Джаки Колинс
Американска звезда (56)

Петдесет и пета глава

Когато се върнаха в Лос Анжелос, Ник намери две съобщения от Франсес Кавендиш. Добър знак? Лош знак? Не знаеше. Бе довел Синдра и Ани в квартирата си, защото бе решил, че няма да е по-безопасно, ако всяка от тях се прибере в жилището си, но сега и двете му лазеха по нервите. Синдра сновеше напред-назад като лунатик, а Ани разпалено негодуваше, че не я е закарал вкъщи.

— Трябва да измислим историите си, преди всеки да тръгне нанякъде — обясни им той. — Отивам да се обадя на Франсес Кавендиш и когато се върна, ще говорим.

Ани го погледна. Той не й обърна внимание.

— Къде беше? — сприхаво го попита Франсес.

— Извън града.

— В бъдеще оставяй номер, на който мога да те намеря.

Кого, по дяволите, си въобразява тя, че има пред себе си?

— Добре, мадам. — Той не си позволи да й отговори по-остро.

— Харесали са те, синко — провлечено му съобщи Франсес, вече успокоена. — Много те харесват.

— Какво означава това? — попита Ник с недоверие.

— Искат да те видят отново. Всъщност може би дори ще има пробни снимки.

— Това добре ли е или зле?

Тя издаде гневен звук.

— Откога си в този бизнес, Ник? Пробните снимки струват пари — щом плащат, разбира се, че е добре.

Той навиваше телефонния кабел около китката си, после го отпускаше рязко.

— Кога ще стане това?

— Днес. Ела в офиса ми в десет. — Франсес затвори, преди Ник да е успял да отговори.

Добре, защо не? Тя е сигурна, че той ще отиде. В края на краищата нали е актьор, а когато асистент по подбора на актьорите ти каже да действаш, всички системи се задвижват. Ани стоеше до вратата.

— Искам да си отида вкъщи — заяви тя, като рискуваше той да каже „не“. — Искам да си отида вкъщи сега.

— Добре, добре. Обаче Синдра остава тук. И слушай внимателно. Ако Рийс се появи, не знаеш нищо. Никога не си ходила в Лас Вегас, през последните двайсет и четири часа си била с приятелка. Става ли?

Ани продължаваше да го гледа.

— Да.

И не посягай към телефона, за да не съжаляваш после. Онова, което се случи в Лас Вегас, е минало.

— Щом така казваш — отвърна тя напрегнато.

— Какво означава това?

— Никога преди не ми се е налагало да погребвам труп.

— Казах ти да забравиш, Ани. Това никога не се е случвало.

— Може би ти си в състояние да се преструваш, че нищо не се е случило. Аз не мога.

— Добре. Ще те заведа вкъщи. — Той погледна към сестра си. Тя седеше до прозореца и гледаше навън. — Синдра, ти стой тук. Не отваряй вратата и не отговаряй на телефона. Ще се върна възможно най-скоро.

Тя кимна безразлично.

По пътя към апартамента й Ани го тормозеше с мълчание. Поведението й бе тъпо, но той бе безсилен да й въздейства.

— Ще ти се обадя — обеща Ник, когато я остави на улицата.

Тя не каза и дума, обърна си и тръгна към сградата. Ник силно подозираше, че Ани ще им причини неприятности. За съжаление не можеше да се направи нищо.

Жената продуцент имаше набито око и го оцени. Нямаше грешка с този изпълнен с копнеж вид. Високият мъж го намрази. Вероятно беше някой педал, който потискаше желанието си.

Режисьорът искаше да угоди на всички.

— Според мен няма нужда от пробни снимки — увещаваше ги жената. — Как мислиш, Джоуел?

Високият мъж сви рамене.

— Както решиш.

— Радвам се — обади се режисьорът.

Ник седеше в стаята и ги слушаше как си говорят за него, сякаш изобщо не е там.

— Ще го караме ли да чете отново? — попита един от асистентите по подбора на актьорите.

— Не е необходимо. — Жената нервно потропваше с крак.

— Камерата ще го хареса. — Режисьорът прокара пръсти през мазната си кестенява коса. — Хваща окото.

— Бих искала да видя тялото му. — Жената кръстоса крака, копринените чорапи лекичко просъскаха.

Не беше съвсем сигурен, но му се стори, че зърна секси колан с жартиери.

— Ако обичате, бихте ли си свалили ризата? — помоли един от асистентите.

Къде е Франсес сега, когато му трябва? Никой не го е предупредил, че ще трябва да се съблича.

— Във филма има сцена, където вие сте в леглото с приятелката на главния герой — обясни режисьорът. — Не може да изглеждате по-добре от звездата.

Всички се разсмяха.

Той стана и непохватно си свали ризата.

— Чудесно — каза жената.

— Няма конкуренция — отбеляза режисьорът.

— Ще ви се обадим — рече високият мъж.

Изпита истинско удоволствие, когато излезе.

Навън седна в колата и се опита да възстанови събитията от последните двайсет и четири часа. За Бога, та той зарови един убит. Погреба проклетия труп в пустинята Невада, с което стана съучастник в убийство. Боже. Може би Ани беше права. Може би трябваше да се обадят на полицията и да оставят Синдра да обясни.

Нямаше начин. Тя изобщо нямаше шанс.

Жената продуцент излезе от сградата и се качи в кремав спортен мерцедес. Беше с големи огледални слънчеви очила, на устните й бе изписана лукава усмивка.

Ник се замисли с кого ли се чука тя. Сигурно с високия мъж. А може би с режисьора.

Не му се искаше да си сваля ризата там, беше му унизително. Той бе актьор, а не стриптийзьор.

Жената потегли, а Ник я следва известно време. Мерцедесът й профуча по булевард Сънсет. Той я догони на светофара и я поздрави:

— Здрасти.

Тя го погледна, сякаш никога през живота си не го бе виждала.

— Ник Ейнджъл. — Той се отказа от крайното „о“ и от италианското звучене, както го бе посъветвала Джой, и името му прозвуча по-различно.

— Познавам ли ви? — Жената намести големите си огледални очила.

Кучка!

Щом светна зелено, Ник потегли направо към къщи. Синдра я нямаше. Явно този ден не му вървеше.

Хазайката му се излежаваше отвън на слънце.

— Закъснели сте два дни с наема — напомни му тя, когато той бързо мина покрай нея.

Ще си го получите.

— Дано, защото иначе ви изхвърлям.

Парите бяха проблем. Почти бе стопил сумата от Тихуана, а нямаше никакви допълнителни постъпления. Ако си плати наема, едва ли ще остане нещо.

— Да сте виждали сестра ми да излиза?

— Сестра ви? — подигравателно попита хазайката. — Не, не съм виждала сестра ви.

Той скочи в колата си и потегли към дома на Ани.

— Отиваме в полицията — съобщи му Ани. Беше облечена и готова за действие, безмълвната Синдра стоеше до нея.

Бе пристигнал, тъкмо навреме, почти бяха на вратата.

— Не можете да го направите.

— Можем, можем.

Той се обърна към Синдра:

— Аз ти помогнах, а сега ти отиваш при ченгетата, за да ме хванат. Не се заблуждавай — ще изпаднем в много шибано положение. Това ли искаш?

— Не знам… — колебливо подхвана тя. — Ани казва, че трябва да го направим, иначе винаги ще ни тежи на съвестта.

— Мамка му! — ядосано промърмори Ник и се обърна към Ани.

Тя отстъпи крачка назад.

— Не разбираш ли? — избухна той. — Твърде късно е. Всички сме замесени и е по-добре да се научим да си вярваме един на друг, затова престани с твоето тичане при ченгетата. Не мога да се притеснявам всеки път, щом изляза от къщи.

— Но… — започна Ани.

— Но нищо — направи го и така ще ми помогнеш, че аз ще…

— Ти какво? — попита тя предизвикателно.

Ник почти бе готов да я зашлеви. Да удари — точно както Примо, както баща си. О, Боже! Не бива да допусне да се превърне в такъв проклет несретник като него. Той се отпусна в креслото.

— Не ни причинявай това, Ани. Трябва да оставиш нещата да отминат.

Очите й се напълниха със сълзи.

— Опитвам се.

— Опитай се по-усърдно.

Тя кимна мълчаливо.

В безопасност са — засега, — но кой знае колко време ще мине, преди тя отново да реши да хукне към полицията. Ани е опасна. Той обаче има разрешение на проблема и колкото по-скоро започне да действа, толкова по-добре.