Джаки Колинс
Американска звезда (79)

Седемдесет и осма глава

— Що се отнася до мен, смятам, че тя трябва да получи ролята. И ти я искаш, нали? — попита Фреди Лион.

— Задаваш глупав въпрос… — рече Ник.

— Тази сутрин хората от студиото прегледаха пробните й снимки, харесаха я. Всъщност те са готови да й направят предложение. — Фреди замълча. — И още нещо, познай какво.

— Какво?

Фреди изглеждаше доволен от себе си.

— Аз ще уговарям условията на сделката от нейно име.

Ник си взе цигара.

— Не съм те виждал толкова заинтересуван от жена.

— Аз? Заинтересуван? — Фреди говореше с равнодушен тон. — Аз съм мъж с щастлив брак.

— Да, да, точно както всички останали.

— Какво има между теб и нея, Ник? — попита Фреди заинтригуван. — Усещам, че е нещо повече.

— Казах ти — изрече Ник бавно. — Стари приятели сме.

— Значи, ако аз проявявах интерес…

— Няма да стане — сряза го Ник.

Фреди кимна замислено.

— Така смятах и аз.

Ник бе отишъл да се види с Фреди на път към къщи, защото не бе готов да застане лице в лице с Ани. Имаше чувството, че първо трябва да разговаря с адвоката си, да го запознае с фактите. Но не, сигурно Ани няма да излезе със старата заплаха? Ами ако все пак го направи — дали изобщо ще намерят трупа в пустинята? Досега би трябвало да се е разложил, никой няма да може да идентифицира мъжа. А и как ще го свържат с него?

Когато най-накрая стигна вкъщи, икономката му даде бележка от Ани.

— Госпожа Ейнджъл и Лиса заминаха за няколко дни — съобщи му тя.

— Къде? — ядоса се той.

— Госпожа Ейнджъл не каза.

Ник направо побесня. Ани знаеше, че той иска да говори с нея, и нарочно е постъпила така. И как смее да взема Лиса, без да му каже къде заминават.

Разярен, той отиде в кабинета си, отпусна се на коженото кресло зад бюрото и разкъса плика с бележката.

Скъпи Ник,

Повече не желая да бъда подлагана на такива унижения. Навсякъде в Холивуд се знае, че спиш с курви. Нямам намерение да се превръщам в обект на подигравки. Ако това твое поведение продължи, ще взема Лиса и ти никога повече няма да видиш детето.

Не забравяй също и с каква информация разполагам. Информация, която бе за мен непосилно бреме, но аз я пазих през всичките тези години, и за мен ще бъде огромно облекчение, ако я съобщя на властите.

Харесва ми да бъда госпожа Ейнджъл и възнамерявам да остана госпожа Ейнджъл, затова ти предлагам, ако продължаваш да ходиш по курви, да бъдеш по-дискретен. Помни какъв е залогът.

Твоя обична жена Ани

Той препрочете бележката два пъти и не можеше да повярва на очите си. Кучка! Мръсна изнудвачка! Нямаше да престане, докато са живи.

Ник вдигна телефона и се обади на адвоката си.

— Кърк, трябваш ми. Можеш ли да минеш край къщи следобед?

Кърк Хилсън, подобно на Фреди Лион, спадаше към авторитетния холивудски елит. Той беше търсен и скъпоплатен адвокат, имаше голямо влияние и познаваше нужните хора на нужните места. Ник предчувстваше, че няма да може лесно да се освободи от Ани и ще се нуждае от пълната подкрепа на Кърк — което означаваше, че тайните са изключени. Беше време да освободи съзнанието си от случилото се в Лас Вегас. Единственото, което бе направил, бе да погребе един труп — не е убивал никого, за Бога. От поведението на Ани човек би могъл да си помисли, че той е дръпнал шибания спусък.

Хич не го интересува, че ще се наложи да плати на Ани огромна издръжка — в края на краищата може да си го позволи. Няма обаче да й разреши да го разиграва, като не му дава да вижда Лиса. Дъщеря му, наред с Лорън, е най-скъпото в живота му и той ще се бори за нея.

Когато Кърк пристигна, Ник му разказа цялата история, като пропусна единствено името на Синдра. Не беше честно да я намесва, преди да е говорил с нея.

Кърк, добре поддържан и запазен мъж, с изненадващо едри, кажи-речи, конски зъби, като че ли не се притесни.

— Това те прави съучастник — отбеляза той и отпи от чаша с не изстудена минерална вода „Евиан“.

— Известно ми е. Защо според теб толкова години съм с Ани? — попита Ник.

— От друга страна, може тя да си въобразява всичко това. — Кърк стана и отиде до прозореца.

— Да си въобразява?

— Ами как ще докаже? Знае ли къде е заровено тялото? А ти знаеш ли?

— Май си спомням — неуверено отвърна Ник. — Мисля, че знам къде го закарах, но не съм сигурен.

— Досега доказателството трябва да е изчезнало, повярвай ми.

— Да, но струва ли си да се поеме рискът?

Кърк погледна ролекса си — беше време за голф.

— Ако няма други доказателства, освен нейните, няма да те пипнат с пръст. Ти си Ник Ейнджъл.

— Тогава искам да се разведа — отсече Ник.

— Има ли някоя друга жена? — попита Кърк.

— Има — започна да му обяснява Ник. — Тя отдавна е част от живота ми, само че никога до сега не сме били заедно.

— Струва ли си?

— Да, каквото и да ми струва това на мен.

— Щеше да е по-добре, ако нямаше друга. — Кърк се любуваше на маникюра си. — Знаеш ли какво казват за засегнатата жена? Ани няма да се засегне. Тя не дава и пет пари за мен. Единственото, което я интересува, са парите и положението. Дразни се, че кариерата ми се развива по този начин, а тя не можа да успее.

— Чувал съм тази история стотици пъти — рече Кърк. — Каквото и да ми разправяш обаче, Ани ще се опита да те нарани.

— Искам да се разведа — повтори Ник. — Време е.

— Има ли тя адвокат? — попита Кърк.

— Ти си адвокатът й.

— Не мога да представям и двама ви. Може би ще трябва да й препоръчам някого. Между другото, казал ли си на Фреди?

— Не още.

— Трябва да го информираш.

— Имаш предвид да му кажа за Лас Вегас?

— Засега не. Трябва обаче да знае, че възнамеряваш да се разведеш с Ани.

— Ще му съобщя.

— Чудесно. — Кърк тръгна към вратата. — Не смятам, че ще възникнат проблеми. Ако си готов да й дадеш деветдесет и девет процента от парите си, всичко ще е наред.

Ник се засмя.

— Боже, какъв бил хуморът на адвокатите — само това ми трябва. Кърк се усмихна.

— Ще ти струва много, затова се надявам, че свободата ти си заслужава.

— Знаеш ли, Кърк? Бих й дал и последния си цент, ако знаех, че утре ще съм свободен.

И той наистина мислеше така. Да бъде с Лорън бе най-важното нещо в живота му. Не можеше да чака повече.

 

 

Арита Мей бе прикована на легло от няколко седмици. Синдра бе наела медицински сестри, които денонощно се грижеха за нея. Неотдавна лекарят й каза, че Арита Мей е болна от пневмония и трябва да бъде взета в болница.

— Никаква болница — отказа тя категорично. — Искам да е вкъщи, където мога да я гледам.

— По-добре ще се грижат за нея в болницата — настояваше лекарят.

— Не. — Синдра си спомни какво бе станало с Люк. — Майка ми остава тук.

Марик се опитваше да я убеди.

— Хайде, мила, нека я вземат в болница.

— Не — решително възрази Синдра. — Там убиват хората.

— Все едно, тя умира — говореше й Марик.

— Много окуражаващо от твоя страна.

Тя обаче съзнаваше, че той говори истината. Арита Мей нямаше да издържи дълго.

Както всяка вечер в шест часа, Синдра отиде в стаята на майка си и седна до нея. Хвана я за ръката, крехка изсушена ръка, която някога им готвеше мазните пържени картофи и бекона, пляскаше ги, отглеждаше ги и им осигури възможност да оцелеят.

— Как си, мамо? — прошепна Синдра и се приведе по-близо до нея.

Арита Мей я погледна.

— Скоро ще ида при Люк — проговори тя. — Скоро ще бъда щастлива.

— Мамо, искам да те помоля нещо — каза й Синдра нежно.

— Да?

— Трябва да ми кажеш истината. Обещай ми.

— Обещавам, момиче. Какво има?

— Кой е истинският ми баща?

Арита Мей извърна към нея хлътналите си очи и помълча известно време.

— Бенджамин Браунинг ти е баща — промълви тя накрая.

Синдра кимна. Знаеше, че е така още когато Арита Мей й го каза за пръв път, но искаше да го чуе отново.

— Има ли доказателство? — поинтересува се тя.

Арита Мей кимна едва-едва.

— Има писмо в банката в Бозуел. Ще го получиш, когато умра.

— Няма да умреш, мамо.

— За мен няма значение, момиче. Ще бъда с Исус и с моето сладко детенце Люк.

— Не, мамо, ти няма да умреш — повтори пламенно Синдра.

Арита Мей се усмихна загадъчно.

— Винаги съм знаела, че ще се справиш, момиче. Бях сигурна.

По-късно същата нощ Синдра седеше с Марик и говореше за миналото си — нещо, което не бе правила никога досега. Той слуша, без да пророни нито дума, докато тя не му разказа за Бенджамин Браунинг, изнасилването, аборта и всички други лоши неща, които й се бяха случили.

— О, мила, мила, нямах представа. — Марик я прегърна силно.

— А и защо ли трябваше да имаш? — отвърна тя. — Това е моя болка и аз мога да се справя с нея.

— Този Бенджамин Браунинг трябва да е отвратителен човек — рече Марик. — Можеше да изпратиш някого да го натупа хубаво.

— Не — възрази Синдра. — Бенджамин ще плати за греховете си, точно както мама би искала. Ще действам аз обаче.

На следващия ден тя подписа договор за собствено телевизионно шоу. Занесе договора вкъщи и гордо го размаха пред Арита Мей.

— Виждаш ли, мамо? Ще ме гледат по телевизията в цялата страна. Всички ще ме гледат. Всички в Бозуел. Какво ще кажеш за това?

Арита Мей се усмихна тъжно и успя да кимне с глава.

— Ще бъдеш звезда, момиче. Наистина си добра.

Тогава затвори очи и умря в мир.

Синдра се хвърли върху тялото на майка си и се разрида. Медицинската сестра извика Марик. Той бързо влезе в стаята, прегърна Синдра и взе да я успокоява.

— Искам да се оженим, мила — заговори й той. — Време е някой да започне да се грижи за теб.

— Ще видим — успя да каже тя, хлипайки. — Ще видим.

* * *

Ник не можеше да повярва, че всичко отново се повтаря. Лорън бе заминала едва преди два дни и макар той да записваше безбройни съобщения на телефонния й секретар, тя не се обаждаше. Какво става с нея? Постъпи по същия начин с него в Ню Йорк, когато той седя и чака пет дни в хотелската си стая. Този път няма да го допусне.

Свърза се с едно момиче, което работеше за „Международни актьорски импресарии“ в Ню Йорк, и му поръча да отиде до офиса на Лорън.

— Направете така, че тя да ми се обади веднага — поръча той. — Ще чакам на телефона.

Момичето изпълни поръчката и му позвъни в Лос Анжелос.

— Съжалявам, господин Ейнджъл, но госпожа Робъртс е в болница.

— Какво се е случило? — изпадна той в паника.

— Съпругът й е получил инфаркт.

— Инфаркт? — повтори Ник объркан.

— Да. Разговарях с личната й помощничка и тя обеща да остави съобщение на госпожа Робъртс, че се опитвате да се свържете с нея.

Той затвори телефона и поклати глава. Дали Лорън е казала на мъжа си и от това той е получил инфаркт? Дали пък не е номер на Оливър, за да не я пусне? Боже, във всички случаи нещата не се развиват добре.

Обади се Фреди.

— Няма да повярваш.

— Какво?

— Лорън Робъртс ни отказа. Според Сам, нейния нюйоркски импресарио, тя не искала ролята.

— Защо?

— Съпругът й бил в болница.

— Той ще се оправи, нали? — с надежда в гласа попита Ник.

— Никой не знае. Очевидно тя е до леглото му и денем, и нощем.

Толкова бе странно. Съдбата ги събира от време на време, след което пак ги разделя. И ако изобщо е сигурен в нещо, то е, че сега, когато Оливър е болен, Лорън няма да го напусне.

— Някакви предложения? — стресна го Фреди.

— За какво?

— За женската главна роля.

— Дай я на Карлайл. Тя я иска.

— Не мисля, че студиото ще се съгласи да е Карлайл Ман — дърта работа.

— Та тя няма и трийсет години, за Бога. Много е подходяща за ролята. Кажи им, че аз я искам, и това ще свърши работа.

— Сигурен ли си?

— Съвсем сигурен.

И бе точно така. Карлайл Ман бе онова, което му трябваше, за да го поддържа през следващите няколко месеца. Защото Лорън нямаше да я има. В това бе убеден.

 

 

Оливър се усмихна едва-едва.

— Някой трябваше да ми каже, че прекалявам.

— Казваше ти се. Постоянно — отвърна Лорън, която се суетеше край болничното легло.

— Така ли? — попита невинно Оливър.

— Да. Аз ти казвах, и Хауард, и Пиа. Всички ние. Че непрекъснатата работа без никакво развлечение прави Оливър кандидат за много голям инфаркт.

— Не беше толкова голям.

В стаята, която и без това приличаше на цветарски магазин, влезе медицинската сестра с още един букет.

— Ще забавя темпото. Обещавам.

Лорън кимна.

— Ако поискаш да бъдеш по-кротък, предполагам, че ще успееш.

Той протегна ръка.

— Ела тук, красива моя, пренебрегната съпруго.

Кой знае защо, очите й се напълниха със сълзи. Такова облекчение изпитваше, че той е жив. Според Пиа, ако икономът им не е бил на работа до късно, когато Оливър е рухнал, едва ли е щял да оживее.

Докато съпругът ти почти е умирал, Робъртс, ти беше в Лос Анжелос в леглото с Ник Ейнджъл. Гордееш ли се със себе си?

Не знаех какво се е случило.

Е, случи се, а ти си доволна, че той е още жив.

Всеки път, когато го мамеше, се случваше нещо лошо. Първия път — фалшивата бременност, а сега — инфарктът. Това бе знак. На двамата с Ник не им е писано да са заедно.

Оливър стисна ръката й и се вгледа безпомощно в очите й.

— Имам планове. Ще заминем за Рим и Венеция. Ще пътуваме заедно. Не знам какво щях да правя без теб, скъпа. Направо съм загубен.

Той й е съпруг и тя го обича, но ако трябва да бъде откровена, обича го повече като баща, отколкото като съпруг. Никога не се е любил с нея. Всъщност през последните четири години те изобщо не са имали физически контакт.

Оливър е почти на седемдесет. А тя на трийсет. О, Боже! Тя е абсолютно и напълно прикована.

— Не се притеснявай, Оливър — успокояваше го Лорън. — Аз съм тук. И винаги ще бъда до теб.

По-късно същата вечер се обади на Ник.

— Разбрах — въздъхна той.

— Не знам какво да кажа.

— Не трябва да казваш нищо. Разбирам.

— Не мога да говоря с него сега, не и докато е болен. Може би след няколко месеца, когато състоянието му се подобри.

— Лорън, не е необходимо да ми обясняваш.

— Но аз искам да ти обясня. Този път не желая да те оставям да чакаш.

— Винаги ще чакам.

— Не ме карай да плача, Ник.

— Слушай, трябва да правиш онова, което е нужно. Аз се развеждам с Ани, каквото и да стане.

Нямам намерение да продължавам да поддържам безсмислена връзка.

— Да, но жена ти не лежи в болница.

— Можем ли поне да разговаряме?

— Не мисля, че идеята ти е много добра.

— Ти ме убиваш, Лорън, наистина. Идваш в живота ми от време на време, любиш ме и изчезваш. Наистина ме убиваш.

— Ник, ако това изобщо означава нещо за теб, аз те обичам. Наистина те обичам, но не мога да оставя този човек, не и сега.

— Когато бъдеш свободна, ми се обади — заръча й той. — Надявам се все още да те чакам.

 

 

Ник придружи Синдра на погребението на Арита Мей. Тя бе погребана във Форист Лон и там дойдоха хора, които искаха да засвидетелстват уважението си към Синдра.

— Всъщност, Ник — обясняваше му тя, — те показват уважението си към мен като към звезда, но какво ме интересува?

— Сигурна ли си, че Арита Мей искаше да бъде погребана тук? — попита я той. — Може би трябваше да върнеш тялото й в Бозуел?

— Мислех и за това. Но после ми хрумна, че оттам тя има само лоши спомени. Тук ще почива в мир.

След няколко седмици му съобщи, че отива до Бозуел.

— Защо?

— Марик идва с мен. Трябва да уредя отношенията си с някои хора, за да мога да бъда спокойна отсега нататък.

— Да не си полудяла? — помъчи се да я спре той. — Ти си вече голяма звезда. Защо ще се връщаш? Ако вестниците разкрият всичко за теб, ще съжаляваш.

— Не ме интересува — упорстваше Синдра. — Това е нещо, което трябва да направя.

Той се досети какви са намеренията й.

— С Браунинг ли ще се разправяш?

Тя кимна.

— А какво мисли Марик за това?

— Той идва с мен.

— А Гордън? Казала ли си му?

— Не. — Синдра вече се дразнеше. — Не е необходимо да му казвам. Да не ми е изповедник?

— Може би трябва да се вслушаш в съвета му.

— Знам какъв ще е съветът му. Ще ме увещава да не ходя, точно както и ти. Някои неща обаче са неизбежни.

— Добре, късмет, Синдра. Знаеш какво имам предвид.

— Не искаш ли да дойдеш с мен, Ник?

— Сигурно се шегуваш. Не се връщам там дори и за всички пари на света.

Същия следобед Ани се прибра. Лиса първа се втурна в къщата, изтича при него и се хвърли в прегръдките му.

— Тате! Тате! Тооолкова ми липсваше!

— И ти ми липсваше, малката ми. — Той я притисна силно.

— Трябва да пишкам! — изкиска се тя, отскубна се от прегръдката му и избяга.

Ани влезе с кисела физиономия.

— Къде, по дяволите, беше? — поиска да знае Ник.

— С приятели — обясни тя студено, отиде до барчето и си сипа питие.

Той я последва.

— Какви приятели?

— Същите като твоите. Хареса ли ти, когато аз изчезнах?

— Никога вече не се опитвай да влачиш нанякъде детето ми без мое знание — сряза я Ник. — Не прави това, Ани, защото ще съжаляваш.

Тя повдигна вежди.

— Аз ще съжалявам?

— Искам развод — съобщи й той.

— Не — отговори тя и си наля чист джин.

— Твърде късно е. Вече говорих с адвоката си. Искам да се освободя от този брак. Никой от нас не е щастлив. Не е добре за Лиса — единственото, което вижда, е, че ние се караме.

— Прочете ли бележката ми, Ник! Харесва ми да съм госпожа Ейнджъл. Не мога да ти позволя да си отидеш.

— Нямаш избор, Ани.

— О, имам. Май забравяш какво знам.

— Не съм забравил нищо. Кърк ще ти препоръча адвокат. Ще бъда честен с теб, но всичко свърши.

— А, да. — Тя побесня от злоба. — Наистина ще свърши, когато разкажа онова, което знам.

— Знаеш ли нещо, Ани? — попита я той отегчено. — Държа ме с това твърде много години, сега вече хич не ми пука какво и на кого ще кажеш. Стига ми вече, набий това в шибаната си глава. Стига ми толкова.

— Ще съжаляваш. Ще отведа Лиса и повече няма да я видиш — изигра тя последния си коз.

— О, не, тук грешиш — рязко отвърна той.

— Свършено е с кариерата ти, Ник.

— Нищо не можеш да ми направиш, Ани.

Тя се усмихна надменно.

— Ще видим.