Катрин Харт
Нежна грубост (3)

Глава трета

Следващите дни минаха все така. Всяка сутрин ставаше рано и докато Пантерата тихичко пееше молитвата си пред палатката, тя запалваше огъня и приготвяше закуската. След това пристигаше Патешката стъпка и с ремък на врата тръгваха към потока, за да се изкъпят и вземат вода. Едва след като тя оправеше и измиеше съдовете, денят наистина започваше.

Пролет бе и скоро чейените щяха да напуснат своя зимен лагер и да тръгнат след стадата бизони през широката степ. Сега обаче трябваше да се подготвят за това. Мъжете остреха оръжията си, обтягаха лъковете, обучаваха мустангите и проверяваха екипировката си. Бойците — стари и млади — се обучаваха на военното изкуство, като се упражняваха часове наред.

Жените също имаха много работа. Докато слънцето още не грееше силно, те се събираха на полето, подготвяха земята и засаждаха бъдещата реколта. По-нататък природата сама щеше да се грижи за насажденията, защото те бяха номадско племе и щяха да се върнат тук едва през есента. Тогава ще приберат каквото е поникнало за зимата. Сега засаждаха царевица и боб, тикви и пъпеши, картофи и дива пшеница. Наесен щяха да намерят тикви, лук, моркови и ряпа, както и диви плодове, ябълки, орехи, грозде и мед. Всичко това грижовно щяха да скътат за зимата.

Щом слънцето се вдигнеше високо, те щяха да отидат в гората, за да събират ягоди и други пролетни плодове. Беряха странни растения, които Таня не бе виждала досега. Някои използваха за варене, други — за подправки, а трети бяха лековити. В гората събираха и дърва за огрев. Дори цветята имаха предназначение и не ги беряха само за да се наслаждават на красотата им. Като свършеха, уморени се прибираха в селото да съхранят всичко, което бяха намерили.

Някои от корените и растенията варяха и смачкваха на каша, а после ги сушаха и стриваха на прах. Други нанизваха на връв и ги окачаха да съхнат. Патешката стъпка търпеливо я въвеждаше в тайните на тези умения. Освен това тя й показа и как да обезкостява рибата, след като е обелила кожата й, и как да я съхранява. Същото се отнасяше и за месото. Нищо не се хвърляше. Някои от рибите опушваха и изсушаваха. Други изяждаха още сега. От костите правеха игли. От жлезите извличаха масло и го съхраняваха в специални кожени торбички. Така постъпваха и с мазнината на патките и гъските. Яйцата на птиците ядяха с голяма наслада. Костенурките, яйцата и раците бяха деликатес.

Всяко парченце месо или се изяждаше, или биваше опушено и изсушено. Всяка кост и сухожилие намираше приложение за храна, облекло или оръжие. Кожите се обработваха по специален начин и се използваха в домакинството или за облекло. Жлезите се ценяха заради това, че бяха богати на витамини, имаха лечебни свойства или служеха за смазване. Таня не познаваше по-пестелив, изобретателен и трудолюбив народ. Вземаха от земята само толкова, колкото да оцелеят, връщаха онова, което могат, и използваха всичко цялостно и разумно. Останалото, от което имаха нужда — кафе, захар, брашно, одеяла — разменяха с бледоликите чрез техния представител майор Едуърд Уинкуп във форт Лайън или форт Ларнед. Девойката усвояваше чуждия език много бързо с помощта на Пантерата, Патешката стъпка и други жени от племето, които всеки ден й показваха все нови неща и я учеха на имената им. Дори децата се включиха в тази работа, помагаха й и я поправяха, когато не произнасяше добре някоя дума. Хората се отнасяха добре с нея, не се опитваха да я дразнят, но все още бяха резервирани. Тя беше бяла робиня и единствено закрилата на Пантерата я спасяваше от злобни подмятания и удари — нещо, което за жалост често сполетяваше останалите пленнички.

Тя се виждаше с тях почти всеки ден, но нямаше право да разговаря. Първия път, когато се опита да стори това, резултатът бе ужасен. Ремъкът незабавно се стегна около шията й, като почти я задуши, и тя не успя да каже и дума. Но това бе нищо в сравнение с наказанието на останалите момичета. Жените на войните или онези, които ги пазеха, в миг се нахвърлиха отгоре им с юмруци. Удряха, ритаха, щипеха и блъскаха пленничките, които и без това бяха в окаяно състояние. Някои бяха бити с пръчки и камшици, докато не се строполиха окървавени на земята. Скоро, сплашени от побоищата, нещастниците свикнаха да се преструват, че не обръщат внимание една на друга, колкото и трудно да бе това.

Таня бе ужасена от вида на своите доскорошни спътнички. Най-зле бе Мелиса. Лицето й бе цялото подпухнало и синьо от ударите. Все още носеше окъсаната си долна фуста, но цялата бе в рани и мръсотия. Русата й коса висеше сплъстена на мръсни кичури, а в сините очи напираха сълзи на болка и отчаяние. Вървеше, накуцвайки от изтощение, умърлушена и бледа, изгубила и последната капчица гордост.

Нанси като че ли бе малко по-добре. На Роузмари бяха дали омърляна дреха от еленова кожа, но единият от предните й зъби беше избит. Сю-Елън също беше облечена в такава рокля. Някога пищната й червена коса сега бе разрошена и мръсна, а ноктите й — изпочупени и черни, но тя като че ли имаше по-малко рани по тялото си.

Таня изпитваше едва ли не срам, когато ги срещнеше, защото тя бе изкъпана и облечена в чиста рокля. Кестенявата й коса, винаги сресана, блестеше на слънцето, а по кожата й нямаше и драскотина. Струваше й се, че няма право да оплаква съдбата си, когато виждаше какво е сполетяло останалите. В сравнение с тях, с нея се отнасяха като с разглезена принцеса! Пантерата все още не бе посегнал на девствеността й. Не я беше удрял след опита й за бягство. Като оставеше настрана унижението да бъде винаги с ремък около врата си и това, че трябваше всяка вечер да съблича роклята си пред него, той всъщност се отнасяше с нея добре. Дори я бе запознал с една млада индианка, Плахата сърна, с която тя се сприятели.

По някое време през деня Пантерата прекъсваше заниманията си и я водеше на разходка из селото, но винаги с омразния ремък на врата. Тя ненавиждаше кожената връв и всичко, което символизираше, но се налагаше да се примири с нея, ако искаше да излиза. Разходките винаги завършваха пред конюшнята, където младият войн се занимаваше с мустанга. Той напредваше бавно, но сигурно. Първия ден животното се осмели да подуши ръката му. На втория индианецът можа да го погали по главата и муцуната, а на третия той вече го галеше по гърба.

Дните на Таня бяха изпълнени с работа, а нощите — с напрежение. След първия изтощителен ден в лагера вечерта тя бе заспала уморена и се събуди едва когато Пантерата се прибра. Усети го, като седна на сламеника до нея. Свали мокасините и препаската си и легна. Тя се опита да се отдръпне, но желязната му ръка я спря. Повече обаче тази нощ не я докосна. Искаше само да лежи спокойно до него.

На следващата вечер той настоя тя да легне на неговия сламеник и я притисна до себе си. Голите им тела се докоснаха в топла прегръдка и щом тя разбра, че той иска само това, с изненада откри, че й е приятно да лежи сгушена в него. На сутринта се събуди притисната до гърдите му и мушнала крака между неговите яки бедра.

Третата нощ бе по-тревожна. Пантерата седна върху постелята и я привлече към себе си. Започна да гали нежно косата и лицето й. Дългите му бронзови пръсти изучаваха всяка линия, докоснаха поред очите й, носа, устните… Тя трепереше под ласките му, а той продължаваше да гали тялото й, плъзна пръсти по бедрата и гърдите й, като само за миг ги задържа върху тях. Точно когато Таня започна да се паникьосва, той спря да я милва, притисна я до себе си и заспа. Тя дълго лежа в тъмнината, размишлявайки върху този нов ход. Беше объркана от чувствата си, защото трябваше да признае, че ласките му не я отблъскваха.

Сега, седнала до потока заедно с Патешката стъпка и Плахата сърна, отново се чудеше на реакциите си. В гърдите й се бореха страх и смътно очакване. Переше дрехите на своя индианец и чакаше той да се появи, за да я заведе на ежедневната разходка. Част от нея изгаряше от нетърпение да го види, а друга — копнееше да остане по-дълго сама.

Младият индианец напредваше с обездката на дивия, петнист мустанг. През последните шест дни той бе успял да примами коня към себе си с вкусни храни, после го научи да се отзовава при повикване и най-сетне — да търпи оглавника. Сега вече можеше да го разхожда вързан с въже. Вчера животното бе позволило да метнат на гърба му одеяло, а днес самият боец се метна отгоре му.

Таня също напредваше. Беше престояла в селото вече девет дни. Научи много неща, трудеше се усърдно. Мускулите й привикнаха към необичайните дейности. Ръцете й вече не се разраняваха. Белезите от побоя след опита за бягство се заличиха, а предишния ден се олющи и коричката от раната на бедрото й и там остана само малко розово петънце, което винаги щеше да й напомня за жигосването. От пролетното слънце кожата на лицето и ръцете й получи златист загар. Вече можеше да съставя прости изречения на индианския език, а ако й говореха бавно и отчетливо, разбираше доста думи.

Когато мислите й не бяха заети с Пантерата, тя с тревога си спомняше за семейството си и за своя годеник. Дали бяха разбрали какво се е случило с нея и останалите? Дали бяха тръгнали да ги търсят? Щяха ли да ги открият и спасят в близките дни, или чейените бяха прикрили следите си прекалено добре? А може би ще решат, че са загинали и ще се откажат да ги дирят?

Къде ли бяха близките й сега? Дали са продължили пътя си към Пуебло, или са се върнали във форт Лайън? Съобщили ли са на Джефри, на леля й и чичо й? Подозираха ли изобщо, че именно Дебнещата пантера ги бе отвлякъл? А дали на Джули й минава мисълта, че се е отървала на косъм? Липсва ли им така, както те на нея? Ами Джефри? Дали е отчаян? Как ли преживяват сполетялото ги нещастие родителите й?

Тя се молеше единствено да ги спасят по-скоро, преди да е привикнала с живота тук. Знаеше, че благодарение на силната си воля да оцелее и да им покаже превъзходството си, бързо се нагажда към техния бит. Беше млада и податлива и затова лесно заучаваше езика им, но и тялото й започна да откликва на ласките на Пантерата.

Повече от седмица всяка нощ споделяше постелята с него. Сега той не само я галеше, но и дълго я целуваше и шепнеше на светлината на догарящите въглени. Всяка нощ тя чувстваше, че й е все по-трудно да устои на неговото магнетично въздействие. Волята я напускаше, сякаш стопена от огнения му поглед. Разумът отстъпваше пред чувствата и главата й се замайваше от жарките му целувки. В началото бе прекалено уплашена, а и твърдо решена да не се поддава на непознатите трепети, които се пробуждаха в тялото й, но чудесата, които ръцете му вършеха с нея, я правеха покорна.

Сега, седмица след като всичко започна, Таня се чувстваше съвсем объркана. Предната нощ не можа да се сдържи и отвърна на ласките му. Тази вечер, докато лежеше на сламеника и наблюдаваше как се съблича, тя потръпна. Това бе непознато чувство. Не трепереше нито от страх, нито от студ. С цялото си същество тръпнеше в предчувствие, че ще изгуби битката и ще му се отдаде изцяло.

Той беше красив мъж. Висок, с медночервеникава кожа, изящни движения и скрита сила, която подхождаше на индианското му име. Легна до нея и притисна треперещото й тяло в обятията си. Взря се дълбоко в очите й и усети, че собственото му тяло трепери от страст. Ръцете му поеха познатото си пътешествие по копринената й кожа, спираха се за миг тук-там, сякаш искаха да запомнят всяка извивка на тялото й. Устните му се впиха в нейните, езикът му проникна дълбоко — с тази сладостна целувка той като че ли искаше да й покаже, че е само негова.

Таня се бе зарекла да не откликва на милувките му тази нощ, но в мига, в който горещите устни потърсиха нейните, забрави за обещанието си. Ръцете му бродеха по тялото й и тя се разтрепери неудържимо. Устните й се разтопиха като топъл восък от жарката, предизвикателна целувка. Зарови ръка в косите й и обърна лицето й към себе си, като не преставаше да я целува, а другата плъзна по ребрата, докато откри набъбналата гръд. Фините, ловки пръсти потърсиха зърното и нежно го притиснаха. Тя усети как цялата изтръпва и слабините й се свиват от непозната сладостна болка.

Устните му се отделиха от нейните и обсипаха лицето й с нежни целувки. Спряха се върху челото, носа, очите, брадичката и продължиха надолу към ухото. Тя потръпна, когато езикът му се плъзна по него и после надолу по шията й, докато стигна до изящната извивка на рамото. Зъбите му лекичко си играеха с кожата й и това я подлудяваше. Дългата му коса докосна гърдите и раменете й като нежна милувка.

Когато ръката му обхвана гръдта й, а устните му заиграха нежния си танц върху рамото й, тя не можа да издържи и неволно изви тялото си, премаляла от страст. Той й шепнеше нещо насърчително. Беше опряла ръце в гладките му гърди, за да го държи далеч от себе си, но сега ръцете й отказаха да се подчиняват. Те като че ли не бяха част от тялото й. Бавно, предпазливо, пръстите й зашариха по тялото му, плъзнаха се по раменете и усетиха как мускулите му потръпнаха под допира им. Търсещите й длани погалиха ръцете и раменете му и постепенно потънаха в гъстата, гарвановочерна коса.

Кадифените му устни докоснаха гърдите й и сякаш я опариха. Зъбите загризаха подутото, пулсиращо зърно, а влажният език се плъзна по грапавата повърхност. Страстта се надигаше в цялото й тяло, обливаха я горещи вълни и тя застена в неосъзнат копнеж — по какво? Не знаеше, но желанието бе неудържимо и тя притискаше тялото му все по-силно към себе си.

Устните продължиха да изпепеляват с целувки гърдите й, сякаш ги боготворяха, а ръцете му погалиха бедрата й и нежно ги разтвориха. Тя извика, но в същия миг устатата му намери нейната и се сля с нея в безумна целувка. Прималяла от копнеж, тя не усети как ръцете й сами потърсиха близостта на тялото му, обгърнаха гърба, погалиха силните мускули под загорялата кожа, плъзнаха се към тънката талия и силните бедра.

Мъжът изстена. По кожата му избиха ситни капчици пот от усилието да се овладее. Ръката му се сгуши между бедрата й и дългите, чувствени пръсти извикаха у нея непознати чувства и неподозирана наслада. Тя трепереше и се мяташе под силното мъжко тяло, притискаше гърдите си до мощната мускулеста гръд и цялата изгаряше в пламъците на чувствения ад, който Пантерата събуди в нея. Пръстите му се плъзнаха навътре във влажната, мека плът и той чу вика на изненада и шок, който се изтръгна от гърдите й, но продължи да изследва кадифената мекота, възбуждайки я до полуда.

Таня извика, останала без дъх. Несвързаните й стенания потънаха в горещите му целувки. Цялото й тяло се изопна в очакване и след миг насладата, достигнала връхната си точка, сякаш експлодира и се разпиля на хиляди малки късчета. Тръпки на радостно облекчение разтресоха тялото й и тя захлипа, изтощена от непознатото изживяване. Индианецът я притисна в прегръдките си и я държа така, докато се успокои и най-сетне заспа. Изтръпнал от болка, той си наложи да бъде търпелив. Тази нощ не момичето, а Пантерата остана буден до късно.

На следващата сутрин Таня изпитваше едва ли не омерзение към себе си. Как бе възможно тялото и разумът й да й изневерят по този начин! Господи, та този мъж беше един дивак. И въпреки това, при спомена за ласките му, цялото й тяло потръпваше сладостно. Тя с изненада откри, че изучава ръцете и устните му, докато той се хранеше. Пантерата улови погледа й и тя се изчерви от срам.

Мъжът се усмихна. Да, тя бе готова. Можеше да бъде негова още снощи, но той искаше да й покаже какво ще преживее, преди да го направи. Искаше да я подготви и да я накара да го желае, да го очаква с нетърпение, когато настъпи подходящият момент. Днес тя щеше да размишлява за онова, което се случи предишната нощ, да чака с нетърпение вечерта и да е готова да му се отдаде, щом той реши, че времето за това е дошло.

Цял ден Таня се суетеше и фучеше, опитвайки се да сложи в ред чувствата си. Трябваше да признае, че не се отвращаваше от него, въпреки и да знаеше, че точно това се очаква от нея. Допреди няколко дни тя се готвеше да се омъжи за Джефри. Сега въздишаше — по кого?! Някакъв индианец от племето чейени! Но той я привличаше. Усети това още първия ден. Възхищаваше се от прикритото му достойнство, от благородната гордост. Една от причините да се опитва така усърдно да усвои езика и нравите на племето бе, че искаше да спечели одобрението му и може би дори похвала.

Пантерата й допадаше. Беше прекрасно да го гледа човек: висок, красив, горд. Плътният му глас галеше ушите й. Нощем пръстите й се наслаждаваха на гладката му кожа и като че ли се бе пристрастила към непознатия досега мирис на мъжкото му тяло. Дори соленият вкус на кожата му и дъхът на тютюн, когато я целуваше, й бяха приятни.

И въпреки това тя се измъчваше от неясни чувства. Страхуваше се от мига, когато той щеше да я направи изцяло негова. Не искаше да го желае, да копнее по него, защото бе сигурна, че щом тази бариера бъде премината, връщане назад нямаше. Ако го приемеше напълно, както и живота в племето, тя повече нямаше да пожелае да ги напусне.

По-късно същия ден, при поредната си разходка с Пантерата, Таня разбра какво щеше да се случи с нея тази нощ. Младият войн най-сетне успя да яхне своя петнист мустанг. Пантерата и девойката го наблюдаваха как гордо обикаля наоколо, всеки потънал в мислите си. Малко след това индианецът се извърна към нея и впил очи в лицето й, безмълвно протегна ръка и свали от врата й омразния ремък, като го хвърли в краката си. Тя погледна ремъка, после него и накрая се извърна към младежа, гордо яхнал своя жребец. В главата й бушуваха какви ли не мисли и тя се опитваше да ги подреди. Ден след ден Пантерата я бе водил тук, за да наблюдава война, който се опитваше да опитоми дивото животно. Търпението на младежа беше безкрайно и малко по малко конят се поддаваше на неговия глас и нежната му ръка. Изведнъж осъзна, че индианецът бе сторил същото и с нея.

Стори и се, че Пантерата очаква от нея да проумее това. Когато захвърли ремъка, той й го показа и с жест. Днес младият войн бе постигнал целта си. Очите на Таня се разшириха от вълнение, когато тя прозря значението на това сравнение. Тази вечер Пантерата искаше да постигне своята цел. Довечера тя щеше да стане негова и той ще я обвърже с нещо много по-силно, от която и да е верига или ремък.

Той я наблюдаваше внимателно в очакване на реакцията й. Видя как по лицето й се изписа отначало объркване, а после унижение и гняв от наранената й гордост. Всъщност, той и не очакваше тя да приеме нещата спокойно и реакцията й не го изненада.

Девойката го погледна с пламнал поглед и процеди през зъби:

— Ако си мислиш, че ще приема това покорно като кротка овчица, която са повели на заколение, много се лъжеш! — тя изрече думите на английски, защото беше твърде ядосана, за да се опитва да търси думите на неговия език. В очите й блестяха сълзи на ярост, но тя премигна и успя да ги отпъди. Гледаше го с предизвикателство, стиснала малките си юмручета и гордо изправила глава.

— Аз не съм кобила, която можеш да опитомиш и яхнеш! Аз съм човешко същество със свои собствени чувства! Не ти ли стига, че ме отмъкна от семейството и приятелите ми! Не е ли достатъчно, че съм твоя робиня и ти слугувам по цял ден! Нима трябва да ме унижаваш на всяка крачка!

Пантерата не я докосна. Черните му, сериозни очи не се откъсваха от нея и каза само:

— Говори на моя език, Малка дива котко!

— Не зная тези думи на твоя език! — отвърна тя и продължи на английски. — Как бих могла да ти кажа, на какъвто и да е език, колко се страхувам от теб!

Той втренчи поглед в нея съсредоточено, но тя му обърна гръб.

— Как да ти обясня какво чувствам! Ако не ме намерят и спасят, скоро ще бъде твърде късно! Ти отне жената на друг. Знаеш ли това? Днес трябваше да бъде моята сватба. Всяка нощ се моля той да дойде и да ме спаси навреме. А сега ти ясно ми показа, че нямам повече време.

Осъзнала безнадеждността на положението, тя не можа повече да сдържи сълзите си и те обляха страните й.

— Как би могъл той да ме вземе, след като съм била твоя! — хълцаше тя.

Пантерата сложи ръка на рамото й и я извърна към себе си. Лицето му бе маска от едва сдържан гняв.

— Ела! — нареди й той. — Трябва да приготвиш вечерята ми! Няма време за женските ти сълзи на самосъжаление. Излишно се косиш, а и така нищо няма да промениш.

Тази вечер напрежението в типито бе толкова осезаемо — като че ли можеше да се среже с нож. Патешката стъпка бе изчезнала още преди да е готово яденето. Този път тя не бе взела със себе си роклята на Таня и тя й бе истински благодарна за жеста. Седеше вдървено до огъня, докато Пантерата се хранеше, но когато дойде нейният ред, не можа да хапне и залък. Докато оправяше след вечеря типито, той се занимаваше с новия си лък, който наскоро бе измайсторил. Въздухът тегнеше от непоносима тишина. Най-сетне индианецът остави лъка настрани.

— Приготви огнището за през нощта и лягай! — Лицето му беше безизразно и тя не можа да отгатне какви са намеренията му.

Привидно спокойна, тя изпълни нареждането, но сърцето й щеше да се пръсне от напрежение. Той седеше между нея и единствения изход и беше ясно, че всеки опит за бягство е безсмислен.

Таня бавно отиде до сламеника и седна, навела глава, за да скрие сълзите си от жадния му поглед. Той се приближи както винаги безшумно, но този път застана прав пред нея.

— Свали мокасините от краката ми! — заповяда Пантерата.

Главата й рязко се отметна назад, като че ли беше кукла, командвана от кукловод, който внезапно бе дръпнал конците. Устата й се разтвори от учудване. Никога досега не бе искал от нея такова нещо, но тя изпълни желанието му безмълвно.

— А сега и препаската! — отсече той.

Лицето й се обля в червенина и тя с треперещи пръсти се опита да намери връзките на странното облекло, но след миг, отпусна премалелите си ръце и прошепна едва чуто:

— Не мога! Моля те, не ме карай да правя това!

— Ще ми се подчиняваш! Прави каквото ти казвам! — безмилостно заповяда той с явно нетърпение в гласа си.

Тя отново протегна ледени пръсти и този път се справи, но не смееше да вдигне очи. Парчето кожа падна на пода помежду им. Без да каже дума, той се наведе и свали роклята й. Седна до нея и черните му очи сякаш я приковаха.

— Разплети косите ми, жено! — прошепна той с кадифен глас.

Тя разпускаше плитките и прокарваше пръсти през гарвановочерните му коси. Усещаше очите му върху лицето си, но не искаше да го погледне. Опитваше се да се съсредоточи в действията си, обаче и това криеше заплаха. Черните кичури галеха ръцете й като коприна, плъзгаха се чувствено по дланите й и пробуждаха всеки нерв по пръстите й.

Все още бе заровила ръце в косата му, когато той нежно я положи на постелята. Взря се в тъмните му очи, горящи от страст, и потрепери. Устните му потърсиха нейните и ги стоплиха в целувка. Хищните му бели зъби нежно заиграха с долната й устна, докато тя разтвори уста пред жадния език. Грубите, топли длани обхванаха гальовно гърдите й, като че бяха безценно съкровище, и дългите пръсти потърсиха чувствените зърна, събуждайки ги за живот.

Таня усети как страхът и гневът й се стопяват от обземащото я желание, над което тя нямаше власт, а и сякаш не желаеше да има. Тялото й се изви като дъга, подчиняващо се единствено на своята воля, жадно за ласки.

Устните му се отделиха от нейните и се плъзнаха по лицето, ушите, шията, надолу по раменете към гърдите й, като се спираха на всяка чувствена точка по пътя си. Докоснаха зърното и от гърлото й се изтръгна въздишка. Ръцете й се впиха в раменете му, устните й откриха пулсиращата вена върху яката шия и се заиграха с нея.

Ръцете му очертаваха всяка извивка на тялото й, галеха плоския корем, бродеха по заоблените хълмове на бедрата, после бавно се плъзнаха по нежната кожа от вътрешната им страна, докато стигнаха целта си. Пръстите му останаха тук — галещи, дразнещи, възбуждащи невероятни усещания, докато тя не започна да стене от страст, изви тялото си, шепнейки името му като обезумяла, и заби нокти в гърба му.

Устните му за сетен път се впиха в нейните, тялото му нежно я притисна под тежестта си и той разтвори бедрата й. Усети горещата, пулсираща от страст плът до себе си.

— Кажи ми, че ме искаш — прошепна мъжът.

Тя разбра и отвърна:

— Искам те! Моля те, искам те сега!

Болката бе мигновена, но той потуши вика на изненада с изгаряща целувка, която сякаш я изпепели. Ръцете му вършеха чудеса и тя с готовност се отдаваше на този непознат свят на чувствена наслада. Доловил тръпката на разгорялата се в тялото й страст, той проникваше все по-дълбоко и по-силно в нея и след миг, покорена изцяло от любовния ритъм, тялото й само откликна на този безумен танц. Заедно се издигаха на вълните на страстта, все по-високо и по-високо, докато небето сякаш се разтвори, и полетяха към звездите, понесени от крилете на любовния екстаз. Притиснати един до друг, достигнаха върха и по младите им тела се разляха тръпките на взаимна наслада и облекчение.

Когато всичко свърши, той дълго я прегръщаше и галеше, нашепвайки й неразбираеми, нежни слова. Едно нещо обаче тя разбра. Сега му принадлежеше изцяло — тялом и духом. Връщане назад нямаше. За нея повече не съществуваше бягство или спасение.

 

 

Цяла седмица след тази нощ Таня отбягваше погледа на Пантерата. Ужасно се срамуваше от него и ако направеше опит дори само да я докосне, тя се изчервяваше до ушите. През деня работеше заедно с останалите жени, като усърдно изпълняваше задълженията си и се стараеше да научи колкото се може повече нови думи.

Сега тя се грижеше изцяло сама за жилището на Пантерата. Патешката стъпка престана да идва при нея и се отбиваше само, ако имаше да й покаже нещо ново. Тя старателно чистеше, переше и кърпеше дрехите му. Приготвяше и храната, а вечер лягаше в постелята му. Единствено тук моминският й свян се стопяваше в пламъците на взаимната им страст.

Той никога повече не постави на врата й омразната каишка. Можеше да излиза и да се връща, когато пожелае. Тази свобода я опияняваше, но тя не беше толкова глупава да смята, че не я наблюдават.

Вероятността за бягство бе нищожна, а и тя като че ли вече не мислеше за това. Работеше много, но в края на деня се чувстваше доволна и примираше от щастие при мисълта за страстните милувки, които я очакваха. Колкото и да се кореше, не можеше да устои на безумния копнеж по нощите, прекарани с него. Душата й се разкъсваше от противоречиви чувства. От една страна, тя страдаше по безвъзвратно изгубеното си минало, но, от друга — желаеше да се приспособи колкото се може по-скоро към новия си начин на живот. Все още от време на време изпитваше тъга, но като че ли тези чувства все повече отстъпваха пред една непозната радост.

Понякога се чудеше на обзелото я щастие и недоумяваше как е възможно да харесва живота си сред тези хора. Та тя беше робиня, жената на Пантерата. Трябваше безпрекословно да изпълнява всичките му нареждания. Готвеше и чистеше, щавеше кожи и шиеше, задоволяваше желанията му, но и той откликваше на нейните.

Дните се нижеха и най-сетне тя престана да се бори със себе си и си призна, че е влюбена в този индианец. Той имаше всичко, което тя мечтаеше и искаше да намери в мъжа на мечтите си, независимо от факта, че беше войн от племето чейени. Смел, умен, благороден, изключително красив и силен, но и нежен, когато беше нужно.

Разумът й я предупреждаваше, че тя беше просто негова робиня и той можеше да стори с нея каквото пожелае — да я продаде или размени за друга, да си вземе жена, която да я бие и унижава всеки ден, но в същото време сърцето й говореше друго. Обичаше го безумно и щеше да бъде негова, каквото и да се случи. Гордостта й отстъпи пред тази опустошителна любов.

Пантерата за първи път се досети за чувствата й, когато един ден влезе в типито и я свари да сплита дългите си коси на плитки, така както се носеха индианките. Никой не каза и дума по въпроса, но той улови с поглед свенливата й усмивка.

„Примирила се е със съдбата си“ — помисли си той, изпълнен със задоволство и радост от нейния жест.

По-късно същия ден индианецът й подари прекрасно украсена лента за глава. Това беше първият му истински подарък за нея и лицето й грейна в доволна усмивка. Тя изглеждаше толкова пленително красива, че дъхът му секна.

— Ще ти нося подаръци всеки ден, ако ми се усмихваш така — каза й той и с удоволствие забеляза руменината, плъзнала по страните й.

— Ще ти се усмихвам и без подаръци — отвърна свенливо тя.

Докато размишляваше върху думите й, той я попита:

— Щастлива ли си тук сега, Малка дива котко? Не искаш ли вече да бягаш? Не се ли молиш за избавление?

Сърцето му спря да бие, когато съзря в очите й грейналата любов.

— Не искам да си тръгвам от тук, Дебнеща пантеро — тихо отговори Таня. — Животът ми принадлежи на теб, докато ме желаеш.

Имаше още нещо, което искаше да узнае.

— Не жалиш ли за изгубената си любов?

За миг тя се изненада от въпроса му и се зачуди как ли е узнал това, но се замисли само за секунда, преди да отвърне:

— Сега аз съм само твоя. Обичам единствено теб. Сърцето ми е в твоите ръце. — Лицето й бе сериозно, докато изричаше тези думи.

— Тогава трябва много да внимавам с това съкровище — прошепна нежно индианецът и я притисна в обятията си.

Никога досега Таня не беше виждала толкова щастлива, победоносна усмивка. После устните му се сляха с нейните, за да запечатат с целувка клетвата, с която те се врекоха един на друг. И тя стана жената на Пантерата — неговата Дива котка.