Р. А. Салваторе
Потайно острие (22)

Глава 21
Навременни рани

— Винаги спираме тук за малко — обясни Бъмпо Гръмотевичния юмрук, когато „Тинолок“ здравата се блъсна в едно надвиснало над реката дърво, при което Бруенор и Риджис едва не цопнаха във водата. — Не обичаме да носим твърде много запаси наведнъж, защото винаги ги изяждаме прекалено бързо.

Дризт кимна — наистина се нуждаеха от храна, най-вече заради лакомите джуджета. Погледът му неволно се насочи към дърветата, които растяха нагъсто по бреговете на реката. От два дена насам и той, и приятелите му бяха сигурни, че някой ги следи, а Риджис дори бе успял да зърне непознатия враг достатъчно задълго, за да установи, че става въпрос за група гоблини. Неуморната им настойчивост — а за създания като гоблините да вървят след някого повече от два-три часа си беше проява на забележително постоянство — красноречиво говореше, че и за това е виновен Креншинибон.

— Колко време ви трябва, за да си набавите необходимото и да се върнете? — попита елфът.

— А, не повече от час — отвърна Бъмпо.

— Имате само половин — намеси се Бруенор — освен това аз и Риджис ще дойдем с вас.

После кимна на Дризт и Кати-Бри, които го разбраха и без думи. Те нямаше да тръгнат с тях, защото си имаха друга работа — трябваше да разузнаят наоколо.

Не им отне много време, преди да открият онова, което търсеха — гоблинови дири, оставени от поне двайсетина от гнусните създания. И то съвсем наблизо. На това място преследвачите им очевидно се бяха отклонили от реката и когато малко по-късно я видяха да завива в далечината, Дризт и Кати-Бри разбраха защо. През последния час „Тинолок“ се бе движил на север, но не след дълго щеше да им се наложи да поемат на изток, после на юг, а след това — отново на изток. Ако се отправеха право на изток и прекосяха сравнително равната местност, гоблините щяха да изпреварят лодката на джуджетата.

— А, значи познават реката — рече Бъмпо, когато Дризт и Кати-Бри разказаха на спътниците си какво са открили. — Ще стигнат първи, а там е прекалено тясно, за да избегнем битката.

Бруенор се обърна към Дризт:

— Колко мислиш, че са, елфе? — сериозно попита той.

— Най-малко двайсет. Може би дори трийсет.

— Тогаз нека си изберем място за бой — заяви Бруенор. — Ако ще се бием, нека поне ние да поставяме условията.

Съвършеното му спокойствие не убягна на другарите му.

— Ще ни забележат от сума ти разстояние — обясни Бъмпо. — А ако решим да останем тук, както сме пуснали котва, като нищо ще се доберат до борда.

Дризт обаче поклати глава:

— „Тинолок“ ще продължи по пътя си. Но без нас тримата — при тези думи той посочи Бруенор и Кати-Бри, после се доближи до Риджис и свали кесийката, в която беше скрит Креншинибон. — Това ще остане на борда. Пази го като зеницата на окото си.

— Те ще нападнат нас, а вие — тях — досети се Риджис и Дризт кимна. — Само побързайте.

— Какво толкоз недоволстваш, къркорещ корем? — засмя се Бруенор. — Току-що натоварихме цял тон припаси и като те знам, докат’ се върнем надали ще е останало кой знае колко!

Риджис хвърли изпълнен със съмнение поглед към кесийката в ръката си, после се обърна към купчината с храна и лицето му засия.

След това се разделиха. Бъмпо, екипажът му и полуръстът се оттласнаха от ниско приведеното дърво, което бяха използвали вместо кей, и бързото течение ги пое. Лодката не се бе отдалечила кой знае колко, когато Дризт извади ониксовата статуетка и призова Гуенивар. След това четиримата се втурнаха на изток, следвайки същия път, по който бяха тръгнали и гоблините.

Начело беше Гуенивар, която така се сливаше с храсталаците наоколо, че едва-едва раздвижваше тревата там, откъдето минеше. След нея идваше Дризт, последни бяха Бруенор, преметнал брадва през рамото си, и Кати-Бри с Таулмарил в ръка, готова за стрелба.

* * *

— Щом ще се бием, няма да открием по-подходящо местенце от туй — заяви Донат малко по-късно, когато „Тинолок“ последва поредния завой на реката и навлезе в местност, където бреговете се стесняваха, течението ставаше по-бързо, а над водата бяха надвиснали кичести дървета.

Риджис се огледа наоколо и простена — перспективите никак не му харесваха. Та гоблините може да са навсякъде, каза си той при вида на гъстите храсталаци и многобройните възвишения. А лекомислието на четирите джуджета допълнително усилваше тревогата му — все пак беше прекарал достатъчно дълго време сред тяхната раса, за да знае, че преди битка те винаги се радваха, независимо какви бяха изгледите им за успех.

Ала онова, което най-много го плашеше, бе тихият гласец, появил се внезапно в главата му, който изкусително му нашепваше, че само с една-едничка дума може да издигне огромна кристална кула… непревзимаема от цяла орда гоблини. Толкова бе лесно, единственото, което трябваше да стори, бе да си присвои Креншинибон. И тогава гоблините дори нямаше да се опитат да ги нападнат — отломъкът, заедно с новия си господар, щеше да покори дребните създания на волята си.

Те просто не можеха да устоят.

* * *

Облегнат на едно дърво, Дризт се обърна и даде знак на Кати-Бри да не стреля. Той също бе видял скрития между клоните гоблин, който, напълно погълнат от лодката в далечината, дори не ги забелязваше. Не беше нужно гнусните му другари да научат за надвисналата опасност, реши елфът, а лъкът на Кати-Бри неминуемо щеше да ги издаде.

И така, той се закатери по дървото с ятаган в ръка и не след дълго, благодарение на забележителната си сила и също толкова впечатляващата си ловкост, вече се намираше на едно ниво с гоблина. Само за миг, без да използва свободната си ръка, той пробяга няколкото стъпки, които го деляха от злото създание и като затисна устата му, заби оръжието си дълбоко в гърба му и го издърпа нагоре, прорязвайки първо дробовете, а после и сърцето му. Задържа го още миг-два, докато мракът на смъртта не го погълна, след това внимателно го пусна на клона, поставяйки грубия му лък до него.

Обърна се, за да потърси Гуенивар, ала тя не се виждаше никъде. Беше й наредил да не се показва, докато не започне същинската битка, и знаеше, че тя ще го послуша.

А решителният момент бързо наближаваше, сигурен беше Дризт. Наоколо несъмнено имаше още гоблини, скрити в храстите или пък покачени върху дърветата край брега. За съжаление, изгледите за бърза победа в местност като тази, където имаше твърде много препятствия и скривалища, не бяха особено добри. Само ако разполагаше с час-два, за да открие всички гоблини…

В този миг „Тинолок“ се показа иззад завоя на реката.

Дризт погледна към приятелите си и им даде знак.

Гръмогласният рев на Бруенор и свистенето на сребропера стрела поставиха началото на битката. Стрелата на Кати-Бри мина покрай дървото, където беше елфът и потъна в близкия гъстак. Скритият там гоблин се улови за крака и рухна на земята, гърчейки се от болка.

От същия храсталак изскочиха още три от дребните същества и се хвърлиха в атака, надавайки пронизителни крясъци…

… които бързо заглъхнаха, когато Дризт скочи пред тях, стиснал двата си ятагана. Още преди да бе стъпил на земята, елфът нанесе удар на един от гоблините, а друг прониза като опря дръжката на второто острие в корема си и остави инерцията на скока да свърши останалата работа.

Докато се приземяваше, Дризт едва не се сблъска с друг черен силует, полетял във въздуха — с мощен скок Гуенивар излезе от прикритието си, прелетя над господаря си и връхлетя в друг храсталак, право върху спотаеното там същество.

Единственият от тримата гоблини, който оцеля след първоначалното нападение на Дризт, се дръпна настрани със залитане и като се облегна на дървото, от което елфът беше скочил, се обърна и вдигна копието си.

Внезапно до ушите му достигна гръмка ругатня и то се опита да насочи оръжието си към този нов враг, само че Бруенор беше по-бърз и като се провря под копието му, напрегна и последния си мускул и стовари секирата си върху главата на гоблина.

— Проклятие! — изръмжа джуджето миг по-късно, осъзнало, че никак няма да му е лесно да измъкне острието от разцепения череп на противника си.

Докато Бруенор се бореше със заклещеното оръжие, Кати-Бри изтича покрай него и като приклекна на едно коляно, отново опъна тетивата на Таулмарил. Този път стрелата й събори покачения върху едно недалечно дърво гоблин. Без да губи и миг, младата жена захвърли лъка и се стрелна напред, изваждайки магическия Казид’еа, който веднага засия със зловещ блясък.

Бруенор продължаваше да дърпа с все сила.

В това време Дризт, чиито първи противници вече лежаха мъртви в краката му, се изправи и се втурна между няколко израснали съвсем нагъсто дървета.

Далеч пред него Гуенивар изтича по дънера на едно дърво и ужасените гоблини, които се бяха скрили в короната му, хвърлиха копията си, без дори да одраскат животното, и се опитаха да скочат на земята. Единият успя, другият обаче нямаше този късмет — тежката лапа на пантерата го улови във въздуха и го запрати, въпреки отчаяната му съпротива, право в прегръдката на смъртта.

— Проклятие! — отново изруга Бруенор, който дърпаше ли, дърпаше и изпускаше цялата веселба. — Трябва да почна да ги удрям по-леко!

* * *

Естествено, не можеше да издигне кулата на лодката. Трябваше да го стори на брега или дори в реката. Е, да, долните нива щяха да останат под водата, но Креншинибон несъмнено щеше да му каже как да проникне вътре.

— Имат копия! — провикна се Бъмпо. — Към кила! Към кила!

Четирите джуджета начаса се хвърлиха на палубата и се затъркаляха към борда, който бе по-близо до брега с гоблините. Донат, който стигна пръв, побърза да отвори дървения сандък, който се намираше там. С другарите си извадиха по един арбалет и приклекнаха зад оградата, докато ги заредят.

Цялото това оживление най-сетне привлече вниманието на Риджис и прогони всички планове за кристални кули от главата му. Как изобщо бе могъл и за миг да си помисли, че може да стори нещо подобно! Все още смаян, полуръстът погледна четирите джуджета, а после и надвисналите клони, към които лодката бавно се носеше и под които стоеше гоблин с копие в ръка.

Като по даден знак, джуджетата се хвърлиха по гръб и стреляха едновременно. Стрелите им до една улучиха и запратиха дребното създание високо във въздуха и право във водата зад лодката.

Но не преди то да успее да хвърли копието си и то — както трябва.

Риджис изпищя и се опита да избегне оръжието, ала беше твърде късно. Тежкото острие се заби в рамото му и той съвсем ясно чу ужасяващия звук, с който то мина през плътта му и го повали по очи на палубата. До ушите му достигна рев на болка и макар да знаеше, че идва от неговото гърло, Риджис не помнеше дори да е отварял уста.

После усети как грапавите дъски на палубата ожулват лицето му, когато джуджетата го издърпаха при себе си, чу и как Донат се провиква, сякаш от много далеч:

— Убиха го! Съвсем го убиха!

След това остана сам, връхлетя го смразяващ студ, а единственото, което чуваше, бе плискането на водата, докато гоблините плуваха към лодката.

* * *

Изящна и красива, пантерата скочи от високия клон, досущ гъвкава, черна стрела в полет. Докато минаваше покрай един от гоблините, тя замахна с тежката си лапа и раздра гърлото му, след което връхлетя върху двама от другарите му. Първият рухна под тежестта й и само след миг вече беше мъртъв другият опита да се изправи и да избяга, ала Гуенивар го изпревари.

Дребното създание се претърколи по гръб и отчаяно размаха ръце, мъчейки се да отблъсне голямата котка, само че тя бе твърде силна и твърде бърза и само за миг желязната й челюст се сключи около врата му.

Недалеч оттам, Дризт и Кати-Бри, които се бяха озовали на една и съща поляна, в преследване всеки на своя противник, установиха, че са заобиколени от цяла групичка гоблини. Забелязали неочакваното си надмощие, дребните създания наизскачаха от храстите и ги обградиха от всички страни.

— Какъв късмет, а? — смигна Кати-Бри на приятеля си, докато двамата опираха гръб в гръб.

Гоблините се опитаха да съгласуват действията си — размениха си някакви указания, след което няколко от тях се хвърлиха в атака от срещуположните страни, докато останалите изчакаха, за да видят дали това първоначално нападение няма да остави двамата им противници уязвими.

Те просто не разбираха.

Дризт и Кати-Бри се преметнаха през гърбовете си, променяйки рязко позицията си. Така елфът щеше да посрещне онези, които си бяха набелязали младата жена, а тя щеше да се изправи срещу онези, които смятаха да си опитат късмета с него. Описвайки широки кръгове с двата си ятагана, елфът закачи върховете на най-близките копия и ги запрати настрани. Светкавично движение с китката, бърза стъпка напред и двамата му противници политнаха назад, а вътрешностите им се посипаха по земята.

В това време Кати-Бри приклекна, за да избегне нападението на своя неприятел, след което замахна. Остър като бръснач, Казид’еа отсече крака на злото същество под коляното. Един от гоблините встрани от младата жена вдигна копието си, тя обаче сграбчи дръжката на оръжието със свободната си ръка и го изви на една страна, а после, опирайки се на него, рязко се изправи и заби меча си в гърдите на дребното създание.

— Напред! — изкрещя Дризт и като я улови под мишницата, се втурна да бяга.

Устремът му беше толкова голям, че ужасените същества не успяха да реагират и двамата с лекота разкъсаха обръча им.

Никой не посмя да ги последва, с изключение на един-единствен гоблин и Дризт разбра, че именно него Креншинибон бе уловил в скверната си примка.

Само след няколко секунди, злото създание беше мъртво.

* * *

Все още встрани от битката, Бруенор ясно чуваше шума от разразилия се бой и това допълнително го вбеси. Дърпайки яростно, с цялата сила, на която беше способен, той едва можа да се задържи на крака, когато най-сетне успя да освободи брадвата си… или поне почти успя да я освободи, както установи миг по-късно с огромно отвращение — вместо да измъкне острието от строшения череп на гоблина, той бе откъснал главата от раменете му.

— Просто прекрасно! — погнусено измърмори джуджето, но време за повече оплаквания нямаше, тъй като в този миг двама гоблини изскочиха от храсталака зад него.

Брадвата му начаса полетя и удари едно от злите същества в корема, както си беше със строшената глава на предишната й жертва, надяната отгоре.

Гоблинът отхвръкна назад, ала Бруенор, останал без оръжие, не можа да се предпази от сопата на другаря му, когато тя се стовари върху раменете му. Това обаче не бе в състояние да спре джуджето — то рязко се обърна и здравата цапардоса нападателя си с чело в лицето. Гнусното създание се олюля и Бруенор побърза да издърпа сопата от омекналите му пръсти.

Преди противникът му да успее да се съвземе, джуджето му нанесе три тежки удара със собствената му тояга и го събори на земята, след това се обърна и запрати сопата в краката на първия гоблин, който тъкмо се готвеше за нова атака. Бърз като котка, Бруенор го прекрачи и извади брадвата си от храстите.

— Достатъчно сме си играли! — ревна той и стовари вярното си оръжие в дънера на близкото дърво, за да изчисти и последните остатъци от черепа.

В това време нападателят му успя да се изправи на крака, но само един поглед към свирепото джудже и обезглавеното тяло на първата му жертва, беше достатъчен, за да го накара да си плюе на петите.

— Хич не си го и помисляй! — провикна се Бруенор и вдигна секирата на главата си.

Оръжието изсвистя, заби се в гърба на бягащия гоблин и го повали в прахта.

Бруенор се втурна натам, с намерението да си вземе брадвата и да се присъедини към приятелите си.

Само че острието отново бе заседнало, този път — в гръбнака на гнусното създание.

— Смрадливо, оркоглаво псе! — вън от себе си изрева джуджето.

* * *

Донат отчаяно се мъчеше да удържа копието неподвижно, за да не може острието му да причини повече вреда, отколкото вече бе нанесло. В това време останалите три джуджета тичаха насам-натам, за да не допуснат никой гоблин да се добере до палубата. Едно от злите същества замалко не се прекачи през борда, ала Бъмпо стовари тежкия си арбалет в лицето му, при което строши не само челюстта на противника си, но и самото оръжие.

С ликуващ вик, джуджето вдигна зашеметения гоблин и го запрати към двамина от другарите му, които тъкмо бяха достигнали лодката. Трите чудовища цопнаха във водата.

Останалите две джуджета се справяха също толкова добре… и също толкова пагубно за скъпите арбалети, но поне „Тинолок“ беше опазен от гоблините — не след дълго и последното упорито създание остана далеч назад, неспособно да издържи на темпото, с което лодката се носеше по бързата река.

Което даде възможност на Бъмпо да вземе арбалета на Донат (единственият, който не бе станал на парчета) и да срази още няколко от гнусните същества.

Все пак, по-голямата част от тях успяха да се доберат до другия бряг, но до един сметнаха, че са видели повече от достатъчно от битката и вместо да продължат след лодката, предпочетоха да потънат в гората.

* * *

Широко разкрачен, Бруенор стъпи върху гърба на последната си жертва, плю си на ръцете и дръпна с все сила. Този път брадвата повлече не само главата на гоблина, но и половината от гръбнака му.

Бруенор пък отхвръкна назад и тупна в прахта.

— Просто чудесно! — отбеляза той при вида на обезобразеното тяло и гръбнака, паднал върху краката му.

След това побърза да се изправи и се втурна да открие приятелите си. Докато стигне до тях обаче, битката вече бе свършила. Дризт и Кати-Бри стояха насред неколцина мъртви гоблини, а Гуенивар обикаляше наоколо, в търсене на още спотаили се наблизо чудовища.

Такива нямаше — онези, които Креншинибон бе успял да подчини на волята си, бяха мъртви, а останалите отдавна се бяха разбягали.

— Кажи на тъпия си отломък следващия път да повика по-дебелокожи изчадия! — изръмжа Бруенор и хвърли кос поглед на Дризт, докато четиримата вървяха към брега. — Ама наистина ли се налага да се отървем от него?

Елфът се засмя и изтича напред. Оказа се, че един гоблин все още се навърта наоколо, ала Гуенивар се погрижи за него, преди приятелите да успеят да се доближат.

Далеч пред тях, Бъмпо вкара „Тинолок“ в един малък вир, встрани от течението на реката. Дризт, Бруенор и Кати-Бри се смяха през целия път до лодката, припомняха си битката и си говореха колко е хубаво отново да са на път.

Усмивките им се изпариха като дим в мига, в който видяха Риджис да лежи на палубата, смъртноблед и съвършено неподвижен.

* * *

От една тъмна стая в подземията на Басадони, Джарлаксъл и Рай’ги видяха всичко.

— Не можеше да бъде по-лесно — засмя се доволно наемникът и се обърна към своя магьосник: — Искам да се преобразиш в свещеник, който да наподобява Кадърли и да носи същите дрехи. Без шапката обаче — добави, след като помисли малко. — Тя може да е символ на ранга му или пък да е просто някоя чудатост, характерна за него.

— Но нали Кимуриел отиде да доведе Баелтимазифас!

— Точно така. Ти ще придружиш допелгангера — обясни Джарлаксъл. — Като ученик на Кадърли Бонадюс от „Възвисяване на вярата“. Приготви най-мощните си лечебни заклинания.

Очите на Рай’ги се разшириха от изненада.

— Заповядваш ми да се моля на Лолт за магия, с която да излекувам някакъв си полуръст? — невярващо попита той. — Нима смяташ, че тя ще ме подкрепи в подобно начинание?

Самоуверен както винаги, Джарлаксъл кимна.

— Ще го стори, защото така ще помогне на своите мрачни елфи — убедено заяви той и се усмихна още по-широко.

Изходът от битката току-що бе направил живота му по-лесен и много по-забавен.