Джаки Колинс
Американска звезда (20)

Деветнадесета глава

До обед новината, че Лорън Робъртс е развалила годежа си със Сток Браунинг, обиколи града. На всички вече бе известно, че Сток е размазал физиономията на Ник Анджело, но никой не знаеше къде са Ник и Лорън.

Джоуи беше разтревожен, забелязал бе привличането помежду им и си даваше сметка, че то означава неприятности. Малко преди обед се качи на мотоциклета и отиде да вземе Синдра.

— Ник обаждал ли се е? — попита тя.

— Не. А на теб?

— Ако си забелязал, ние нямаме телефон.

Харлан се мотаеше отвън.

— Ник щеше да ни води на кино — унило спомена той.

— Ранен е — обясни му Синдра. — Би се.

— Кога ще се върне?

— По-късно.

— Той обеща — тъжно рече Харлан. — Люк чакаше с нетърпение.

— Ще ви заведе друг ден — успокои го Синдра.

— Защо ти не ни заведеш? — подметка Харлан с широко отворени очи.

— Някой друг път — отвърна тя бързо. — Хайде, Джоуи. Да вървим.

Синдра не си признаваше, но й беше приятно да види Джоуи. Когато я изпрати до вкъщи предишната нощ, дори не се опита да я целуне. Чувстваше се сигурна с него. Да се чувства сигурна с представител на другия пол бе навременна промяна.

Отидоха с мотоциклета му в града и спряха пред закусвалнята. Джоуи я настани на една ъглова маса и тръгна да търси някого от приятелите си. Когато се върна, каза:

— Ето какви ги приказват. Ник ударил Сток и оня здравеняк го размазал.

— Но това не е вярно — разгорещено възрази Синдра. — Ник изобщо нямаше възможност да се брани. Сток го удари, когато Ник изобщо не гледаше към него.

— Да, ние го знаем — съгласи се Джоуи. — Но тъй като го няма, е трудно да го защитавам. А, Мег разправя, че Лорън също я няма. Търсила я у тях.

И двамата се замислиха за минута.

— Ей — обади се Джоуи накрая, като че ли щеше да я изненада с голямо откритие, — как мислиш, да не са избягали и да са направили онова, а?

Синдра се усмихна лукаво.

— Кое да са направили, Джоуи?

Той се ухили.

— Знаеш кое. Някой ден и ние ще го направим.

— А, така ли?

Ето за какво мислел той.

— Хич не се надявай — рече тя и отпи от колата си.

Джоун вдигна ръце.

— Добре де, добре. Само се пошегувах.

Късно следобед слабият снеговалеж премина в силна виелица.

— Ще се обадя в полицията — реши Фил Робъртс. — Ще им съобщя регистрационния номер на колата и те ще я издирят.

Джейн изглеждаше смаяна.

— Как можа да ни причини това? — попита тя с треперещ глас. — Не знае ли, че сме се побъркали от тревога?

Фил поклати глава и прекоси стаята, за да отиде до телефона.

— Ще се обадя в полицията — повтори той.

Джейн кимна. Явно нямаше друг изход.