Джаки Колинс
Американска звезда (83)

Осемдесет и втора глава

Беше събота следобед и Синдра се забавляваше. Когато изкачи каменното стълбище, което водеше към вътрешния двор, тя се спря — за достатъчно дълго време, така че хората да забележат влизането й.

Усмихна се на гостите и видя, че Марик скочи на крака. Беше винаги толкова внимателен и загрижен да й е добре. Продължаваше да е все така отличен любовник. Жалко, че не бе по-привлекателен.

Недей дори да си го помисляш — смъмри се тя. — Марик е най-хубавото нещо, което ми се е случвало. Той е мил, грижовен и искрено ме обича. Освен това е талантлив продуцент и ме направи звезда.

Зад нея Патси, пълничката английска бавачка, носеше малката им дъщеричка, Топаз. Топаз бе гордостта на живота й. Тригодишно прелестно момиченце. Синдра би направила всичко за детето си. Както и Марик, той боготвореше дъщеря си.

Синдра поздрави гостите любезно, като минаваше от маса на маса, усмихваше се и бъбреше сърдечно.

Марик се мъкнеше зад нея и току гледаше да я прегърне.

— Изглеждаш фантастично, моя женичке. — Той хапеше леко ухото й. — С всяка изминала година ставаш все по-красива.

— Благодаря ти, скъпи.

С крайчеца на окото си забеляза, че пристигат Гордън и Одил. Гордън бе най-добрият й приятел. Тя му се доверяваше, допитваше се до него, обсъждаше повечето неща, дори и случилото се в Лас Вегас, което той я посъветва да забрави.

Отиде да ги поздрави.

— Здрасти, Гордън.

— Здрасти, красавице. — Гордън я целуна по двете бузи.

— Здравей, Одил — рече тя с усмивка.

— Изглеждаш сексапилно, Синдра.

— Благодаря ти. От твоята уста това е голям комплимент.

С течение на времето Синдра всъщност започна да харесва Одил. Да, тя е красива и да, тя е жената на Гордън. Но иначе е изключително чаровна жена.

Гордън и Одил станаха кръстници на Топаз заедно с Ник, който беше кръстник номер едно. Разстрои се, че Ник не можа да дойде. Беше отлетял за Ню Йорк, оплакваше се, че е депресиран.

— Защо не останеш тук за рождения си ден? — попита тя.

— Не се чувствам уютно — отвърна й той.

Искаше й се Ник да зареже Хъни. На фона на това момиче и глупакът изглеждаше интелигентен. Ник обаче се погубваше, изобщо не го интересуваше в каква компания е. След катастрофата вече не беше същият човек. За жалост Ник за всичко обвиняваше себе си.

— Вината не е твоя. — Синдра неведнъж се опитваше да го успокои.

— Ако не се бях скарал с Ани, това никога нямаше да се случи.

— Не, Ник, ти не бива да разсъждаваш по този начин.

Но той не спираше да се самоизмъчва и тя съзнаваше, че не е в състояние да му помогне.

Може би Ник ще прекара добре в Ню Йорк. Поне ще е далеч от задълженията в Холивуд, а Харлан винаги е с него и му прави компания.

Ах, Харлан… какъв човек се оказа той. След като го отвлече и го излекува от пристрастеността му към наркотиците, тя го взе при себе си. Той бе очарован от Холивуд, запозна се с един по-възрастен мъж и реши да работи като негов прислужник. Когато две години по-късно мъжът умря от СПИН, Харлан не пожела да остане повече в Лос Анжелос. Синдра уреди да работи за Ник в Ню Йорк. На Харлан това му хареса.

Марик я хвана за ръката и я накара да седне. Тя бе заобиколена от приятели и от обичното си семейство. Малката Топаз създаваше фурор, където и да се появеше, припкаше от маса на маса, засмяна и сладка.

Синдра огледа гостите, семейството и хубавия си дом.

Толкова съм щастлива. Имам всичко. Само понякога нощем й минаваше мисълта, че е прекалено щастлива. Тя потръпваше от задоволство, но със свито сърце се молеше на Бог щастието й да продължи. За нея семейството беше всичко и тя не искаше да го изгуби.

Рийс Уебстър изпадна в отвратителна ситуация в затвора. За пръв път досега външността му не работеше в негова полза. В пандиза много обичаха стройните бели момчета с руса коса и приятен външен вид и той имаше две възможности — да се отдаде или да го спукат от бой.

Рийс скоро разбра по кой път да поеме. Не че беше педал. В никакъв случай. Сближаването с един едър чернокож съкилийник, който да гарантира сигурността му при всяка ситуация, като че ли беше най-добрата сделка.

Единайсет години. Единайсет шибани години от живота му и най-накрая бе навън.

Мотаеше се пред затвора в Северна Каролина и се опитваше да реши какво да направи най-напред. Страхотно му се искаше жена, но не по-малко си мечтаеше и за голяма сочна пържола. Един приятел от затвора му бе дал адреса на публичен дом, обслужван от най-добрите жени, където имаше и чудесна храна. Какво повече можеше да иска?

Килна износената си каубойска шапка и взе автобуса за града. Нямаше много пари. Мамка му! Липсваха му толкова неща. Но той бе съвсем сигурен, че ще има много. Беше проучил въпроса. За единайсет години човек можеше да научи доста.

В публичния дом го обслужиха със суха пържола и с изсушена курва, която явно бе имала подобри дни. Преживяването не бе първокласно. Но всяка жена бе предпочитана възможност пред нищото.

Използва презерватива, който му дадоха в публичния дом. Не се възпротиви, защото чу, че по улиците било вече доста опасно. По-рано сексът беше най-безгрижният начин за прекарване на времето.

Чука курвата три пъти.

— В затвора си бил, скъпи, а? — попита го тя, без да й направи кой знае какво впечатление фантастичното му представяне.

— Откъде разбра?

— Разбрах. Затворниците винаги са най-наточени.

Да. Излизаше от затвора. Бяха му лепнали шестнайсет години присъда, а на единайсетата бе излязъл заради добро поведение. Единайсет отвратителни години, за нещо, което не бе направил.

Когато изчезна от Лас Вегас, отиде чак във Флорида, където се запозна със съдържателка на бар. Тя го хареса и той се премести да живее при нея. Не бяха минали и две седмици, когато Макс, старият й приятел, се върна. Тя не пропусна да му каже, че Макс е бивш затворник, специализиран в банкови грабежи. Тъй като Макс бе с новата си приятелка — разговорлива червенокоса, — явно нямаше нужда той да се изнася и четиримата се сприятелиха.

— Отвращават ме ония, които изкарват хляба си по законен път — каза му Макс един ден. — Аз мога да ограбя всяка банка, която си реша. Просто влизам, показвам им оръжието си, вадя парите и изскачам на улицата.

— Ами ако те хванат? — попита Рийс, като си мислеше, че това звучи твърде лесно, но винаги има и обратна страна.

Макс се засмя.

— Колко хора според теб се оставят да ги хванат? От сто най-много петима да опандизят. Правя това от дванайсет години.

— Веднъж обаче си бил в затвора.

— Само за малко, нищо работа.

Тръгнаха с кола, прекосиха няколко щата и Макс показа на Рийс колко е лесно. На деветия път Макс застреля един от охраната.

Хванаха ги, арестуваха ги и ги обвиниха във въоръжен грабеж и убийство.

Мамка му. Не той бе дръпнал спусъка, но никой не се интересуваше от това — получи присъда заедно с останалите.

Сега беше на свобода и бе много озлобен. Ако Синдра не го беше забъркала в оная каша в Лас Вегас, той никога нямаше да отиде във Флорида и да се запознае със съдържателката на бара и никога нямаше да прекара единайсет години от скъпоценния си живот в пандиза.

Мамка й на малката Синдра. Докато той гниеше в затвора, тя стана голяма звезда, а и Ник Ейнджъл направи звездна кариера. Внимателно следеше тяхното издигане — о, той не е глупак.

Вече е на свобода и знаеше точно къде да отиде и какво да стори. Малката Синдра сигурно струва милиони и той ще се уреди с част от тази тлъста сума.

Да. Рийс Уебстър има план.

„Калифорния, ето ме…“