Дженифър Уайлд
Покер на сърцата (12)

12

Делия замина, след нея и Джулиън. На тръгване той ми каза, че когато се върне, ще трябва да си поговорим за нещо. Изплаших се. Джулиън Етиен беше чудесен и удивително привлекателен мъж. Дължах му всичко. Обичах го, но не бях влюбена в него. Бях влюбена в брат му, а Джулиън несъмнено беше влюбен в мен. Усещах, че се е съпротивлявал и се е мъчел да отрече това чувство, но най-накрая беше признал истината пред себе си и е решил, когато се завърне, да ми разкрие любовта си… Какво ще правя тогава?

Джезъбел се мусеше сред своите тенджери и тигани. Бъркаше гневно с една дървена лъжица в тигана със супа от бамя, която къкреше над огъня.

— Мистър Чарлз, той ще се отрови. Онез места, дето ходи да обядва, там не разбират нищо от готвене. Казах му го. Стойте далеч от тез места, мистър Чарлз, казах му аз, позволете на Джезъбел да ви сложи обяд в кошница, която да си вземете с вас, и той стори това. Разтревожих се за това дете, а ето, че е тръгнал и е забравил кошницата и ще яде отровата, която сервират по онез места.

Джезъбел почна да реже на дребно магданоза. Кръглото й черно лице беше въплъщение на гнева.

— Виж… какво, дай ми тази кошница да му я отнеса — предложих аз. — Сигурна съм, че Джаспър се е върнал вече. Ще ме откара и ще пристигнем, преди мистър Чарлз да се е сетил да иде в някое от местата, които ти толкова не одобряваш.

Джезъбел светна от радост.

— И гледайте да се приберете навреме за вашия обяд, госпожице — добави тя.

— Ще се върна навреме — казах й аз. — С нетърпение очаквам да вкуся от тази бамя.

Джезъбел видимо се ужаси.

— Тоз боклук! Той е за слугите. Вие ще ядете истински обяд.

Сърцето ми като че ли пееше от радост, докато каретата се носеше по улицата. Порочно ли беше да се чувствам така? Откакто ме беше прегръщал толкова силно, почти не бях в състояние да мисля за нещо друго, освен за Чарлз. Изгарях от желание ръцете му да ме обгърнат отново, да усетя как мускулите му се стягат и ме привличат по-близко. Копнеех да се насладя пак на силата и топлината му, да доловя аромата на косата, кожата и потта му. Този копнеж приличаше на някаква натрапчива идея и ме мъчеше непрестанно. Беше сладка мъка, съвсем не неприятна болка, която жадуваше да расте и набъбва, докато ме обземе изцяло. Никога досега не бях изпитвала нещо подобно. Единствено Чарлз бе в състояние да премахне тази болка със своите ръце, уста и тяло.

Всички тези чувства ме глождеха отвътре, но съзнавах, че трябва да ги овладея и никой не бива да ме заподозре, дори и Чарлз. Желаех го от все сърце, но дълбоко вътре в себе си знаех, че не бива да позволявам това да стане. Трябва да се боря и да се съпротивлявам на това. Бях добро момиче и знаех, че ще бъде гибелно за мен да се поддам на този настойчив копнеж.

Знаех, че си играя с огъня, обаче не устоях на изкушението да го видя, да му дам кошницата и може би да си поговоря с него за няколко минути, като се наслаждавам на хубавия му дрезгав глас. Ще се стопля от неговия огън, но няма да се изгоря. Ще се държа с достойнство и скромно. Едно тихо благоразумно гласче ме предупреди да внимавам, каза ми да оставя Джаспър да отнесе кошницата и след това да си вървя право вкъщи, но не се вслушах в него. Излязох от каретата. Предвкусването на нещо радостно се надигна в мен. Едва го сдържах.

— Ще се върна след няколко минути, Джаспър — изрекох аз. Гласът ми прозвуча, както винаги, и не ме издаде.

Помислих си, че Чарлз сигурно е отзад или в офиса си. След това тежките златисти завеси над прохода се разтвориха и се появи Раул Етиен, който вдигна вежди от изненада, когато ме видя.

— Братовчедке Дана — изрече той тихо, — какво неочаквано удоволствие.

Стреснах се. Бях забравила напълно за Раул. Сетих се защо се намира в магазина. Той работеше тук. На лицето му се появи професионалната му усмивка, която не беше твърде похотлива, но не беше и особено сърдечна. Тъмните му очи блеснаха, докато поглъщаха всеки детайл от дрехата и личността ми. Колко излъскан и хубав изглеждаше той. Наистина беше великолепен мъж, отговор на молитвата на всяка девица, но девицата щеше да бъде използвана ненаситно и безжалостно изоставена, след като той задоволеше желанията си. Може би не беше действително зъл, но беше разглезен, егоистичен и надменен млад господин, който смяташе, че светът съществува за негово удоволствие.

Раул се приближи малко до мен. Спомних си разказа за паяка и мухата. Настръхнах. Той се усмихна пак и спря на няколко крачки от мен. Очите му сякаш ме разсъбличаха.

— Не знаеш какво изпусна — заяви ми той. — Можехме да си прекарваме чудесно двамата.

— Не… не възнамерявам да си губя времето, като се препирам с теб, Раул. Дойдох да видя Чарлз. Къде е той?

— Боя се, че излезе. Хубавата Амелия Джеймсън дойде преди малко и поиска той да отиде да разгледа няколкото стола, които мислела да продава. Предложих да ида аз, но и двамата не се съгласиха.

— Изобщо не се изненадвам.

— Мога ли да направя нещо за теб? — попита той любезно.

Поклатих глава. Бях разочарована и смутена.

— До… донесох обяда му — изрекох аз. — Само ще оставя кошницата в офиса му.

— Колко мило — подметна той. — Значи единият брат не ти стига? Сега и двамата се съревновават за теб. Твърде интересно, макар че трябва да си призная, че съм изненадан. Не бих си помислил, че благородният Чарлз ще навлезе в територията на любимия си Джулиън.

— Не разбирам за какво намекваш — изрекох твърдо.

— Нима? — Той се приближи още повече. — Един съвет, скъпа братовчедке. Тези двамата са много, много близки и са невероятно лоялни един към друг. Не заставай помежду им. Ако го направиш, ще се насочат срещу теб.

Не благоволих да му отговоря. Тръгнах решително към офиса на Чарлз и оставих кошницата на бюрото му.

Раул не помръдна. Стоеше между мен и вратата и ми пречеше да мина. Офисът изведнъж ми се стори малък. Четирите стени като че ли се приближиха и ме уловиха в капан. Не отстъпих и вдигнах гордо брадичка. Раул усети, че се страхувам и се усмихна. В тъмните му очи се появиха весели искри.

— Не се бой — изрече той. — Няма да опитам да те изнасиля тук и сега. Ще ти го върна тъпкано, скъпа братовчедке, всяка жена ще си получи заслуженото, ако се отнесе така с мен, но това ще стане, когато аз реша.

— Не си играй с мен, Раул — предупредих го аз. — Пак ще пострадаш.

Той се усмихна още по-нагло. Изкиска се леко.

— Ти беше истинска сензация на бала — подметна той. — Всичките ми приятели бяха пленени от теб и ме затрупаха с въпроси за теб. Те всички искат да те опознаят много, много повече.

— Моля те, махни се от пътя ми, Раул.

Той не обърна внимание на молбата ми.

— Като си говорим за приятели — продължи той, — няколко души са те видели онзи ден на Конти Стрийт. Минала си покрай школата по фехтовка, след това си свила по Конти и си спряла пред номер четири.

Не отрекох това. Изгледах го студено и невъзмутимо.

— Интересно защо си отишла там — започна да разсъждава той. — Тайна среща с неизвестен любовник? Така си помислихме отначало, но след това разбрахме, че номер четири принадлежи на семейство Дюжарден. Защо отиде да се срещнеш именно с тях?

— Това не те засяга — изрекох аз.

— Ще открия истината — обеща той. — Предизвикваш любопитството ми, братовчедке. Възнамерявам да узная всичко възможно за теб.

Не му отвърнах. Продължих да го гледам невъзмутимо. Насмешливата полуусмивка не изчезна от устните му. Най-накрая, след като измина като че ли цяла вечност, той ми кимна самонадеяно и отстъпи настрана. Много ми се искаше да го ударя през устата, но не го направих. Минах ледено спокойна покрай него и излязох от офиса. След малко вече бях навън.

— Добре ли сте, миз Дана? — попита Джаспър.

— Да — отвърнах рязко.

— Изглеждате много разтревожена от нещо.

— Откарай ме вкъщи — наредих аз.

Следобедът беше сякаш безкраен. Дори посрещнах радушно учителя по математика с мрачното лице и отегчителните уроци. Поне помогнаха да мине времето. Наблюдаваше ме как се опитвам да деля числата и поклащаше обезсърчено глава. Като че ли си казваше, че не е възможно някой да е чак толкова глупав. Поправи грешките и ми обяви, че математиката със сигурност не е силната ми страна. Съгласих се с готовност.

Чарлз си дойде малко след шест часа. Бях в предната гостна. Чух го да влиза във фоайето и да говори с Помпей. Първата ми мисъл беше да изскоча навън, да го поздравя сърдечно и да му се зарадвам, че си е дошъл, но здравият разум надделя и не ми позволи да постъпя толкова импулсивно. Ще го видя на вечеря. Качих се на горния етаж и се изкъпах. Останах дълго във ваната и се наслаждавах на топлината и на приятно ухаещата пяна. Измих си и косата. Ресах я, докато тя не стана гъста и лъскава. Слънцето вече беше залязло и дворът беше изпълнен с неясни виолетово-сиви сенки, когато Кайла влезе, за да ми помогне да се облека.

— Горещо е тази вечер — въздъхна Кайла.

Кимнах, отидох при гардероба и се помъчих да си избера рокля. Прозорците бяха отворени. Чувах как листата шумолят, а една птица чурулика. Долавях и фини благоухания отвън. Въздухът беше топъл и леко влажен. Слаб ветрец побутваше завесите и като че ли милваше кожата ми. Кайла излезе на балкона и си пое дълбоко дъх. После вдигна поглед към небето.

— Ще изгрее само четвърт луна — каза тя. — Знаете ли каква ще бъде нощта? Ще бъде нощ за любов.

Изгледах я подозрително. Момичето въздъхна пак, протегна се и се усмихна доволно.

— Май ще позволя на Джаспър да получи каквото иска — довери ми тя лениво. — Той прави всичко, но трябва да си призная, че действа майсторски с устата и ръцете си. Подлудява ме, като ме целува по цялото тяло и ме възбужда. Реших, че му е дошло времето да ме получи цялата.

Не казах нищо. Кайла видимо се загрижи.

— Възмутена ли сте, миз Дана?

— Не… съвсем не — отвърнах аз.

— Любовта не е лоша. Хубава е. Кара те да се чувстваш… не мога да обясня точно как ме кара да се чувствам, но ще разберете какво е, когато ви се случи. Костите ви заболяват и кръвта ви като че ли кипва, а след това костите ви сякаш омекват и ти цялата обезумяваш и…

— Достатъчно, Кайла.

— Вие сте напрегната, миз Дана. Забелязвам го от известно време. Мисля си, че и вие имате нужда от малко любов. Това е чудесно лекарство за вашата болка. Не е естествено да потискате всичките си чувства.

— Върви по дяволите, Кайла!

— Не исках да ви ядосвам, миз Дана.

— Знам. Аз… само съм малко нервна.

— Сигурно е от времето — каза тя. — Когато стане много задушно като сега, кръвта ти почва да бушува. Когато четвъртинката от луната се понесе тази вечер по небето, ще се въртя в обятията на Джаспър и ще стена като котка, докато той прави любов с мен. А вие сигурно ще четете някоя от онез книги.

— Помогни ми да се облека и после върви, където искаш — изрекох отривисто.

— Таз рокля ли ще носите?

— Какво й има?

— Нищо й няма, само дето е твърде хубава. Прилича на оназ, дет я носихте на бала. Тя не е за вечеря, нали никой, освен мистър Чарлз няма да ви види…

Кайла замлъкна внезапно. Очите й се уголемиха, когато тя се досети. Изругах мислено. След това Кайла се засмя от удоволствие и одобрение. Прииска ми се да я бутна от балкона. Мълчалива, но вече засмяна, тя ми помогна да си облека роклята. След това ми каза, че приличам на приказно видение и така, както изглеждам, мога да имам всеки мъж. Накрая излезе засмяна до уши.

Застанах пред огледалото и се огледах внимателно. Роклята беше от хубав розов брокат. Цялата беше извезана с по-тъмнорозови цветя. Имаше големи и бухнали ръкави, много дълбоко деколте и подходящ по форма корсаж, който подчертаваше тънкия ми кръст. Изключително широката пола се издуваше като камбана над половин дузина съвсем тънки червени копринени фусти. Роклята беше великолепна, твърде разкошна и официална за вечеря вкъщи, но ме караше да изглеждам по-възрастна. Чувствах се жена в нея. Може би не приличах на приказно видение, но знаех, че никога не съм изглеждала по-хубава.

Слязох долу. Чарлз още не беше дошъл. Помечтах си за един от ментовите джулепи, които той и Джулиън пиеха преди ядене. Така ми се искаше да не бях облякла тази рокля, никога да не бях виждала Чарлз Етиен и животът да не беше толкова усложнен. Нервите ми толкова се бяха опънали, че едва не подскочих, когато чух стъпките му във фоайето.

Той влезе в стаята. Беше облякъл тъмносините си панталони и редингот и небесносиня атлазена жилетка, извезана с бели копринени листенца. Слабото му лице се състоеше само от равнини и чупки, устата му беше свита в чувствена, но и решителна розова линия. Очите му бяха толкова тъмносини, че изглеждаха черни на светлината на свещта. Погледнах го и усетих, че ме побиват тръпки. Коленете ми омекнаха. Уплаших се, че наистина ще припадна. Струваше ми се невъзможно някой човек да поражда толкова силни чувства в мен.

Чарлз видимо бе неспокоен като мен. Отначало не ме погледна. Отиде при шкафа с напитките и си направи ментов джулеп, като взе лед от сребърната кофичка. Очите му потъмняха още повече от неодобрение. Не хареса роклята ми. Помислих си, че съм глупачка. Почувствах се като момиченце, което си играе с дрехите на големите. Чарлз вероятно се смееше наум сега. Парфюмът и роклята с голямо деколте не бяха в състояние да заменят опита. Стана ми неловко и се почувствах като пълна новачка и дебютантка в обществото под строгия му поглед.

— Намери… ли кошницата с обяда? — попитах аз.

Той кимна.

— Раул ми каза, че си я донесла. Не беше необходимо, Дана.

— Джезъбел се страхуваше, че ще обядваш в някой ресторант наблизо, където пържат всичко в свинска мас.

— Джезъбел си въобразява, че никой друг, освен нея не умее да готви.

Отпи още една глътка от ментовия джулеп. Нямаше особено желание за разговор. Изглеждаше уморен и безразличен към мен. Усетих, че това се дължи на факта, че и той като мен се чувства на тръни и затърсих някаква друга тема за разговор, преди тишината да ни смути и обърка още повече.

Масата ми се стори по-голяма от обикновено, след като само двамата седяхме до нея. Фината покривка от дамаска блестеше в бяло. В средата й имаше нежна пурпурно лилава перуника. Сребърните и кристални съдове проблясваха на светлината на свещите. Колко ми се искаше да са тук Делия и Джулиън, за да премахнат създалото се напрежение. Бях очаквала с нетърпение това събитие през целия ден, а ето че сега се чувствах адски неудобно. Чарлз се държеше безкрайно сдържано. Все едно, че бяхме напълно непознати, които случайно се хранят на една и съща маса.

Помпей отнесе чиниите със супата. После донесе главното ястие с помощта на Илайджа. Въздухът като че ли припукваше от напрежение. Забелязах, че и Чарлз го усеща. Наруши мълчанието най-накрая, но с видимо усилие.

— Надявам се, че сега си по-добре — каза той.

— Добре съм.

— Зная, че се разстрои много от това, което стана на Конти Стрийт, но не биваше да ходиш там.

— Съгласна съм, но поне сега… знам в какво положение се намирам и ще съумея да уредя живота си занапред.

Той кимна леко и разряза пилето си.

— Не смятам, че ще узная някога кой е бил баща ми — добавих аз.

— Не е важно — каза ми той.

— И… аз мисля така. Няма да се опитвам да го открия. Не… искам да ме обиждат отново.

— Мъдро решение — каза той.

— Как… как вървят работите в магазина? — попитах аз, твърдо решена да избегна ново продължително мълчание.

— Доста добре се справяме. Раул не ми помага много, но…

Той се намръщи и поклати глава.

— Така и така говорим по работа, Дана, смятам и аз да замина за няколко дена.

— Така ли?

— Трябва да ида да огледам нашия памук. Прекалено дълго отлагах това. Както сигурно ти е обяснил Джулиън, истинската ни печалба идва от памука, който продаваме и изнасяме.

— Спомена, че сте изкупили реколтата предварително.

— Вместо да изчакам да се проведе търг, закупих цялата реколта от Рейвъно и Бел Мийд още преди посаждането на растенията. Конкурентите смятат, че съм полудял, щом поемам такъв риск, но, ако всичко мине благополучно, ще се окаже, че съм спестил много пари.

— Разбирам.

— Трябва да отида в плантациите и да видя как вървят работите. Ще замина рано сутринта.

Не казах нищо. Чоплех унило ориза.

— Ще стоя по няколко дена във всяка плантация — продължи той — и не знам колко дълго ще ме няма. Смятам, че ще се върна в същия ден или малко след завръщането на Делия.

Помпей влезе. Дадох му знак да отнесе чинията ми. Чарлз също беше приключил с вечерята. Сгънах салфетката си, сложих я на масата и казах на Помпей, че не искам нито кафе, нито десерт. Той се намръщи, тъй като се досети, че Джезъбел ще се разгневи след това съобщение. Ще й се извиня по-късно. Нямах сили да издържа повече. Станах и тръгнах към вратата. Боях се, че ще загубя самообладание и ще се разплача, ако не изляза веднага.

— Дана…

Не се обърнах. Не отговорих. Излязох стремително от стаята, свих във фоайето и хукнах по стълбите. По бузите ми се стичаха сълзи, когато посегнах към дръжката на вратата. Каква глупачка излязох! Колко ли съм била смешна с тази червена рокля, грима по лицето и екзотичния парфюм. Не знаех нищо за съблазняването, за любовта и мъжете. Знаех единствено, че съм твърде жалка и никога няма да съумея да погледна отново Чарлз. Колко безразсъдно е било да… си въобразявам, че и той ме желае. Не издържа да стои сам в една стая с мен. Ще замине и ще ме остави тук със слугите, тъй като му е невъзможно да остане в къщата с мен.

Мина дълго време. Бях наскърбена и вкочанена. Чувствах празнота в душата си. Излязох на балкона. Чух тих грохот от гръм в далечината. Валеше. Не чух кога се е качил по металната стълба отвън, нито кога е излязъл на верандата. Чувах само монотонното капене на дъжда. Въздъхнах и се изправих боса. Видях сянката му на пода, ахнах и се обърнах рязко. Той стоеше между отворените френски прозорци, отпуснал ръце на хълбоците си. Капките се стичаха от челото му по бузите. Не каза нищо. Гледаше ме злочесто. Двоумеше се и изгаряше от желание.

— Не трябва да съм тук — каза той. Гласът му беше напрегнат.

— И аз така мисля.

— Не се удържах.

— Намокрил си се.

— Помъчих се да се удържа.

— Ти си тук, Чарлз.

— Знаеше, че ще дойда.

— На… надявах се.

Още една свещ изгасна и стаята потъна в полумрак. Дъждът плисна вътре и намокри Чарлз още повече. Като че ли не забеляза това. Усетих, че съм се примирила със съдбата. Почувствах, че съм победена. Освен това се и боях. Въпреки това почна да ме обзема някакво лудо въодушевление, което ме накара да забравя за всичко друго. Той беше дошъл. Не беше съумял да се удържи. Желанието, което гореше в тези тъмни очи, приличаше на някаква сила, която го разяждаше отвътре.

Той влезе вътре. Взех една носна кърпичка и избърсах капките от лицето му. Не проговори, просто не откъсваше очите си от моите. Пригладих назад мократа му коса. Пак избърсах лицето му и допрях дланта си върху бузата му. След това се повдигнах на пръсти и докоснах пълните му розови устни. Ръцете му се обвиха около мен и ме притиснаха силно към него. Прегръдката му беше толкова стегната, че се уплаших, че ще се счупя на две. Усещах само, че ме обзема отново онова неистово въодушевление, което се втурва неудържимо и пее в кръвта ми. Притиснах се към Чарлз и прокарах длани по изпъкналите мускули на гърба и раменете му, докато той ме целуваше страстно и настойчиво.

Когато се отдели най-сетне от мен, си поех дъх, като треперех вътрешно. Коленете ми трепереха толкова, че едва се държах на крака. Дъждът продължаваше да пръска шумно. Прокарах палеца си по долната му устна. Усетих влагата и твърдостта й. Тялото ми не се откъсваше от неговото. Мъжествеността му пулсираше зад плата. Болката и сладката като мед топлина, които усещах, когато се събуждах след съня, сега ме мъчеха наяве и молеха да ги прекратя. Знаех, че всеки момент ще припадна и няма да издържа повече. Той ме хвана за ръцете и ме отдели от себе си. Погледна ме право в очите.

— Желая те, Дана — прошепна той с дрезгав глас.

— Знам.

— Пожелах те от първия миг, в който те видях. Мразех те за това, че те желая, защото съзнавах, че няма да се удържа, колкото и да се опитвам.

— Обичам те, Чарлз — прошепнах аз.

— Исках да бъдеш мъжкарана и коварна, умна развратница, която е измамила наивния ми по-стар брат. Когато разбрах, че не си такава, те намразих още повече за това, че не съм в състояние да те изхвърля и да преодолея изкушението.

— Чарлз…

— Борех се с него. Господ ми е свидетел, че се борех. Тази вечер беше истинска агония. Знаех, че се държа студено и резервирано, но… още му се съпротивлявах, още си казвах, че ще намеря сили.

Още една свещ угасна със съскане. Хвърли обезумели сенки, преди пламъкът й да изчезне окончателно. Стаята се изпълни със синьо-сива мъгла, нарушена единствено от слабата, потрепваща златиста светлина на трите останали свещи.

— Всичко е наред — казах аз тихо.

— Не знаеш колко страдах.

— И… аз страдах. Още… преди да те срещна, усещах… знаех… че това е съдено да се случи.

Той не каза нищо. Вдигна ръка и погали шията ми. После дланта му докосна лицето и слепоочието ми и приглади косата ми назад. Пръстите му се промъкнаха сред копринените кичури на косата ми. Наклоних глава и разтворих устни. Той изстена във врата ми и ме целуна отново. Сладката като мед топлина се разля по тялото ми. Мъчението беше прекрасно. Не издържах повече. Целуваше ме дълго. Устата му се впи страстно и настойчиво в моята. Когато спря най-накрая, ми се зави свят и ми прималя.

Протегна ръка зад мен и се захвана бавно да разкопчава корсажа на роклята ми. Той се разхлаби и падна напред. Гърдите ми набъбнаха и се притиснаха в крехкия червен копринен плат на фустата ми. Помогна ми да съблека роклята си. Великолепният розов брокат шумолеше. Най-накрая падна на пода като огромен лист от клон. Излязох от кръга и ритнах дрехата настрани с голия си крак. Чарлз улови една от тънките връзки на фустата ми и я дръпна силно. Дясната ми гърда се измъкна на свобода от копринения затвор. Беше закръглена и издута. Зърното й беше щръкнало нагоре и пулсираше. Имах чувството, че нещо ме пронизва леко в него. Чарлз пое гърдите ми. Пръстите му ме стискаха и мачкаха. Извиках и се олюлях.

Хвана ме, преди да падна. Нямах сили да помръдна, едва стоях на крака. Той вдигна ръцете ми. Чух приятното шумолене на няколкото тънки копринени поли. Чарлз коленичи и сне от мен последното бельо. Застанах гола на светлозлатистата светлина на двете последни свещи.

Простенах. Видях огледалото от другата страна на стаята и замъгленото отражение на гола жена. Меднорусата коса се беше разрошила по гърба й. Кожата й беше добила лек златист оттенък от светлината на свещите. Един облечен мъж бе коленичил пред нея и обгръщаше с ръце краката й. Гледката ми приличаше на някаква прекрасна, малко неясна, картина, рисувана от майстор, на оживяло платно от Буше. Затворих очи и извих гръб. Още един стон се откъсна от устните ми, когато той покри с целувки бедрата ми. Устните му докосваха леко кожата ми. Извиках, когато стигнаха най-накрая меката ми среда. Усетих, че падам. След това се озовах в прегръдките му. Той ме отнесе на леглото. Свих се на атлазената покривка. Гладката й копринена повърхност милваше гърба, бедрата и краката ми.

Чарлз се дръпна от леглото и свали бавно мократа си бяла риза. Захвърли я настрани. Слабата светлина на последната свещ придаваше блясък на мускулестите му гърди, на широките рамене и силните ръце. В този миг угасна и пламъкът на последната свещ. Тъмносиньо сивият мрак погълна стаята в обятията си. Видях неясно очертаното му тяло да се навежда, изправя и движи из стаята. Застана пред прозорците. Високото му и стройно тяло приличаше на гръцка статуя, гледана в мъгла. Затвори с трясък прозорците и се приближи бавно към леглото като едва движеща се бледа сянка в полумрака. Наведе се над мен. Вълна от радостно предчувствие разтърси тялото ми. Простенах тихо, треперейки, когато ръцете му се плъзнаха по тялото ми.

Обгърна ме с ръце, бутна на земята завивките и ме положи внимателно по гръб. Той беше тук, надвиснал над мен. Това беше истина, а не сън, насън никога няма толкова напрежение. Вдигнах ръце и го притеглих към себе си. Той се отпусна внимателно. Ахнах стреснато, когато усетих тежестта на тялото му. Разтворих инстинктивно краката си и ги обвих около неговите. Ръцете ми се движеха нагоре-надолу по гърба му. Накрая уловиха мократа му от дъжда коса и задърпаха яростно, докато усещах кадифения връх на твърдото му и горещо докосване, разтваряне и нахлуване. Стори ми се, че ще избухна отвътре, докато той проникваше все по-навътре. Телата ни се докосваха, потъркваха, разтопяваха едно в друго.

Това беше блаженство. Това беше красота. Заля ме вълна от най-различни усещания. Пуснах косата му и изстенах отново, когато потреперих от болка насред удоволствието. Усетих неговата изненада, когато се натъкна на неочакваното препятствие. Усетих и колебанието му. Стиснах задните му части с ръцете си и извих бедра. Дадох му да разбере, че трябва да продължи въпреки моята болка. Сега отпуснах ръце до хълбоците си, стиснах ги в юмруци. Усетих разкъсването отвътре и внезапни болезнени пробождания, които сякаш пронизаха тялото ми и след това по някакъв удивителен начин се стопиха и преминаха във вибриращи вълни на екстаз, които надминаваха неколкократно всичко изпитвано досега. Те ме заливаха и нарастваха все по-високо, изпълваха ме с наслада. Усетих, че се напряга и изправя, потреперва и пада неподвижно и тежко върху мен дори когато се реех мислено и бях забравила за всичко друго на света.

Отворих очи. Сребристите лунни лъчи заливаха стаята, а дъждът вече бе спрял. Обаче още капеше от стряхата. Капките цопваха долу на редки интервали. Кръвта ми течеше лениво, но сладостно. Костите също ме наболяваха, но ми беше приятно. Въздъхнах дълбоко и се протегнах. Той се размърда до мен и простена сънливо. Посегна и ме притисна към себе си. Сгуших се в него, с наслада вдъхнах от аромата му. Толкова щастлива се чувствах. Стихналият огън в мен се разгоря пак и всичко почна отново. Този път беше чудесно през цялото време. Нямаше болка, само лениво проточено удоволствие, което нарастваше както преди и ме изпълваше със същото вибриращо блаженство. Чарлз се прозя широко след това и заспа мигновено. Ръцете му още ме прегръщаха. Притиснах мократа му глава между гърдите си и гледах как луната рисува подскачащи сребристи шарки по тавана. Чудех се дали е възможно човек да изпитва такова блаженство.

Една птица запя в двора. Отворих очи. Луната беше изчезнала. На нейно място се беше появила неясна розовозлатиста светлина. Чарлз обикаляше съвсем гол по стаята и си събираше дрехите. Погледна ме и аз се усмихнах, но той не отвърна на усмивката ми. Изглеждаше разтревожен. Виновен ли се чувстваше?

— Нещо… не е ли наред?

— Защо не ми каза, че си девствена?

— Предполагах… че знаеш.

— Грешката е моя — изрече той мрачно.

— Казах ти, че съм добро момиче. Казах ти, че нищо от… това, което си мислеше за мен, не е вярно. Онзи ден в източното крило аз…

Спрях внезапно и го погледнах. Седнах на ръба на леглото, вдигнала атлазената покривка над гърдите си. Усетих, че тилът ми се стяга. Не ми е вярвал. Мислел си е, че е имало други мъже преди него. Снощи бяхме възможно най-близки, а ето че сега се държахме като напълно непознати.

— Радвам се, че ти беше първият — казах му аз.

— Злото е вече сторено.

— Чарлз, обичам те и…

— Съжалявам, Дана.

— Съжаляваш?

— Поемам пълната вина за това, което се случи.

Отиде при прозорците и ги отвори. Беше шест часът сутринта. Беше решил да се промъкне незабелязано до стаята си, преди някой от слугите да стане и да го забележи.

— Още ли искаш да посетиш плантациите? — попитах аз.

— Това ще почака — изрече той. — Предлагам или да изгориш тези чаршафи, или да ги изпереш собственоръчно. Иначе тези петна от кръв ще ни издадат незабавно. Слугинята ще разбере какво е станало тук снощи.

— Ще… ще дойдеш ли пак довечера? — попитах аз.

— О, да — изрече той. — Ще дойда. Злото е сторено, както казах вече, и нямам нито силата, нито желанието да се въздържа от това. Омагьосала си ме напълно.

Стоеше пред прозорците. Беше хладен и сдържан и ме гледаше безмълвно и обвинително. След това се обърна и излезе от стаята.