Джаки Колинс
Американска звезда (54)

Петдесет и трета глава

Нямаше представа от колко време е тук, знаеше само, че Рийс си тръгна и я остави. Остави я с мъртъв мъж на пода.

Синдра се сви на леглото, притисна колене до гърдите си, очите й бяха широко отворени от страх, тялото на мъжа лежеше сгънато зад вратата.

— Не го застрелях аз, а ти — изкрещя тя на Рийс, когато това се случи, и се отскубна от ръцете му, цялата разтреперана.

— А, не, мила, няма да опера пешкира за тая история. — Рийс енергично натъпка дрехите си в куфар и избяга.

— Ти… не можеш… да ме… оставиш. — Думите като че ли залепваха за гърлото й.

— Само гледай, мила, и ще видиш — рече той и хвърли пистолета на леглото до нея.

После излезе.

В началото тя си мислеше дали да не извика полиция. Всъщност нямаше да се учуди, ако дойдат ченгета, защото съседите сигурно бяха чули гърмежа. Нищо не ставаше обаче. Абсолютно нищо. Синдра беше толкова уплашена, че не смееше да помръдне, макар да знаеше, че и тя като Рийс трябва да избяга. Но как да го направи? Той има кола и всичките пари са у него — тя няма нищо.

Седеше по средата на леглото, сълзите се стичаха по бузите й, стискаше пистолета — единствената й защита.

Животът й свърши и тя нищо не може да направи, нищо.

* * *

— Точно както съм го виждала по телевизията! — възкликна Ани. — Виж всички тези светлини!

— Да, наистина е страхотно — съгласи се Ник и зави към паркинга на някакъв хотел в търговската част на града.

— Къде отиваме? — попита тя. — Не трябваше ли да открием Синдра?

— Първо ще играем на комар. Нали това се прави в Лас Вегас.

— Ник…

— Отдай се на удоволствието, Ани — подкачи я Ник. — Днес е ден, в който трябва да опитаме късмета си. Отиди докрай — кой знае, може и да ти хареса. — Той слезе от колата, хвана я за ръка и двамата изтичаха през паркинга до фоайето на хотела.

— Майчице мила! — не се сдържа Ник, когато видя ротативките, които не преставаха да работят.

Усмивка озари лицето му.

— Знаеш ли, винаги съм искал да пробвам това. — Бръкна в джоба си за монети и извади няколко по двайсет и пет цента. — Хайде, избери автомат, ще прекараме страхотно!

— Така ли? — несигурно попита тя.

— Обзалагам се!

Играха на ротативките два часа и изхарчиха десет долара. Ник беше в треска — готов бе да продължи, но Ани настояваше да свършват.

— По-добре да намерим Синдра — предложи тя. — Вече е един часът. Какво ще си кажат, когато им се появим посред нощ?

— Няма да им направи впечатление. Утре вечер ще чуем как пее Синдра, после ще се върнем в Лос Анжелос.

— Не мога и утре да отсъствам от работа — възрази Ани.

— Ще се обадиш, че си болна. Голямо чудо.

Тя въздъхна.

— Ти ме правиш толкова лоша, колкото си ти самият.

— Ей, това може да е само напредък, нищо друго, нали?

— Много благодаря!

След като разпитаха как да стигнат, те потеглиха към мотела, където бяха отседнали Синдра и Рийс. Не беше най-луксозното място на света — просто няколко стаи, разположени около малък басейн.

— Обзалагам се, че спят — притеснено рече Ани. — Казах ти да дойдем по-рано.

— Обзалагам се, че не спят — възрази той самоуверено. — В Лас Вегас никой не спи.

Паркираха колата, намериха стаята и почукаха няколко пъти, без да получат отговор.

— Не би трябвало това да ми става навик — промърмори Ник, — но ще разбия ключалката, няма проблем.

— Не можеш да го направиш — притесни се Ани.

— Да, добре. — Той приложи магията си на ключалката и отвори вратата.

Първото, което видяха, бе Синдра, седнала по средата на леглото, с пистолет в ръка. Второто бе тялото, свлечено на пода зад вратата.

— О, Боже! — изпъшка Ани.

Синдра ги гледаше с празен поглед, а Ник тръгна към нея.

— Спокойно. — Той говореше бързо. — Успокой се. — Внимателно изтегли пистолета от ръката й. — Какво се случи?

Тя покри лицето си с ръце и захлипа.

— О, Ник… Ник…

Той я прегърна и започна да я люлее в ръцете си.

— Хайде, мила, разкажи ми.

Бавно и мъчително думите се зарониха от устата й.

— Рийс настояваше… да спя с този мъж. Доведе го в нашата стая… и тогава… тогава мъжът си поиска обратно парите, защото аз отказах да го направя и… и… Рийс извади пистолета си… ние се сборичкахме… и… той гръмна. Беше злополука, Ник, наистина.

— Къде е Рийс?

— Избяга.

— И те остави така?

— Какво ще стане, Ник? Никой не ще ми повярва. Ченгетата няма да ме разберат.

Синдра беше права, тя нямаше шанс.

Той отиде до мъжа и се вторачи в неподвижното му тяло с надеждата, че всичко е една голяма грешка и мъжът ще започне да диша, да се движи, да прави нещо.

Никакъв шанс.

— Ще се обадя на полицията — предложи Ани, бледа и разтреперана.

— Не — спря я той. — Това не е най-доброто решение. — Ник се обърна към сестра си: — Сигурна ли си, че не го познаваш?

Тя поклати глава.

Рийс го хвана в казиното. Никога преди не съм го виждала.

Значи между вас двамата няма връзка?

— Не, освен че ни видяха да излизаме заедно.

Той се наведе и внимателно затършува в якето на мъжа за портфейла му. Беше от изкуствена кожа и в него имаше петстотин долара, две кредитни карти и шофьорска книжка на името на Джордж Беър.

— Трябва да го изнесем оттук, бързо — промърмори Ник, мислейки на глас. — Да, точно това трябва да направим.

Ани се възпротиви.

— Не. Трябва да се обадим в полицията.

— Ще престанеш ли да говориш за ченгетата? — погледна я той. — Синдра е в беда и ние трябва да й помогнем.

— Няма да бъда съучастник — надуто отвърна Ани.

— Моля те за услуга.

— Услугата е твърде голяма.

Той я прикова със зелените си очи.

— Заради мен си струва, нали?

Тя се поколеба.

— Аз… аз не знам.

— Направи го заради мен, Ани — започна да я убеждава Ник. — Никой няма да знае какво се е случило тази нощ.

— Аз ще знам — отговори тя разпалено. — И не мога да живея с това.

Вече му играеше по нервите. Майната й, след като не иска да му помогне.

— Щом така мислиш, по-добре си тръгвай.

— Ти не разбираш. — Очите й бяха пълни със сълзи. — Това не е хубаво.

— Синдра ми е сестра, има нужда от мен, за това си тръгвай, за да нямаш нищо общо с това.

— Няма да си тръгна — упорстваше Ани.

— Ако ще оставаш, тогава ще ми помогнеш и така се включваш в цялата тази история.

— Какво ще правиш?

— Ще се справя, бъди спокойна — отвърна той, уморен от въпросите й.

Ник успя да предума Синдра да слезе от леглото и й нареди да си стяга багажа. После смъкна одеялото и започна да увива в него трупа на мъжа. Не беше лесно. Навсякъде имаше кръв, а обвиняващите очи на Ани следяха всяко негово движение. Целият бе потънал в пот. Устата му бе пресъхнала, сърцето му биеше учестено. По дяволите! Дори не знае дали постъпва правилно, но щом трябва да измъкне Синдра от тая бъркотия, явно няма друг избор.

Най-накрая зави трупа в одеялото. Следващата стъпка бе да го изнесе от усмърдяната мотелска стая и да го напъха в багажника на колата.

— Ник, наистина се страхувам. — Синдра се притисна до него.

— Недей. — Стараеше се да звучи по-уверен, отколкото се чувстваше. — Почти сме успели. Ще закарам тялото в пустинята и ще го погреба. Вие ще ме чакате тук, докато се върна.

— Не — възрази рязко тя. — Не мога да те оставя да го направиш сам. Идвам с теб.

— Щом вие тръгвате, и аз съм с вас. — Ани побърза да се присъедини към тях.

Двете започваха да го подлудяват, но може би наистина беше по-безопасно да ги вземе със себе си.

— Добре, добре — съгласи се той неохотно. Излезе навън и се огледа. Когато се увери, че навсякъде е чисто, докара колата си колкото можа по-близо. После съвсем предпазливо извлече трупа от стаята и някак си успя да го натъпче в багажника.

Когато тръгнаха, всички бяха пред нервен стрес.

— Ще го направим добре и лесно — опитваше се да ги успокои Ник. — Ако ни спрат за нещо — каквото и да било, дръжте се хладнокръвно, ясно ли е?

Ник предпазливо потегли през града по пищно осветените с неон улици, стигна в по-тихите покрайнини, след което излезе в пустинята. После кара още половин час, преди да отбие от пътя, издърпа тялото на мъжа от багажника и го повлече по пясъка към вечното му жилище — с ръце изкопа плитък гроб.

Когато свърши, нави прогизналото от кръв одеяло и го върна в колата.

— Това ще заровим другаде. — Той го хвърли в багажника. — Не бива да бъде направена връзка между тялото и хотелската стая.

— А пистолетът? — тревожно попита Синдра.

— Ще се освободя от него по пътя към Лос Анжелос.

— Пълен кошмар — поклати глава Ани. — Бих искала никога да не бях ви срещала.

— Добре де, сладурче, срещна ни, вече си част от това, затуй по-добре млъкни — грубо я прекъсна Ник, тъй като повече не беше в състояние да слуша оплаквания.

След няколко минути бяха на път обратно към Лос Анжелос.