Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
American Star, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 55 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
sonnni (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Джаки Колинс. Американска звезда

ИК „Хемус“, София, 1994

Редактор: Минка Златанова

Коректор: Людмила Стефанова

ISBN: 954–428–073–1

История

  1. — Добавяне

Петдесет и осма глава

— Най-накрая се разведох — оповести Оливър по телефона. — Довечера ще празнуваме.

Лорън беше на работа. Бе прикрепила слушалката под брадичката си и правеше драскулки по тефтера пред себе си.

— Как стана толкова бързо? — попита тя.

— Сключихме сделка. Бившата ми жена обича сделките.

Лорън очерта кръг и го заключи в квадрат.

— Поздравления, Оливър.

— Благодаря ти, мила.

— Къде ще отидем?

— Ще си останем вкъщи. Шофьорът ми ще те вземе в седем. — Малка пауза. — О, Лорън… и си носи четка за зъби.

Това ли беше начинът да й каже, че най-накрая ще консумират връзката си? Твърде романтично, но Оливър беше извънредно пунктуален.

Тя се прибра рано, изми си косата, спокойно взе вана, втри парфюмиран крем в кожата си и се замисли за предстоящата вечер. Харесваше Оливър — той беше забавен. Беше самоуверен и със стил, носеше страхотни костюми, винаги разполагаше с най-добрата маса в ресторанта. Беше добър танцьор, чаровен и остроумен.

Но аз не го обичам.

И какво от това? Кого смяташ, че ще срещнеш в живота си? Не останаха вече принцове от приказките.

Аз обаче не го обичам.

Разсъждавай трезво. Той е мъж за тебе.

Достатъчно стар е, за да ми бъде дядо.

Това няма значение.

Грижливо се облече, като продължаваше да мисли за онова, което предстоеше. Беше спала с трима мъже. Ник, от когото забременя и който я заряза. С Брад, нейния покварен братовчед. И Джими, който избяга в деня на сватбата им. Забележително трио.

Да, но Ник беше нещо специално.

Глупости. Ник Анджело беше просто един неудачник.

Обичах го.

Не е вярно.

Все още го обичам.

Но… за Бога!

Апартаментът на Оливър бе пълен с бели орхидеи, от стереоуредбата се чуваше изпълнение на неговия любим джаз пианист Ерол Гарнър, светлините бяха приглушени, а Оливър беше в много добро настроение. Посрещна я с комплименти и чаша шампанско, а икономът им поднесе малки хапки препечен хляб с хайвер на сребърна табла.

— Не обичам хайвер. — Тя сбърчи нос.

Оливър се смая.

— Това е вкус, с който се свиква. Свиквай с него, мила моя. Скоро ще започнеш да го обожаваш.

Вечеряха в трапезарията, свещи осветяваха масата, а Ерол Гарнър отстъпи на спокойната музика на Ела Фицджералд.

Лорън едва се докосна до храната, но изгълта две чаши вино, като през цялото време си мислеше дали трябва да го насърчи.

Малко късно, Робъртс. Ти го насърчаваш от три месеца. Защо спря сега?

След вечеря той освободи слугите и я поведе към облицованата в тъмна тапицерия библиотека, където седнаха да пият бренди пред запалената камина.

— Обикновено не пия… — започна тя.

— Знам — прекъсна я той, взе чашата от ръката й и се наведе да я целуне.

Не се целуваха за пръв път, но сега беше по-разгорещено. Беше доволна, че е пила шампанско и вино на вечеря, а сега и брендито.

Господи, толкова е напрегната!

Той се приближи бавно и я целува дълго, преди да й предложи да отидат в спалнята.

Връзката й с Джими беше преди година — оттогава никого не бе допускала до себе си и въпреки това не я изпълваше онова невероятно нарастващо вълнение. По-скоро се чувстваше неспокойна и сега, когато трябваше да се отдаде на удоволствие, тя беше готова да съжалява.

Спалнята бе пълна с червени рози, въздухът бе наситен от сладостния им аромат. Оливър лекичко я докосна по бузата.

— Искаш ли да се съблечеш в банята? Там има роба за теб.

Тя не възнамеряваше да се съблича сама, но очевидно той предпочиташе.

Затвори вратата на банята и се погледна в огледалото. Малката Лорън Робъртс. Светицата на гимназията. На път е да се впусне в сексуално приключение с мъж, по-стар от баща й. О, Боже!

За момент в съзнанието й се появи споменът за Фил Робъртс през онзи съдбовен ден в Бозуел. Баща й и онази жена. Баща й и евтината курва.

После си спомни за Примо, как я гледа похотливо с помътнелите си очи. Почти усещаше бирения му дъх срещу лицето си и мръснишкият му смях ехтеше в главата й.

Ти го уби, Лорън.

Не съм сигурна…

О, да, Лорън, уби го.

Тя свали дрехите си и облече копринения халат, който Оливър толкова предвидливо й бе оставил. Платът бе мек и създаваше сладостно усещане. Лорън загърна халата около себе си.

Оливър я чакаше под завивките на загасена светлина. Само една свещ осветяваше спалнята. Въздухът бе изпълнен с аромата на розите.

Тя застана до леглото, смъкна халата от раменете си и го остави да падне на пода.

— Толкова си красива — промърмори Оливър и вдигна завивката.

Лорън се пъхна, за да се почувства по-сигурно.

Бавно той започна да гали тялото й — очевидно не бързаше, изпитваше удоволствие да я докосва и милва, докато в един момент тя изпита желание за нещо повече.

Колебливо протегна ръка под чаршафа и го потърси. За нейна изненада и разочарование той не беше в ерекция.

— Не се притеснявай, ще стане — промърмори Оливър спокойно. — Лежи, скъпа. Преди всичко имам намерение да те накарам да се чувстваш прекрасно.

Главата му се задвижи надолу по тялото й, езикът му се плъзваше по гърдите и стомаха й, продължаваше да слиза все по-надолу, докато накрая главата му се озова между краката й и пръстите му започнаха да я разтварят — така че езикът му да навлезе.

Лорън изпъшка. Това беше началото и тя бе неподготвена и притеснена, защото не знаеше какво да очаква.

— Отпусни се, сладка моя, отпусни се и се наслаждавай — успокои я той, езикът му се движеше навътре и навън с обиграна лекота.

— О… мили… Боже — прошепна тя. Това беше толкова интимно, толкова съкровено, но все пак трябваше да признае — толкова зашеметяващо приятно.

Лорън отметна главата и ръцете си назад и се потопи в красотата на момента.

Той я държеше разтворена с пръсти — така че да проникне колкото може по-дълбоко.

За това ли говореше Пиа, когато й каза, че по-възрастните мъже правели страхотен орален секс? Защото, ако беше това, Оливър го правеше твърде добре.

Не след дълго тя усети леките потръпвания на удоволствието. Те започваха от пръстите й, преминаваха през цялото й тяло и я караха да стене тихо. Разтърси се неудържимо и разтвори широко краката си.

Той я поглъщаше лакомо със страст, докато тя достигна върховния момент с продължителен вик на екстаз.

Оливър подаде глава, усмивка бе изписана на лицето му.

— Не бих могъл да те моля за по-добро прекарване. — Той замълча за момент. — Красива моя, Лорън, ще ми окажеш ли честта да станеш моя жена?

 

 

— Нека да видя пръстена — поиска Пиа за стотен път, поне на Лорън й се струваше, че е за стотен път.

Тя протегна ръка и Пиа започна да се възхищава на четирикаратовия смарагд, заобиколен от диаманти в багети.

— Неотразим! — въздъхна Пиа.

Лорън поглади увеличаващия се корем на приятелката си.

— Великолепно! — възкликна тя завистливо.

— Сериозно, Лорън, толкова се радвам за теб.

Когато стана на трийсет, той ще е почти на седемдесет — помисли си Лорън. — Когато стана на петдесет, той ще е умрял.

— Нали няма нищо против да продължиш да работиш? — попита Пиа.

— Колкото и Хауард няма нищо против.

— Това звучи окуражително. Хауард всеки ден ме моли да се откажа.

Лорън я погледна объркана.

— Защо мъжете винаги се чувстват толкова застрашени, когато жените им работят?

— Защото това означава, че имаме собствени пари — дълбокомислено отвърна Пиа. — А със собствените пари идва и независимостта. Сам е светлият ми пример.

— Сам е самотна стара мома.

— Но хубава. И не трябва да пере нечии чорапи.

— Пиа, ти имаш прислужница.

Пиа хитро се изкиска.

— Само се шегувам. Аз обичам да пера чорапите на Хауард!

Лорън знаеше, че това е нещо, което не може да прави. Съвсем очевидно Оливър не възнамеряваше да промени начина си на живот. Живееше охолно, беше човек със строго определени навици. Имаше си икономка, която живееше в къщата, две прислужници за през деня, иконом, когато се забавляваше, и верния си шофьор японец. В офиса си бе заобиколен от сума помощници, които очевидно го обожаваха.

Бяха решили да се оженят на Бахамските острови, където Оливър имаше банкова сметка и къща.

— Ще ти хареса там — уверяваше я той. — Много е спокойно и хората са приятни.

Датата за бракосъчетанието им беше след шест седмици, два месеца след първата им среща в спалнята.

След тази нощ нищо не се беше променило кой знае колко. Оливър изцяло й създаваше удоволствие и когато тя се опитваше да стори нещо за него, той винаги имаше един и същ отговор.

— Остави ми радостта да те правя щастлива сега. Когато се оженим, ще бъде различно.

Лорън не се възпротиви, нямаше защо да бърза. В края на краищата тя се омъжваше за него — оттук нататък имаше време да го направи най-щастливия мъж на света.