Джаки Колинс
Американска звезда (67)

Шестдесет и шеста глава

— Вземаш ли ти, Лорън Робъртс, този мъж, Оливър Либерти, за свой законен съпруг? Тя се поколеба само за секунда.

— Да — отвърна с пресекнал дъх.

— Вземаш ли ти, Оливър Либерти, тази жена, Лорън Робъртс, за своя законна съпруга?

Той се обърна и я погледна с изпълнени с гордост очи.

— Да.

Стояха на терасата на къщата му на Бахамските острови, пред която се откриваше великолепен безкраен плаж и яркосин океан. Сцената бе идилична. Лорън бе в семпла бяла рокля, с цветя в косата. Свидетели им бяха икономката на Оливър и съпругът й — добродушни негри, които просто сияеха.

Когато каза „да“, Лорън потръпна от страх. Тя отдава живота си на друго човешко същество. Тя се свързва с Оливър и нещата никога вече няма да са същите.

Нали това искаше, Робъртс?

Не.

Не разсъждавай по този начин.

Искам Ник Анджело.

О, за Бога.

Оливър се приведе да я целуне и тя бързо пропъди образите от миналото.

По-късно същата вечер те се хранеха спокойно само двамата на терасата, която гледаше към морето.

— Е, скъпа — той стисна ръката й, — как се чувстваш?

Тя изобщо не знаеше как се чувства.

— Струва ми се, замаяна.

— Това е хубаво, защото на мен ми се струва, че съм най-щастливият мъж на света. — И той чукна чашата си с шампанско о нейната.

Лорън отпи от виното и се заслуша в успокояващия плисък на вълните.

Аз съм госпожа Оливър Либерти.

Той е с четирийсет години по-възрастен от мен.

Не ме интересува.

Омъжена си за баща си.

Това не е вярно.

След вечеря Оливър се оттегли в кабинета си, за да проведе телефонни разговори.

— Ще ти дам възможност да се поотпуснеш — рече той.

За какво ли пък й трябва да се отпуска през сватбената нощ?

Лорън се щура известно време из къщата и най-накрая влезе в господарската спалня. Тя беше светла и просторна, решена в ярки, чисти тонове и с живописна гледка. На леглото имаше разкошна кувертюра от бяла дантела и купчини помпозни възглавници. Зачуди се по чия ли идея е обзаведена така — на съпруга номер едно или на съпруга номер две. Реши, че е дела на съпруга номер едно — с много по-изискан вкус от номер две.

Взе душ в бледобежовата баня и нахлузи прозрачна бяла нощница, която бе купила специално за първата си брачна нощ. Когато се върна в спалнята, Оливър лежеше на леглото в копринена пижама и преглеждаше пощата си.

— Няма ли да престанеш? — попита тя, силуетът й се очертаваше на вратата.

— Винаги се възползвам от всеки възможен момент. Това е кореспонденция, която не можах да прегледам, преди да заминем.

Лорън пристъпи към леглото.

— Абсолютно наложително ли е да се занимаваш с нея през медения ни месец?

Вероятно раздразнението й му направи впечатление, защото той отмести пощата на една страна.

— Съжалявам. — Оливър я хвана за ръка. — Ти, скъпа — продължи той и я погледна за пръв път, — си абсолютно очарователна.

Ще ме насилиш ли тази вечер, Оливър? Ще ме насилваш ли, докато ме оставиш без дъх?

— Благодаря ти — промърмори тя.

— Ела тук. — Той я дръпна на леглото.

Това беше първата им брачна нощ и Лорън искаше тя да бъде паметна. До този момент половият им живот не се беше променил много. Оливър продължаваше да твърди, че когато се оженят, нещата ще бъдат различни, и тя бе готова за промяна. Имаше нужда от мъж, който да я поведе на страстно пътуване. Само Ник бе успял да задоволи всяка нейна нужда и Лорън копнееше за същото удоволствие.

Оливър започна да я целува и гали. Тя му отвърна със страст, която досега бе скривала от него.

— Оливър, тази нощ трябва да бъде паметна… — изрази тя гласно мислите си.

— Нашето любене не е ли паметно винаги? — попита я той нежно.

Не, не е. Никога не сме се любили истински. Единственото, което правиш, е да ме любиш с езика си.

Лорън му показа с действие какво иска да прави с него, а когато започна да навежда главата си, той рязко я спря.

— Какво правиш?

— Ще те направя много щастлив.

— Не, Лорън. Не искам да правиш това.

— Но ти ми го правиш винаги. Всъщност това е всичко, което правиш.

— Защото ти го заслужаваш.

Заслужавам ли го? Какво значи това?

— Оливър, нека ти го направя. Знаеш, че ще ти хареса.

— Не, Лорън, няма да ми хареса. Не желая да те видя в това положение.

— Само исках да ти доставя удоволствие.

— Знам, скъпа, но това не ми доставя удоволствие. Това е нещо, което свързвам с любовта за продан. То е унизително и аз не искам ти да го правиш.

Тя бе шокирана от думите му. Не беше ли вярно, че когато двама души са женени, нищо не е унизително, ако и двамата го желаят? Щом обаче той не иска, така да бъде.

Те се целуваха и галиха още дълго време. Ръцете му милваха гърдите й, докосваха ги с нежност. Главата му започна бавно да слиза надолу към онова място, което той смяташе за същинската си цел.

Някои жени биха полудели от радост при мисълта за мъж, който ги дарява непрестанно с орален секс, но на нея вече й бе писнало. Особено след като той не й позволи да го направи на него.

— Не, Оливър. — Лорън се отмести. — Искам да ме любиш истински.

— Но, скъпа, ти се наслаждаваш на всяка секунда от онова, което ти правя.

— Тази нощ трябва да е различно. — Тя се протегна да усети твърдостта му и се разочарова, когато установи, че той е едва полутвърд.

— Лорън, скъпа моя. — Той се отдръпна.

— Да?

— Не искам да те разочаровам.

— Защо трябва да ме разочароваш?

— Защото не съм на двайсет и пет години.

Тя не можеше да сдържи сарказма си.

— Така ли? Аз пък си мислех обратното.

— Не бъди язвителна. На младини се любех по цяла нощ. Когато започнах да остарявам, установих, че има други удоволствия, които могат да донесат на жената повече радост от всичко друго.

— За какво говориш?

— Не съм убеден, че мога да те задоволя така, както очакваш.

— Защо да не опитаме?

— Просто защото… — Той се поколеба. — Е… откакто съм с електронен стимулатор на сърцето…

— Електронен стимулатор на сърцето? — попита тя разтревожена.

— Сигурно съм споменавал? Преди около две години имах някакви смущения, не беше сериозно. Лекарите ми решиха, че електронният стимулатор ще разреши проблема.

— Не си ми казвал, Оливър.

— Вероятно съм сметнал, че не е толкова съществено.

— Разбира се, че е съществено. Ние сме женени. Аз трябва да знам всичко за теб.

— Защо? Това би ли имало значение?

— Не… — Мислите й препускаха. Електронен стимулатор на сърцето. Означава ли това, че е болен? Ако се любят, може ли той внезапно да умре?

О, Боже, на какво налетя?

Оливър стана и отиде до прозореца.

— Съжалявам, скъпа. Ти си права, трябваше да ти кажа.

Лорън се опита да го успокои.

— Добре де, но сега вече знам. Все пак можем да се любим, нали?

— Да.

— Тогава върни се в леглото. Не настоявам. Единственото, което искам, е да съм близо до теб.

Останаха на Бахамските острови десет дни, през които Лорън осъзна, че се е омъжила за мъж, който не е готов да консумира брака им. Всъщност той искаше или да я люби по неговия начин, или изобщо да не я люби. И макар че така й беше много приятно, не беше същото, както да се слееш с другия човек.

Освен това Оливър бе изцяло погълнат от мисълта за бизнеса си. Тя си въобразяваше, че щом той се отдалечи от кабинета си, ще може да се отпусне. Представяше си дълги разходки по плажа, плуване, гмуркане, може би обиколки с яхта. Всъщност правеше всичко това сама, защото Оливър прекарваше по цели дни на телефона.

От време на време ставаше дума за момичето на „Марчела“. Когато той й предложи за пръв път, тя отвърна с категорично „не“. Оливър обаче не бе подготвен да приеме отказа й. Всеки ден я молеше да си промени решението.

— Казах ти, Оливър, не съм модел, нито искам да бъда.

— Разбирам — отвърна той. — Но това трудно може да се нарече работа на модел. Ти ще си говорителката на „Марчела“. Ще натрупаш много пари, ще станеш известна и ще се наслаждаваш на всеки миг.

Лорън не се съгласяваше. Идеята да трупа пари бе привлекателна, но тя нямаше желание да е известна.

Пиа се обади от Ню Йорк.

— Е? Ще приемеш или не?

— Не — твърдо отговори Лорън.

— Пропускаш възможност, ако се откажеш — възрази Пиа. — Какво ще загубиш? О, между другото, погледни вчерашния „Дейли Нюс“. Има снимка на този Ник Ейнджъл, дето те търсеше. Не си споменавала, че е актьор. А и забрави да ми кажеш, че е неотразим.

Когато Лорън затвори, веднага се разрови из вчерашните нюйоркски вестници. Точно така, на пета страница на „Дейли Нюс“ имаше снимка на Ник и Карлайл Ман. Разгледа, после прочете текста към нея:

Карлайл Ман извън града, с новия си партньор, звездата Ник Ейнджъл. Карлайл и Ник снимат „Нощен град“ в Ню Йорк. Говори се, че Ник оживява екрана, особено в сексуалните сцени, с които е наситен филмът. Дами, внимавайте… той може да бъде новото ви увлечение…

Ник наистина играе във филм! Почти не вярваше на очите си. Ник Ейнджъл — и защо не Анджело? Боже! Той е професионален актьор! Значи е постигнал онова, за което двамата говореха и мечтаеха.

Лорън отново погледна снимката му и намрази Карлайл — което бе глупаво, защото дори не я познаваше. После прочете текста още три пъти, сгъна вестника и го прибра в чекмеджето.

По-късно същия ден отиде при Оливър. Както винаги, той беше на телефона.

— Затвори. — Тя застана пред него.

Оливър закри слушалката с ръка.

— Какво има?

— Затвори. Трябва да говоря с теб.

Той се извини и затвори телефона.

— Надявам се наистина да е важно — раздразнено отбеляза Оливър.

— Важно е.

— Е?

— Приемам.

— Какво приемаш?

— Да бъда момичето на „Марчела“.

Той се оживи.

— Наистина ли?

— Да, Оливър. Искам Сам да ми бъде импресарио. Тя ще договаря цената ми.

Той се засмя.

— Тя ще договаря цената ти?

— Аз съм скъпа — заяви Лорън. — Ако ме искаш, ще плащаш.

Когато се върнаха в Ню Йорк, Пиа вече така се клатушкаше от крак на крак, сякаш всеки миг щеше да изтърве детето. Лорън съзнаваше, че ако ще се залавя с работа за „Марчела“, време е сериозно да помисли за „Всеотдайна помощ“.

— Какво смяташ да правиш? — попита тя Пиа. — Ще имаш бебе, трябва да се грижиш за Хауард. Може би ще бъдем принудени да се откажем от бизнеса.

— Искам този бизнес — отговори Пиа. — Макар че сигурно си права. Няма да имам време за него. А ако се захванеш с „Марчела“, и ти няма да имаш.

Беше тъжно, но решиха, че най-доброто е да закрият фирмата си.

Лорън се срещна със Сам, която бе доста изненадана от обрата в събитията.

— Даваш ли си сметка колко от моите модели ще искат да ти издерат очите, скъпа? — попита тя. — Ще разправят, че си използвала влиянието на шефа.

— Не, Сам, той използва своето влияние върху мен. Обаче настоявам за много изгодна сделка, иначе няма да се заемам.

Сам кимна.

— Обичам изгодните сделки. Позволяваш ли ми да отида и да сключа сделката на века?

Лорън се усмихна.

— Точно това правя.

— А може ли високомерно да се оттегля, ако те не се съгласят?

— Не очаквам да постъпиш другояче.

— Лорън, ти си мой тип момиче.

Същата вечер Оливър се прибра вкъщи с вдигнати вежди.

— Да не си полудяла? Искаш повече пари от най-скъпите и известни модели.

— Мили, идеята бе твоя, а не моя. Ако от „Марчела“ ме харесват и имат желание да ги представям, тогава ще трябва да си платят.

Той поклати глава.

— Не знаех, че съм се оженил за безскрупулна бизнес дама.

— Хрумването да бъда момиче на „Марчела“ не беше мое, бъди така любезен да си припомниш.

— Разговаряхме с клиента ни — обясни й Оливър. — Имат моите препоръки. Направих им и други предложения. Окончателното решение ще е тяхното.

— Добре — съгласи се Лорън. — Всъщност мен изобщо не ме вълнува.

Дълбоко в себе си обаче доста се вълнуваше. Дълбоко в себе си знаеше, че иска да стане известна. Като Ник Ейнджъл. Не биваше да изостава от него. Желаеше и тя да е точно толкова известна, колкото щеше да бъде Ник.