Макс?

— Точно така — рече Макс.

Шумът от стъпките на тичащ човек над главите им накара всички, включително и Джордж, да отправят погледи към стълбището.

Бен с тропот се спусна по стълбите. Косата му бе разрошена, а ризата — разкопчана. Опитваше се тичешком да закопчае джинсите си. Зад него тичаше Триша. Докато се спускаше по стълбите, се опитваше да завърже пояса на робата си.

Силвия и Сами завършваха шествието. И двамата бяха по нощници. Сами се прозяваше.

— Какво става тук? — Бен бързо огледа мизансцена във фоайето. — Клио? Макс? Добре ли сте?

— Не — рече Клио.

— Да — отвърна Макс, пренебрегвайки я. — Позволете ми да ви представя Рорк Уинстън. Той е съпруг на Кимбърли. Останал е с погрешното впечатление, че прекарвам нощта с жена му.

Бен изгледа яростно Рорк.

— Няма начин, човече! Макс не е забъркан с жена ти. Той и Клио са нещо като семейни, ясно ли е?

— Вярно ли е? — попита Рорк с хладна невяра.

— Дяволски вярно — рече авторитетно Бен. — Всъщност, те възнамеряват да се оженят.

— О, Бен… — започна предпазливо Клио.

Бен не й обърна внимание.

— Нали така, Макс?

Макс винаги съзираше повратния момент в мига на появяването му.

— Точно така.