Катрин Харт
Нежна грубост (23)

Глава двадесет и трета

Тържеството приключи в ранните часове на другия ден и всички уморени се довлякоха до леглата. Поради многото гости, Мелиса бе предложила да спи при Таня, за да има място и за другите.

Още щом заключиха вратата, Таня отиде на пръсти до стаята на Адам, а на Мелиса поръча:

— Марк сигурно ще спи дълбоко, но ако се събуди и иска да яде, повикай ме!

— Добре — отвърна Мелиса, като зарови глава във възглавницата. — Лека нощ.

Като си мислеше, че Мелиса вече спи дълбоко, Таня остави междинната врата открехната, за да чува по-добре момчетата.

Адам я очакваше. Тя остана за миг в светлината на луната, а той промълви:

— Можеш да получиш достъп до постелята ми само с цената на тази плътна нощница.

Таня се засмя.

— Много взе да се разпореждаш, като обяви годежа! — Тя измъкна през глава дрехата, която толкова им пречеше, и се вмъкна при него.

— Мисля, че заслужавам повече внимание тази нощ, защото едва ли ще ни се отдаде подобен случай през следващите седмици. Майка ти ще ти намери хиляди задължения в града и едва ли ще можем да си уредим някоя среща в ранчото преди сватбата.

— Прав си — измърмори тя и впи устни във вдлъбнатината на шията му.

Той я притегли до себе си и с наслада се притисна до копринената й мека кожа, като зарови ръце и лице в дъхавата й коса. Пое дълбоко приятния аромат и въздъхна:

— Цяла вечер копнея за този миг. Ухаеш на люляк и си мека като коприна. Направо подлудявах, като те държах толкова близко до себе си и не можех да те целуна или погаля така, както аз искам.

Устните му потрепериха над челото й, пробягнаха по слепоочието и бузата й.

— Толкова си хубава! Привличаш ме като магьосница! Откакто те видях за първи път, ти сякаш ме омагьоса.

Тя потърси устните му, но той я избягна.

— Луната е огряла главата ти!

Тя отново се опита да го целуне, но той обсипваше с целувки врата и раменете й. Таня отметна глава назад, за да му открие още от плътта си. По тялото й танцуваха чувствени тръпки. Тя зарови пръсти в черната му коса. Адам се засмя.

— Харесва ти, нали?

— Ммм… — въздъхна тя и притаи дъх, защото в същия миг дългите му пръсти погалиха бедрата й.

Обхванала главата му в ръцете си, тя най-сетне успя да намери устата му със своите зажаднели за целувка устни. Но вместо жарка целувка, той отново я задържа на разстояние, като само лекичко захапваше устните й, галеше я с дъха си, докосваше устата й с език, докато тя не затрепери от желание и страст.

— Целуни ме, Адам! Целуни ме, моля те! — шептеше тя.

Когато най-сетне той се подчини, тя получи много повече от онова, което очакваше. Тази целувка бе изпепеляваща и буквално възпламени телата им. Таня усети как познатите пламъци на страстта плъзнаха по вените й и кръвта й закипя. Тялото й се изпъна като струна в желанието й да се притисне колкото се може по-плътно до неговото, ръцете й се впиха в раменете му, за да го притеглят по-близо.

Пръстите на Адам се плъзнаха по ребрата й в основата на гърдите, после бавно очертаха меката плът и само за част от секундата загрубелите му длани докоснаха зърната.

От гърлото й се изтръгна стенание на агония, когато той отдръпна ръцете си. Тихият му смях й подсказа, че нарочно я дразни.

— Престани, скъпи! — сгълча го тя, като едва успя да отдели устни от неговите. — Докога ще ме дразниш!

— Кажи ми какво искаш, мила.

— Сложи ръцете си върху гърдите ми — молеше го тя и водеше ръцете му към целта им. — Погали ме! Целуни ме тук!

— Кажи ми какво чувстваш, когато го правя. Какво става вътре в теб?

Точно в този момент Мелиса стана да затвори вратата, за да не ги чува. До ушите й достигнаха последните думи на Адам и тя задържа ръката си върху бравата. Усещаше, че й се повдига, но в същото време изпитваше и неимоверно любопитство. Тя цялата почервеня. Знаеше, че не бива да подслушва, но краката й сякаш бяха приковани в земята.

От месеци насам тя изпитваше непознати чувства, когато Джъстин я докосваше. Беше му позволила да я целуне един-два пъти и в този момент бе почувствала непознат трепет в тялото си. Веднъж той нежно бе поставил ръката си върху гърдата й и тя усети как зърното в миг се втвърди, а когато той едва-едва го докосна с върха на пръста си, през тялото й сякаш премина ток. Тя се бе отдръпнала засрамена и объркана.

От съжителството си с Грозното видра Мелиса бе познала само болката и деградацията на човешкото сексуално общуване. После по време на престоя си в шатрата на Таня и Дебнеща пантера, тя осъзна, че някои хора изпитват удоволствие от това, макар да не можеше да си обясни как е възможно подобно нещо. Когато в живота й се появи Джъстин, тя за първи път изпита емоционалната страна на любовта между мъжа и жената. Сърцето й се разтваряше за неговото, но мозъкът й изпращаше предупредителни сигнали. Тя не бе очаквала тялото й да откликне на неговите ласки. По-скоро мислеше, че ще се отврати. Съзнанието й подсказваше, че би трябвало да е потресена и засрамена, но устните й копнееха за неговите.

Никога в живота си Мелиса не бе свързвала чувствената с физическата любов. За нея това бяха съвсем отделни неща — едното отвратително, другото — невидимо и неосезаемо.

Сега, заслушана в тъмнината в нежните звуци откъм стаята на Адам, тя се помъчи да вникне в тези неща. Явно двете страни на любовта представляваха едно органично цяло.

Докато слушаше нежните слова, които двамата влюбени си шептяха, Мелиса най-сетне стигна до заключението, че там, където обичта е взаимна, няма нищо срамно в телесната любов. Когато има нежност, няма болка. Без нежност, актът се превръща в нещо животинско, в обикновено съвкупление, където човешките чувства не играят никаква роля. Любовта е възвишена изява на сърцето и душата.

По страните й потекоха сълзи. Досега тя не разбираше думите на Таня, защото не познаваше любовта и не бе срещнала Джъстин. Сега бе сигурна, че тяхната взаимна обич няма да се омърси от сливането на телата им. Той бе мил и нежен и тя ще усети само това.

Мелиса тихичко затвори вратата и се върна на пръсти в леглото. Въздъхна облекчено и душата й сякаш се освободи от тежкото бреме на съмненията. Заспа спокойно с мисълта, че не бе права, като ги подслушваше, но пък така бе стигнала до толкова важни истини, че бог щеше да й прости. Най-после бе свободна да обича Джъстин така, както той заслужава.

— Обичам да докосваш гърдите ми — шепнеше Таня. — През тялото ми сякаш преминават искри и всеки нерв оживява. Дълбоко в мен се разлива гореща лава и цялата изтръпвам, а в слабините ми тупти изгаряща болка.

Нейните свенливи слова караха сърцето му да прелива от обич и гордост и той удвои усилията си, решен да й достави най-възвишеното удоволствие на земята.

В желанието си да не остане по-назад, тя плъзна ръце по тялото му. Пръстите й галеха всеки мускул и кост, езикът й потърси чувствената точка в ухото му, зъбите й загризаха плътта и той потръпна от удоволствие. Ноктите й се впиваха в гърба му и той стенеше от страст. Ръцете й рисуваха странни фигури по голата плът и се наслаждаваха на допира на кожата му. Усети соления вкус на тялото му, когато нежно захапа рамото му, а после покри мястото с мънички целувки.

— Изкарваш ме от релси с тая твоя божествена уста, мила! — предупреди я той и побърза да отвърне на ласките й. Устните му се впиха в нейните и той обхвана с едната си ръка гърдите й, а другата плъзна надолу по корема, спря се за миг в малката вдлъбнатина и описа бавни кръгове по бедрата й. Тя изтръпна в очакване и изви тяло.

От устата й се изтръгна приглушено стенание, когато той достигна най-потайните дълбини на чувственото й желание. Устните му последваха пътя на ръцете и тя усети, че се разтапя от нега.

— Ти си дявол, Адам Савидж! — стенеше трепереща Таня. — Истински сладък дявол!

— И ти не си ангел, сладка моя. Тялото ти е божествено, но ласките ти са горещи като огъня на ада.

Пръстите и езикът му вършеха чудеса. Тялото и се разтърсваше от възторг и жажда.

— Адам! Адам! Моля те, Адам!

— Не още, алчна Дива котко! — прошепна той.

Ръката й се плъзна по гърба и притисна бедрата му до себе си в безмълвна молба да я обладае, но той продължаваше своя пир над покорното й тяло, без да обръща внимание на неистовото й желание. Пръстите й сами се плъзнаха още по-надолу и обхванаха пулсиращата му плът. Знаеше, че той е на ръба на въздържанието, но продължи да го предизвиква.

— Развратна вещица! Магьосница! — простена Адам.

— Моля те Адам! Ела! Изгарям за теб!

Най-сетне той се подчини. Тялото й го посрещна с нетърпение. Скоро чувството на благодарност се смени от неукротима жажда и тя се притискаше все по-силно до него в желанието си да се слее изцяло с тялото и душата му. Любовта им бе едновременно възвишена и първична. Телата им, слети в приказна хармония, търсеха заедно мига на съвършения възторг и достигнали го, пропаднаха стремглаво в бездна от светлина и ярки цветове, въртяха се безтегловни, обхванати от неземни чувства.

Дълго време Таня не можа да проговори. Най-после с треперещ от вълнение глас тя прошепна:

— Ти правиш чудеса със своята любов, скъпи! Не зная къде съм, нито какво върша. Ах, само ако можеш да усетиш колко те обичам!

Адам избърса с целувка сълзите от блестящите й очи.

— Толкова, че изтръгваш сърцето от тялото ми, за да го върнеш, изпълнено с нова мощ и по-силно от всякога. Твоята любов ме прави непобедим.

 

 

Два дни по-късно Таня се завърна в Пуебло и се захвана с трескави приготовления за сватбата. Отне й доста време и усилия да убеди майка си, че е смешно да се прави годеж и сватба, когато датите са толкова близко, но най-сетне успя.

— Не мога да разбера защо трябва да се бърза толкова! — мънкаше Сара. — Човек се жени само веднъж и трябва да направи всичко възможно този ден да се помни цял живот. А това означава много дни приготовления и добро премисляне на всяка подробност.

— Първи юли, мамо — напомни й Таня. Жени се само веднъж! Не и в нейния случай. Чудеше се коя ли дата щяха да отбелязват занапред двамата с Адам.

За да няма недоразумения поради различната религия на двамата — тя беше протестантка, а Адам — католик по майчина линия — решиха съдията Кер да проведе церемонията. Мелиса и Джули щяха да са шаферки. Джъстин избраха за кръстник като най-добър приятел на Адам, а Роберто щеше да помага. Съдията предложи да ги ожени в неговия дом и съпругата му, Емили, се съгласи да свири на орган. Въпреки че всичко това бе уредено много бързо, в къщата на семейство Мартин цареше истинска неразбория и Таня не можеше да се начуди защо.

— Защо ли изобщо се съгласих на това! — оплакваше се тя на Адам. — Когато ми описваше сватбата под дулото на оръжието онази нощ, нещата изглеждаха къде по-добре. Мама направо е подлудяла. Извикала е фотограф от Денвър, а менюто за приема промени поне четири пъти през последните три седмици. Когато не се занимава с тези подробности, се притеснява, че ще настъпи засушаване и всички цветя ще извехнат преди сватбата.

Таня изгледа ядно Адам и забеляза, че той едва се сдържа да не се изсмее.

— Добре де! Смей се! Чакай само да стигне до теб! Ние трите вече приличаме на игленици. Целите сме посинели от топлийките по пробите. Отгоре на всичко, тя настоява да имам истински чеиз, а ти добре знаеш, както между впрочем и аз, че няма да съм тук, за да нося тези дрехи. Не мога да й кажа да не се хаби напразно.

Годежът им стана официален за Сара от момента, когато Адам подари на Таня невероятно красив годежен пръстен с диамант. Камъкът принадлежал навремето на баба му и той бе помолил един от местните златари да го вгради специално за случая. В момента същият занаятчия бе зает с изработката на уникална гривна като сватбен подарък за Таня. Това трябваше да бъде изненада и той бе много потаен на тази тема.

Сякаш бяха малко грижите й, че Таня трябваше да се справя отново с Джефри Янг. Слава богу, той разбра, че се е върнала няколко дни след пристигането й. Но, разбира се, съвсем скоро настъпи денят, в който Джефри научи за годежа на Таня и Адам, и направо побесня. Пристигна като хала един следобед, седмица след нейното завръщане. Без да обръща внимание на Сара и Мелиса, той се втурна в столовата, където Таня слагаше масата. Приближи и я сграбчи грубо за ръката.

— Вярно ли е? — прогърмя гласът му.

Таня го изгледа спокойно.

— Какво дали е вярно, лейтенант Янг?

Ръката му я стисна още по-силно и сините му очи с налудничав блясък се впиха в нейните.

— Целият град говори за годежа ти с Адам Савидж! Вярно ли е?

— Напълно — отвърна тя, без да отмести поглед.

Лицето му се изкриви от злоба и той я хвана за раменете и я разтърси.

— Няма да ти позволя!

Макар да знаеше колко жесток и себичен човек беше той, Таня за миг изпита като че ли съжаление към него. Тя виждаше, че наистина страда, а причината за това бе в нея.

Когато отново проговори, в гласа й се чувстваше състрадание. Опита се да го убеди:

— Джефри, от месеци наред се опитвам да ти обясня, че между нас всичко е свършено. Трябваше да ме послушаш. Аз ще се омъжа за Адам и е време да го осъзнаеш.

Жестокостта, изписана върху лицето му, всяваше страх.

— Никога! Ти си моя! Никога няма да принадлежиш на друг!

Като разбра, че не може да му обясни нещата в подобно състояние, Таня промени тактиката. Облегна се на гърдите му и изчака да се поуспокои, докато усети, че ръката му охлабва хватката си. Тогава се отскубна. Измъкна бързо ножа от колана си и извика Кит.

Джули и Сара застанаха като вкаменени на вратата. Мелиса наблюдаваше сцената мълчаливо и хапеше устни в очакване на следващата стъпка на приятелката си.

Като го държеше на разстояние с ножа, Таня извика:

— Махай се! Изчезвай, преди да съм те заклала и хвърлила на Кит!

Точно в този момент огромната котка с грациозни движения се вмъкна в стаята и застана до господарката си, като изръмжа заплашително и оголи белите си зъби.

В очите на Джефри проблесна разум и той отстъпи крачка назад, протегнал умолително ръце към нея.

— Таня, скъпа, извинявай, ако съм бил груб. Ти трябва да ме послушаш! Не мога да ти позволя да се погубиш с този човек! Помисли за всичко, което ние с теб сме един за друг. През какво ли не преминахме!

В този момент Джули, която през последните дни си имаше свои собствени грижи, се втурна към Джефри и го задърпа за ръката.

— Престани, Джефри! Нима не разбираш, че тя не те иска! Защо се унижаваш така! Не виждаш ли какво става с теб?

Вбесен, Джефри я отхвърли настрани и ръката му, сякаш без да иска, я удари през лицето.

— Махай се от мен, кучка такава! — изкрещя той.

Джули изпищя и се строполи в краката на майка си, уплашена и наранена.

Кит отново изръмжа, но лейтенантът не й обърна никакво внимание и се обърна подигравателно към Джули.

— Сега не си вече толкова горда, нали? Но пък и ти никога не си имала особена гордост. Да не мислиш, че не забелязвах как ми се увърташ през цялото време? Трябва да съм сляп, за да не забележа всичките ти хитрини — лицето му се изкриви злобно. — Можех да те имам, когато пожелая! — заяви брутално той. — Но защо си ми? Аз искам Таня! Макар и да не е девственица, тя пак е по-доброто парче!

— Достатъчно, Джефри! — сряза го Таня. — Няма да ти позволя да обиждаш сестра ми!

— Та тя си го проси от доста време! — наблегна на последните думи той. — Представя си, че ще я взема за жена, а тя няма никакви качества за съпруга на офицер. Толкова е разглезена и очаква всички да й угаждат. Изобщо не е свикнала на трудности. Как би понесла несгодите на военния живот! При теб обаче е съвсем друго! — очите му алчно блеснаха към Таня. — Ти си силна и не хленчиш, когато нещата загрубеят. Ако си до мен, ще стана генерал!

Таня се изсмя цинично.

— И ти си страхотен, Джефри! Страхотно луд! А сега се махай оттук, преди да съм те промушила в сърцето, ако изобщо имаш такова! — размаха ножа тя, а пантерата отново изръмжа.

Джефри им хвърли последен поглед, пълен с омраза, и се извъртя на пета!

— Ще съжаляваш за това, Таня! Цялото ти семейство, дето се мислят за толкова велики, ще съжалява! Някой ден ще дойдеш на колене да ми се молиш! — Той се обърна към Джули: — Не плачи, скъпа! Ако сестра ти наистина си е загубила ума и се ожени за този фермер, може пък и да те направя своя любовница. Ти толкова често ми се предлагаше! От теб съпруга не става, но може би ще излезе добра метреса!

Елизабет остана потресена при вида на разплаканата Джули и посинената й буза. Тя беше ходила на пазар и не знаеше за посещението на Джефри. Но тя реагира твърде спокойно в сравнение с мъжете, от които не можаха да скрият какво се е случило.

— Трябва да го обесят! — беснееше Едуард. — Първо се опита да изнасили Таня, а сега пък ударил Джули! Този човек е луд!

— Малко му е бесилото! — ядосваше се и Джордж.

— На мен така ми се искаше да го убия! — тихо промълви Таня и потърси с очи Адам. — Не можеш да повярваш как едва се сдържах да не забия ножа си в подлото му сърце!

— Щяха да те съдят за убийство, ако го бе сторила!

Таня кимна.

— Знам. Затова и не го направих!

Елизабет се възмути на глас:

— Ама че работа! Прекрасният лейтенант нахлува в къщата ми и си прави каквото ще само защото зад гърба му стои армията!

— Не може ли шерифът да го арестува? — предложи Сара.

Адам се намръщи и поклати глава.

— Не и за такова нещо. Янг ще каже, че Джули случайно се е наранила.

— Трябваше да го застрелям, когато го хванах да насилва Таня!

— Да, и да ни убият! Неговите хора нямаше да чакат обясненията ни! — каза Джордж.

— Какво да правим? — обади се и Мелиса. — Джули не смее да припари навън, а кой може да каже кога на Джефри ще му скимне да ни посети отново?

Джули цял следобед бе плакала, но сега седеше тихо до майка си и почти не говореше. От време на време тялото й се разтърсваше конвулсивно, но явно шокът бе преминал. Адам я погледна състрадателно.

— Имам предложение, ако разбира се Джули е съгласна.

Момичето го погледна в очакване.

— Тази седмица майка ми ще идва в града. Джули може да отиде с нея във фермата и там ще се почувства на сигурно място. Мама ще се грижи за теб, а и Роберто ще те пази. Съгласен ли си?

Девойката кимна сериозно.

— Да. Но какво ще прави Таня?

— Аз ще се грижа за нея. Имаме толкова работа по сватбата, че вероятно ще спя пред вратата ви. Когато не е с мен, ще бъде с баща ти и чичо ти, а в тяхно отсъствие в къщата ще бъде или Джъстин или аз.

Когато останаха насаме, Таня сподели с Адам:

— Не можеш да си представиш какво трябваше да правя днес, за да накарам Джефри да си иде.

Черните му очи проблеснаха.

— И аз си помислих така! Но ти не си забравила най-важния урок на индианците, нали? Търпение! Когато ябълката узрее, тя пада от дървото. Като му дойде времето, ще се справим и с младия лейтенант. Не бива да предизвикваме закона. Ще изчакаме.

 

 

В началото на следващата седмица Джули замина с Ракел за ранчото. Ако не друго, там поне тя щеше да е по-дълго с Роберто, а Таня бе благодарна на това. Сега, когато сестра й бе видяла що за човек е Джефри, тя се надяваше, че ще оцени правилно Роберто.

Останалите продължиха да се занимават с приготовленията по сватбата. Подготвиха списъка на гостите и изпратиха поканите. Ракел се грижеше за роклята на Джули, а Сара и Елизабет се занимаваха с тоалетите на останалите дами от семейството.

Сватбената рокля на Таня, както и многото други дрехи от чеиза й, бяха възложени на една от местните шивачки. Имаше многобройни проби, освен ходенето при шапкаря и обущаря за избиране на шапка, воали и обувки. Постоянно се вадеха нови мостри платове, обсъждаха се и се отхвърляха, докато на Таня започна да й се струва, че ще откачи.

— Скоро ще свърши — успокояваше я Адам.

— Слава на бога! — отговаряше Таня, като разтъркваше туптящото си слепоочие. — Ако майка промени още веднъж цвета или плата, кълна се, че ще се оженя в рокля от чувал на инат.

По средата на всичко това Мелиса също ги изненада. Една вечер, скоро след отпътуването на Джули, тя и Джъстин останаха сами на верандата.

— Имало доста повече да се прави по една сватба, отколкото си мислех — каза той между другото.

— Не мисля, че ако аз се женех, щях да се съглася с всичката тази бъркотия и планиране — кимна тя. — Аз съм доста затворен човек — тя наблюдаваше реакцията на Джъстин. Лицето му стана доста замислено.

— А как би искала да бъде, Миси — осмели се да каже той най-после.

Тя скри усмивката си. Джъстин се бе държал внимателно през последните дни и избягваше да я притиска по въпроса за техните отношения.

— След всичко, което ми се случи, мисля, че бих искала тиха церемония в семеен кръг и няколко най-близки приятели, нещо много по-обикновено. Ти одобряваш ли това?

Джъстин я погледна внимателно с надежда в очите, но все още съмняващ се.

— За нас двамата ли говориш, Миси? Ти и аз?

Тя погледна към него скромно изпод притворените си мигли, но отговорът й съвсем не бе срамежлив.

— Джъстин — въздъхна тя, — ужасен срам е, когато едно момиче трябва да попита мъжа, когото обича, дали иска да се ожени за нея! Ще приемеш ли или не?

В продължение на минута Джъстин я гледаше шокиран и се чудеше дали я е чул правилно.

— Да — изплъзна се отговорът му, преди още да е осъзнал, че е отворил уста.

Мелиса се засмя доволна от искрената му реакция и премия отговор.

— Добре, значи решено!

В тоя момент Джъстин изглежда се осъзна. Извика радостно и скочи от люлката, като я повлече със себе си. С грейнали от радост очи, вдигна Мелиса и я завъртя.

— О, Миси, Миси! — прегръщаше я той и я целуваше по косата.

Най-сетне я пусна и като я погледна загрижено, попита:

— Сигурна ли си, че няма да промениш намерението си? — очите му я гледаха изпитателно.

Тя обхвана лицето му с ръце и го придърпа към себе си.

— Разбира се — прошепна тя и подложи устните си за целувка. — Не мислиш ли, че е време да ме целунеш или може би мислиш, че след като аз съм направила предложението, трябва и да те целуна?

Всъщност нямаше никакво значение, защото щом веднъж устните им се докоснаха, никой не можеше да каже кой кого целува.

Мелиса не искаше да притеснява Таня преди сватбата и затова реши да отложи съобщението за тяхното решение, но Джъстин нямаше никакви подобни задръжки. Той бе прям човек и пое нещата в свои ръце. След като съобщи намеренията си на своите родители и на семейство Мартин, роднините се събраха за планиране на тържеството. Мелиса не желаеше сложни ритуали и останалите се съобразиха с нея. Щяха да се оженят една седмица след сватбата на Таня, като и този път церемонията щеше да извърши съдията Кер. Таня и Адам щяха да им кумуват. Мелиса не искаше нищо друго, освен скромна рокля, сватбен букет и няколко цветя за украса на скромната семейна вечеря.

Джефри направи още няколко опита да се види с Таня и най-сетне се бе отказал. Семейството просто не отваряше вратата, когато той идваше да ги види. Лейтенантът пишеше бележки, но Таня ги късаше на мига, а когато случайно той я зърнеше в града, тя винаги бе с Адам. Най-сетне той се отказа или поне те така си помислиха.

После, само две седмици преди сватбата, започнаха да се случват странни неща. Първият случай бе твърде драматичен, почти фатален. Една вечер след вечеря Таня и Адам излязоха да се разходят. Вървяха по една от любимите си пътеки в гората зад къщата и разговаряха весело, като от време на време спираха и си разменяха целувки. Бяха толкова заети със себе си, че не забелязваха почти нищо наоколо.

В един момент Адам се наведе да откъсне цвете, за да украси косата на своята любима. В същия миг над главата му профуча куршум и се заби в дървото няколко стъпки над него. Адам сграбчи Таня и я повали на земята, като двамата бързо се претърколиха зад едно дърво.

Адам извади своя пистолет и зачака. Тъй като не последваха нови изстрели, той надникна иззад дървото. Като прецениха откъде бе дошъл куршума, те поразгледаха наоколо и откриха пресни следи, но нападателят бе изчезнал.

— Джефри! — заяви без капка съмнение Таня.

— Или някой от неговите верни хора! — съгласи се Адам. — Нямаме доказателства, обаче.

— Сменя тактиката — Таня стисна зъби. — Сега се прави на страхливец. Точно в стила му.

— Явно иска да те види вдовица, преди да си се омъжила. Ще трябва да сме нащрек. Ако не се бяхме заприказвали, щях да го чуя.

— Аз също. Мислех, че се е отказал, но явно съм сгрешила.

Когато разказаха какво им се бе случило и на останалите вкъщи, Мелиса възкликна:

— Знаете ли, може и нищо да няма, но напоследък из града се носят слухове за Джефри и Сю-Елън.

— Какво по-точно? — попита Таня.

— Нищо особено. Просто ги виждат твърде често заедно.

— Много си подхождат — подхвърли Таня.

Мелиса продължи:

— Така е, но чувам, че отношенията им са по-интимни. Не е ли странно?

Адам поклати глава.

— Какво странно има? И двамата са злобни и опасни като змии. И двамата биха искали да ме ликвидират. Джефри, защото иска да се ожени за Таня, а Сю-Елън, защото толкова я ненавижда, че всичко, което би й причинило мъка, на нея би доставило удоволствие.

Поглеждайки тайно към родителите си, Таня прошепна:

— До сега тя не е виждала Адам отблизо. Така ще си отдъхна, когато родителите й дойдат да си я приберат!

— Ами… — намеси се Елизабет — жената на пастора казала на съпругата на съдията, че всеки момент очакват пристигането им. Някъде след седмица-две.

— Да — потвърди и Сара, — и доколкото чувам, Рут с радост ще се раздели с нея. Изглежда и на нея и е омръзнало безкрайното мърморене на това момиче.

В края на седмицата Ракел дойде в града заедно с Джули и Роберто. Те донесоха обезпокоителни новини. Предишната нощ някой се бе опитал да подпали хамбара и конюшните.

— За щастие, Хосе бил наблизо и чул някой да се навърта — обясни Роберто. — Грабнал пушката и стрелял напосоки. Ние го чухме и изскочихме навън. Избягаха, без да успеят да свършат кой знае какво. Хосе намери запалена факла до конюшнята и я угаси, а покривът на хамбара бе пламнал на едно място, но успяхме бързо да потушим пожара.

— Видяхте ли кой беше? — попита Адам.

— Не — отвърна Ракел. — Беше твърде тъмно. Знаем само, че бяха неколцина. Странно, сега като си помисля, още тогава струва ми се, Педро каза, че един от нападателите му се е сторил да е кавалерист.

 

 

Шерифът получи изненадваща покана за вечеря. В края на вечерта, докато пиеха брендито си в салона, мъжете му обясниха в какво се състои проблема: Разказаха му за връзката между Таня и Джефри, за неговия опит да я изнасили, за манията му непременно да се ожени за нея и за заплахите му към Джули. Накрая добавиха и покушението над Адам, както и опита за умишлен пожар в ранчото.

— Не се съмнявам в това, което казвате, но без доказателства едва ли мога да направя нещо. Този човек е хитър и досега винаги е успявал да се държи в рамките на закона.

— Знаем това, Том — обясниха мъжете. — Искахме просто да те предупредим за онова, което става. Момчето не е наред. Не се знае какво още може да му хрумне!

Том клатеше глава с разбиране.

— Ще го следя отблизо и ви съветвам да сторите същото.

— Роберто е поставил постове около ранчото по мое нареждане.

Том Мидълтън всмукна дълбоко от лулата си и изпусна облак дим.

— Откакто дойде в Пуебло, този лейтенант ми създава само неприятности. Въобразява си какво ли не. Мисли, че униформата му дава неограничена власт и може да си вири носа, колкото си поиска — шерифът се засмя. — Някой трябва да му посмачка фасона. Да не мисли, че пагоните ще го спасят? Не искам да кажа, че трябва да го убием, но ако се намери някой да отърве града от него, ще ми направи голяма услуга.

 

 

Два дни преди сватбата всичко беше все още тихо и мирно. Подготовката за събитието бе към края си. Булчинската рокля и тоалетите на шаферките бяха завършени, цветята все още не бяха повехнали и всички бяха здрави, макар и нервни.

Момичетата пробваха роклите си на горния етаж. Адам и Джъстин преглеждаха вестниците в библиотеката. Джордж и Едуард успяха да се измъкнат, за да свършат някоя работа в магазина, а Елизабет бе заета в кухнята. Сара наглеждаше децата в задния двор и събираше прането. Край тях, както винаги, се навърташе Кит. Джереми бе отишъл да играе.

Изведнъж пронизителните писъци на Сара огласиха къщата през разтворените прозорци.

Адам и Джъстин хвърлиха вестниците и се втурнаха навън, като едва не събориха Елизабет. Мелиса подскочи, Джули се разпищя, а Таня съдра страничния шев на роклята си, докато се мъчеше да я съблече презглава. Всички хукнаха надолу по стълбите.

Таня спря като закована до майка си тъкмо когато двамата мъже излязоха тичешком от двора.

— Какво става?

— Къде отиват Адам и Джъстин? — попита Мелиса.

Сара стискаше малкия до гърдите си, а Хънтър се бе сгушил в полите на леля си.

— Мисля, че някой се опита да отвлече момчетата — отвърна Сара, като се подпря на рамото на дъщеря си, за да не падне. — Оставих ги за миг, за да внеса коша с прането. Като се върнах Кит ръмжеше като побесняла. Хукнах да видя какво става и зърнах някой да се спотайва между дърветата в дъното на двора. Тогава се разпищях, а мъжът хукна да бяга. След него изскочи и друг.

— И нашите се опитват да ги хванат! — довърши Елизабет вместо нея.

— О, боже! — изстена Таня, зашеметена от чутото. — Кой може да е?

Сара кимна утвърдително.

— Бяха в сини униформи.

Мъжете не се забавиха много.

— Избягаха! — съобщиха задъхано те.

— По дяволите! — ядосваше се Таня. — Проклет да е! Мога да разбера, че искаше да те убие, че направи опит да запали ранчото… Вероятно в своето изкривено съзнание си въобразява, че ако стоката изгори и ти обеднееш, няма да се оженя за теб! Но това вече е прекалено! Да отвлече децата ми! Какво ще спечели от това? Как би му помогнало?

Адам я притисна до себе си.

— Искал е да те изнудва, скъпа. Щял е да ги използва като примамка, за да се ожениш за него.

Таня въздъхна уморено.

— Кога ще свърши всичко! Няма ли да има край!

— Може би като се оженим. Само още два дни. Имай малко търпение.

— А след две седмици ще заминете — успокои я и Мелиса.

Адам и Таня бяха разгласили, че веднага след сватбата на приятелите си ще тръгнат за Европа. Единствено Ракел и Мелиса знаеха, че младата двойка всъщност ще се върне при чейените.

— Никак няма да съжалявам! — каза Таня, но като видя, че майка й се натъжи, добави:

— Съжалявам, мамо, но Джефри ми отрови живота. Всяка нощ се моля да го преместят в Африка или да се разболее от треска или поне да се отрови случайно.

— Може пък да отиде да гони индианците и да го скалпират — тихо каза Адам и тайничко погледна към Таня. — Човек трябва винаги да се надява.