Катрин Кингсли
Любовен порив (13)

Глава дванадесета

Отвратена, Шарлот пусна гънката на пердето. Бе видяла достатъчно от представлението на брат си с неговата съпруга. И така, Ейдън се бе завърнал и в жилите му бушуваше същото сладострастие както преди. Типично за него. Бе се надявала, че един месец далеч оттук щеше да му влее някакъв разум в главата, но очевидно нищо не се бе променило.

В гърлото й се надигна яд. Как можеше мъжете да са толкова слепи? Как той не можеше да осъзнае, че го правеха на глупак?

Шарлот всичко бе разбрала: Серафина трябваше да знае, че Ейдън се бе оженил, изпълнен с омраза към нея, с чувството, че бе хванат в капан и огорчен. Но наследницата бе направила единственото нещо, което гарантираше промяната в решението му: тя играеше ролята на наивна, невинна девственица и интригата й веднага бе дала резултат. На практика Ейдън се престараваше, за да я задоволи. Разбира се, в момента, в който той замина, Серафина внезапно се бе превърнала в изискана и изтънчена дама.

О, тя беше умна, много умна. Серафина вече въртеше на малкия си пръст глупавия им стар баща и сега се готвеше да направи същото с Ейдън. Шарлот бе видяла престорената й преданост и знаеше какво точно се криеше зад нея.

Вещицата възнамеряваше да си присвои всичко. Вече бе започнала с опитите си да въздейства на прислужниците. Правеше им мили очи, усмихваше им се, говореше им, сякаш бяха равни. Всички усилия на Шарлот, внимателното обучение към тях — всичко отиваше на вятъра. Серафина даже бе имала наглостта да поведе разговор на масата по време на обяда — обичайното време за Шарлот да говори. Серафина окуражаваше лорда и тази ужасна жена, леля си, да бръщолевят глупости.

Твърде скоро Серафина щеше да убеди Ейдън да изхвърлят Шарлот навън, на студа.

Е, добре, Шарлот знаеше как да се справи с това. Въпреки всичко, щеше да открие начин да хване Серафина в капан. Тя бавно пускаше плана си в действие, като се държеше мило и любезно към снаха си, преструваше се, че я обича, даже позволи на Серафина да я убеди да използва мехлема.

При все, че трябваше да си признае, че й харесваха разтриванията. Те й носеха приятна отмора от ежедневните задължения. Това щеше да й помогне да събере мислите си и да се отпусне от напрежението, което се надигна у нея при вида на Ейдън и Серафина отново заедно.

Тя доближи стола си до звънеца и повика Фредерик.

— Разтривките ми — нареди в момента, в който той пристигна.

— Разбира се, милейди — отвърна Фредерик. Той я вдигна със силните си ръце от стола и я положи по корем на леглото. Разкопча дрехата й отзад и извади ръцете й от ръкавите. Издърпа през главата й долната риза, като остави гърба й гол.

Шарлот с нетърпение очакваше Фредерик да вземе мехлема. И тогава ръцете му започнаха да правят бавни, успокоителни кръгове, като втриваха мехлема в кожата на Шарлот от рамената надолу. Тя пое дълбок дъх, когато горещата вълна започна да прониква в нея. Затвори очи и се отдаде на прекрасните усещания, които пръстите на Фредерик предизвикваха у нея, докато ритмично масажираше мускулите й.

Представи си, че ръцете на Рафаел правеха същото, докосваха я точно по този начин, като я разтриваха и масажираха. Леко изстена от удоволствие, когато Фредерик достигна гърба й и натисна силно надолу.

Никога преди не се бе заглеждала в него. В негово лице виждаше просто още един прислужник, но той наистина бе представителен — с хубави зъби, гъста кестенява коса и широки рамене. Но това, което харесваше най-много у него, бяха ръцете му, защото бяха силни, чувствителни и стабилни, макар да бе сигурна, че не биваше да харесва толкова много техния допир. Допира на мъж. Грях. Ужасен грях, дори само да му позволяваше да облекчава изтерзаното й от болка тяло.

И сега постоянната болка, която я измъчваше през последните двадесет и две години, бе почти изчезнала. На нейно място почувства друго усещане, усещане, което въобще не познаваше. Знаеше само, че една нова част от нея се пробуди, част, която се намираше дълбоко под стомаха й, която я изгаряше и болеше даже още по-надолу. Новото усещане я измъчваше. Всеки ден въображението й отиваше все по-далече за това, което можеше да стори Фредерик по време на разтривките й. Тайно й се искаше той да я докосва по-интимно, като същевременно се измъчваше, че тази мисъл изобщо я навестяваше, но не можеше да се стърпи.

Отново въздъхна, когато Фредерик вдигна полите й и започна да масажира скованите й мускули от ходилата нагоре по прасците. О… беше чудесно. Толкова чудесно. Почуди се какво ли щеше да се случи, ако разтвореше леко краката си и го покани да продължи с ръцете си малко по-нагоре…

Но за нейно най-голямо разочарование той дръпна надолу роклята.

— Готово, милейди.

И тогава той си отиде, като остави Шарлот сама в леглото й, трепереща от ярост и отвращение, че можеше да изпита наслада от такава сладострастна фантазия.

 

 

Серафина завърза коня си за стобора и се обърна към Ейдън.

— Останете тук само за минута — каза тя и изтича по предното стълбище с надеждата, че лорд Делауеър бе успял да свърши своята работа навреме.

Едва не бе получила удар, когато Ейдън изневиделица се появи без никакво предупреждение, за да се приготви. Но пристигането му бе тъкмо навреме, защото минаваше четири часът и Шарлот спеше горе, без да можеше да попречи на изненадата, която бяха приготвили за Ейдън.

Въодушевена, тя отвори вратата. Бяха упражнявали толкова усилено точно този момент. Лорд Делауеър и Плъм бяха повикали всички в преддверието. Изглеждаха нервни. Тя им се усмихна окуражително с пръст на устните си, после се обърна и помаха на Ейдън да дойде. Той изглеждаше озадачен, но достатъчно бързо изкачи стълбите.

Серафина вдигна и отпусна ръце.

Цялата прислуга на Таунсенд запя. Серафина и лорд Делауеър се присъединиха към тях.

Когато мина през вратата, Ейдън замръзна на мястото си. Отначало лицето му имаше празно изражение. Погледът му обхвана цялата зала от едната страна до другата. Невярващ, бавно поклати глава. После се извърна към Серафина, а очите му блестяха от нещо, което тя почти си помисли за сълзи, само че мъже като Ейдън не плачеха. Наистина ли?

Последните ритми на песента заглъхнаха и Ейдън разтри лицето си с ръка.

— Благодаря ви — след дълга пауза се обърна той с дрезгав глас към усмихнатите прислужници. — Това е най-прекрасното посрещане, с което някога са ме удостоявали.

Слугите се размърдаха, като се побутваха с лакът. На лицата им бе изписано задоволство.

— Репетирахме всеки ден — каза лорд Делауеър. — Отзад в кухнята, така че да не събудим вашата сестра от следобедния й сън. Хареса ли ви мелодията? Серафина я измисли — и какъв хубав глас има жена ви, нали?

— Прекрасен — съгласи се Ейдън, като погледна към нея, а лицето му отново си бе възвърнало спокойствието. — Благодаря ви, любима. Трогнат съм от вашата изненада.

Тя се изчерви от задоволство.

— Толкова се радвам, Ейдън. Избрах една стара уелска песен, която по традиция се е пяла, когато лорд се връщал от битка. Помислих, че е подходяща за вашето положение.

— Това е изключително. Кой можеше да си представи, че в Таунсенд има хора с такъв музикален талант? Тук има истински хор.

— Чудесни са, нали? Помислих си, че може и да ги предложа на проповедника да пеят в църквата, тъй като там няма хор. Музиката ще направи неделните служби много по-хубави, а и ние можем да репетираме тук, така че да не пречим на никой да си изпълнява задълженията.

— Това е чудесна идея — усмихна й се Ейдън. — Всъщност ако има място, не бих имал нищо против и аз самият да пея в хора.

— Наистина ли? — радостно отвърна тя. — Разбира се, има място. Но можете ли да пеете?

— Вие трябва да кажете това, но не вярвам, че ще разлая кучетата.

— Тогава ще сме щастливи да ви чуем. Нали? — обърна се към другите тя. Те кимнаха и измърмориха в съгласие, но не изглеждаха много удобно със самия лорд Оубри сред тях. Лорд Делауеър бе нещо различно, той не бе внушителна личност. Но Ейдън наистина притежаваше нещо, което излъчваше авторитет, нещо, което го отличаваше от обикновените хора.

Добре, помисли си Серафина, твърде скоро щеше да свикне с това, а и беше добре за него да общува малко повече с прислужниците си.

Ейдън протегна ръка и докосна брадичката й.

— Благодаря ви, Серафина — тихо й каза той, така че само тя да можеше да го чуе. — Благодаря, че ми дадохте шанс.

— Ако не сте достатъчно добър, ще ви изхвърля — отвърна с лек смях тя. Но тя знаеше за какво всъщност говореше той. Хрумна й, че като му дава шанс, може би даваше такъв и на себе си.

 

 

— О, милейди, вижте какво ви е донесъл негова светлост!

Джени се извърна от куфарите. Ръцете й бяха пълни с рокли и долни фусти. Лицето й се изчерви от вълнение.

— Всичко, за което можете само да мечтаете!

Серафина се втренчи в дрехите, разхвърляни на леглото, по столовете и навсякъде, където погледнеше.

— О, небеса! — смаяна промълви тя. — Това е цял магазин…

Ейдън се появи зад рамото й.

— Надявам се, че всичко това ви харесва — каза той. — Когато заминавах, вие въобще не одобрявахте идеята да бъдете облечена като графиня.

Тя се обърна към него с блестящи очи.

— О, Ейдън, Ейдън! Бях само глупава и упорита. Наистина не се държах така нарочно.

— Така ли? — почеса се той отзад по врата. — Изглеждахте ми много убедена в себе си.

— Ами, тогава бях, но това беше, преди да осъзная, че вие бяхте прав, че трябва да се приспособя към вашия свят. Много ценя това, което направихте. Наистина. Много сте щедър да ми купите толкова много прекрасни неща.

— Наистина не съм — с ироничен глас отвърна той. — Все пак купих ги с ваши пари.

— Сега не са мои, а ваши и вие може да правите каквото искате с тях. Какво мога аз да направя с едно богатство?

— Нямам представа — отвърна той. — Но се съмнявам, че ще направите нещо обичайно. — Той се огледа. — Джени, мисля, че е по-добре да занесете всичко в съседната спалня. Гардеробът тук никога няма да успее да побере всички тези неща. И нали ще ме оставите малко насаме със съпругата ми?

— Да, ваша светлост — отвърна Джени, като направи бърз реверанс. — Както желаете. Веднага си тръгвам. — Тя награби толкова дрехи, колкото можеше да носи, мина през междинната врата и я затвори след себе си.

Серафина погледна нервно към Ейдън. Не беше сигурна защо искаше да остане насаме с нея, но той направо подхвана темата.

— Серафина — обърна се към нея той, като освободи място на леглото и седна, — не зная какво се е случило, докато отсъствах, за да промени решението ви, но искам да знаете, че изпитвам голямо облекчение — и благодарност към вас. Колкото и голямо нетърпение да изпитвах да ви видя отново, мисълта да живея в постоянна битка с вас ме ужасяваше. В Таунсенд и без това е достатъчно мрачно.

Серафина кимна в съгласие. Чувстваше се засрамена, че бе усложнила и без това нелекия му живот.

— Зная това — каза тя. — Но наистина мисля, че Таунсенд постепенно се подобрява.

— Ако гледката на весело пеещите прислужници, които винаги преди това са били мрачни и безрадостни, е признак за това, бих казал, че е настъпило огромно подобрение. Даже… — той замълча за минута, преди да продължи — даже изглежда, че баща ми се е поправил, въпреки че все още се колебая да повярвам.

— О, но той наистина има подобрение, Ейдън — енергично каза тя. — Не е така самотен, както преди, а това му помага много. Той и леля Елспет станаха добри приятели и ние водим дълги разговори, докато работим в градината. Поне прави усилие да се промени.

Ейдън облегна лакти на колената си и сключи ръце.

— Не зная дали промяната ще трае дълго, но ви благодаря, че се опитвате да му помогнете. Никога не съм успявал да му повлияя.

— Може би за мен е по-лесно, защото двамата не сме се карали. И аз искрено харесвам вашия баща. Всичко, от което се нуждае той, е малко окуражаване и повече внимание. Малко любов и стават чудеса.

Ейдън я погледна с неразгадаем израз на лицето.

— Ами, както казах, високо ценя вашите усилия. Но да се върнем към главния въпрос. Оценявам и вашето желание да сложим край на враждата между нас. Бих желал да ви върна услугата, ако мога.

— Не виждам, как — объркана каза Серафина. — Вие винаги сте се държали по-мило към мен, отколкото аз към вас.

Ейдън се усмихна.

— Не бях единственият, който имаше нещо против това. Казах ви, напълно съм щастлив, че се ожених за вас. Може и да не вярвате, но това е истина.

Серафина притисна ръцете си една в друга.

— Може би вие гледате на женитбата по друг начин, различен от моя. Вие сте мъж.

— Никога не съм го оспорвал — каза той, като вдигна вежди. — И това ме кара да се върна на въпроса. Любима, ако не искате да споделяте леглото ми, ще ви разбера.

Серафина се втренчи в него.

— Така ли? — смаяна изрече тя. — Но… но защо? Защо ще си променяте решението сега?

— Защото, първо, вие не искате да спите с мен и аз навярно не биваше да ви моля да сключваме такава странна сделка, не и когато умишлено ви заставих да я сключите. — Той въздъхна. — Съжалявам за това, наистина съжалявам. Заслужавате нещо по-добро от мен, Серафина, и аз се опитвам да компенсирам недостатъците си по единствения начин, който може да ми хрумне.

Серафина закри устата си с ръка. Можеше да види от измъченото му изражение, че той бе напълно искрен с нея, че държеше на всяка своя дума. Нещо дълбоко в нея се размърда и успокои, напрежение, което тя даже не осъзнаваше, че крие в себе си. Сякаш нанесената й рана преди един месец най-накрая заздравяваше.

Той й говореше истината, беше убедена в това. Започна да се чуди колко още пъти й бе казвал истината, а тя просто не му бе повярвала. Може би Рафаел наистина имаше право по отношение на Ейдън — той беше почтен човек. И може би, разликата между това да вярва в мечти и да живее в реалния свят, беше желанието да се примириш, че мечтите никога няма да се сбъднат, докато в живота те очакват многобройни изненади и възможности.

Тя се приближи към него и постави ръката си на рамото му.

— Може би — каза, като срещна погледа му, — може би, в края на краищата, вие наистина не сте такъв ужасен подлец.

— О, това е голямо облекчение за мен, като се вземе предвид вашето предишно убеждение, че съм бил мерзавец, напълно безскрупулен и безчувствен. — Той я погледна отново.

— Да, но предложението ви да отменим нашето споразумение е възможно най-щедрият жест от ваша страна. Ейдън… — Тя прехапа устни, решена да го възнагради за щедростта му със своето доверие. Мисля… мисля, че е по-добре да остана тук.

Напълно изумен, Ейдън се втренчи в нея.

— Ще го направите ли? — успя да изпелтечи той.

— Да. Не съм променила решението си за… за другото нещо, но разбирам всичките ви причини да ме помолите непременно да спя с вас. Не искам да страдате заради клюките на прислугата.

Ейдън се почеса по веждата.

— Ами, може би малко преувеличих нещата. В съседната стая има много удобно легло и всъщност за нашето обществено положение е обичайно съпрузите да имат отделни спални. — Той я погледна с полуотворени клепачи. — Е, добре. Истината е, че ви излъгах, за да се съгласите.

По устните на Серафина пробегна лека усмивка. За своя най-голяма изненада откри, че предложението на Ейдън й харесваше.

— Зная — каза тя. — Джени ми обясни, че другата стая е била предназначена за мен, преди вие да промените приготовленията.

Ейдън изстена.

— Трябваше да се досетя. С моите камъни по моята глава. Изобличен съм като измамник.

— Какво си мислехте, че ще постигнете, като ме излъгахте? — попита с любопитство тя. — И без това вече ми бяхте обещали да не ме докосвате.

За нейна изненада, Ейдън всъщност се изчерви.

— За да съм напълно честен, мислех си, че може би, ако бяхте близо до мен нощ след нощ, щяхте да решите, че, в края на краищата, не съм толкова лош. Разбирате ли, разчитах на вашите женски инстинкти.

— О, разбирам — каза тя, като всъщност въобще не разбираше нищо. — И решихте, че нямам никакви инстинкти? За това ли променихте решението си?

— Нищо подобно. — Ейдън се отпусна на лакътя си. — Вече зная, че имате съвършено развит женски инстинкт. Просто си помислих, че ще погледнете с по-добро око на мен, ако ви предоставя по-голяма свобода за личен живот.

Серафина го изгледа продължително и съсредоточено. В нея бързо се зараждаше подозрението.

— И откъде знаете, че моите инстинкти са развити? — попита тя с леден глас. — Заклехте се, че няма да ме докоснете през онази нощ.

Ейдън избухна в смях.

— Вие сте твърде недоверчива, нали така? Не ви докоснах, освен че ви положих на леглото. О, и наистина ви държах, тъй като вие наистина имахте нужда от някой да ви държи. Но, скъпа моя, вие сте все още непокътната девственица.

Той седна и я хвана за ръцете, като я издърпа до себе си. Без да се съпротивлява, тя се отпусна леко на дюшека.

— Защо направихте това? — попита тя, останала без дъх. Бе се оказала толкова близо до него.

— Защото не желая да ми се схваща вратът, като ви гледам нагоре и минута повече, докато водим този разговор. — С леки като перце пръсти той отмести един кичур коса от бузата й. Серафина не можа да се сдържи да не потрепери.

— Серафина, казах ви, никога няма да се любя с жена против волята й. Няма да направя това и с жена, която не осъзнава какво върши. — Той се усмихна закачливо към нея. — Но ако се чудите откъде съм сигурен, че имате напълно развити инстинкти, с радост ще ви покажа.

— Благодаря, но не желая да ми показвате — каза тя, като се отдръпна от него. Ейдън можеше и да бе далеч от нея в продължение на цял месец, но въздействието на тялото му върху нейното не бе намаляло. И без това неговата близост вече я караше да се поти и изчервява.

— Както желаете. — Изведнъж изражението на Ейдън стана сериозно и той вдигна ръцете й в своите. — Чуйте ме, любима. Тъй като сме напълно искрени един към друг, няма да отрека, че вие ме привличате много. Нямам намерение да се преструвам. — Той я докосна по опакото на ръцете й с палците си. — Но съм готов да ви чакам, докато не дойдете по ваше собствено желание. Всичко друго би ни отблъснало един от друг. Ще ми се доверите ли?

Серафина неохотно погледна в очите му. Те излъчваха лазурен блясък и сериозно изражение.

— Да, вярвам ви. Казах ви, искам да сме приятели.

— И аз искам това, но желая също да бъда ваш съпруг във всеки смисъл на тази дума, даже и ако тази мисъл ви навява ужас в момента. Казах ви, готов съм да чакам, но се нуждая от вашето доверие. Безпокои ме, че се отдръпвате от мен, когато ви докосвам.

— Съжалявам, не мога да се сдържа — каза тя, като не намираше думи да обясни въздействието на неговото докосване. Бе толкова уплашена от евентуалните последици от това докосване. И сега, както и преди един месец, не искаше да бъде прободена.

— Хъм. Мисля, че най-доброто решение на проблема е да свикнете да бъдете докосвана. Ще съм щастлив да ви науча, но отново трябва да ми се доверите.

— Какво… какво докосване имате предвид? — попита нервно тя.

— Всъщност, много е просто. Бих желал да ви целуна, но ви уверявам, че по-нататък няма да продължа. Мислите ли, че ще можете да понесете това?

— Вие… вие искате да ме целунете ли? — с нарастваща тревога попита тя.

— Да, много ми се иска, особено след това необичайно посрещане днес, което устроихте за мен. И тогава исках да ви целуна, но не исках да бъда отблъснат пред цялата прислуга. Мислите ли, че мога подобаващо да ви се отблагодаря насаме в нашата стая?

Серафина се замисли върху молбата му. Не беше напълно безразсъдна, реши тя, въпреки че не се чувстваше много удобно доброволно да се остави той да я целуне.

— Предполагам, че мога и да се справя с това — отвърна тя, като полагаше неимоверни усилия да се съгласи.

— Добре — каза той, като я погледна сериозно, но остана неподвижен. Серафина си помисли, че може би очакваше тя да направи нещо.

Тя въздъхна тежко, затвори очи и протегна лицето си напред, готова за целувката му.

Но за нейна най-голяма изненада всичко, което получи, бе смехът на Ейдън.

— Така бих могъл да целуна и задника на коза.

Тя отвори очи.

— Задникът на коза ли? — повтори тя, обидена.

— Ами, да. Целувката носи наслада. Ако просто малко се отпуснете, мога да я превърна в приятно изживяване. — Той я докосна по бузата. — Целувката, Серафина, става от само себе си. Не изисква нищо повече от двама души, които с желание взаимно срещат устните си. Помислих, че сте разбрали това в гората, въпреки че си признавам: от целувката ни в църквата имаше още какво да се желае.

— Какво нередно имаше с целувката ни в църквата? — попита тя с мисълта, че се бе справила добре с нея.

— Първо, вие подадохте устните си нагоре точно както направихте сега. Така е трудно да се направи каквото и да било. Ето, вижте. — Той подаде устните си напред, сякаш се готвеше да изсвири с уста.

Серафина се усмихна на изкривената му физиономия.

— Да, разбирам ви.

— Добре. Сега предлагам да дойдете по-близо до мен, така че да мога да ви целуна. Не искате да паднете назад, нали, тъй като най-вероятно ще падна върху вас?

Тя поклати глава, напълно сигурна, че не искаше да се случи това. Ейдън протегна ръце към нея и Серафина предпазливо се приближи към него.

Ръцете му се отпуснаха върху раменете й, докосваха я леко. Той я изгледа продължително, после вдигна едната си ръка и прокара пръст по бузата й.

— Вие сте толкова хубава — прошепна той. — Толкова мека и сладка.

Нещо се обърна в гърдите на Серафина. Това бе гореща тръпка на вълнение, която нарасна, докато пръстът му проследяваше линията на челюстта й и се плъзна под брадичката й. Туптенето на сърцето й отекна в ушите й, когато той сведе главата си над нейната.

Устата му нежно притисна нейната, устните му минаха през нейните — толкова топли, докосването му — толкова привлекателно. Устните й насила се разтвориха под неговите, а пръстите й неволно се заровиха в гъстата му коса. Усещането премина през цялото й тяло, като подкоси краката й. Тя изстена леко и той я придърпа още по-близо до себе си. Ръцете му я обгърнаха още по-силно, устните му разтвориха нейните за още по-дълбока целувка.

Тя потъваше, изгубваше се, изчезваше в безразсъдно удоволствие. Дълбоко под стомаха й избухваше пламък, който преминаваше през кръвта й като живак. Тя не можеше да разсъждава, можа само да се притисне по-силно към изопнатото му тяло с желанието за нещо повече.

През нея премина електрически ток. Устните му бяха впити в нейните, опитваха вкуса им, горещото му учестено дишане преминаваше през отворената й уста и тя трепетно отговаряше, като докосваше устните му.

Внезапно той се изтръгна и със стенание зарови лице в косите й. Ръцете му се движеха по гърба й.

— Исусе Христе! Серафина — промърмори той, — вие можете да изкушите даже и светец, а аз със сигурност не съм такъв.

Серафина се изтръгна от прегръдките му. Бузите й бяха пламнали. Бе ужасена от себе си.

— Аз… аз не зная какво се случи — прошепна тя. — Не исках да направя това…

Ейдън бавно се засмя, погледът му не се отделяше от нея.

— Направихте го чудесно. — Той разтри лицето си с ръце и след това впери поглед в тавана. — Добре, това трябва да даде отговор на два въпроса — каза той.

— Какви въпроси? — трепетно попита тя, като постави ръце в скута си.

— Че вашите женски инстинкти са напълно развити. — Той рязко се изправи и й обърна гръб. Зарови ръка в косата си. Още дишаше учестено. — И че аз съм проклет джентълмен. Един самоуважаващ се подлец не би спрял дотук.

Серафина се разсмя.

— Благодаря — каза тя, като наистина го мислеше. Знаеше, че той лесно можеше да я изнасили и тук, и там.

— Трябваше да зная, че ще ми благодарите. — Той се извърна и я погледна насмешливо. — Мисля, че ще бъде по-добре да ви оставя, преди да променя решението си и да премина към следващия урок.

Серафина искаше да го попита какъв бе следващият урок, но бързо съобрази, че най-добре беше да остави неизказан този въпрос. И без това бе имала достатъчно бурни преживявания за един следобед.

— Трябва да се преоблека за вечеря — каза тя.

— Да, изберете си нещо хубаво. А аз ще се разходя — ще предприема една чудесна, дълга разходка.

Той хвърли един последен, любопитен поглед към нея, разтърси глава с лек смях и излезе, като тихо затвори вратата зад себе си.

Серафина зарови лице в ръцете си. Главата й бе пламнала от объркване.

 

 

За този ден Елспет приключи с опитите си. Щастлива, тя запуши разнообразните си шишенца и събра на куп бележките си. Изми се и се преоблече, като с нетърпение очакваше вечерята, защото имаше огромен апетит, а и след това искаше да спечели на шах срещу лорд Делауеър.

Също така изпитваше голямо любопитство да види Ейдън, защото камериерката й бе казала, че се бе завърнал. Крайно време беше. Според нея, Серафина прекарваше прекалено много време с дука — о, да, знаеше всичко за това, помисли си мрачно тя, като здраво забоде фуркетите си в косата.

— Само една беда може да произлезе от това — тя се обърна през рамо към Бейсил. — Нима не знаем? Причините на Серафина да ходи при дука може и да са толкова невинни, колкото дълъг е денят, но тя принадлежи на съпруга си, а Ейдън е глупак да я остави толкова дълго сама.

— Глупав човек — изкряска Бейсил в съгласие.

— Точно така — доволна отвърна Елспет. — Ако нещо различно ще се случва, Ейдън трябва да държи очите си широко отворени и главата си — високо вдигната. Серафина все пак започна да вижда в него някакви достойнства, или поне така казва. Но, Богиньо, толкова неприятности имах с нея този месец, когато се ядосваше. — Тя се намръщи. — Не зная какъв бръмбар е влязъл в главата на това момиче, след като всичко, за което винаги е мечтала, е този мъж. Не е, като да не съм сторила нищо по силите си, за да го получи. И тогава какво прави тя? На практика се изплюва в лицето му, а кой знае защо?

— Лошо момиче — изгука Бейсил с любов.

— Просто тръгнало по лош път — поправи го Елспет. — Доколкото зная, очакваше точно копие на мъжа от Мечтата й. Но няма значение, сега отново сме на прав път. Сега Шарлот е тази, която ме тревожи — тя ще направи всичко само и само нещата да стават, както на нея й се иска, точно както преди, а ние двамата знаем до какво голямо нещастие доведе това. Казвам ви, по-добре е дукът да внимава.

Елспет порови в чекмеджето и извади оттам една бисквита.

— Заповядайте, скъпи мой. Това трябва да ви е вечерята, тъй като тази ужасна жена няма да ви допусне до масата. Не зная защо позволих на Серафина да ме уговори да дам на Шарлот от моята специална отвара. Трябваше да я подправя, наистина трябваше да сложа коприва в нея.

— Не вредете, не вредете! — Бейсил сграбчи бисквитата с единия си крак и започна да я дъвче, като навсякъде се разлетяха трохи.

— Не ми казвайте какво да правя — раздразнено каза Елспет. — Правя всичко по силите си да не се намесвам и не мислете, че това е лесно. Но и вие и аз знаем, че повечето от тях трябва сами да разрешат проблемите си или нищо хубаво няма да настане.

Тя се обърна към тоалетната си масичка и силно напудри лицето си. Погледна се в огледалото.

— Не е зле за стара жена — весело си каза тя. Доброто й настроение се възвърна. — Сега отново на работа. Отивам долу да видя какво става с онези двамата. О, небеса, хората могат да бъдат направо слепи за това, което става под носа им.