Катрин Харт
Нежна грубост (18)

Глава осемнадесета

Таня седеше привидно спокойна в салона на Емили Кер и отпиваше от чая си, а вътрешно цялата се тресеше от очакване да види Дебнещата пантера. Всеки път, когато вдигнеше чашата от фин порцелан, изтръпваше от страх да не я изтърве или да не се полее с чай.

Тя се бе погрижила особено старателно за тоалета си този следобед. Носеше кремава рокля с дантелена украса в горната част и дантелени ръкави, които едва скриваха сребърните й гривни. Косата й бе сресана назад и на ушите й блестяха сребърните обици, които Пантерата й бе подарил преди сватбата.

Хънтър седеше доволен в скута на баба си, а Марк гукаше щастливо в специалното си кошче върху коленете на Таня.

Тъкмо пиеше втората си чаша чай, когато чу дълбокия глас на мъжа си откъм коридора и сърцето й подскочи. След миг в стаята влезе Джъстин Кер, последван от Пантерата.

Беше облечен в хубав светлокафяв панталон, кремава риза и кафяво сако. Безупречната му копринена връзка бе в същия тон като сакото, а скъпите кожени ботуши бяха лъснати до блясък.

Джъстин го представи, а той се наведе да целуне ръка на Емили.

— Я виж, Адам Савидж! — възкликна радостно тя. — Къде беше толкова дълго и кога пристигна?

— Той беше на обиколка из Европа, мамо — припомни й синът й.

— Върнах се вчера и веднага идвам да зърна прекрасното ви лице — пофлиртува Адам. — А изведнъж се намерих в обкръжението на толкова много красиви и непознати жени! Ако знаех, че Пуебло привлича така жените, отдавна да съм се върнал! — той обхвана с поглед всички дами в салона.

— О, боже! Извини ме за недосетливостта — извини се Емили. — Скъпи дами, позволете да ви представя Адам Савидж, синът на Ракел Савидж. Адам, това е Елизабет Мартин и сестра й Сара. Съпрузите им държат магазин и търгуват с дървен материал. Това е Мелиса Андерсън, която живее в дома им, тези две момичета са дъщерите на Сара — Таня и Джули.

Адам се поклони изискано на всички.

— А това кой е? — попита той като се наведе над Хънтър.

— Това е синът ми, Хънтър — отвърна тихо Таня, без да отделя поглед от двамата — баща и син, докато малкият се усмихваше мило на баща си.

— Красиво момченце! — възхити се Адам. — Това също ли е ваш син?

Таня кимна, а той се наведе да щипне малкия под брадичката.

— Синът ми, Марк, господин Савидж.

— Вие и съпругът ви заслужавате поздравления за такива прекрасни деца. — Поднесе комплиментите си Адам и изглежда само Таня забеляза дяволитото пламъче в очите му.

— Благодаря — отвърна щастлива тя.

Емили тихичко въздъхна. Адам бързо се извърна и сбърчи чело.

— Нещо лошо ли казах, Еми?

— Не, не — побърза да го успокои тя.

— Хм… — намеси се Джъстин. — Адам, скъпи приятелю, мисис Мартин е прекарала известно време при индианците, доколкото разбирам не по нейна вина. Това са децата й от нейния индиански похитител. — Джъстин се почувства ужасно в ролята на човек, който трябва да обяснява деликатната ситуация.

— Той беше мой съпруг — поправи го веднага Таня с ясен глас.

— Да, Таня, ти вече си обяснявала това — опита се да се намеси Емили плахо.

— А обичахте ли го? — попита Адам, без да откъсва поглед от Таня.

— Много, господин Савидж.

— Е, момичета, не мислите ли, че е време да си тръгваме? — подкани ги Сара с надеждата да сложи край на този неудобен разговор.

Адам не й обърна внимание и отново запита:

— Мисис Мартин, тези прекрасни сребърни гривни несъмнено са спомен от дните ви при индианците, нали?

— Да. Това са сватбените ми гривни — отвърна тя, като се чудеше защо той й задава всички тези въпроси пред толкова много хора. Какво смяташе, че постига?

— Вдовица ли сте?

— Не. Поне аз не знам такова нещо, господин Савидж. Бях спасена против волята си и все още се надявам да се върна при съпруга си някой ден. — Тя вдигна гордо глава: — Намирам въпроса ви за прекалено интимен, господине.

— Извинете ме, мадам, но вашата откровеност ми допада. Малко жени биха разказали за подобно минало така спокойно, камо ли да се показват в обществото със синовете си от подобен брак. Вие ме очаровате. Никога досега не съм молил за разрешение да посетя женена жена, но с ваше разрешение бих искал да го направя сега.

Таня се смути, чудейки се как да отговори.

— Дъщеря ми все още не приема джентълмени на гости — обясни майка й вместо нея.

— Предполагам, че майка ми се опитва да ме предпази от вашия твърде прям характер, сър — окопити се Таня. — Трябва да призная, че аз също съм учудена:

— Още веднъж се извинявам. Обикновено се държа по-благовъзпитано, но в този случай може би трябва да бъда извинен, тъй като вашата красота и чар ме впечатлиха дълбоко. Ако се съмнявате в добрите ми маниери, Джъстин може да гарантира за мен. Семейство Кер ме познават от дете и ще ви уверят, че съм почтен човек.

— О да, разбира се! — побърза да потвърди Емили. — Ракел и Адам живеят тук откакто се помним, от времето, когато Пуебло бе шепа мормонски ферми. Тяхното ранчо е едно от най-хубавите в щата, а семейството му е почтено и уважавано от всички в града. Джъстин и Адам израснаха заедно и бяха най-добрите приятели, докато Адам не замина. Всъщност, аз го считам едва ли не за свой син.

Очите на Таня блестяха от едва сдържан смях.

— Аз не се съмнявам в почтеността на мистър Савидж, мисис Кер, а само в намеренията и подхода му.

— Позволете ми да ви уверя, че те са съвсем добронамерени, мис Мартин.

Адам едва успяваше да запази сериозен вид, но явно навиците, придобити при чейените, вършеха добра работа. Таня реши да се смили над него.

— В такъв случай можете да дойдете за обяд утре. Нали нямате нищо против лельо, мамо?

— Разбира се — отвърна Елизабет, без да се поколебае.

— Ами… да… предполагам, че… — заекна Сара.

— А вие бихте ли дошли, Джъстин? — предложи Таня, като подозираше, че той с удоволствие ще се възползва от случая да се види с Мелиса. — Мистър Савидж може да се почувства неловко в компанията на толкова много жени.

— С удоволствие — съгласи се веднага Джъстин и тайничко погледна към Мелиса.

Джули, която досега седеше мълчаливо, бе безкрайно доволна от мисълта, че някой ще се опита да развали плановете на Джефри по отношение на Таня.

— А аз все си мислех, че следобедният чай е нещо твърде отегчително. Виж как човек може да сгреши! — обади се тя.

 

 

— О, господи, какъв красив млад мъж! — изказа мнението си Елизабет, щом се прибраха.

— А и заможен, ако Емили не преувеличава — добави замислено Сара. — Стори ми се, че не се притесни от разказа на Таня за нейните преживелици.

— Напротив — намеси се Мелиса и хитро намигна на Таня. — Мисля, че ти много го заинтригува, Таня.

— Неговото присъствие най-сетне ще поохлади желанията на Джефри. Смятам, че мистър Савидж се появи в твърде подходящ момент — намеси се Джули.

— Хайде сега, Джули — сгълча я Сара. — Човекът просто ще дойде на обяд. Това не го поставя в категорията на обожателите, макар че много бих се радвала, ако е така.

— Да, а пък Джъстин изглежда твърде заинтересован от нашата малка Мелиса, ако сте забелязали — каза Таня, опитвайки да отвлече вниманието на останалите от себе си.

Мелиса се изчерви смутено.

— Забелязах. Той е твърде приятен, не сте ли съгласни?

Сега пък Таня се изчерви.

— Така е — засмя се тя. — Можете да ме обвините в сватовство. Надявам се, че нямаш нищо против, лельо Лиз.

Елизабет се засмя весело.

— Че защо пък. Ти ми спести труда самата аз да го поканя, освен това аз мога да бъда обвинена в същия грях. Признавам, че сгреших, като на времето мислех да те оженя за Джефри, но сега ми се струва, че този Адам Савидж е твърде подходяща партия. Не бих позволила да ми се изплъзне, преди да го огледам добре.

— А какво е мнението ти за него? — попита сестра си Джули. — И не ми излизай с номера, че си омъжена. Нали знаеш поговорката: „Не изпускай питомното, заради дивото.“

— Джули, аз току-що съм се запознала с този човек, а освен това трябва наистина да имам предвид съпруга си и децата.

— Но той, изглежда, хареса момчетата, нещо, което не бих могла да твърдя за Джефри — възмути се Елизабет.

Сара се съгласи:

— Трябва да имаш това предвид, Таня.

— Добре. Признавам, че мъжът ме впечатли. Сега можем ли да сложим край на този разговор? Изглежда, тази къща е пълна със сватовници, а от това на човек по някое време му писва.

Когато вечерта баща й и чичо й се прибраха, Таня трябваше да изтърпи още доста обяснения и хвалебствени подмятания по адрес на Адам Савидж.

— Та аз съм продавал продукти и дървен материал на това семейство години наред, така че Емили Кер изобщо не преувеличава. Те наистина са заможни — бе коментарът на Джордж. — Разбира се, със сина съм се срещал само няколко пъти и то преди години. Той замина да учи някъде на изток малко след като ние се заселихме тук. Спомням си, че беше приятно на вид момче.

— И още как! — възкликна Джули.

Едуард огледа замислено по-голямата си дъщеря.

— Трябва наистина да те е впечатлил, щом си го поканила на обяд.

— О, за бога! — ядоса се Таня. — Просто си помислих, че това е добър повод да убедя Джефри, че не се интересувам от него — измисли оправдание тя.

— Няма начин да не се ядоса — отбеляза Мелиса и врътна очи красноречиво. — Нямам търпение да видя реакцията му.

— Какво мислиш, че целеше Пантерата… ъ… ъ… Адам с всички тези въпроси вчера? — попита Мелиса Таня на следващия ден, докато лъскаха мебелите в столовата. Елизабет бе дала работа на всички, тъй като бе събота.

— Нямам представа — отвърна Таня, — но той наистина ме изненада с приказките си и ще му поискам обяснение по-късно. Ето, приключихме с бърсането на прах. Господи, Миси, човек може да си помисли, че ще приемаме президента на обяд. Какво й става на леля? Накара Джереми да тупа килимите, майка ми да лъска приборите, Джули е заета със салона, а тя самата е в кухнята от сутринта и приготвя какви ли не деликатеси.

Мелиса се изкиска.

— Ами нали за обяд ще дойдат двама от най-представителните ергени на Пуебло и, според мен, тя смята да ни ожени и двете. Може би възнамерява да превърне дома си в общежитие и да дава стаи под наем — пошегува се тя.

Таня не остана по-назад:

— Щом е така, по-добре да намери някой и за Джули или да убеди татко да си построи собствена къща.

Мелиса изведнъж стана сериозна.

— Таня, аз наистина много харесвам Джъстин. Предполагам, че дори бих могла да се влюбя в него, но ме е страх. Мисля, че едва ли някога бих могла да бъда истинска съпруга на когото и да било.

Таня се приближи до приятелката си и я прегърна.

— Заради Грозната видра ли?

Мелиса кимна.

— И заради помятането. Тази част от брака ме ужасява.

— Но, Миси, ти беше свидетел на нашето щастие с Пантерата. Сигурна съм, че си ни чувала, когато се любим. Та нали спеше в нашата шатра. Това е толкова прекрасно, толкова хубаво, когато го правиш с човека, когото обичаш. Джъстин не е звяр като Грозната видра. Прилича ми на изискан джентълмен, който ще те обича нежно цял живот.

— Ами децата? — упорстваше Мелиса.

— Жената-корен ни увери, че всичко е минало добре и ще можеш да имаш деца занапред.

Мелиса прехапа устната си.

— Не мисля, че бих издържала отново на такава болка. Едва не умрях, а ето, че Нанси си отиде.

— О, Миси! — гласът на Таня бе изпълнен със състрадание. — При други обстоятелства и добри грижи ти никога повече няма да пометнеш. Ще си родиш прекрасни деца и те ще запълнят живота ти. Когато вземеш в ръце малкото същество, на което си дала живот, забравяш за болката. Тя изчезва в мига, в който видиш гордостта по лицето на своя съпруг. Ти присъства при раждането на Хънтър. Знаеш всичко. Не се страхувай, Миси. Това е най-прекрасното изживяване за една жена. Не позволявай на страха да те държи далеч от мъжа, когото обичаш и от преживявания, за които ще съжаляваш цял живот.

Мелиса преглътна с мъка и кимна.

— Ще си помисля. Таня добави:

— Джъстин знае, че ти си била с мен през цялото време при чейените. Сигурна съм, че предполага какво си преживяла. Ако той наистина те цени, ще разбере и ще бъде мил с теб. В случай, че отношенията ви се задълбочат, говори открито с него. Обясни му своите страхове и му позволи да ти помогне.

— Да, много зависи от Джъстин — съгласи се Мелиса.

— А също и от това, доколко искаш да живееш с него и колко го обичаш.

 

 

Около голямата маса бяха насядали чичо Джордж, леля Елизабет, Сара, Едуард, Мелиса, Джереми, Джули, Таня, Хънтър на своето високо столче, Адам и Джъстин. Двамата мъже от семейството настояха да бъдат вкъщи този ден, за да се запознаят с Адам Савидж. Таня се чудеше дали той има усещането, че е внимателно наблюдаван. Тя специално се чувстваше едва ли не изложена на показ като някаква робиня на пазара за роби. Очакваше всеки миг баща й да отвори устата й и да покаже какви прекрасни зъби има. Смяташе, че Мелиса се чувства по същия начин.

— Доколкото разбрах, семейството ви притежава ранчо за добитък на север от града — обърна се Едуард към Адам.

— Да, сър, на около двайсет мили от тук.

— Но аз научих, че майка ви е вдовица. Кой се грижи за ранчото, докато ви няма? — запита Сара.

— Майка ми — отвърна усмихнат Адам. — Тя води работата с желязна ръка, макар и в кадифена ръкавица, и има надежден помощник в лицето на нашия управител, който е във фермата от години. Освен това там живеят и много наемни работници, както и готвач и домашна прислуга. Може да се каже, че работата си върви сама, както беше по времето преди смъртта на дядо ми.

— Баща ви ли е основал фермата? — запита Елизабет.

— Не. Майка ми и дядо ми са се установили тук още когато съм бил бебе. Баща ми никога не е живял в нея.

— Той вече е бил починал?

Адам кимна.

— Чух, че бил англичанин — подхвърли Джордж. — Имате ли роднини в Европа.

— Да, няколко, но твърде далечни. Най-близките ми роднини са пръснати от тук до Мексико.

— А сега ще останете ли за по-дълго в Пуебло? — на свой ред попита Джули.

— Поне за известно време — отвърна той. — Има някои неща, които биха ме задържали и неопределено време — добави, като многозначително погледна Таня с черните си очи.

— Отглеждате ли коне, мистър Савидж? — невинно попита Джереми и сякаш развали магията, която бе завладяла всички останали.

— Имам и коне, но се занимавам предимно с говеда. Някой уикенд можеш да дойдеш и да пояздиш, ако ти разрешат.

— Наистина ли?

— Да, но още повече бих се радвал, ако вземеш със себе си и мис Таня — засмя се Адам.

— Все същия си си — подигравателно подметна Джъстин. — Пуснеш го под масата — той се качва на одъра.

Учтивата усмивка на Таня премина в смях.

— Учудва ме изтънченият маниер, с който го прави.

Настъпи мълчание и всички се заеха с яденето. Строго официалната атмосфера се смени с непринуден разговор и смях. Адам развличаше всички с разкази за своята младост, а Джъстин не остана по-назад.

Като свършиха с обяда, се оттеглиха в салона за кафето. Хънтър щапукаше след Адам и го дърпаше за крачола. Той се наведе, вдигна сина си на ръце, без да обръща внимание на малките пръстчета, които си играеха с лъскавите копчета на ризата му.

— О, мистър Савидж, ще ви съсипе ризата! — възкликна Сара. — Дайте ми го. Ще го занеса горе за малко.

— Той не ме притеснява. Аз съм свикнал с деца.

Джъстин се изненада.

— Че от кога? — заекна той.

Адам се усмихна широко.

— От последния път, когато се видяхме, стари приятелю.

Таня примираше от щастие, като гледаше как сина й се е гушнал в скута на баща си. Тя истински се изненада, че Хънтър веднага бе отишъл при него. Чудеше се дали някъде в детското му подсъзнание не спеше спомена за Адам като индианския вожд Дебнещата пантера?

В един миг за малко да се провалят, когато Джереми, без предупреждение, доведе Кит. Бяха се разбрали пантерата да остане този следобед навън.

Щом влезе в стаята, животното веднага се отправи към Адам, близна Хънтър игриво по бузата и отърка глава в бедрото на госта, а после послушно легна в краката му.

— Не може да бъде! — учуди се Джордж. — Не съм я виждал да се държи по такъв начин с непознат. Обикновено ръмжи и настръхва, а щом види Джефри, направо побеснява и по-скоро ще го изяде жив, отколкото да му позволи да се приближи до момчетата.

— Животните усещат от кого да се пазят и кой може да им бъде приятел — заяви Адам.

— Прав е — каза с важен вид Джереми. — Кит винаги ме е харесвала, защото аз харесах Таня и синовете й от самото начало. Тя сигурно ви се доверява, мистър Савидж.

— Е, ако можех да убедя и мис Таня толкова лесно! — пошегува се Адам и повдигна многозначително вежди към нея.

— Съмнявам се, че ще можете да ме накарате да легна така мирно в краката ви, сър! — подразни го тя, а златистите й очи заблестяха.

В погледа, който той й отправи, тя ясно прочете, че може да я иска в краката си, но не и да лежи мирно.

Двете млади двойки и Джули в ролята на придружителка излязоха да се поразходят.

— О, Едуард — въздъхна Сара, докато надничаше иззад дантелените пердета. — Мислиш ли, че Таня най-сетне ще се откаже от своите мечти за индианския си съпруг? За пръв път показва някакъв интерес към друг мъж.

Едуард смукна лулата си, издуха дима и замислено проследи струйката дим.

— Мисля, че Адам Савидж вече има добър старт, Сара. Разбира се, всичко е въпрос на време и зависи от това, доколко Таня ще се инати. Но той ми се струва човек, който знае какво иска и най-вече как да го постигне.

Когато се върнаха, Таня заяви:

— Тъй като и без това сме лъснали къщата, поканих Адам на вечеря в неделя.

— О, значи вече Адам, така ли? Много бързо изостави официалното обръщение.

Таня се засмя:

— Съгласих се да го наричам така, ако той престане да ми вика мис Таня. С това обръщение ме караше да се чувствам като учителка — стара мома.

— И това не е всичко — разбъбри се Джули. — Тя дори му позволи да я хване за ръката!

— Винаги си била клюкарка! — обвини я Таня, но без злоба.

Джули се изплези.

— Благодари се, че не им казах как двама се отдалечихте по онази пътека и той те държеше през кръста — прошепна тя многозначително.

— Бъбривка!

— О, я иди да накърмиш детето и не се ядосвай за такива дребни неща, че ще го заболи коремчето — сгълча я Сара.

— Затова ли Джули има такъв характер? — изстреля последния си коз Таня и хукна по стълбите.

— Момичета! — промърмори на себе си Едуард.

 

 

Тъкмо бяха седнали на вечеря на следващия ден, когато се почука на вратата.

— Иска ли някой да познае кой е дошъл? — попита Мелиса.

Таня направи физиономия.

— Джефри — въздъхна тя. — О, господи!

— Джули, отвори вратата — нареди Едуард и се обърна към Адам: — Таня разказа ли ви за Джефри Янг?

Той се усмихна неловко:

— Бившият й годеник ли? Да.

— Добре. Не бих искал да ви дойде като изневиделица. Той е склонен да се обиди, ако реши, че някой се интересува от Таня.

— Какъвто е моят случай — изтърси направо Адам.

Джули доведе Джефри в столовата:

— Вижте кой ни е дошъл на гости — обяви тя, нещо, което вече всички знаеха, и го настани на стола до своя, точно срещу Адам и Таня. — Сега ще сложа още един прибор.

Джефри загледа Адам, който седеше до Таня.

— Не знаех, че имаш компания. Мисля, че не се познаваме.

— Адам Савидж; Джефри Янг — представи ги Едуард без предисловия.

— Как така не ни уведоми, че ще ни удостоиш с присъствието си? — заяде го Таня.

— Та аз винаги идвам в неделя — оправда се той.

— Опитвахме се да не забелязваме — вметна Мелиса.

Джефри не й обърна внимание и благодари на Джули, която постави чиния пред него.

— Какво ви води в Пуебло, мистър Савидж? — попита лейтенантът властно.

— Аз съм от тук — отвърна Адам и едва сдържа усмивката си.

Джефри смръщи вежди.

— Не съм ви виждал досега.

— Не знаех, че преброяването на населението е част от задълженията ви в армията — отбеляза Джордж сухо.

Джефри го погледна хладно:

— Просто отбелязах, че не съм го срещал, мистър Мартин.

— Нищо чудно. Той току-що се е завърнал от дълго пътуване из Европа — опита се да изглади положението Джули.

Мелиса допълни:

— Прекарал е последните две години при роднините на баща си.

Всъщност това бе истина.

Таня, Адам и Миси се спогледаха съучастнически.

— Сигурно си чувал за фермата на семейство Савидж, Джефри — намеси се и Сара. — Ракел Савидж често идва в града. Адам е неин син.

— Разбирам — отвърна той, след като помълча, за да се сети за кого става въпрос.

Таня нарочно се наведе към Адам и леко докосна с гърди ръката му, така че Джефри да забележи жеста.

— Подайте бисквитите, ако обичате, Адам — помоли тя с меден глас.

— Разбира се — усмихна се в отговор той.

Точно в този момент Хънтър реши да поиска яденето си и шумно заудря с лъжицата по таблата на високото си столче.

Джефри го изгледа с раздразнение.

— Защо не храниш детето, преди да седнем на масата, Таня? Той досажда на всички!

— Децата на чейените винаги се хранят с майките си — сряза го Таня. — Разбира се, след като баща им се е нахранил.

Тя се пресегна да вземе детето, но Адам тихо, но властно нареди:

— Дай го на мен, Таня, и довърши вечерята си. — За изненада на всички, с изключение на Мелиса, Таня се подчини и подаде детето на госта.

Тя продължи да се храни, а Адам започна да дава на Хънтър от чинията си.

— Вие наистина ме учудвате с поведението си по отношение на децата, мистър Савидж. Изглежда те никак не ви притесняват.

— Моите близки обожават децата — отвърна той, без да обръща внимание на киселата физиономия на Джефри.

— Но вие сте едно дете, нали? — попита Елизабет. — Колко жалко, че майка ви не се е омъжила повторно. Сигурно много е обичала баща ви?

Адам потвърди:

— С цялото си сърце.

— Наистина прекрасно! — подметна Джефри. — Има други, като Таня например, които на моменти са толкова непостоянни! Но това скоро ще приключи, нали скъпа?

— Ако имаш предвид себе си, не бих била толкова сигурна. Не залагай на тази карта, защото може да изгубиш всичко — усмихна се изкуствено Таня.

Адам успя да си придаде вид на човек, който нищо не разбира.

— Изглежда не съм наясно с някои неща.

Джефри не му обърна внимание.

— Като се оженим, ще промениш тона си, сладка моя.

— Ако изобщо това се случи някога, очаквам да чуя погребален плач вместо сватбен марш.

Едуард сложи край на спора:

— Достатъчно! Престанете вече! Опитваме се да вечеряме. Неделята е ден за спокойствие и мир, макар това рядко да се случва в тази къща.

По-късно, докато пиеха кафето си в салона, Джефри отново остана изигран, защото Адам успя да седне до Таня преди него.

Малко след това по стълбите слезе Кит. Изръмжа към Джефри и спря при Таня, като помилва крака й с глава.

— Добре, мила. Идвам! — засмя се Таня.

Тя се обърна към Адам, за да обясни.

— Така моята любимка ми съобщава, че Марк е буден и има нужда от мен. Извинете ме за малко!

Джефри се надигна нетърпеливо:

— Таня, искам да говоря с теб!

Тя се извърна към бившия си годеник:

— Мисля, че моментът не е подходящ. Трябва да накърмя Марк.

Джефри присви устни раздразнено:

— Детето е вече на половин годинка. Ако ме бе послушала и почнеш да го храниш с мляко, всеки би могъл да го нахрани, а и ти щеше да имаш повече време за себе си.

Таня го изгледа със златистите си очи, които мятаха мълнии.

— Ако загрижеността ти не бе толкова егоцентрична, щях да се трогна! — заяви кисело тя.

После се обърна към Адам и сладко му се усмихна:

— Извинете ме, но трябва да се погрижа за сина си.

— Ще ви почакам, а после може да се поразходим — предложи й той.

Джули се намръщи:

— Това значи ли, че трябва да ви придружавам?

— Не, разбира се. Можеш да останеш да правиш компания на лейтенанта. Сигурна съм, че Миси ще е съгласна да дойде с нас, ако е необходимо да бъдем придружени.

Джефри я изчака в антрето, преди да влезе в салона. Сграбчи я за ръката и ядосано заяви:

— Забранявам ти да излизаш с този мъж!

Очите й блеснаха гневно:

— С какво право ми заповядвате, лейтенанте! Нито сте ми баща, нито сте ми мъж! А сега ми пуснете ръката!

— Аз съм твоят годеник!

— Бивш! — наблегна на думата тя. — Ексгоденик, бивш, предишен, изобщо — никакъв! Не те искам, не си ми нужен и въобще до гуша ми е дошло от теб!

Джефри заби пръсти в ръката й.

— Ти си моя, Таня! Няма да позволя на индианския ти съпруг да ми пречи, камо ли на такива като Адам Савидж!

Таня го погледна не по-малко разярена.

— Аз сама решавам какво да правя с живота си, Джефри, а ти нямаш никакво място в бъдещите ми планове! А сега бъди добър да пуснеш ръката ми.

— Препоръчвам ви да сторите това, което ви помоли дамата, лейтенанте!

Джефри бързо се извърна и видя Адам Савидж спокойно облегнат на вратата, с ръце, скръстени пред гърдите. Въпреки че външно изглеждаше напълно спокоен, Таня долови гнева му дори само в изопнатите му мускули. Кит стоеше до него, готова да се нахвърли върху Джефри при най-малкия знак.

Лейтенантът изпсува без глас и пусна Таня. Адам я повика:

— Ела тук!

Тя веднага прекоси антрето и се сгуши в него, а той обви с ръка раменете й.

— Както виждате, Янг, дамата е с мен — черните му очи предизвикваха Джефри.

Лейтенант Янг само промърмори нещо нецензурно и затръшна вратата след себе си.

— Аз и сама щях да се оправя с него — тихо каза Таня.

— Не е необходимо. Аз съм този, който трябва да се грижи за теб и точно сега това ми доставя и голямо удоволствие. И без това имам сметки за разчистване с лейтенант Янг, но още не е дошло времето за това.

Джули, която много се разстрои от внезапното тръгване на Джефри, се прибра в стаята си. Мелиса бе единствения човек, който можеше да ги придружи по време на разходката им.

— Мелиса, нали няма да се разсърдиш, ако те помолим да изчезнеш за известно време? — обърна се Адам към нея, докато вървяха. — Поразходи Кит, набери цветя, поприказвай с птиците, но не се връщай поне половин час.

— Може и повече — добави Таня с блеснали очи.

Мелиса се престори на засегната.

— Е, добре — изсумтя тя. — Мисля, че мога да преценя кога не съм желана. Не е нужно да ми набивате това в главата.

— Е, за някои хора това не важи. Имам предвид лейтенант Джефри Янг, разбира се.

— Да ви пазя ли? — предложи усмихната Мелиса. — Струва ми се, че не бихте искали някой да ви изненада.

Адам се засмя.

— Колкото и да си свенлива, Мелиса, понякога си наистина много хитра. Ако видиш, че някой идва насам, просто свирни.

Мелиса се изчерви и се засмя.

— Мисля, че би трябвало да знаете — не мога да свиря — каза тя.

Таня завъртя очи.

— Тогава прати Кит. Не бихме искали да те притесним.

Таня се изтегна гола на росната трева и се загледа в Адам, докато той сваляше дрехите си. Слънцето проникваше през младите листа на дърветата и трепкаше по кожата й, а в очите й гореше нетърпение.

— Побързай, скъпи — протегна ръце тя. — Толкова те искам!

Той се отпусна в прегръдките й.

— Не трябва да забравяш да ме наричаш Адам, любов моя, поне за известно време — напомни й той и устните му докоснаха нежната кожа на шията й.

— Мммм… — промърмори тя кратко в отговор, тъй като неговите ласки я потопиха в света на чувствена наслада. Времето сякаш спря. Пръстите й се впиха в мускулестите му рамене, в гърба, в бедрата, докато той я водеше умело по пътеките на любовта. Устните му не пропуснаха нито един сантиметър от изгарящото й в страст тяло. Той като че ли преоткриваше чувствата й.

— Люби ме, скъпи — простена тя, обхваната от безумно желание.

— Почакай малко, алчно котенце — прошепна той и тихичко се засмя. Той умело водеше ръцете и устните й към тръпнещите кътчета на собственото си тяло и тя с желание се отплащаше за удоволствието, което той й бе доставил.

Достигнали до предела на своята страст, те се сляха в едно. Устните му възпряха неволния й вик. Всеки неин нерв откликваше на движенията му. Всяко нейно движение бе отговор на неговото. Тя го следваше все по-високо и по-високо по виещата се нагоре стълба на екстаза. Изцяло отдадена на този безумен танц, тя впи нокти в гърба му в мига, в който страстта й се разби като буйна вълна, която отприщи опустошителното изригване на неговата мощ.

Изтощена и задоволена, тя лежеше сгушена в силните му ръце.

— В целия свят няма любов като нашата — изчурулика Таня, положила глава върху широките му гърди. — Без теб бях загубена, Пантера.

— Адам — поправи я той. — Това е така, защото живеем пълноценно само когато сме заедно. Душите ни са слети навеки и любовта ни ще живее дори след като телата ни се превърнат в прах.