Катрин Харт
Нежна грубост (8)

Глава осма

През следващите няколко дни нервите на бъдещата булка бяха опънати докрай. Рано сутринта след празника, Пантерата се срещна с Черния чайник, за да уговорят цената за невестата. Вождът прие предложените тридесет мустанга и с това се сложи подготовката за самата церемония.

Вечната жена довършваше украсата от ресни на чудно красивата булчинска рокля от светлокафява, мека като коприна, кожа на сърна. Дрехата бе обсипана с мъниста, изобразяващи сложни мотиви. Жената на вожда бе работила дълго над тях.

— Добре, че я бях ушила. Винаги е хубаво да е подготвен човек. Просто така, за всеки случай. Иначе сега дъщеря ми нямаше да има какво да облече за сватбата.

— Ами ако се бях провалила на изпитанията? — попита Таня.

Старицата само повдигна рамене.

— Да, но ти се справи.

Черния чайник й подари още сребърни дискове, за да украси косите си. Дебнещата пантера й изпрати прекрасни медни обеци и новата й майка проби ушите й, за да може да ги носи. Плахата сърна й подари красива лента за глава, която сама бе избродирала, а Патешката стъпка й уши нови мокасини, целите обшити с мъниста. Таня пък довърши малката торбичка от кожата на пумата, която бе решила да носи на колана си.

Дебнещата пантера също щеше да носи нов костюм за случая. Плахата сърна и Патешката стъпка го подготвяха. Ризата и панталона бяха с ресни, а по мокасините и ризата щяха да нашият много мъниста. На главата си щеше да носи най-хубавите пера, които има, а плитките му щяха да украсят със сребърни дискове, като нейните. На ръцете си — на китките и над лактите ще сложи гривни, а на гърдите — любимата си огърлица.

Таня довърши гердана от ноктите на пумата и му го изпрати с молба да го сложи за сватбата, защото тя също щеше да носи нейния. Уши и палтото от кожата на убитото от нея животно и реши това да бъде сватбеният й подарък за него.

Тя беше дала на новата си майка съдовете и храната, която намери у бледоликите, на Черния чайник подари оръжията и седлата. За себе си задържа конете и мулето, както и вързопа с боброви кожи и амунициите. Новите й родители прибавиха към тази зестра и разни неща за домакинството. Таня щеше да бъде богата булка.

Когато вождът запита дъщеря си какъв друг подарък би искала за сватбата, тя го помоли да се опита да откупи Мелиса от Грозната видра.

— Той се отнася толкова зле с нея, че се страхувам за живота й — обясни желанието си Таня.

— Сега ти вече си равноправен член на племето — отвърна навъсен вождът. — Белите жени повече не са твои сестри. Не бива да ги съжаляваш.

— Бих изпитвала съжаление към всеки, който е в ръцете му. Той е жесток човек. Бие дори собствената си жена и деца. Мелиса е едно крехко дете, а може би вече носи дете от този звяр.

— Ако е така, той едва ли ще се съгласи да се раздели с нея — размишляваше на глас Черния чайник.

— Тя все още не е сигурна. Но при всички случаи не е необходимо да му казваме. Страхувам се от онова, което ще направи жена му, ако научи, а Мелиса и детето едва ли ще издържат на още някой побой.

— Ами останалите ти другарки? И за тях ли си намислила нещо? — попита вождът.

— Не ме разбирай погрешно, татко — опита се да обясни Таня. — Те не са дошли тук по свое желание, но нищо не може да се направи. За Мелиса те моля, защото наистина се опасявам за живота й. Ако беше робиня на друг и той се отнасяше с нея по-човешки, нямаше да те помоля да я откупиш. Но Грозната видра е истинско животно. Брутален грубиян.

— Права си, но какво ще правиш ти с момичето?

— Ще я взема при нас за прислужница. Би ми помагала много.

— Едва ли. Ако наистина скоро наедрее, само ще ти бъде в тежест.

Таня се засмя:

— Може би си прав, но четири ръце винаги са повече от две, а и тя няма да е вечно така.

Черния чайник я погледна замислен.

— А как ще се чувстваш, когато из селото плъзнат слухове, че е бременна от мъжа ти? Това неминуемо ще стане.

— Нали аз знам истината? Знае я и Дебнещата пантера. Това е достатъчно.

Вождът кимна.

— Убедих се, че не я съжаляваш само защото е бяла. Грозната видра се отнася зле дори със собственото си семейство и ние също не одобряваме поведението му. Ще видя какво мога да направя.

— Благодаря, татко. Не бих те молила за това, но знам, че Грозната видра ни мрази и в никакъв случай няма да се съгласи аз или Дебнещата пантера да откупим Мелиса.

— Като го знам какъв е, сигурен съм, че ще иска друга жена в замяна. Един от нашите войни току-що ми подари една от пленените жени от племето уте. Може би ще е съгласен да я вземе в замяна.

— Не й завиждам и все пак тя може би по-добре ще понесе живота си при Видрата, отколкото Мелиса. Ако моята приятелка остане при него, той скоро ще я убие.

 

 

Оставаха три дни до сватбата. През това време Таня помагаше на жените да прибират реколтата и да приготвят храна за зимата.

В деня на церемонията тя се остави на грижите на индианките. Заведоха я на реката и я изкъпаха, докато кожата и косата й заблестяха на слънцето. През цялото време не преставаха да се подхилкват. Изсушиха косите й и ги разресаха с четка от игли на таралеж, а те блеснаха в цялата си пищност като старо злато. Изтриха със специален камък дланите, лактите и петите й, за да са меки и нежни, премахнаха космите от тялото й и го намазаха с благовония. Косата й поръсиха със същия парфюм от диви цветя. За сватбата щяха да оставят косите й разпуснати, с изключение на две тънички плитки от двете страни, на които ще бъдат закачени сребърните украшения.

Косата на бъдещия й съпруг щеше да е сресана по същия начин, като на неговите плитки ще окачат пищно оцветени пера и сребърните дискове. Но засега мъжете го бяха извели на лов, за да не присъства на приготовленията.

Най-после настъпи дългоочакваният миг. Дебнещата пантера я очакваше, застанал до Черния чайник, а жените тържествено я отведоха при него. Той беше великолепен в новото си облекло — висок, мъжествен и горд. Гарвановочерната му коса падаше свободно на раменете и се разстилаше като река от коприна. Абаносовите му очи я гледаха с възхита, докато приближаваше към него.

Таня беше красива и се усещаше такава. Роклята й, дълга чак до глезените, бе в светлокафяв, почти бежов цвят, цялата в бродерии и мъниста, с богати ресни по шевовете, които леко се поклащаха при всяко нейно грациозно движение. Разпуснатата й коса стигаше до под кръста и блестеше като злато в отблясъците на огъня. Очите й — две ясни звезди върху грейналото лице — искряха от щастие.

Замаяна от всичко наоколо, Таня все пак забеляза, че нейният любим е сложил огърлицата от ноктите на пумата, същата, каквато носеше и тя. Застана до него пред шамана на племето.

Магьосникът запита вожда дали е доволен от цената, предложена за дъщеря му. Черния чайник обяви високо пред всички, че Дебнещата пантера е дал тридесет мустанга за Таня и че той е съгласен с тази цена.

Шаманът обяви зестрата за добра, а Зимната мечка, който бе нещо като говорител на жениха, се съгласи и прие всичко, което тя щеше да внесе в бъдещото семейство. През цялото това време Таня гледаше само своя бъдещ съпруг и не забелязваше нищо наоколо.

След миг двамата коленичиха пред племенния свят мъж, а той изпя над главите им молитва за щастие, дълголетие и голяма челяд, благославяйки ги със своите свещени пособия и прикадявайки ги с дима от горящи въглени.

Отново бяха на крака и шаманът започна да изброява брачните задължения на невестата:

— Ще го следваш навсякъде и домът ти ще е винаги там, където е неговият. Ще приготвяш храната му, ще се грижиш за него и децата му. Ще го уважаваш, ще си му вярна и ще се подчиняваш на желанията му безпрекословно.

Таня даде съгласието си.

На свой ред Дебнещата пантера прие отговорностите си към своята бъдеща съпруга. Той обеща да подсигурява храна за жена си и децата си и да се отнася с уважение към нея като към своя съпруга и дъщеря на вожд.

В очите на младия мъж се четеше радост и гордост, когато постави две гравирани медни гривни на ръцете на Таня — знак, че тя му принадлежи вовеки веков. Тънки окови, които щяха да ги свързват до смъртта им.

Церемонията приключи и настана моментът да си разменят подаръците. По даден знак от своя приятел, Зимната мечка пристъпи напред и подаде на булката кошница, покрита с одеяло. Дебнещата пантера повдигна покривалото и Таня остана смаяна. В кошницата се бяха сгушили две мънички пуми. Ръцете й инстинктивно се протегнаха и погалиха меката като пух козина. Очите й се изпълниха с радостни сълзи и тя едва успя да промълви:

— О, скъпи, толкова са сладки! Къде? Кога? Как ги откри? — не успяваше да зададе тя всички въпроси, нахлули в главата й.

Той се усмихна, като я видя толкова смутена.

— Това са малките на убитата пума, които толкова си търсила онзи ден. Танцуващия кон ги намерил и ги задържал. Даде ми ги в деня, когато се върнахте, и ми разказа за случилото се. Хрумна ми, че бих могъл да ти ги подаря за сватбата, затова ги скрих в лагера, преди да те посрещна.

— Това е най-прекрасният подарък, който бих могла да получа. Благодаря ти. А сега, ето и моят дар за теб.

Патешка стъпка й подаде загънатото палто от кожата на убитата пума и тя го поднесе на своя съпруг. Той бавно го разгърна и го вдигна пред себе си.

— Наистина това е най-великолепната наметка, която съм виждал. С гордост ще я нося, Дива котко.

Таня малко се смути от хвалбите му и само поклати глава, преди да добави:

— Тревния човек ще препарира главата на пумата, за да украсиш с нея пилона пред шатрата си.

— Ще се гордея с нея — отвърна Пантерата.

— Аз съм тази, която трябва да се гордее, задето си я избрал за своя съпруга.

Сватбеното тържество продължи до късно през нощта. По едно време вождът ги извика при себе си:

— Успях да откупя Мелиса от Грозната видра. От утре сутрин тя ще бъде ваша прислужница. — Той бе говорил предварително с Дебнещата пантера и беше получил съгласието му.

— Наложи ли се да му дадеш твоята робиня в замяна? — попита Таня.

— Да. Той се съгласи да я даде само ако му намеря друга.

Дебнещата пантера кимна с разбиране и заяви:

— Ще се опитам да ти доведа друга пленница при някое от следващите ни нападения, чичо. Така ще компенсираме загубата.

Най-накрая група жени дойдоха при Таня и я отведоха в шатрата на Дебнещата пантера, където й помогнаха да се съблече, след което си тръгнаха. Въпреки че вече толкова нощи бяха прекарвали заедно, Таня очакваше съпруга си с притеснение и страх, като млада девственица в първата брачна нощ.

Той се появи безшумно, както винаги. Изникна в тъмнината, прекрасен в своя празничен костюм, и плъзна поглед по младото й тяло. Без да каже нито дума, съблече дрехите си и застана пред нея още по-величествен в мъжествената си голота. Тя се взря в мускулестото му тяло и потръпна в очакване.

Дебнещата пантера легна до нея и загреба с шепи кестенявата й коса, а тя се разля по ръцете му като искрящите води на планинска река.

— Толкова си хубава — прошепна в тишината той.

— И ти — отвърна тя и погали мощните му рамене. — Ти си всичко, за което съм мечтала. Толкова съм щастлива, че те намерих! Така прекрасно е, че вече всички пречки да сме заедно са зад гърба ни и най-сетне мога да те нарека свой съпруг. Толкова е хубаво да знам, че ти си мой, и аз — твоя.

— Никой никога не ще ни раздели. Няма да позволя да се случи такова нещо. Ако някой се опита да го стори, земята и небето ще преобърна и пак ще бъдеш моя. Ти си част от сърцето и душата ми. Моя си и ще бъдеш само моя.

— Това е единственото, което искам в този живот, скъпи. Да ти принадлежа и да бъда винаги с теб. Ти си моя живот и моята радост. Без теб животът ми ще е безсмислен.

Той я взе в силните си ръце и започна да я люби нежно, с безкрайна наслада. Устните му пиеха любовен нектар от нейните, ръцете му омагьосваха тялото й и го подчиняваха на волята му.

Замаяна, останала без дъх, Таня се остави на вещите му ръце и устни. Мислеше единствено за него, искаше да му даде всичко от себе си и да му достави безкрайното удоволствие, което тя самата изпитваше.

Нежните му, божествени пръсти докосваха тялото й, като че виртуозен музикант галеше струните на своята лютня. Тя беше като сухи съчки, които се разгаряха от най-малката искра. Никога досега не се бе чувствала толкова красива, толкова обичана и желана под ласките на своя любим. Страстни слова галеха ушите й, докато се любеха.

Ръцете й сякаш сами се протягаха към него, търсеха тялото му, милваха този толкова нежен и див любовник.

С устни, език и зъби тя изследваше вече толкова познатите форми, а в същото време безброй изгарящи целувки оставяха огнена диря по наедрелите й гърди, тръпнещия корем и закопнелите за ласки най-интимни гънки на тялото й.

В един миг и двамата усетиха, че повече не могат да издържат на подлудяващите докосвания и телата им се сляха в безумна страст. Отдадоха се на вечния ритъм на любовта с безкрайна наслада и заедно достигнаха върховното блаженство, сякаш изкачиха висока планина и оттам полетяха към слънцето, за да се спуснат после плавно към спокойствието на долината под тях.

През цялата нощ се любиха. Тя му се отдаваше всецяло, тялото й като че ли разцъфтяваше под нежните ласки, добиваше нова сила от споделената нужда — да се докосват, да се обичат, да се притискат един към друг и да си доказват за сетен път, че щастието им е истинско и ще продължи вечно. Тази нощ техният брак бе подпечатан със свещения печат на любовта. Врекоха се един на друг страстно, благоговейно и всецяло в едно свещенодействие, което ги изтощи, но и удовлетвори докрай.

 

 

Късно на другата сутрин Мелиса се появи в техния вигвам. Лицето й бе бледо и подпухнало, устната й — разцепена, а по ръцете имаше синини и драскотини. Мръсните, окъсани дрехи висяха върху измършавялото й, почти детинско тяло, а някога прекрасната й коса бе изгубила цвета си под дебелия слой мръсотия.

Дебнещата пантера я погледна и веднага й нареди да излезе навън. Очите на момичето се напълниха със сълзи и тя нерешително тръгна към изхода.

Младият мъж не каза нищо. Отвращението и гневът му личаха само в разширените му ноздри. Обърна се към жена си и й нареди:

— Заведи я на реката и я изкъпи хубаво. После й намери някакви свестни дрехи. Даже и бездомните кучета в селото са по-чисти от нея!

Брадичката на Мелиса нервно потрепваше, докато гледаше как новият й господар с бързи крачки излезе от типито. Таня я хвана за ръката и я поведе към реката.

— Той не се сърди на теб, Миси — опита се да я успокои тя.

Докато й помагаше да смъкне наслагвалата се с месеци мръсотия, Таня й обясни новите задължения и какво се очаква от нея. Повечето неща Мелиса беше вършила и за жената на Грозната видра.

— Освен това трябва да говориш с мен на езика на чейените и да ме наричаш с индианското ми име. Знаеш, че аз съм вече една от тях, дъщеря на вожда им и съпруга на Дебнещата пантера и няма да е прилично да говорим на английски.

— Но аз все още не знам добре този език — заекна Мелиса, като произнасяше с мъка чуждите думи.

— С времето ще го научиш. Животът ти с нас ще е много по-лек, Миси. Ще си добре нахранена и облечена, но трябва да те предупредя, че е необходимо да се отнасяш към нас с уважението, което ни се полага поради положението ни в племето. Другото отношение за мен би било неприятно, а за мъжа ми — неприемливо.

Мелиса кимна и отново попита, заеквайки:

— Ще иска ли Пантерата… искам да кажа… ще трябва ли…

— Какво? — попита я Таня.

— Ами, нали знаеш… — изчерви се Мелиса.

Таня не можа да повярва.

— Нима ме питаш дали ще трябва да спиш с мъжа ми?

Мелиса я погледна с измъчен вид и кимна.

Едва сега приятелката й се замисли. Не беше се сещала за това, но знаеше, че то често се случва в племето и се смята за нормално. Съпругите си затваряха очите, когато мъжете им решаха да направят някоя от пленничките своя любовница или си взимаха втора, та дори и трета жена. Това беше техния начин на живот. Налагаше се да признае пред себе си, че вероятността съществуваше, колкото и да й бе неприятна мисълта Дебнещата пантера да легне с друга жена, въпреки че вярваше в любовта и верността му. Все пак надяваше се той да не го направи скоро, още повече, че Мелиса бе толкова слаба и изтощена, а вероятно очакваше и дете. Отговори й по единствения възможен начин:

— Моят мъж не е звяр като Грозната видра. Не знам какви са плановете му, но ако легне с теб, поне няма да е груб и не ще ти причини болка.

Този път учудената бе Мелиса.

— Нима ти би приела това, Таня? Какво е станало с теб?

— Аз вече съм член на това племе. Не е важно дали ме е грижа или не. Дебнещата пантера е мой съпруг. Аз изпълнявам желанията му и се старая да му угодя. — Тя се усмихна. — Наистина мисля, че се тревожиш напразно. Хайде да се потрудим да оправим вида ти и да се почувстваш по-добре. С радост ще приема помощта ти, особено като се има предвид, че скоро няма да съм така сръчна. Бихме могли взаимно да си улесним живота.

Върху устните на Мелиса се появи плаха усмивка, първата, откакто в онзи съдбовен ден ги бяха отвлекли.

— Още не съм ти благодарила, Таня. Каквото и да се случи, нищо не може да се сравни с ужасите, които преживях при Грозната видра.

 

 

Мелиса стана част от живота им. Раните й започнаха да зарастват, кожата и косата й блестяха от чистота и постепенно подпухналото й лице започна да придобива предишния си вид. Таня изпълни обещанието си. Хранеше я добре, даде й прилични дрехи и подслон. Мелиса от своя страна работеше неуморно, за да облекчи Таня в ежедневните й задължения. С Пантерата обаче винаги беше много предпазлива и като че ли винаги нащрек.

— Много ми е мъчно да я гледам как се свива всеки път, когато се прибера вкъщи — оплака се на жена си той. — Като кълбо от нерви е.

— За тези неща е нужно време. Щом веднъж проумее, че няма да я биеш до смърт или насилваш, тя ще се успокои.

— Можеш да я успокоиш, че нямам намерение да я завлека в леглото си — ухили се той. — Много е мършава, а и аз съм твърде зает да удовлетворявам желанията на жена си.

— На времето Мелиса беше много красива. Като се храни добре и не я малтретираш, тя пак ще стане такава. Тогава може да ти се стори привлекателна — намекна Таня.

— Може би — отвърна без въодушевление Пантерата. — Но ти забравяш, че аз я видях онзи ден край реката, преди да ви вземем в плен. Дълго ви наблюдавахме и аз избрах теб. Ако бях пожелал нея, щях да я имам.

— Извинявай. Много съм глупава. Просто не ми е приятна мисълта, че може да легнеш с друга.

— Докато не ме предизвикаш да го направя, няма от какво да се тревожиш.

— А когато натежа и стана неугледна на вид от бременността? Нима няма да ти изглеждам грозна?

— Горката Дива котка! Тогава ще си ми още по-скъпа, защото ще зная, че храниш нашето дете. Нима ме смяташ за толкова слаб, че да не мога да издържа на желанията на плътта няколко седмици?

— Извинявай, скъпи! Не мисли, че не ти вярвам. Аз съм просто глупава жена.

— Предполагам, че тревогите ти са нормални за състоянието, в което се намираш. — Той се приближи по-близо до нея. — Но помни — ти си жената на моето сърце, светлината на живота ми.

Нещата сами дойдоха на мястото си след няколко дни. Дебнещата пантера се приготвяше за лов и помоли Мелиса да донесе колчана със стрелите от вигвама. На излизане, в бързината тя се препъна и стрелите се разпиляха по земята. Момичето цяло се разтрепери в очакване на наказанието, което щеше да последва. Хвърли се в краката на господаря си и инстинктивно покри главата си с ръце.

— Съжалявам — хълцаше тя. — Не исках да го направя. Няма да се повтори. Моля те, не ме бий! Моля те! Недей!

Таня и Пантерата си размениха учудени погледи при странната й реакция. Той лекичко я вдигна на крака, сякаш беше малко дете. В очите й се четеше див страх.

— Мелиса! Мелиса! — трябваше му доста време, докато я накара да го погледне. — Знам, че стана случайно. Не те виня. Никой не те обвинява. Никой няма да те бие.

Мелиса стрелна очи към Таня с надеждата, че това, което чува, е вярно.

— Ако го беше направила нарочно или от злоба, наистина щях да те накажа. Но докато изпълняваш нарежданията ми и се отнасяш с уважение към мен и жена ми, никой няма да ти посегне. Няма да те наказвам за нещо, което не си могла да предотвратиш.

Въпреки че още беше нащрек, Мелиса видимо се поуспокои.

Индианецът говореше с тих и спокоен глас.

— А сега иди и събери стрелите, като внимаваш да не повредиш перата — отпрати я той.

Девойката събра целия си кураж и го попита:

— Наистина ли не ми се сърдиш?

Дебнещата пантера се усмихна:

— Не бих казал, че съм особено щастлив, задето разпиля стрелите, но не ти се сърдя. — При вида на учуденото момиче, той добави: — Изглежда с всеки изминал ден търпението ми ще трябва да се калява сега, когато и двете с жена ми ставате все по-несръчни. Да се съобразяваш с една бременна жена е твърде трудно, но с две…

Усмивката му стана още по-широка и той ги изгледа предизвикателно:

— Войната и бойните набези ще ми се сторят май като детска игра!

Мелиса най-сетне се усмихна и благодари на приятелката си и нейния съпруг:

— Мъжът ти е справедлив човек — обърна се към Таня тя, докато събираше в колчана разпилените стрели, — и ти си щастлива жена!

— Така е — с готовност се съгласи Таня.

Двете жени трябваше да свикнат с още нещо ново. Мелиса спеше в същото бунгало и ще не ще, чуваше всичко, което става нощем. Таня знаеше, че това е в реда на нещата за индианците и не след дълго успя да превъзмогне смущението си от присъствието на Мелиса, докато се любеше с Пантерата. Скоро тя съвсем забрави за нея и се отпусна в любовните ласки.

„Всичко е въпрос на възпитание“ — помисли си тя.

В началото и Мелиса се притесняваше. Свиваше се от мъка и изпитваше искрено съжаление към приятелката си, имайки предвид собствения си опит от нощите, прекарани с Грозната видра. Доста време й трябваше да осъзнае, че стенанията и въздишките, които достигаха до ушите й, бяха предизвикани не от болка, а от истинска страст. Опитваше се да разбере как е възможно някой да намира удоволствие в този акт. За себе си бе сигурна, че би била най-щастлива, ако до края на живота й никой мъж не я докосне повече.

Малките пуми разнообразяваха ежедневието им. Не оставаха нито миг на едно място и непрекъснато правеха бели. Нападаха игриво всичко, което се движи, и особено се радваха на босите крака. Голямо удоволствие, изглежда, им доставяха ресните и перата. Двете жени внимаваха да не забравят някоя дреха на земята, особено след като зверчетата опустошиха една от полите с ресни на господарката си и „убиха“ украсената с пера лента за глава на Дебнещата пантера.

Най-любимото им лакомство беше медът и съдът, в който се съхраняваше този продукт, се пазеше особено внимателно. Освен това харесваха и тютюна на Пантерата, а напоследък се пристрастиха и към кафето. Често Таня намираше чашата си празна, преди още да е успяла да го опита. Внимаваха също да не оставят без надзор ядене върху огъня или полуодрана кожа на някое животно.

Две нощи подред и тримата се будеха от истеричния кикот на Таня, след като зверчетата се заиграваха с босите й крака. Тогава Дебнещата пантера реши, че е време да ги дресира. От този ден двамата с Таня извеждаха пумите, вързани на каишки, и Пантерата учеше жена си как да ги накара да й се подчиняват. Трябваше да бъде добра и внимателна, но и много твърда с тях. След време, когато ги приучеха да изпълняват командите им, щяха да ги пуснат свободно из селото. Бяха умни и според Пантерата, бързо щяха да разберат какво е позволено и какво — не.

Веднъж на Таня й хрумна да ги нарече Кит и Кат и тя обясни на мъжа си значението на английската фраза „кити кат“. Мъжкият, Кат, определено предпочиташе Дебнещата пантера, докато женската, на име Кит, като че ли обикна повече Таня. И двете зверчета се научиха да се подчиняват на господарите си, но всяко си имаше предпочитания към тях.

Таня истински се влюби в малките пуми, а и Дебнещата пантера, въпреки че не показваше открито чувствата си, явно ги обикна. Мелиса също ги харесваше и се смееше на дяволиите им, но не беше така привързана към тях. Те бяха прекрасни, толкова меки и пухкави, с кафяви петна по светлата козина и с опашки на черни райета. Според Дебнещата пантера, когато станеха не шест месеца, тези шарки щяха да изчезнат, но Таня ги харесваше и така. Колкото и да бяха сладки, обаче, от време на време им създаваха неприятности и понякога се съмняваха дали изобщо ще пораснат и ще престанат с техните щуротии.

Общо взето животът на Таня се бе променил драстично и тя бе по-щастлива от когато и да било. Животът й с Дебнещата пантера беше едно безкрайно щастие. Всеки ден научаваше по нещо ново от него. Тук, в планините, далеч от семейство и приятели, тя бе открила за себе си нов живот. Имаше нови родители, уважението на племето, добри приятели, Мелиса, която й помагаше и очакваше дете, а най-вече имаше своя любим, Дебнещата пантера.