Джейн Остин
Разум и чувства (25)

Глава 25

Макар и да прекарваше по-голямата част от годината у децата си и у приятелите си, мисис Дженингс си имаше и собствен дом. След смъртта на съпруга си, който успешно се бе занимавал с търговия в не най-изтънчената част на Лондон, тя прекарваше всяка зима в една къща близо до Портман Скуеър. Към края на януари мислите й се насочиха именно към тази къща и един ден доста рязко и съвсем неочаквано помоли по-големите госпожици Дашууд да й погостуват. Без да обръща внимание на оживлението на сестра си, което идеше да рече, че на Мариан тази покана никак не й е безразлична, с благодарност, но и с категоричност, Елинор веднага отхвърли поканата от името и на двете, като смяташе, че и сестра й е на същото мнение. Като причина за отказа тя изложи твърдото им решение да не оставят майка си сама по това време на годината. Мисис Дженингс доста се изненада и побърза незабавно да повтори поканата си.

— Боже господи! Сигурна съм, че майка ви може да си позволи да поживее малко и без вас, и аз много, ама много ви моля да ми направите тази услуга, с цялото си сърце искам да ми погостувате. Не си мислете, че вашето присъствие може да ме притесни, защото то с нищо няма да промени навиците ми. Само Бети ще трябва да замине с дилижанса, и ей богу, мога да си го позволя. Ние тринките ще сме си много добре в моя файтон, пък като пристигнем там и не искате да излизате с мене, спокойно можете да излизате с някоя от дъщерите ми. Сигурна съм, че майка ви няма да има нищо против, защото имах късмет да задомя добре и двете си дъщери и тя ще си помисли, че точно човек като мене трябва да се погрижи и за нейните. Ако не успея да омъжа прилично поне едната от вас, преди да си тръгнете, причината няма да е в мене. Можете да разчитате, че ще продумам нещичко за вас пред всички младежи, които познавам.

— Оставам с впечатлението, — обади се сър Джон, — че мис Мариан не би се противопоставила на този план, ако и сестра й се съгласи. Много е неприятно наистина да я лишаваме от малко развлечения, само защото мис Дашууд не иска да отиде. Моят съвет е вие двете да потеглите за града веднага щом ви омръзне в Бартън, даже, без да се обаждате на мис Дашууд.

— Ами още по-добре, — извика мисис Дженингс — много ще ми е хубаво и в компанията само на мис Мариан, ако мис Дашууд не ще да дойде, дори ще ни е по-весело, ама си мислех, че на тях ще им е по-добре заедно, защото ако аз им омръзна, те ще си приказват помежду си и ще се смеят зад гърба ми на моите чудатости. Но дали едната или двете, все някоя трябва да дойде. Милостиви боже, с кого ще се занимавам тази зима, ако ме оставите самичка, та нали до миналата година бях свикнала Шарлот да си е при мене. Хайде, мис Мариан, да ударим ръце и да сключим пазарлъка, и толкова по-добре, ако мис Дашууд си промени решението.

— Благодаря ви, госпожо, от цялото си сърце ви благодаря, — каза Мариан топло, — вечно ще ви бъда признателна, защото това би ме направило много щастлива, за мен това ще бъде най-голямото щастие, ако можех да приема поканата ви. Но аз разбирам колко права е Елинор и ако майка ми й най-милата, най-любящата майка на света, ще се чувства разстроена и нещастна от нашето отсъствие — о, нищо не би ме изкушило да я оставя! Тук и дума не може да става за някакво колебание.

Мисис Дженингс отново потвърди убеждението си, че майка им може спокойно да ги пусне, а Елинор, която най-после разбра колко безразлична е Мариан към всичко друго заради нетърпението си да види Уилъби, престана да се съпротивява на техните намерения и каза, че ще остави майка им да реши, макар да знаеше, че мисис Дашууд не би я подкрепила в усилията й да предотврати едно гостуване, което тя смяташе неподходящо за сестра си и което тя самата имаше сериозни основания да избегне. Мисис Дашууд винаги бе изпълнявала с удоволствие желанията на Мариан и след като не бе успяла да внуши на майка си никакви съмнения, не можеше да очаква от нея и каквато и да било предпазливост, а тя самата не смееше да изложи причините за собственото си нежелание да замине за Лондон. Мариан, каквато си беше придирчива, и както бе чудесно запозната с обноските на мисис Дженингс, и съответно, отвратена от тях, бе готова да пренебрегне всички съображения от подобен характер, да превъзмогне всичко, което толкова я дразнеше, за да постигне целта си в преследването на един мъж и за Елинор това бе мощно доказателство за огромното значение, което имаше този мъж за сестра й и което по-голямата сестра не бе подготвена да приеме въпреки всичко, което се бе случило между тях двамата.

Казаха на мисис Дашууд за поканата и тя бе толкова убедена, че това е чудесна възможност и двете й дъщери да се позабавляват, толкова трогната от вниманието към нея самата и толкова сигурна в желанието на Мариан, че не искаше и да чуе за намерението им да отклонят поканата заради нея. Тя настоя и двете да приемат и с обичайната си жизнерадост се отдаде на предчувствия за предимствата, които би имала една такава раздяла.

— Този план много ми харесва, — извика тя — точно това бих искала и аз самата. А и ние с Маргарет ще спечелим от това. Когато вие и семейство Мидълтън заминете, ние двете ще си живеем тихо и спокойно с нашите книги и с нашата музика! Ще видите колко ще е напреднала Маргарет като се върнете! А и смятам да направя малък ремонт в стаите ви, който при това положение няма да създаде никакво неудобство. Съвсем справедливо е да заминете за Лондон, според мен всяко младо момиче с положение като вашето трябва да е запознато с развлеченията и модата в Лондон. За вас ще се грижи добра жена със силно развито майчинско чувство, и няма никакви основания да се съмняваме, че тя ще бъде много мила с вас. А и сигурно ще се видите с брат си. Няма значение какви недостатъци си има той или пък жена му, като си спомня чий син е, не мога да понеса мисълта да се отчуждите един от друг.

— Толкова се тревожиш за нашето щастие, — каза Елинор, — че премахваш с лекота всички пречки пред този план, за които се сетиш, но, според мене, има още нещо, което не може да бъде заобиколено толкова лесно.

Мариан помръкна.

— И какво предлага моята мила и благоразумна Елинор? — попита мисис Дашууд. — Каква чудовищно препятствие ще измислиш този път? Само не ми говори за разноски.

— Имам предвид това, че макар да ценя високо доброто сърце на мисис Дженингс, едва ли нейната компания ще ни създаде някакви удоволствия, нито пък покровителството й ще ни представи в най-добрата светлина.

— В това отношение си много права, — отговори майка й — но едва ли ще оставате често насаме с нея, а и винаги можете да излизате с лейди Мидълтън.

— Ако Елинор се притеснява от това, че не харесва мисис Дженингс, — каза Мариан, — не виждам защо аз да не се възползвам от поканата й. Аз нямам такива скрупули и съм сигурна, че без каквото и да било усилие ще мога да се справя с неприятности от подобен характер.

Елинор не можа да сдържи усмивката си при тази демонстрация на безразличие към обноските на човек, за които толкова често бе молила Мариан да приеме с поне поносима учтивост, и реши в себе си също да замине, ако сестра й настоява на това, защото не смяташе за разумно да остави Мариан да прави каквото иска, а и не желаеше мисис Дженингс да се лиши от уюта на престоя си вкъщи, който щеше да зависи до голяма степен от благосклонността на сестра й. Тя склони да приеме такова решение, защото, според Люси, Едуард нямаше да дойде в Лондон преди февруари и че дотогава щеше да са приключили с гостуването си, без да е необходимо да съкращават нарочно престоя си.

— Много искам да заминете и двете — каза мисис Дашууд, — всички тези аргументи са неоснователни. В Лондон ще ви бъде много хубаво, особено ако сте заедно, и ако Елинор благоволи да приеме поканата за някое развлечение, ще има много начини то да й бъде осигурено, може да очаква развлечения и от страна на снаха си, с чието семейство се надявам да се опознаете по-отблизо.

Елинор често бе търсила удобен случай да убеди майка си, че не бива да разчита много на някакви чувства между нея и Едуард, за да намали болката й, когато истината излезе наяве, и макар да не се надяваше много на успех и сега, тя започна, като извика на помощ цялото си хладнокръвие:

— Аз много харесвам Едуард Ферърс и винаги ми е било приятно да се виждам с него, но ми е абсолютно безразлично дали някога ще се запозная с тях.

Мисис Дашууд само се усмихна и не каза нищо. Мариан я погледна изумено и Елинор предположи, че едва се е стърпяла да не каже какво мисли.

След още малко разисквания, в крайна сметка, решиха да приемат безусловно поканата. Мисис Дженингс много се зарадва и направи всичко възможно да ги увери в добрите си чувства и в своята загриженост за тях. Не само тя беше доволна от решението им. Сър Джон също се радваше като човек, който най-много от всичко на света се страхуваше да остане сам и съвсем не беше без значение дали броят на гостите му в Лондон ще се увеличи с още двама души. Дори лейди Мидълтън си направи труда да изрази известно задоволство, което съвсем не беше в стила й, а що се отнася до госпожици Стийл и най-вече до Люси, тази новина ги направи толкова щастливи, колкото не били се чувствали никога през живота си.

Това решение противоречеше на нейните желания и въпреки това Елинор му се подчини с по-малка неохота, отколкото очакваше. За нея нямаше никакво значение дали ще замине или не, но като гледаше колко се радва майка й и как в ликуващия поглед, глас и държание на Мариан се появи обичайното за нея въодушевление и дори една необичайна веселост, тя не можеше да не почувства удовлетворение от причината за тази промяна и не би си позволила да гледа с недоверие на последствията от нея.

Вълнението и нетърпението да замине бяха толкова силни, че възторгът на Мариан надхвърляше границите на самото щастие. Единственото чувство, което можеше да я приземи в този момент, беше нежеланието й да се раздели с майка си и тя изпита огромна мъка в момента на раздялата. Не беше по-малка и мъката на майката, а Елинор беше единствената от трите жени, която гледаше на тази раздяла като на нещо, което може и да не продължи до края на вечността.

Заминаха през първата седмица на януари. След седмица щеше да ги последва и семейство Мидълтън. Госпожици Стийл останаха в Бартън Парк и щяха да тръгнат заедно с останалата част от семейството.