Катрин Кингсли
Любовен порив (22)

Глава двадесет и първа

Това, което Ейдън чувстваше, когато изпращаха и последния от гостите, беше по-ужасно и от изгаряния от горещ въглен. Той с цялото си същество усещаше близостта на Серафина до себе си, мелодичния й глас, който пожелаваше довиждане на всички, ръцете й, които се протягаха напред, за да докоснат много други ръце. Но не и неговите. Никога неговите.

Той бе танцувал с нея още два пъти само за да затвори язвителната уста на Едмънд Сигрейв. Бе й се усмихвал, донесе й лимонада, само за да убеди другите, че нямат повод да се съмняват в чувствата му. Даже вече не знаеше какви са те. Не знаеше нищо, не разбираше нищо.

Той беше все още ядосан, но гневът му бе изострен от съмнението, че може би грешеше по отношение на нея, че може би бе преувеличил едно невинно приятелство. Слабините му копнееха за нея — не бе престанал да я желае даже когато бе сигурен, че тя го е предала. И въпреки, че нямаше контрол върху страстта си — той не бе имал такъв от деня, в който я бе срещнал — очакваше да може да контролира чувствата на сърцето си. Но даже сърцето му го бе напуснало, като го изостави напълно объркан.

Веднага щом и последният гост си отиде, Серафина се обърна към него.

— Лека нощ, Ейдън. Благодаря ви за чудесната вечер. — Но в гласа й нямаше искреност, отсъствието, на която го жегна. На другите бе пожелала лека нощ с много по-голяма топлота. Първо целуна по бузата баща му, после Шарлот и най-накрая дукесата. А след това и бузата на Рейф, което само накара кръвта в жилите му да кипне.

Но него тя не целуна. Не го направи.

Той я наблюдаваше как се изкачва по стълбите след другите. Сърцето му изпитваше болка, както и слабините му. Той се проклинаше, че беше глупак. Тъкмо щеше да я последва, решен да завърши разговора си с нея и да изкопчи истината за отношенията й с Рафаел, когато Шарлот го спря в подножието на стълбището.

— Ейдън, мога ли да поговоря с вас? — попита тя със загрижен израз на лицето.

— Лоти, не сега. Всички сме уморени — каза той, сигурен, че тя искаше да го укори за това, че внезапно бе излязъл с Хариет. Това, от което най-малко се нуждаеше сега, бе сестра му да го мъмри за поведението му. — Позволете ми да ви отнеса до леглото ви.

— Това не търпи отлагане, Ейдън. Моля ви? — Тя каза това с умолителния си тон, на който той никога не можеше да устои. — Сигурна съм, че колкото и изтощена да се чувствам, тази нощ няма да мога да мигна, преди да говоря първо с вас.

— Добре тогава — каза нетърпеливо гой. — Но по-бързо, Лоти. Не съм в настроение да слушам глупости.

Той я закара в инвалидната й количка до всекидневната, после се подпря на камината, скръсти ръце на гърди и попита:

— Е, какво има?

Шарлот облиза устни.

— Това е нещо странно, Ейдън. Всъщност, нещо много болезнено. Но мисля, че вие трябва да го знаете.

— Да зная какво? — въздъхна той.

— За… за Серафина и Рафаел е. Тази вечер ги чух, когато си говореха насаме в градината.

Ейдън рязко вдигна глава и присви очи с внезапен интерес.

— За какво говорите? — попита гой.

— З… зная, че не биваше да подслушвам, но излязох за глътка чист въздух — беше толкова задушно в балната зала. И тогава ги чух. О, Ейдън! — проплака тя. — Как мога да ви кажа това? — Тя извади носната си кърпичка от елечето си.

— По дяволите, просто ми кажете — отвърна той, а сърцето му се вкамени.

— Ейдън, те са ви мамили! — каза тя, а очите й отново плувнаха в сълзи. — През онези три седмици, когато вие бяхте в Лондон след сватбата, те са се срещали в Саутуел!

Ейдън бавно се изправи.

— Какво искате да кажете? — прошепна той. Думите едва се отделяха от устните му.

— Нима трябва да ме заставите да ви го кажа? Те, те са б… блудствали заедно — изхълца тя и зарови глава в ръцете си.

— Вие чухте ли ги да го казват? — Ейдън стисна ръцете си в юмруци. Той се опита да запази самообладание, докато целият му свят се разпадаше около него.

— Да — проплака тя. — Серафина мисли, че сте се досетили, и се страхува от това, което можете да сторите. И… Рафаел — о, бедният Рафаел, въвлечен в грях от тази уличница — той каза, че вие ще разберете. Може би вярва, че вие нямате да имате нищо против, но аз зная, че не е така, че вие ще се почувствате предаден. — Тя зарида.

Ейдън много бавно отиде до прозореца. Усещаше краката си така слаби, сякаш нямаше да го удържат. Той отпусна ръцете си на студения перваз и погледна навън към притихналата улица в тъмната нощ, нарушена единствено от мъжделивата светлина на уличните лампи.

— Благодаря, че ми казахте — отвърна меко той. — Сега ме оставете сам, Лоти.

— Но, Ейдън, какво ще правите? Вие трябва да направите нещо. О, знаех си, че това момиче е цяло нещастие. Още от момента, в който зърнах лицето й. Тогава се опитах да ви предупредя…

Ейдън се извърна към нея.

— Казах ви да ме оставите, Лоти! — изрева той. — Наредете на някой от лакеите да ви качи до стаята ви. Трябва да помисля.

Сестра му се втренчи в него с разширени от страх очи.

— Много добре, Ейдън. Както пожелаете. — Тя насочи количката си през вратата и я затвори безшумно зад себе си.

Ейдън имаше чувството, че се дави. Не можеше да си поеме дъх. Неговият най-ужасен кошмар бе станал действителен. Всичко отново се повтаряше — Артур, Гуинивиър, Ланселот. Той беше мамен от съпругата си и най-добрия си приятел.

Истина. Все пак всичко беше истина.

Шарлот, с цялата си невинност, никога не можеше да си съчини такава история. Тя изпитваше твърде силни чувства към Рафаел и нямаше да го обвинява безпричинно. А и тя просто нямаше откъде да е узнала за подозренията на Ейдън, защото той с никой не ги бе споделил.

Истина. Студена, трудна, грозна истина.

Струваше му се, че умира.

 

 

— Серафина, скъпа? Мога ли да вляза?

Серафина се извърна от тоалетката си. Шарлот седеше в стола си на прага. Лицето й бе пребледняло и загрижено.

— Какво има, Шарлот? — попита тя с желанието всички да я оставят на мира. Тази сутрин вече трябваше да се изправи пред Джени и безбройните й въпроси за бала. И сега един разговор с Шарлот беше повече, отколкото тя можеше да понесе.

Миналата нощ Ейдън не се бе прибирал вкъщи. Тя знаеше това, защото бе почукала на вратата му. Искаше да поговори с него, да изясни нещата между тях, защото не можеше повече да понася напрежението помежду им, без значение какви щяха да бъдат последиците от това.

Но той не си бе легнал и според Тинкърби въобще не се бе качвал в стаята си. Най-накрая се разбра, че Ейдън беше излязъл и още не се бе завърнал.

— О, Серафина. Трябва да ви помоля за една голяма услуга — каза Шарлот и се приближи в инвалидния си стол до тоалетката. — Моя скъпа сестрице, мисля, че не мога повече да издържам в Лондон. Капнала съм от умора и искам повече от всичко на света да се върна обратно в Таунсенд. Ще ме придружите ли?

Серафина се потърка по челото. Болеше я главата. Цяла нощ не бе мигвала.

— Но нали планирахме всички да се върнем вкъщи утре? Не можете ли да почакате?

— Не, не мисля, че ще мога. Гърбът ужасно ме боли и аз копнея за мехлема си и за собственото си легло. Осъзнавам, че може би съм капризна, но си помислих, че може би вие ще ме разберете.

Серафина въздъхна. Шарлот наистина изглеждаше изтощена и ако тя изпитваше болка, тогава най-доброто място за нея беше собственият й дом. Шарлот бе имала тежка седмица и нищо чудно, че бе уморена. Нервите на самата Серафина бяха обтегнати повече, отколкото можеше да понесе.

— Добре тогава — отвърна тя, като се опитваше да бъде милосърдна, въпреки че сега най-малко желаеше да предприема едно дълго пътуване с карета. — Кога искате да потеглим?

— Бог да ви благослови! — изрече Шарлот и на лицето й се изписа облекчение. — Вие сте най-милата сестра, която някога се е родила на света. Знаех си, че ще ми помогнете, така че вече наредих да приготвят каретата за път. Могат да опаковат дрехите ни по-късно и да ни ги изпратят утре.

— Нима искате да кажете, че ще тръгнем сега? Точно в този момент? — изрече Серафина смаяна.

— Да. Разбирате ли, ако тръгнем сега, ще пристигнем привечер. Иначе ще се наложи да спрем в някой крайпътен хан, а аз не зная дали ще мога да понеса още една нощ в чуждо легло.

— Но Ейдън още не се е прибрал. Не можем да тръгнем, без да му кажем.

— Не се тревожете за Ейдън. Аз ще му оставя бележка, в която всичко ще му обясня. Скъпият ми брат би искал да се погрижа за здравето си, вместо да се тревожа за него, уверявам ви в това.

— Да, предполагам, че казвате истината. Добре, Шарлот. Позволете ми само да свърша с тоалета си и после ще дойда долу при вас да обясня на дукесата.

— Дукесата още не се е събудила, но Ейдън всичко ще й обясни. Бих казала на Рафаел, но той вече е излязъл.

— Както искате. — Серафина се радваше, че оставяше на Шарлот да пише на Ейдън. Наистина, тя нямаше какво да му каже.

 

 

Пристигнаха в Таунсенд в девет часа вечерта. Серафина заспиваше от време на време, докато пътуваха, а Шарлот беше необичайно мълчалива, несъмнено поради собственото си изтощение и болката, която я измъчваше.

— Ще повикам Фредерик да дойде и да ви вземе — каза Серафина на Шарлот, когато излизаше от каретата. Цялата се бе схванала от дванадесетчасовото пътуване.

На вратата се появи Плъм. На лицето му бе изписана изненада.

— Ваша светлост! Не ви очаквахме до утре. — Той надникна през рамото й. — С вас ли са лорд Делауеър и негова светлост?

— Не, Плъм. Лейди Шарлот пожела да се завърнем вкъщи незабавно. Така че ние тръгнахме напред.

— Няма значение. Навярно тя е капнала от умора. Добре дошла, милейди. Вие много ни липсвахте, ако не е нахално да го кажа.

— Напротив — радвам се да го чуя — отвърна Серафина с неуспешен опит да се усмихне. — И на мен вие всички толкова ми липсвахте. Леля ми слезе ли за вечеря?

— О, не, милейди. Леля ви замина още миналата седмица. Каза, че щяла да посети някакви приятели. Тя още не се е завърнала в Клайд, но ми заръча да ви предам едно писмо при вашето завръщане. Ей сега ще, ви го донеса.

— Благодаря, Плъм — отвърна Серафина, като се чудеше какви са тези приятели, с които леля й така внезапно се бе запознала. Елспет нямаше приятели. Тя си имаше само своите земни божества. — И моля ви, повикайте Фредерик. Нейна светлост иска да се прибере направо в стаята си.

— Много добре, милейди. — Той се отдалечи, а Серафина влезе в приемната и си свали ръкавиците. Хубаво беше да се върне вкъщи. Липсваха й жизнерадостното лице на Плъм и всички други слуги с тяхното непринудено поведение и приятелски закачки.

Плъм донесе върху сребърен поднос едно запечатано с восък писмо. Серафина разчупи печата, отвори го и зачете внимателно тънкия, почти неразбираем почерк на Елспет.

Моя скъпа Серафина,

Преживях една чудесна изненада. В близост до Таунсенд, в едно малко градче на име Грентъм, има сбор на вещици. Една от моите сестри магьосници в Уелс е писала на тяхната върховна жрица и й е дала сегашното ми местожителство. В последствие бях поканена да посетя тяхното сборище.

Серафина вдигна поглед, когато чу отекването на стъпки по мраморния под.

— Фреди! — зарадвана възкликна тя. — Как сте… о, боже. Изглеждате малко отслабнал. — Фредерик имаше вид, сякаш току-що бе погълнал гнила ябълка.

— Просто съм малко неразположен. Добре дошла вкъщи, милейди.

— Благодаря. Нейна светлост иска да я свалите от каретата.

— Да, милейди. Плъм ми каза — отвърна мрачно той и се отправи бавно към вратата.

Серафина отново се зачете в писмото на Елспет, като си напомни да потърси някакво тонизиращо средство за Фредерик на другата сутрин.

Естествено, това се яви като безценна възможност да напредна с разследването си, така че ще се възползвам от поканата. Скъпа, няма да отсъствам повече от две седмици. Наистина се надявам приключенията ви в Лондон да са били вълнуващи за вас, въпреки че се съмнявам, че въобще сте се забавлявали.

С обич: леля Елспет

Послеслов: Взех Бейсил с мен, така че не трябва да се тревожите за храната му. И се погрижете никоя от онези бъбриви прислужници да не си вре носа в покоите ми. Оставила съм всичко така, както искам да го намеря при завръщането си.

Л. Е.

Серафина сгъна писмото и поклати раздразнено глава. Леля Елспет, изглежда, твърдо бе решила да посети сборището на вещици в Грентъм. Може би щеше да се върне по-скоро, отколкото очакваше.

Фредерик донесе Шарлот в приемната зала и я постави на стола й.

— Във вашата стая ли, милейди? — попита той, пребледнял още повече, отколкото когато бе влязъл в стаята.

— Все още не искам да се качвам в стаята си — каза Шарлот за най-голяма изненада на Серафина. — Лейди Оубри и аз не сме хапвали нищо от закуска насам. Ще вечеряме в трапезарията. Уведомете Кук, ако обичате.

Серафина най-малко искаше да вечеря заедно с Шарлот след дванадесет пълни часа в нейната компания. Но не можеше да й откаже, без да прояви грубост.

Двете седяха мълчаливо до масата, докато им сервираха подносите със студено месо и сирене. (Серафина щеше да заспи над своята чиния.) Започнаха да се хранят също толкова безмълвно. Серафина едва похапваше. Тъкмо когато си помисли, че най-накрая бе свършила тази безкрайна вечеря, Шарлот попи устни със салфетката си и скръсти ръце на масата.

— И така, Серафина. Време е ние с вас да си поговорим.

— Да си поговорим ли? — Сърцето на Серафина се сви. — Шарлот, не мислите ли, че разговорът може да почака до утре сутринта? Умирам за сън.

— Този разговор не подлежи на отлагане. Това е въпрос, който трябва да се обсъди сега, и той е истинската причина, поради която пожелах сами да се върнем в Таунсенд. Не искам да подлагам Ейдън на болката сам да говори с вас. Той и без това е достатъчно объркан.

Серафина не можеше да се сети за какво, по дяволите, говореше Шарлот, но не й хареса нито презрителният тон на Шарлот, нито навъсеният й израз — винаги знак за нещо лошо.

— Боя се, че не ви разбирам — каза тя и смачка салфетката си между пръстите.

— Мисля, че много добре ме разбирате, както и Ейдън. Миналата нощ ние двамата с него водихме дълъг и нелек разговор. Мой християнски дълг беше да уведомя брат си за подочутия от мен разговор между вас и Рафаел.

— Какъв разговор? — объркано отвърна тя.

— Този, който вие искахте никой друг да не чуе, разговорът, който вие двамата проведохте в градината по време на бала. Бях покрусена, Серафина. Покрусена.

Серафина рязко се изправи. Кръвта във вените й изстина.

— Вие сте ни подслушвали? — възкликна отвратена, че Шарлот можеше да се спотайва в мрака и да подслушва разговора им. — Как можахте?

— Как съм могла ли? Не съм аз тази, която сега трябва да отговаря. Това сте вие, вие с вашите блудства — изрече Шарлот. Тя стискаше толкова силно ръцете си, че кокалчетата й върху тях побеляха. — Нима си мислехте, че щяхте да се измъкнете с вашето непристойно поведение и никой нямаше да разбере за греха ви?

— Какъв грях? Сега пък какъв грях сте ми измислили? — попита тя, а очите й внезапно светнаха с гневен блясък. — Нищо лошо не съм направила, освен че скрих една малка тайна от Ейдън, и вие знаете това, ако сте чули нашия разговор.

— И вие го наричате малка тайна? О, вие наистина сте отвратителна! Когато за първи път пристигнахте в Таунсенд, вие породихте у мен съмнения, ужасни съмнения и аз се опитах да предупредя брат си. — Лицето й се изкриви в грозна гримаса на омраза. — Но той не пожела да ме послуша. Бе завладян от красивото ви лице и от това, което можехте да му предложите в леглото — о, зная всичко за това, за това как го омагьосвате с похотта си, за да се изпълняват винаги всичките ви желания. И имаше резултат, нали? Вие заслепихте брат ми с вашето сладострастие, така че да си загуби ума по вас!

Серафина се втренчи в нея. Чудеше се дали не слушаше излиянията на една полудяла жена.

— Късно е и двете сме изморени — поде тя, като правеше всичко възможно да я убеди в разумността на доводите си. — Убедена съм, че на сутринта ще се почувствате на себе си.

— Не се опитвайте да ме покровителствате, вие — вавилонска проститутко! Мислихте си, че ще успеете, нали така? Мислехте си, че ще превземете всичко — Таунсенд, Ейдън, даже Рафаел. Е, драга моя, разобличена сте. Ейдън знае за всички ваши прегрешения с Рафаел.

— О, мили боже… какво сте казали на Ейдън? — прошепна Серафина. — Какво сте му казали.

— Казах му истината. Казах му за тайните ви изневери в Саутуел. Всеки следобед, Серафина, в продължение на цели три седмици. Можете ли да си представите какво каза той за това? — Шарлот й се усмихна триумфално. Очите й блестяха.

Серафина цялата пребледня като платно. Помисли си, че щеше да умре точно тук, на масата.

— Вие… вие сте казали на Ейдън, че Рафаел и аз сме любовници? И той ви повярва?

— Разбира се, че ми повярва. Той знае, че никога не бих го излъгала. Той не иска да ви види никога повече, Серафина, и аз не го виня за това.

— О, вие сте една жалка нещастница! — извика Серафина. Сърцето й се сви. Сега можеше да си представи лицето на Ейдън, докато Шарлот превръщаше нейните полуистини в лъжи, на които Ейдън бе повярвал. Шарлот бе изопачила невинния разговор между нея и Рафаел в една гнусна история за сладострастие и измама. — Как можахте да сторите нещо толкова ужасно на собствения си брат?

— Не съм сторила нищо на брат си — гневно каза Шарлот. — Вие направихте това — само вие и развратният ми братовчед. Аз само отворих очите на Ейдън. И сега той знае за каква жена се е оженил. — Тя подпря дланите си на масата. — Наистина мисля, че единственото, което ви остава да направите, е още утре сутринта да си заминете за Клайд и никога повече да не пристъпвате нашия дом. Така иска Ейдън. И аз ви предлагам да се омитате по-скоро защото ако ви свари тук, когато се върне, ще ви накара дълбоко да съжалявате.

Нещо у Серафина се пречупи. Със седмици наред тя правеше и невъзможното, за да бъде мила с Шарлот, да направи живота й колкото се може по-щастлив и лесен. Примиряваше се с религиозните й измишльотини, а ето как сега тя й се отплащаше!

Като се опитваше да разбие брака на Серафина с безпочвени обвинения, обвинения, с цел да я компрометира пред Ейдън? Тя нямаше да позволи това да се случи. Не можеше да го позволи. Обичаше Ейдън твърде много, за да позволи на Шарлот да го нарани по този начин.

— Не — каза тя.

— Не ли? Какво искате да кажете с това? — зяпна с широко отворена уста Шарлот.

— Искам да кажа, че няма да си отида — отвърна Серафина. През вените й премина внезапен порив на гняв, който й даде сили да се изправи лице в лице с Шарлот. — Ако Ейдън иска да си тръгна, той сам трябва да ми го каже. Няма да се оставя да ме изгоните от Таунсенд, Шарлот. Няма да ви позволя да сипете безпочвени клевети срещу мен.

Шарлот се втренчи в нея.

— И вие си мислите, че Ейдън ще ви повярва, че все още ще ви желае? Помислете отново, глупаво момиче такова. Къде мислите, че той прекара цялата нощ? — Тя се ухили. — Да ви кажа ли? Отиде при своята любовница. Точно така, лейди Хариет Мънроу. От израза на лицето ви виждам, че сте се досетила за нея.

— Не, това не е вярно — заекна Серафина. Струваше й се, че Шарлот бе забила и завъртяла нож в нея.

— Тогава вие сте по-глупава, отколкото ви мислих. Двамата бяха любовници преди четири години, когато Ейдън замина в чужбина. Те подновиха връзката си точно откъдето я бяха прекъснали. Очевидно вие сте единствената, която не знаете за тяхната авантюра. — Тя отметна глава назад и се засмя с писклив, неприятен глас. — Миналата нощ той даже я изпрати до каретата й, където несъмнено са си уредили среща за по-късно през нощта.

Серафина поклати глава невярващо. И все пак пред очите й ясно се очерта образът на Хариет Мънроу. Хариет, която бе подбрала чеиза на Серафина по молба на Ейдън. Красивата Хариет, която бе погледнала на нея с подигравателно презрение, сякаш тя беше някакво жалко същество.

Тя избута стола си от масата и стана. Очите й бяха пълни със сълзи.

— Това може би е истина — преглътна тя. — Но още няма да си тръгна. Ще изчакам Ейдън.

— Нямате ли гордост? — попита Шарлот, като бавно си играеше с ножа пред себе си.

— Може би имам прекалено много. Не зная. Зная само, че това е само между Ейдън и мен.

— О, вие изневерихте на съпруга си с най-добрия му приятел и очаквате той отново да ви приеме. Макар да знаете, че той си има много по-привлекателна личност от вас, която да задоволява похотливите му страсти?

— Не искам да слушам повече вашите клевети, Шарлот — отвърна Серафина. Краката й трепереха така силно, че тя едва се държеше на тях. — Отивам да си легна.

— Много добре. Отивайте в леглото си. Това ще е последната ви нощ в него.

Серафина се препъна към вратата, неспособна и минута повече да понесе злобните нападки на Шарлот. Тя си помисли, че никога преди, не е била толкова нещастна, но после осъзна, че тепърва щеше да страда още повече.

Сега пред нея се бяха отворили вратите на истинския ад.

 

 

— Къде, по дяволите, бяхте? — изрева Ейдън, когато Рафаел най-накрая се появи в библиотеката. Той бе крачил насам-натам през целия ден и половината нощ в очакване коварният му братовчед да се появи. Беше бесен. Не беше мигнал цяла нощ, а това, че бе бродил по улиците на Лондон до десет сутринта, само му бе причинило ужасно главоболие.

Не беше помогнало и това, че когато се завърна вкъщи, разбра, че Шарлот бе отвела Серафина обратно в Таунсенд по молба на Серафина. Никога през живота си не бе усещал такава силна ярост. Бележката на Шарлот само засили гнева му.

— Леле, леле. Изглежда, настроението ви е отвратително — меко каза Рафаел. — Лакеят ме предупреди, но трябваше да използва по-силна дума. Какво ви става?

— По дяволите, много добре знаете какво ми става. Или може би не знаете, понеже цяла сутрин ви няма. — Ейдън стисна зъби в отчаян опит да овладее гнева си.

— Бях на един бизнес семинар. — Той наля две чаши с коняк и подаде едната на Ейдън. — Нещо случило ли се е, докато ме нямаше?

— О, нека да видим — отвърна Ейдън, като затръшна чашата си на страничната масичка. — Серафина си е отишла. Чувствала, че не може да се изправи лице в лице с никой от нас двамата. Не мога да си представя защо.

Рафаел отпи малка глътка от коняка си.

— Тогава предполагам, че котката е избягала от чантата.

— Вие, циничен дяволе! — изсъска Ейдън. — Как можете да стоите спокойно и да ме наблюдавате, сякаш в цялата тази история вие сте невинният и пет пари не давате за това, което двамата с жена ми сте сторили, докато не бях наблизо, за да го забележа? — Искаше му се да сдъвче Рафаел. — Трябваше да ви призова на дуел и ако не уважавах толкова много майка ви, бъдете сигурен, щях да го направя!

— Дуелите са повече за Хюго, но наистина си мисля, Ейдън, че вие преигравате заради няколкото урока, които дадох на Серафина.

— Урока? Така ли го наричате? За бога, братовчеде, само ако сте се възползвали от Серафина по време на някой от вашите „уроци“, кълна се, че ще ви убия!

Ръката на Рафаел замръзна във въздуха и той бавно постави чашата на масичката.

— Какво казахте? — попита с нисък глас той.

— Вървете по дяволите, чухте ме много добре. О, боже, винаги съм изпитвал дълбоко уважение към вас, Рейф. Вярвах, че вие сте един честен мъж, но това е шега, нали така? — Той погледна към братовчед си с такава горчивина и болка в погледа, че почти не можеше да говори.

Рафаел вдигна едно паче перо от бюрото и го завъртя между пръстите си. После отново го върна на бюрото.

— Знаете ли — бавно каза той. — Ако не бях човек на честта, навярно щях да ви откъсна главата заради тази ваша забележка. — Той потри с ръка лицето си, после го погледна, а сивите му очи бяха потъмнели от гняв. — Откъде, по дяволите, ви хрумна налудничавата идея, че съм прелъстил жена ви?

Ейдън сложи ръцете си на кръста.

— Нима се опитвате да го отречете? Не си правете труда — Шарлот е чула всичко, което вие и Серафина сте си казали миналата нощ. Тя ми го каза. Каза ми за вашите любовни срещи в Саутуел, докато ме е нямало.

— Ейдън… не зная какво ви е казала Шарлот, но повярвайте ми, тя е разбрала погрешно. Истина е, че три седмици по ред Серафина ме посещаваше в Саутуел, но аз никога и с пръст не съм я докосвал, кълна ви се. Аз само я учех да танцува, да прави реверанс, да се качва и слиза от каретата, без да й се разпиляват полите.

Той се облегна на бюрото настойчиво впил очи в Ейдън, сякаш искаше с поглед да го накара да му повярва.

— Тя искаше да се научи как да се държи като истинска графиня и аз се наех да ви направя услуга. Тя искаше да го запазим в тайна поради своята гордост и също от загриженост, че вие може отново да изопачите мотивите й.

Ейдън присви очи. Повече от всичко на света му се искаше да повярва на Рафаел, но не можеше да приеме такова лесно обяснение, не и когато Шарлот бе обвинила Рафаел толкова категорично.

— Нима ме мислите за пълен глупак?

— Вече започвам да, си мисля, че може и да сте такъв — съгласи се Рафаел, а по устните му заигра лукава усмивка. — Ейдън, зная какви са чувствата ви към вашата съпруга. Зная това от деня на сватбата ви.

Ейдън се втренчи в него.

— Какво е това незадоволително извинение? Може и да съм си мислел, че Серафина е отвратителна вещица, но това не е причина да…

— Не, глупако — сряза го Рафаел. — Искам да кажа, че почти веднага разбрах, че Серафина е вашата горска нимфа.

Ейдън зяпна с отворена уста.

— Т… така ли?

— Да, така е, разбира се — раздразнено отвърна Рейф. — Разбирате ли ме сега? Нищо не ви казах, защото вие очевидно не искахте аз да зная, но не съм такъв глупак, за какъвто явно ме мислите. — Той потърка бузата си с пръст. — Колко жалко е, че и вие мислите, че съм способен на такова непочтено дело. Ейдън, никога не бих ви измамил. Никога, при каквито и да е обстоятелства.

Ейдън се отпусна в креслото.

— Лоти никога не би излъгала — каза той. — Така че обяснете ми това.

— Мога само да си мисля, че Шарлот е разбрала погрешно това, което е чула. Какво друго обяснение би могло да има?

Ейдън пъхна ръка в джоба на палтото си и оттам извади бележката на Шарлот. Той я бе прочел безброй много пъти през този ден и всяка дума потвърждаваше и най-черните му подозрения. Подаде я грубо на Рафаел.

— По-добре прочетете това, преди да защитавате така усърдно вашата невинност. Серафина си е признала всичко.

Рафаел я взе и разпозна подредения почерк на Шарлот. Той прочете бележката два пъти. Дълбока бръчка разсече челото му, после вдигна поглед.

— Ейдън, тази бележка ми навява много тревожни мисли. Не искам да говоря срещу сестра ви, но нима това звучи като нещо, което Серафина би казала? Чуйте.

Ейдън си спомняше цялото съдържание на бележката, но все пак кимна в съгласие, твърде уморен, за да протестира.

Скъпи Ейдън съпругата ви дойде при мен тази сутрин в ужасно отчаяно състояние. Тя призна греховете си пред мен и ме помоли да я заведа обратно в Таунсенд. Желае да знаете, че дълбоко се разкайва за любовните си похождения, но осъзнава, че вие никога няма да я приемете отново. Планира да се върне обратно в Клайд и да прекара там остатъка от живота си в изкупление на греховете си пред Бога.

Рафаел се потърка по врата и погледна към Ейдън.

— И така нататък. Не мислите ли, че Серафина никога — ама никога — не би мислила по този начин, даже и да имаше нещо вярно в тези глупости за изневярата?

— Какво се опитвате да кажете? — попита нетърпеливо Ейдън. Той дори не знаеше защо въобще слушаше Рафаел. — Всичко е ясно като бял ден.

— Това, което искам да кажа, идиот такъв, е, че Серафина е една малка езичница. Със сигурност вие сте забелязали това?

Ейдън се изправи рязко, пръстите му се впиха в облегалките на креслото при спомена за Серафина, която пееше на Еньовден на лунната светлина, защитаваше идеята за прераждането, обясняваше му ритуалите на вещиците. Ако тя трябваше да изкупва греха си пред някого, то това не беше Бог от християнската църква, а нейната любима Богиня.

— О, Господи… — промълви бавно той, когато осъзна забележката на Рафаел. — Тя е езичница, нали така?

— Да, и като се вземе предвид това, последното божество, пред което Серафина би признала предполагаемите си грехове, е Богът на Шарлот. Та нали тя смята религиозните възгледи на Шарлот за прекалено потискащи. Помислете, Ейдън. В чий дух смятате, че звучи това писмо?

Ейдън стисна свода на носа си, като се опитваше да приеме най-неприятните си мисли.

— Звучи, сякаш го е измислила Шарлот — каза той, колкото и неприятно да беше това признание. — Но може би тя просто е написала със свои собствени думи това, което Серафина й е казала — опита се да защити сестра си той.

— Глупости! — сряза го Рафаел. — Шарлот трябва да е написала тези измислици без знанието на Серафина, първо, защото Серафина и аз никога не сме блудствали. И Серафина никога не би признала нещо, което въобще не се е случило.

Главата на Ейдън пламна от объркване. Трябваше да бъде или едното, или другото. Или Шарлот го бе излъгала, или сега Рафаел го лъжеше. Но започваше да му се струва, че Шарлот беше виновна за цялата тази огромна измама. Колкото повече мислеше за това, толкова по-разумно му се струваше обяснението на Рафаел, че се е сприятелил със Серафина заради него. Това със сигурност обясняваше привързаността им един към друг. И ако Шарлот бе излъгала, това означаваше, че Серафина и Рафаел бяха невинни. Тази мисъл му възвърна надеждата. Тя му върна Серафина.

— Но… но защо Лоти ще напише такава грозна лъжа? — попита той, все още несигурен, с надеждата, че имаше някакво разумно обяснение за действията на Шарлот.

— Не зная — поклати глава Рафаел, който изглеждаше също толкова объркан, колкото и Ейдън. — Честно, не зная. Но тя е излъгала и си е помислила, че ще повярвате на нейното злословие. Не е имала и най-малката представа, че Серафина никога не би се изразила по този начин, защото зная, че Серафина се пазеше да не спомене нищо за своите религиозни възгледи пред сестра ви. — Отвратен, той захвърли бележката на бюрото. — Не зная какво се крие зад всичко това, но не ми харесва. Звучи ми, сякаш Шарлот се опитва не само да изгони Серафина, но и да разруши нашето приятелство.

— Но защо? — отчаяно извика Ейдън, вече убеден в сърцето си, че Рафаел казваше истината. Той можеше да я види в лицето на Рафаел, да я долови в гласа му. И ако наистина се вслушаше в душата си, щеше да открие, че Серафина беше неспособна на поведение, каквото Шарлот й приписваше. Навярно, той въобще щеше да откаже да я изслуша, ако не се измъчваше от свои, собствени съмнения — съмненията на един ревнив глупак.

Серафина бе спазила брачната си клетва и това значеше за него повече, отколкото той можеше да си представи. Точно в този момент, това значеше всичко.

Сляпото доверие към сестра му го разкъсваше отвътре, но също се разкъсваше и от своята привързаност към братовчед си и съпругата си. Не можеше да измисли някакво оправдание, нито някакво извинение за това, което беше сторила Шарлот. И това съкрушаваше сърцето му.

— Хрумна ми една идея — каза Рафаел. — Очевидно Шарлот има нещо наум. Тя си мисли, че не само ще изгони Серафина обратно в Уелс, но също е убедена, че вие сте твърде горд, за да я последвате. Не зная само, защо си е помислила, че аз ще седя и ще бездействам, освен ако наистина не вярва, че аз съм прелъстил съпругата ви.

— Това е лудост — покри с ръце очите си Ейдън. Той се опитваше да проумее нещо от цялата тази неразбория. — Как, по дяволите, позволихме нещата да стигнат дотук?

— Вие никога преди не сте имали основание да се съмнявате в искреността на Шарлот, а още по-малко — в моята честна дума. Не тая лоши помисли и намерения към вас, Ейдън, въпреки че понякога можете да бъдете такъв сляп идиот.

Ейдън вдигна глава.

— Боже, съжалявам, Рейф. Не биваше да ви обвинявам.

— Разбирам защо сте направили такова погрешно заключение — и отчасти вината е моя. Не трябваше да се съгласявам с идеята да пазим уроците в тайна. Но това сега няма значение. По-добре е да стигнем до дъното на тази история, преди да наранят Серафина.

Самата мисъл, че Серафина можеше да бъде наранена, по какъвто и да е начин, накара Ейдън да скочи на крака.

— Да вървим.

— О, не, приятелю — възпря го Рафаел, като постави ръката си на рамото му. — Не и преди да поспите няколко часа. Изглеждате като пребит. Можем да тръгнем на сутринта.

Последното нещо, което Ейдън искаше сега, беше да спи, но той разбра, че Рафаел имаше право. В състояние на пълно изтощение той нямаше да може да направи нищо. Почти бе загубил способността си да разсъждава.

— Добре — каза неохотно той. — Но още с първи петли ще потеглим за Таунсенд.

— Да, така ще направим — съгласи се Рафаел. — И не се тревожете толкова много, Ейдън. Сигурен съм, че Серафина ви обича. Тя няма да си отиде, не и поради една лъжа.

— Не зная — отвърна Ейдън, като потри лицето си. — Държах се като пълен глупак, Рейф. Ако се съди по това, което й казах и направих, тя има всички основания да ме напусне. Аз я нараних, мили боже, на практика я обвиних, че ми изневерява, даже преди Шарлот да ме впримчи в лъжите си.

Рейф го погледна строго.

— Нима искате да кажете, че сам сте си измислил тази идиотщина?

Ейдън се намръщи.

— Боя се, че е така. Ако желаете да ме обесите, имате пълното право. Но аз усетих, че вие двамата криехте нещо от мен, и това бе единственото обяснение, което можах да измисля. Наистина имах своите причини, но виждам, че излагам фактите отзад — напред.

Той се изненада, когато Рейф се засмя.

— Напомнете ми никога да не се влюбвам. Това приповдигнато чувство превръща в ревниви глупаци и най-разумните мъже.

Ейдън се въздържа да отговори на тази преднамерена забележка. Ако любовта се криеше зад вечните грижи, отчаянието и непрестанното усещане за безпомощност, тогава той не искаше да има нищо общо с любовта.

— Дължа на Серафина едно огромно извинение. Мога само да се надявам, че ще разбере. — Тя трябваше да разбере. Не знаеше какво щеше да прави, ако сега тя го отблъснеше.

— Убеден съм, че ще ви разбере. Но вие можете да се справите с това и утре. Вървете да спите, ще обсъдим това на сутринта. Мисля, че по-големият проблем е Шарлот. Иска ми се да я поставя на място, преди да стори още някоя пакост.

Ейдън кимна в съгласие. Мислеше си, че щеше да бъде чудо, ако се овладееше да не я хване за врата и да я удуши.